Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16
гр. Р., 09.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд…гражданска колегия….…в открито заседание
на 16 декември през две хиляди и деветнадесета година…в
състав:
Председател:Галина Магардичиян
при
секретаря Светла Пеева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдията
Г.Магардичиян гр. дело № 864 по описа за 2018год., за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм/.
Ищецът Д.Г.Я. твърди, че на 19.12.2013г
около 8.00 часа управлявал товарен автомобил М. с рег № ****, натоварен с
мебели, произведени в Г.-фирмата, в която работел като шофьор. Движел се по
автомагистрала Х.в посока гр.П.като преминавал по участъка й край гр.Н..
Съобразявайки се в с времето и характеристиките на пътя, управлявал автомобила
със скорост далеч под разрешената, като бил изпреварван от почти всички
участници в движението, които били в този пътен участък. В района на кв.
362+800 внезапно пред него в средната лента на автомагистралата/ дясна активна
лента за движение/ изплувал силует на голямо ППС.Реагирал веднага и започнал
спиране, но се достигнало до сблъсък, тъй като се оказало, че пред него е бил
разположен спрял товарен автомобил „К.. Този автомобил с рег № **** бил бордови
с монтирана допълнително в каросерията му цистерна с луга, предназначен за
обезопасяване на пътната настилка. Този автомобил бел без включени светлини, в
това число габарити, нито пък имал задължителната сигнална лампа, а за него не
бил поставен и предупредителен триъгълник.От удара кабината на управлявания от
него автомобил се деформирала силно като елементи от нея го затиснали на
шофьорското място. Предното стъкло на кабината се пръснало и парчетата го
засипали, включително някои попаднали в устата му. Бил с поставен предпазен
колан и това го спасило от тежки травми на торса като силно наранил брадичката
си във волана. Значително по-тежко се оказало, че е състоянието на десния му
крак и таза, които именно били затиснати при удара. Изпитвал силни болки на
тези места и едновременно с това бил загубил чувствителност в долната част на
десния му крак. За случилото се ПТП било образувано ДП № 469/13 по описа на РУ
Полиция-Н.. В последствие поради настъпила
смърт на друг участник в последвалото второ ПТП било преобразувано в следствено
дело № 13/14 на ОСЛО при ОП-Ш.. С присъда № 22 по НОХД 0 394/17 на ШОС
водачът на камаза Г.А.П. бил признат за виновен в
това, че на 19.12.2013 при ПТП причинил средна телесна повреда на Д.Г.Я. и
смърт на Н.И.Ю.. След пристигане на
служители на Гражданска защита, МВР и медицински лица бил откаран в болницата
на гр.Ш. където установили, че има тежки травми на таза, сред които
многофрагментна фрактура на десния ацутабулум/ главулечната ямка/ с разместване
и фрактура на ишиопубисната сихондроза. Установило се и открито счупване на
горния край на големия пищял на дясната подбедрица. Имал голяма рана на
брадичката, от която обилно течала кръв.Имал и рана на дясната пета, от която
било откъснато парче плът. Била му поставено екстензия на десния крак, като за
целта пробили костта му над коляното. Не можел да уринира, поради което му били
поставили катетър. На 26.12.13 му била извършена операция на дясната подбедрица
с открито наместване на фрактурата и поставена заключваща плака със седем
отвора.Била му поставена шина. В болницата в гр.Ш. лежал 16 дни-до 04.01.14,
след което бил преместен в Клиника по ортопедия и травматология на М., за да му
бъде извършена операция на таза. Преместването било извършено с линейка, в
която десният ми крак продължавал да бъде изпънат с екстензия. На 07.01.14 му
била извършена операция с открито наместване и вътрешна фиксация на тазови
кости. Бил възстановен и прекъснатия десен седалищен нерв като според лекаря
възстановяването му щяло да бъде бавно и продължително и не било сигурно дали
ще се случи изцяло. След операцията му била премахната екстензията. Бил изписан
от болницата на 20.01.2014, след което отново с линейка бил превозен до къщата
на родителите си в с.Б., обл.Р.. Твърди, че престоят
му и в двете болници се отличавал с големи болки в счупените места. Бил напълно
обездвижен, а заради счупения таз и екстенцията не можел да заема и странично
положение в леглото. Освен болничният персонал за него се грижел и баща му.
Поставеният му катетър, подлоги и памперси, които използвал го притеснявали
изключително много и освен болката изпитвал и огромно неудобство. Бил много
притеснен дали ще се възстанови някога.Прекарал зимните празници на легло,
далеч от средата, която имал. Нямало как да поддържа личната си хигиена.
Налагало се да го хранят в леглото в полулегнало положение, което му създавало
значителен дискомфорт. Изключително тежко възприемал състоянието си, защото до
катастрофата бил жизнен и енергичен 24 годишен младеж. Родителите му
преустроили стая за него на първия етаж от къщата, защото нямало как да бъде
настанен в неговата стая на втория етаж. Родителите му изцяло се грижели за
него, а когато отсъствали съседката му носела храна, а съседът палел парното.
НА 06.02.2014г по препоръка на лекарите постъпил на С.Р. за рехабилитация. Там
започнали да го учат да се изправя и да ползва две патерици без да натоварва
десния си крак. Това в началото било почти невъзможно, защото от дългото
принудително лежане му се завивало свят и не можел да пази равновесие. Чувствал
мускулна слабост и в двата си крака, като на десния не можел да сгъва колянната
и глезенната си става и не бил в състояние да командвам глезена и пръстите си.
Имал и сериозни болки в таза и кръста в дясно. Получената при произшествието
рана на петата на същия крак не зараствала и го боляла. Към края на престоя в
болницата започнал да прави по няколко крачки с две патерици с помощта на
рехабилитатора. Провеждани му били и други процедури. След изписването и
прибирането му в къщи продължил да прекарва дните си преимуществено на легло,
което му тежало. Ставал само, за да
отиде до тоалетна и то с придружител до края на м.март, защото не можел да
преодолее прагове и двете стъпала до там.На 26.03.2014 постъпил на втори курс
рехабилитация. Започнал да ползва патерици по уверено, но състоянието на крака
му не се подобрило. Той бил подут, болезнен, с намалена подвижност и
чувствителност, а раната на петата му се влошавала, независимо от лечението.
Към края на м.април 2014 започнал да се разхожда с патериците в стаята без
чужда помощ.Между м.април и юни 2014 провел още два рехабилитационни курса.След
втория, през м.юни 2014, започнал да се придвижва с една патерица. Поради
незарастване на раната на петата, на 25.07.2014г постъпил по спешност за
операция..След изписването се наложило да го водят всеки ден на превръзки. До
06.11.2014г отсъствал от работа поради временна неработоспособност. След
връщането му нямало как да се върне на длъжността водач на товарен автомобил и
бил трудоустроен на по-лека работа като портиер и параджия, която обаче пак
била тежка за него. Бил лишен от възможността на работи като шофьор до 2018г.
Тогава започнал да управлява автомобил, но не във фирмата, в която работел до
катастрофата, защото не можел да извършва товаро-разтоП.дейност.
Преди произшествието редовно спортувал, а сега нямал възможност да тича и да
контролира изцяло десния си крак, затова спрял със спортните си занимания. Не
можел да помага пълноценно и на баща си. Твърди, че и към настоящият имал
проблем с десния си крак. Не можел да контролира добре глезена и ходилото, да
свива пръстите си, а походката му е с провисване и замятане. Кракът му се
уморявал бързо и започвал да изпитва болка.Обемът на движение на двете му
колена бил различен. Движел се изключително неустойчиво по неравна повърхност.
При продължително заседяване или движение изпитвал болка и на местата, в които
тазът му бил счупен. Загубил самочувствие. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането-19.12.2013
до окончателното й плащане, както и сумата от 597л.27лв, представляващо
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на най-късно направения разход-11.09.2014 до окончателно плащане.
Ответникът З.със седалище и адрес на
управление-гр.С. счита предявеният иск за допустим.По предявеният иск е
образувана щета в дружеството. Счита, че исковете молба е нередовна, тъй като
не е представен документ, че посочената в исковата молба сметка е на ищеца.
Счита, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва го по основание-всички
твърдени от ищеца факти, както и размера на претендираните вреди. Прави
възражение за изтекла давност. Съгласно чл.197 КЗ/отм/ правата по
застрахователния договор се изсрочват с 5годишна давност от датата на
настъпване на събитието. Искът е изсрочен по давност и следва да бъде
отхвърлен. Оспорва механизма на ПТП-то. Оспорва твърденията, че ПТП-то е
възникнало вследствие противоправното поведение на водача на „К. с рег № ****-Г. А. П.. От представените към исковата молба
документи е видно, че водачът на т.а М. е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП. Същият се е движил с несъобразено скорост в условията на намалена
видимост.Скоростта му на движение не му позволявала да спре в границите на
видимостта му.. Счита, че единствено водача на т.аМ.има
вина за настъпване на процесното събитие. Оспорва твърденията в исковата молба
относно причината за спиране на т.а „К.. ПТП-то било станало твърде скоро след
като т.а „К. преустановил своето свежение, поради кое то водачът му не е имал
обективната възможност да постави триъгълник. Счита, че дори и да се установи
виновно неизпълнение на задълженията по ЗДвП на водача на „К., то това не освобождавал от отговорност водача на
т.а М..Оспорва твърденията, че водача на т.а“К. е нарушил цитираните от ищеца
разпоредби на ЗДвП. В условията на евентуалност-ако се установи, че водача на
т.а“К. с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП-то, прави
възражение за съпричинавяне, с оглед несъобразяване на скоростта на водача на
т.аМ.с конкретните условия на видимост, кача че да
бъде същия в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, респ. водачът
не е реагирал своевременно. Оспорва твърденията за получените телесни
увреждания на ищеца и нуждата от извършване на сочените медицински разходи,
както и твърденията относно получените увреждания и продължителността на
възстановителния период. Оспорва претенцията за имуществени вреди. Относно претенцията за законна лихва, счита,
че неизпълнение на задължението за представяне на банкова сметка, ***т
освобождение на длъжника от задължение за законна лихва. По отношение
претенцията за законна лихва прави възражение за изтекла давност.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.12.13 в 08.00 часа в района на
автомагистрала Х.км.3611800 посока Ш.-В.,община К. т.а **** с рег № ****, управляван от Г.А.П. и т.аМ.с
рег № Р 4421 АТ, управляван от Д.Г.Я. е осъществено
пътно-транспортно произшествие. Според съставеният протокол за ПТП на
20.12.2013 при намалена видимост и заледено пътно платно т.а“К. спира в дясната
лента за движение без да вземе необходимите мерки за обезопасяване на моторното
превозно средство- В него челно се блъска т.а М.. Освен материални щети по т.аМ.при пътното транспортно-произшествие има и пострадали, в
това число и ищецът Д.Г.Я..
С присъда № 22 от 20.09.2018г по НОХД №
394/17 по описа на Окръжен съд-Ш., Г.А.П. е признат за виновен в това, че на
19.12.2013 около 08.00 часа край гр.Н., на автомагистрала Х.км.362+800 при
управляване на моторно превозно средство-товарен автомобил“К.“ с рег № ****, нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.59,ал.1 ЗДвП „водачът на ППС, принуден
да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху
лентата за принудително спиране извън платното за движение, като приз нощта и
при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При
невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да
вземе мерки за изтегляне на ППС от автомагистралата по най-бърз начин“, както и
по чл.97, ал.1,3 и 4 от ЗДвП: „ /1/ на път извън населено място водачът на
недвуколесно ППС, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен
незабавно да го измести извън него./3/ В случаите по ал.1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът
е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде
забелязано навреме от водачите на приближаващите се ППС; /4/предупредителният
светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра
от повреденото ППС, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на
движение на заобикалящите го ППС.На автомагистрали и пътища с разрешена скорост
на движение над 90км/ч предупредителният светлоотразителен триъгълник се
поставя на разстояние не по-малко от 100 метра“ , в резултат на което настъпила
ПТП, при което причинил по непредпазлизовст телесна повреда на едно лице и
смърт на едно лице, а именно: - средна телесна повреда на Д.Г.Я., изразяваща се
в счупване на дясната подбедрица, както и счупване на десен ацетабулум и дясна
пубисна кост, довели до трайно затруднение на движението на десен долен крайник
за повече от един месец, като средната телесна повреда на Я. е причинена при
условията на съпричиняване на самия пострадал. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2019г.
Веднага след катастрофата Я. е отказан
в „М.с диагноза „ счупване на горния край на тибията / голям пищял/ закрито.
Счупване на ацетабулума закрито. На 26.12.2013г същият бил опериран във връзка счупването
на десната подбедрица , като същият е бил „остеосинтезиран със заключваща
плака“. На 04.01.2014г е изписан от
болницата с предписание за домашно лечение и оперативно лечение в „М.за
фрактурата на таза. На 05.01.2014 е постъпил на лечение в М.с диагноза
„множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза“ за
планово лечение на счупването на десен ацетабулум и дясна пубисна кост. След
като е опериран е изписан от болничното заведение на 20.01.2014 с препоръка „
да продължи антитромботичната профилактика до 45-я следоперативен ден, да не
натоварва крайника, да проведе рехабилитация“.
В периода от 06.02.14 до 13.02.2014
същият е постъпил в Специализирана
болница за активно лечение по физикална и рехабилитационна
медицина М.-Р. за рехабилитация след счупване в областта на дясна подбедрица и
ацетабулум/ вдлъбнатина на тазовата кост, в която влиза главата на бедрената
кост/ Видно от издадената епикриза към този момент Я. е имал оплаквания от
болки, подуване на десен долен крайник и се е предвижвал с две помощни
средства. Същият към този момент е бил с „ограничена подвижност и контрактура
за двете стави. Наличие на рана в областта на дясна пета с оформени
гранулации.Мускулна хопотрофия и хипотония по цялата кинетична верига за десен
долен крайник“. В периода 26.03.2014 до
-02.04.14 също е бил на рехабилитация в същото болнично заведение като към този момент е бил с оплаквания от
болки, изтръпване на дясна колянна става и подбедрица, както и мускулна слабост
на десен крак и нестабилна походка. Към този момент все още се е придвижвал с
две помощни средства.
В периода 25.07.14 до 29.07.2014г Д.Я.
е бил на лечение в отделение „ортопедия и травматология“ на „М.за „оперативни
интервенции при инфекции на меките и кости тъкани“ с диагноза „ флегмона педис
декстра.Дефектус кутис“. Според анамнезата има некроза на дяна пета, която се
усложнява и възпалява, поради което постъпва по спешност за оперативното й
лечение. След операцията първоначално раната е била оточна и зачервена, след
хирургичната обработка, ежедневни превръки и адекватна антибиотична терапия,патологичната
симптоматика постепенно отзвучава и при изписването му раната е била спокойна,
без оток, зачервяване и секреция. Конците не са били свалени. На 25.09.2014г,
07.04.2015г, 15.09.2015г и 05.04.16г в отделение“Функционална диагностика на
нервната система“ към „М.са му правени изследвания във връзка с травматичната
лезия на десния седалище нерв.
На 03.10.2016 е бил прегледан от д-р Т.Х.заради
„радикулопатия“. Към него момент се е оплаквал от
болки в кръста и десния крак, умора при движение, слабост в дясно ходило и
изтръпване“. Констатираното обективно състояние при прегледа е „ вертебрален синдром. Положителна разтяжна
симптоматика.Ласег /+/ на 70 градуса в дясно. Перонеална пареза за дясно
ходило. Същото обективно състояние е било констатирано от д-р Г.и при преглед
на Я., проведен на 21.01.2019г. Видно от представеният амбулаторен лист и
издадена рецепта му е предписал медикаменти, който той е закупил с ф-ра №
********** от 22.01.2019г на обща стойност 104.99лв с ДДС.
Според издадената етапна епикриза от С.Д-р Г. и Сие, издадена от д-р. Г.Г. на 06.10.2016г ,Я. не може да командва дясно стъпало.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза вследствие на ПТП-то Д.Я. е получил многофрагментно разместено счупване на тазови кости в
дясно/ацетабулум, седалищна кост/,наложило метална остеосинтеза.Счупване на
горния край на дясна голямопищялна кост, наложило метална остеозинтеза.Рана с
некрози и оформяне на кожен дефект на дясна пета,наложила оперативна
интервенция.Травматична увреда на десния седалищен нерв, с перонеална пареза на
дясно ходило /Невъзможна дорзална флексия на ходилото/.Ограничен обем движения
в дясна тазобедрена става и дясна колянна става. Радикулопатия. По отношение на
последната , същата е установена през 2019г и е възможно да бъде късно
усложнение на останалите травматични увреждания, получени при ПТП-то. Вещото лице е установило, че и към момента е
налице дефицит в движенията на десния долен крайник-ограничен обем движения в
дясна тазобедрена става, ограничен обем на движенията в дясна колянна става,
невъзможна дорзална флексия на дясно ходило,т.е и към настоящият момент не е
налице пълно възстановяване на установените травматични увреждания. Според
вещото лице, като се има предвид изминалия период от време от инцидента/ почти
6 години/, не се очаква занапред подобряване на състоянието на Я..Поради
неправилната походка, свързана с невъзможността за дорзална флексия на дясно
ходило е възможно прогресивно увреждане на ставите на левия долен крайник и на гръбначния
стълб. Според устното изложение на вещото лице в съдебно заседание, чисто функционално
таза и счупването на горния край на дясна голямопищялна кост са възстановени
след извършените оперативни интервенции. Поставените метални импланти обаче
няма да бъдат премахнати през целия живот на Я.. Независимо от това обаче и
понастоящем е налице ограничен обем на движенията в дяснотазобедрената,
дясноколенна и дясноглезенна става.
От показанията на св.Г.Я.-баща на ищеца
и св. А.Д. се установи, че състоянието му в болницата, веднага след
катастрофата било тежко и той изглеждал много зле. Имал шевове по лицето/ около
устата/ , защото имал травми на лицето, от бедрото му излизало външно метално
тяло, което било опънато посредством макари и въжета. Изпитвал много силни
болки, дори и само ако някой докосне леглото му. Изпитвал силни болки. Майка му
се налагало да го обслужва, да му слага памперси и подлоги и това го
подтискало, защото той бил млад мъж.
След като се прибрал в дома си с носилка
бил вкаран в стая на долния етаж на къщата, която били пригодили за него, тъй
като неговата стая била на втория етаж. Дълго време бил неподвижен и
лежал.Продължил да ползва и подлога.Постоянно говорел само за катастрофата.
Притеснявал се за крака си,защото имал прекъснат нерв. Притеснявал се дали ще
може да ходи, защото нямал никаква сетивност на крака. Притеснявал се дали на
лицето белега му ще остане и сега, тъй като той бил голям и видим, ходел с
брада, за да не се вижда. Това влияело на самочувствието му и сега.
На втория месец след като вече бил в
дома си, родителите му почнали да му помагат да сяда в леглото. В началото му
се завивало свят, ставало му лошо и искал да легне веднага. Когато се изправил
за пръв път прав до леглото, той припаднал и поне седмица след това го било
страх да стане. Когато през м.февруари 2014 отишъл на рехабилитация до
болницата се придвижил и на отиване и на връщане с линейка. Едва през м.март
2014, по време на втората рехабилитация, започнал да се изправя с две патерици,
но не бил стабилен. Не можел сам да отиде до тоалетна, да си вземе нещо от
хладилника, да отиде до мивката. Когато родителите му били на работа, се
обаждали на съседите да го наглеждат.
През м.април 2014г след рехабилитация започнал
да се придвижва с една патерица, а след следваща рехабилитация започнал да се
придвижва с бастун, който се закрепя за ръката. Имал до коляното на крака да
носи нещо като ботуш, за да не му увисва крака. Според св.Я. дори и след
махането на патериците продължил да носи това нещо, до края на 2014г като само
през нощта го махал. Към края на 2014г започнал да ходи без помощни средства.
Според свидетелите сега замята крака си при движение, куца и няма стабилност на
десния крак. Тогава лекарите му забранили да работи като шофьор, какъвто бил в
„Голд аполо“. Във фирмата го преназначили като пазач. През 2018г напуснал
фирмата, защото не можел да работи като шофьор. Сега работи като шофьор в друга
фирма, но друг му товари и разтоварва камиона, защото той не може. Според св.Я.
не кара постоянно, а си почива. И сега при натоварване на крака го боли много.
На петата на десния си крак имал голяма
рана-липсвало парче плът. Той изпитвал големи болки, дори и понастоящем раната
не е зарастнала. През 2014г заради този проблем ходил на ортопед и му правил
нещо като пластична операция, но раната продължавала да се бели. Заради тази
рана и понастоящем не можел да обуе сандал или джапанка,защото и сега мястото е
зачервено и се бели.
Според свидетелите психически трудно
преживял случилото се. Преди катастрофата ходел на дискотеки, играел футбол, а
сега му е неудобно да излиза в дискотека, защото хората го заглеждат, защото
замята крака си. Не му е възможно да спортува, не може да бяга и да се
навежда,вече не играе футбол. Имал белези на крака, който се виждали, ако е с
къс панталон и той се притеснявал от това. Притеснявал се и от походката си.
Преди катастрофата помагал на баща си за поддръжката на къщата като вършел
тежката и трудна работа, а сега не можел да прави това и като виждал, че баща
му се мъчи се ядосвал. Преди обработвали двора си, който бил голям и имало
животни, а сега не се занимавали с нищо, защото ищецът не може да върши нищо от
тези неща, а на баща му било трудно.
Според представената служебна бележка от
„Голд аполо“ –изх.№ 120/11.07.2016г Д.Я. работи в дружеството от 09.09.2013г и
за периода от 01.01.2014 до 06.11.2014г/вкл/ е отсъствал от работа поради
временна неработоспособност.
С Решение на ТЕЛК № 4078 от заседание №
150 от 06.11.2014г му е определена 66% трайно намалена работоспособност за
период до 01.11.2016г, а с Решение на ТЕЛК № 3875 от зас.№ 149 от 07.11.2016г е
определено, че е работоспособен и може да работи като шофьор.
На 12.06.2018г същият е започнал работа
в „Е.по трудов договор № 82 от 12.06.2018г на длъжност „шофьор, тежкотоварен
автомобил“.
С фактура № ********** от 03.01.2014г е
заплатил на МБАЛ-Ш. сумата от 75.40лв за медицински услуги. С фактура №
********** от 20.01.14 е заплатил на „М.-В.“АД сумата от 58лв потребителска
такса.
За предписаната му с рецепта от „М.-В.“
„милгама“ е заплатил на С.с фактура № ********** от
13.01.2014г сумата от 11.76лв с ДДС, с фактура № ********** от 17.01.2014г
сумата от 17.16лв с ДДС, а с фактура № ********** от 13.01.14г сумата от 3.60лв
с ДДС.
На Е.по ф-ра №
********** от 13.02.2014г е заплатил лекарствени средства в общ размер на
200.19лв с ДДС, по фактура № ********** от 12.08.2014г сумата от 91.40лв с ДДС
за медикаменти и консумативи, по ф-ра № ********** от 25.08.2014 сумата от
8.86лв, по фактура № ********** от 29.08.2014г сумата от 16.14лв за превързочни
материали, по ф-ра № ********** от 11.09.2014г сумата от 17.69лв с ДДС за
лекарствени средства и консумативи.
С фактура от 10.01.2014г е заплитал
сумата от 24.50лв с ДДС превръзки и
чаршаф тип памперс. С фактура № ********** от 26.03.2014 е заплатил на О.-Р.
сумата от 72.48лв с ДДС за закупени лекарствени средства.
Към всички описани фактури са
представени по делото и фискалните бонове,издадени при закупуването на
съответните медикаменти.(
Според приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, скоростта на т.а М. в момента на удара е била около
70.56км/ч. Произшествието е възникнало през светлата част на деня, имало е
наличие на мъгла, пътят е бил хлъзгав, минималната видимост е била около
50метра, а максималната 150метра. Според вещото лице при тази скорост и при
конкретната пътна обстановка е могъл да предприеме спиране в установената зона
за видимост-от 50 до 150 метра, но не е могъл да предотврати проишествието чрез
спиране. Съобразената скорост при конкретната ситуация, с която е могъл да
предотврати произшествието е от 31.5 до 57.70км/ч.Ако е имало поставен
обезопасителен триъгълник на разстояние 100метра зад т.а „К., водачът на М. не
е могъл да предотврати произшествието чрез заобикаляне, ако видимостта е било
по-малка от 125.30метра. Опасната зано за спиране на т.а М. с установената
скорост 70.56км/ч. и при конкретната пътна обстановка е 220.30метра.
От представеното по делото справка е
видно, че към 19.12.2013 МПС с рег № ДКН **** е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност „ З..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ /
отм/, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя,
който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При
настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да
бъде
ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от
виновно поведение на водач на
МПС, който е застраховано лице по
смисъла на чл.257 от КЗ /отм./ при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на
нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички
вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда
по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното
увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен юридически факт,
елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Установяването наличието на елементите от фактическият състав на непозволеното
увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана обезщетителната
отговорност за неимуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото е установено, че на
19.12.2013г е настъпило ПТП вследствие виновното поведение на св.Г.А.П. при
управление на т.а“К.“ с рег № **** е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което на ищецът Д.Г.Я., управляващ т.аМ.с рег № Р 9921 АТ“ е причинена
средна телесна повреда. За това Г.П. е признат за виновен и осъден с влязла в
сила присъда № 22 от 20.09.2018г по НОХД №
394/17 по описа на Окръжен съд-Ш.. Съгласно нормата на чл.300 ГПК тази
влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед което възражението на
застрахователя, че водача на т.а“К. не е виновен за пътното-транспорто
произшествие, а вината за това е изцяло на ищеца като водач на т.аМ.е напълно неоснователно.
При тези факти съдът приема, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на водач на МПС, на ищеца са
причинени вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП за т.а“К.“ с рег № ****, управляван от Г.П. , е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател З.-гр.С..Този
факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е
имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./,
поради което следва да се приеме, че е настъпил застрахователния риск по
сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това
съдът приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.226 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент./ В този см.
Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобрази всички установени по
делото увреждания, който е получил ищеца, тяхната тежест, интензивните болки,
които е търпял след катастрофата, двете операции, които е претърпял, дългият
период на възстановяването му, които е бил съпроводен първите месеци с болки и
пълна неподвижност, обстоятелството, че и към настоящият момент – 6 години след
инцидента същият няма пълно възстановяване и има ограничен обем на движенията в
дяснотазобедрената, дясноколенна и дясноглезенна става и то в не малка степен,
обстоятелството, че прогнозите за пълното му възстановяване са почти нулеви,
както и че са касае за съвсем млад мъж, който през целият си живот, ще
продължава да търпи този ограничен обем на движенията, невъзможността да
извършва по-тежко натоварващи дейности, няма да може да спортува, психическите
травми от тези увреждания и последиците от непълното му възстановяване, както и обстоятелството,
че същият продължава да търпи и негативите на незарастналата напълно рана на
петата, сочат, че ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и страдания с
по-голям интензитет. Възраженията на ответника-застраховател, че не е доказано,
че в този значителен период от време не е настъпило пълно възстановяване на
ищеца и че такова няма настъпили, са неоснователни. Обратното от представените
по делото писмени доказателства-медицински документи за извършени на ищеца
прегледи, включително в хода на процеса, сочат, че независимо, че от двете
операции е налице възстановяване на травмите,т.е на счупванията, последиците от
тях не са отшумели и е налице ограничен обем на движенията в дяснотазобедрената/
Р 10-0-10, С 0-0-90,Ф 15-0-15 при норма Р 45-0-45,С 15-0-125, Ф 45-0-15/,
дясноколенна/ С 0-0-90 при норма С 0-0-140/ и дясноглезенна става. Вещото лице
е категорично, че щом за такъв дълъг период от време не е настъпило
възстановяване обема на движението на тези става, в бъдеще не може да се очаква
тяхното възстановяване. Този ограничен обем на движенията води от ограничения
за ищеца в обичайното му ежедневие. Същият е млад човек, който преди
катастрофата е спортувал, играел е футбол, а сега тези дейности са невъзможни
за него. Същият се е наложило да смени работата си с по-лека, тъй като
продължава да изпитва болки в крака си. От гласните доказателства по делото се
установи и какво голямо психическо напрежение създават у него тези травми и
последиците от тях. При тези доказателства по делото съдът намира, че
справедливото обезщетение, което би репарирало претърпените от него
неимуществени вреди е в размер на 80 0000лв.
По делото, от събраните писмени
доказателства, се установи, че ищецът е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от него медицински услуги и медикаменти в общ размер
на 597.27лв, които също следва да бъдат репарирани от ответника.
Съдът намира, че е изцяло неоснователно
възражението на ответника са съпричиняване на вредоносният резултат от страна
на ищеца. В производството по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм/ приносът на пострадалия
следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение в отговора на исковата молба, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела
/решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС, постановено по чл. 290 ГПК/. Такава е и последователно формираната практика по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., ІІ т. о.;
решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, ІІ т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на І т. о., решение № 55/30.05.2009 г.
по т. д. № 728/2008 г. , първо т. о., ВКС /.
Във всички случаи на предявен иск по чл.
45 ЗЗД срешу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм/ срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса ,
тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В гражданското производство, с оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са
били събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Позоваването
единствено на присъдата по НОХД № 394/17 по описа на Окръжен съд-Ш., в чиито
диспозитив е описано, че средната телесна повреда на Д.Я. е получена при
условията на съпричиняване, изразяващо се в това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20 ЗДвП като при гъста мъгла и видимост от 60
метра се е движил със скорост 71.28км/ч., при безопасна скорост за движение според
зоната за видимост 34.8км/ч, не означава надлежно установяване на твърдяното от
застрахователя съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като присъдата е от
значение за гражданския съд само досежно констатация за това дали е извършено
деянието /и неговата правна квалификация/, данни за противоправността му и за
вината на дееца.
Предмет на изследване в наказателното производство е поведението на увредителя
/делинквента/, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред
каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Съдът не възприема заключението на
вещото лице, прието в настоящото производство относно скоростта на движение на
управлявания от Д.Я. т.аМ.към момента на ПТП-то, тъй
като вещото лице, за да отговори на този въпрос е съобразявал показания на
свидетели в досъдебното производство, както и замерванията на вещите лица в
досъдебното производство, т.е изградил и заключението си върху доказателства,
който не са събрани по надлежния ред от гражданския съд. Същото касае и
отговорите на въпросите относно допустимата скорост според зоната за видимост,
а и относно тази зона за видимост. При това положение, съдът намира, че
застрахователят не е доказал възражението си за съпричиняване, изложено в
отговора на исковата молба. А относно второто възражение, че ищецът е бил без
обезопасителен колан, застрахователят не е събрал никакви доказателства в тази
насока.
С оглед изложеното съдът намира, че
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 80 000лв и до този размер следва да се уважи, а над
него да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен и доказан по размер и
следва да се уважи изцяло.
Върху присъдените обезщетение, съгласно
нормата на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Върху
обезщетенията се дължи законната лихва от деня на деликта- 19.12.2013 г
до окончателното им плащане.
В тежест на ответника по делото е
адвокатското възнаграждение за упълномощеният от ищеца адвокат, на основание
чл.38, ал.2 ЗА. Видно от приложеният договор за правна помощ и съдействие,
правната помощ от адв. С.М. се осъществява при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
Съдът определя адвокатско възнаграждение на адв.М.,
при съобразяване на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/04 за минималните
адв.възнаграждения, в размер на 2 948лв.
В тежест на ответника са направените от
БС разноски в размер на 280лв, както и държавна такса в размер на 3 250лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З.,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление-гр.С.,район И.,бул.“Х.да заплати
на Д.Г.Я.,
ЕГН ********** *** чрез адв.С.М., на основание чл.226 КЗ/отм/, по банкова сметка *** *******сумата от 80 000лв/ осемдесет хиляди
лв/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно
от него ПТП на 19.12.2013г, сумата от 597.27лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото ПТП, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 19.12.2103г до окончателното
им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Я. срещу З.
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от
80 000лв до 100 000лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление-гр.С.,район И.,бул.“Х.да
заплати на адвокат С.М.,*** възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 вр ал.1,т.2 ЗА, в размер на 2 948лв/ две хиляди деветстотин четиридесет и осем лв/.
ОСЪЖДА З., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление-гр.С.,район И.,бул.“Х.да
заплати по сметка на Окръжен съд-гр.Р.
сумата от 280лв, представляваща
направени от БС разноски по делото,
както и 3250лв държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд-гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен съдия :