Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 63                                             17.06.2019г.                                     град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                   ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 577  по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д.З.З. и З.М.З. – ищци в първоинстанционното производство, срещу Решение №56/01.03.19г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№708/18г., с което е отхвърлен иска на въззивниците да бъдат признати за собственици по отношение на ответниците М.Н.Т. и В.Н.Т. – А., на нива от 3200 кв.м., находяща се в строителните граници на гр.Айтос, местност „Топарлъка“, част от имот пл.№65 по кадастралния план на града от 1958г., понястоящем представляващ дворно място от 3035 кв.м., съставляващо имот пл.№4489, парцел VІІ в кв.8а по действащия план на гр.Айтос и ответниците са осъдени да заплатят на ищците съдебно – деловодни разноски, в размер на 500 лева. В жалбата е изразено недоволство от постановеното решение и се претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Пунктуално и подробно са оспорени изводите на съда, основани на свидетелските показания на разпитаните свидетели, че ищците са упражнявали фактическа власт върху друг имот, съседен на процесния, поради което не са придобили последния на основание давностно владение.

Анализирано е владението като фактическа власт върху терен, за да се обоснове извод, че не е необходимо този терен да е обособен като кадастрална единица, за да бъде придобито право на собственост върху него. Анализирани са констатациите на извършената съдебно-техническа експертиза, както и на представените писмени доказателства, за да се аргументира твърдението на страната, че констатациите на експерта са съобразени едностранчиво и непълно в контекста на въпроса към кой момент процесният имот е бил обособен като самостоятелен обект на собственост.. 

На следващо място е извършен подробен и пунктуален анализ на свидетелските показания – както на свидетелите, посочени от ищците, така и на тези – посочени от ответниците, за да се обоснове твърдение, че съдът неправилно ги е съобразил. Според въззивниците, показанията на свидетелите, посочени от ответниците взаимно си противоречат, а противоречат и на съдебно – техническата експертиза – изложени са подробни аргументи. 

Отново подробно и пунктуално е аргументирано и оплакването, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените писмени и гласни доказателствени средства, в т.ч. и доводите за достоверност на показанията на свидетелите, посочени от ищците, в т.ч. по въпросите относно извършено от ищците строителство, което съставлява манифестация за упражнявана фактическа власт и своене.

От въззиваемите - ответници М.Н.Т. и В.Н.Т. – А., чрез адв.С., е представен писмен отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК В него са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Според въззиваемите, между страните е съществувало и вече е прекратено, наемно правоотношение по отношение на друг имот, различен от процесния, върху който ищците са упражнявали фактическа власт. И въззиваемите подлагат на анализ свидетелските показания, оспорвайки достоверността на тези на свидетелите, посочени от ищците, за да обосноват твърдение, че процесният имот е запустял, не се обработва, в него има полуразрушена/недоизградена сграда и върху него ищците не упражняват фактическа власт.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно придобиване на право на собственост върху процесния имот – нива от 3200 кв.м., находяща се в строителните граници на гр.Айтос, местност „Топарлъка“, част от имот пл.№65 по кадастралния план на града от 1958г., понастоящем представляващ дворно място от 3035 кв.м., съставляващо имот пл.№4489, парцел VІІ в кв.8а по действащия план на гр.Айтос, от ответниците по реда на ЗСПЗЗ, отдаване на ползването му под наем на трети на спора лица през 2008г., отдаване на ползването на съседен на процесния имот – пл.№175008 - също собственост на ответниците, на ищеца по делото, упражняване фактическа власт от ищеца върху този имот, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

Съобразно нормата на чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Нормата на чл.77 ЗС посочва начините за придобиване право на собственост – правна сделка или давност (или други начини, посочени в закона – напр. наследяване – бел. съдията - докладчик). Следователно ако едно лице е придобило правото на собственост върху един имот, то може да го загуби, ако се разпореди с правото си, или ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение.

Легална дефиниция на понятието “владение” се съдържа в нормата на чл.68, ал.1, ЗС. Владението е способ за придобиване на вещни права, в т.ч. право на собственост. Законът изисква владелецът да упражнява фактическа власт върху имота, необезпокоявано и непрекъснато (обективен елемент на владението - чл.79, ал.1 ЗС); субективно отношение и намерение на владелеца, вещта да се свои.

В настоящия случай, и двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства за установяване на твърденията си за наличие, респ. – липса на фактическо необезпокоявано и непрекъснато владение от страна на ищеца върху имота, собственост на ответниците. Свидетелите, посочени от ищеца -Първанов и Шериф заявяват, че на 01.05.2008г. му помогнали да разчисти мястото, да го огради, както и съседното място, което ползвал, като между двете – условно наречени малкото и голямото, също имало ограда. Според свидетелите, в рамките на 10 дни след това започнали строителството на постройка. Съществуването на последната към настоящия момент, се установява и от извършената съдебно – техническа експертиза. Според свидетелите от този момент насетне, само ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота.

Свидетелите, посочени от ответниците – Куцаров и Кашичева установяват, че през 2008г. св.Куцаров сключил договор за наем с ответниците за ползване на процесния имот. Поради това разчистил мястото, извикат геодезист, който да го измери, поставил ограда и го електрифицирал. През 2011г. един ден заварил имота разкопан – през него бил прокопан канал от страна на ищеца за електрифициране на съседния имот. Тези мероприятия разколебали свидетеля, т.к. пречили на ползването, което той желае и се отказал от договора. В последствие насочил св.Кашичева към ответниците за ползване на имота, който вече бил свободен. През 2012г. свидетелката установила контакт с ответниците, като се разбрали тя да ползва имота с намерение да търгува с дърва. Стопанисвала го през август и септември, но т.к. не могла да се сдобие с необходимите разрешителни, също преустановила ползването.

Макар показанията на двете групи свидетели да си противоречат взаимно, въззивната инстанция кредитира с по-голяма степен на доверие тези на свидетелите Куцаров и Кашичева. На първо място, тези свидетели са незаинтересовани от изхода на спора; второ – същите са непосредствени свидетели – наематели; на трето място, показанията им взаимно се допълват; на следващо място, показанията на св.Куцаров се подкрепят и от писмени доказателства – договорът му за наем е вписан на 28.02.2008г.;

Показанията на свидетелите Първанов и Шериф, според настоящата инстанция установяват извършени от ищеца действия за облагородяване и ограждане на терена, съставляващ имот пл.№175008. В тази насока данни съдържат и предварителния договор с „ЕВН България Електроразпределение“ и скицата към него, които установяват действия за електрифициране именно на този имот. 

Въззивната инстанция споделя принципно аргументите на въззивниците, че застрояването на чужд имот, без изискване на съгласието на собственика, съставлява манифестация на намерение за своене. Но в тази връзка ангажираните по делото доказателства не са достатъчно убедителни, за да формират извод за установена върху процесния имот трайна и непрекъсната фактическа власт и намерение за своене, противопоставими на досегашните собственици, доколкото в същия период последните също са проявявали активност в ползването му, чрез трети лица – наематели.

Съобразно нормата на чл.99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Нормата на чл.77 ЗС посочва начините за придобиване право на собственост, един от които е придобивна давност. Следователно ако едно лице е придобило правото на собственост върху един имот, то може да го загуби, ако друг завладее имота и го придобие по давностно владение. Завладяването на имота следва да се докаже по несъмнен и категоричен начин.

Ето защо настоящата инстанция намира, че ищците не установиха, че са собственици на процесния имот, на основание давностно владение, поради което първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

В полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №56/01.03.19г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№708/18г.

ОСЪЖДА Д.З.З. ЕГН********** и З.М.З. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Н.Т. ЕГН ********** и В.Н.Т. – А. ЕГН********** ***, СУМА, в размер на 500.00 (петстотин) лева – съдебно – деловодни разноски.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                   2.