№ 882
гр. Шумен, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500480 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по подадено възражение по чл. 423 от ГПК с вх. №
4012/30.08.2022г. (пол.на ел. поща на 29.08.2022г.) депозирано от Л. Р. Л. с
ЕГН ********** с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“ № 7, чрез адв. С.
Д. срещу заповед № 119/08.06.2016г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики
Преслав, по която е издаден и изпълнителен лист № 241 от 02.08.2016 г. в
полза на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК *********.
Молителя, действащ чрез пълномощника си адв. С. Д. сочи, че бил узнал за
издадената срещу него заповед за изпълнение в началото на месец август
2022г. от ЧСИ .... с рег. № 930, с район на действие ОС – Шумен от
изпратеното от нея, до работодателя му „Макси Мания“ ЕООД - съобщение
за образувано ИД № 20199300400132 и запорно съобщение, с приложен
изпълнителен лист. Излага, че след направена справка в РС – Велики Преслав
е установил, че срещу него действително е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики Преслав, като до този момент
съобщение за издадената заповед на осн. чл. 410 от ГПК никога не е
получавал, нито същата му е била връчвана. Счита, че е налице хипотезата на
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – заповедта не е била връчена надлежно, тъй като не
са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК и длъжникът е бил възпрепятстван
1
да упражни правата си по чл. 414 от ГПК. Моли съда да приеме възражението
за основателно и да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
алтернативно да приеме възражението и на осн. чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК и
служебно да бъде спряно изпълнителното производство.
Предвид дадените от първоинстанционния съд указания за представяне
на доказателства за датата на която длъжника е узнал за заповедта, с оглед
спазване на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК, молителя е представил единствено
копия на запорно съобщение до работодателя му и съобщение до него от ЧСИ
.... чрез работодателя му за образуване на изпълнително дело с приложен
изпълнителен лист, без на тях да е отбелязана датата на връчването им и
копие на саморъчно съставена разписка от 08.08.2022г. /незаверена за
вярност/, изходяща от самия длъжник, в която заявява, че на посочената дата
е получил от работодателя си, съобщение за образувано изпълнително дело,
запорно съобщение и изпълнителен лист.
Предвид обстоятелството, че срокът по чл. 423 от ГПК е преклузивен и
за него съдът следи служебно, а към възражението не са представени
надлежни доказателства за датата на която длъжника е узнал за заповедта,
служебно е изискано и приложено към настоящото дело копие на
образуваното ИД № 20199300400132 по описа на ЧСИ .... с рег. № 930, с
район на действие ОС – Шумен.
След преценка на твърденията на длъжника и след като прецени
събраните в производството доказателства, съдът приема за установено
следното:
Възражението е депозирано от надлежна страна, но не в
законоустановения месечен срок. Посоченият в чл. 423, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно,
защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния
съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено
след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на
узнаване на заповедта за изпълнение, като при преценката дали срокът е
спазен, съдът съобразява твърденията на страната и представените и събрани
по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на
узнаването.
В случая, от приложеното копие на изпълнителното дело, е видно, че
2
цитираните от длъжника и представени като доказателства: запорно
съобщение до работодателя му и съобщение до него от ЧСИ .... чрез
работодателя му, за образуване на изпълнително дело с приложен
изпълнителен лист, са надлежно връчени на работодателя му „Макси Мания“
ЕООД на 05.07.2022г. от призовкар на ЧСИ С.Б.Я. с рег. № 844, с район на
действие – СГС, на когото ЧСИ .... е възложила връчването на книжата.
Оформените от връчителя документи са официални, израз на държавна
удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила,
относно удостоверените в тях обстоятелства. Това е единственото допустимо
средство за доказване на връчването, което в случая е редовно и
законосъобразно. Затова следва да се приеме, че от момента на получаване на
книжата от работодателя на длъжника на 05.07.2022г., молителят е узнал за
заповедта за изпълнение и от този момент за него тече едномесечния срок за
подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. От материалите по делото е
видно, че още на следващия ден - 06.07.2022г. управителят на дружеството -
работодател, е изпратил съобщение до ЧСИ, че признава за основателно
вземането, върху което се налага запора върху трудовото възнаграждение, но
тъй като е под размера на МРЗ за страната, то попада под закрилата на чл. 446
от ГПК като несеквестируемо, като заявява, че при промяна в размера на
трудовото възнаграждение, запорът ще бъде обслужван съгласно законовите
разпоредби.
Предвид изложеното съдът приема, че длъжникът не е спазил посочения
в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК срок за подаване на възражението. От
материалите по делото се установи, че длъжникът е надлежно уведомен за
образуваното изпълнително дело с полученото от работодателя му съобщение
за образуването му, с приложен към него изпълнителен лист на 05.07.2022г..
Срокът по чл. 423 от ГПК е изтекъл на 05.08.2022г. и така подаденото на
29.08.2022г. по електронен път възражение е депозирано след изтичането на
едномесечния срок. Срокът е преклузивен и след изтичането му, за страната
не съществува процесуална възможност да оспори вземането с възражение
пред въззивния съд, по реда предвиден в чл. 423 от ГПК. От така
представената с възражението саморъчно съставена разписка от 08.08.2022г. с
автор - самия длъжник, не би могло да се приеме, че срокът по чл. 423, ал.1 от
ГПК, започва да тече от посочената в нея дата. По делото не са ангажирани
никакви доказателства, относно евентуална невъзможност на работодателя да
3
уведоми длъжника в периода от 05.07.2022г. до 08.08.2022г. за връчените му
чрез него книжа по изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението депозирано от
Л. Р. Л. с ЕГН ********** се явява просрочено и следва да бъде оставено без
разглеждане, а производството по настоящото дело прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустимо, възражение с вх.
№ 4012/30.08.2022г. (пол.на ел. поща на 29.08.2022г.) депозирано от Л. Р. Л. с
ЕГН ********** с адрес: гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „....“ № 7, чрез адв. С.
Д. срещу заповед № 119/08.06.2016г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 284/2016 г. по описа на РС – Велики
Преслав, по която е издаден и изпълнителен лист № 241 от 02.08.2016 г. в
полза на заявителя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 20223600500480 по
описа на ОС - Шумен.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред АС – Варна, в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4