ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 871
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Пламен Борисов
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело №
20224100500637 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба, подадена от В. Й. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Велико Търново, ул. „Охрид“ № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11 против
Постановление от 25.03.2022 г., постановено по изп. д. № 20188960400058 по
описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с район на действие ВТОС, с което
съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението сума в размер
на 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело и против Разпореждане от 25.03.2022 г. по изп. д. №
20188960400058 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова - район на действие
ВТОС, с което съдебният изпълнител е предявил размерът на дължимите
такси по ТТРЗЧСИ.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
действията на ЧСИ при определянето на таксите и разноските по
изпълнителното дело, както и отказа на съдебния изпълнител да намали
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.
В срока по чл. 436, ал. 3 не са постъпили възражения от взискателите.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД №
20188960400058, са приложени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ
Ивелина Цанкова, рег. № 896, район на действие ВТОС, с които се оспорва
1
постъпилата жалба, като се излагат доводи относно неоснователността й.
Изложени са подробни мотиви относно дължимостта на отразените в
сметката дължими суми, съобразени с разпоредбите на ТТРЗЧСИ.
Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна - длъжникът по изпълнението, насочена е срещу подлежащи
на обжалване изпълнителни действия по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на
свидетели и/или вещи лица, поради което на основание чл. 437, ал. 1 и ал. 3
ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по
същество на жалбата.
Искането за допускане на правна помощ е неоснователно. Съгласно чл.
23, ал. 2 от ЗПП, системата за правна помощ чрез безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 21, т. 3 от ЗПП обхваща случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В
конкретната хипотеза от молба с вх. № 7049/12.09.2022 г., с която е поискана
правната помощ и последващите заявления се установява, че молба вх. №
7049/12.09.2022 г. и молба – допълнително уточнение на жалбата предмет на
настоящото производство са входирана в съда чрез адвокат, поради което
няма право на правна помощ. Това обстоятелство е известно на ищеца още
към датата на депозиране на молбата за правна помощ. Наред с това
жалбоподателката е упражнило правото на си на защита с подаване на
жалбата, инициирали образуването на настоящото производство в
допълнение, доколкото производството следва да бъде разгледано в закрито
заседание, допускането на правна помощ е безпредметно.
Изпълнително дело № 58/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова е
образувано по молба на взискателя ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, УЛ. ОХРИД 1 ВХ.Б, със седалище и адрес на управление: община
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, гр. Велико Търново, ул."Охрид" №1, вх.Б чрез адвокат
С. Л., ПК: 5000 / л. 1/ и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
2
20/12/2017 г. по гражданско дело № 3390/2017 г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, гражданска колегия, VI състав / л. 2/. в кантората на
ЧСИ Ивелина Цанкова, per. № 896, адрес - гр. Велико Търново, ул. "Васил
Левски" № 27, вх.В, ет.1, ап.1 е образувано изпълнително дело №
20188960400058/2018 г. срещу длъжника В. Й. А., ЕГН **********, с адрес -
гр. Велико Търново, ул. "Охрид" № 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11, ПК 5000, за сумите,
посочени в Изпълнителен лист, издаден на 20/12/2017 г. по гражданско дело
№ 3390/2017 г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, гражданска
колегия, VI състав /л.2/. както и разноските по изпълнението.
С Постановление от 29/05/2018г./л. 38/, на основание чл. 456, ал.2 от
ГПК присъединен като взискател по изпълнителното дело е "ИПОКРЕДИТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обшина Горна
Оряховица, гр. Горна Оряховица, ул. "Георги Измирлиев" № 2, вх. Б, офис 5,
ПК: 5000 с приложено Удостоверение изх. № 008129/28.05.2018 г., издадено
от Частен съдебен изпълнител Ивелина Цанкова, per. № 896, с район на
действие ВТОС, по изпълнително дело № 20188960400650, което задължение
е погасено.
Във връзка с това на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК с Постановление от
05/10/2018 г. „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* е присъединена като
взискател по изпълнително дело 20188960400058/2018 г. за посочените суми в
удостоверение на изпълнително дело 20188960400983/2018 г./л. 81/.
С Постановление от 21/01/2020 г. /л. 394/ на основание чл. 429, ал. 1 от
ГПК конституиран като взискател по делото е „ОТП Факторинг България"
ЕАД, ЕИК ********* и е прекратено производството по отношение на „Банка
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, за което са уведомени страните.
С Постановление от 06/03/2020/л. 447/ г. по молба от взискателя
..Агенция за събиране на вземанията" ЕАД/л. 445/. ЕИК ********* въз основа
на приложено удостоверение, издадено по изпълнително дело №
20198960401107/2019 г. е присъединен на основание чл. 456 от ГПК за
посочените в удостоверението суми /л. 446/.
На 22/03/2022г. взискателите ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, УЛ. ОХРИД 1 ВХ.Б и „Агенция за
събиране на вземанията" ЕАД са запитани за актуалния размер на
задълженията на длъжника В. Й. А./л. 2861 - 2866/, в резултат на което са
3
постъпили справки за актуалния размер на задълженията на В. Й. А./л. 2869 -
л. 2874/, включително и молба с вх. № 005371/25.03.2022г./л. 2872 - л. 2874/, с
която взискателят ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, УЛ.
ОХРИД 1 ВХ.Б са претендирали допълнително адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнително дело в размер на 300.00 лева, освен адвокатското
възнаграждение за образуване на делото в размер на 200 лв., за което В. е
уведомена с Поканата за доброволно изпълнение /л.23/.
С Постановление от 25/03/2022г./л. 2878/ съдебният изпълнител приема
като разноски по изпълнителното дело сумата в размер на 300.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното
дело в полза на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, УЛ.
ОХРИД 1 ВХ.Б, за което жалбоподателят е уведомена на 29/03/2022г./л.
2887/.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по
изпълнението (в този смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В
нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на
длъжника. Минималното възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на
делото, а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземането е съобразно размера на вземането (чл. 10, т. 1 и
2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Адвокатското възнаграждение следващо се за образуване на
изпълнителното дело, по смисъла на 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
4
за минималните размери на адвокатските възнаграждения по разглежданото
изпълнително дело няма как да надвишава минималния размер от 200 лв.,
защото изготвянето на молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК не се отличава с някаква
завишена правна сложност, или с необходимост от осъществяването на
допълнителни проверки на обстоятелства свързани с използвания от
кредитора изпълнителен титул, респективно с установяване на някакъв широк
кръг от длъжници. В този смисъл сумата от 200 лв. е напълно съответна на
положения от адвоката труд във връзка с изготвянето на молбата за
образуване на изпълнителния процес.
Предвид изложеното размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде намален до сумата от 200,00 лева.
Относно твърдението на жалбоподателя, че процесуалния представител
на взискателя - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, УЛ.
ОХРИД 1 ВХ.Б – адв. Л. не е разполагал с надлежна представителна власт за
образуване на изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира
следното:
По аргумент от разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от ГПК - изпълнителното
производство се образува по молба на заинтересованата страна, на основание
изрично волеизявление в този смисъл и представен изпълнителен лист или
друг акт, подлежащ на изпълнение.
Съгласно, ал. 3 на чл. 126 от ГПК - редовността на молбата за
образуване на изпълнителното производство се проверява по реда на чл. 129
от ГПК.
Следователно съдебният изпълнител действително не би следвало да
пристъпва към принудително изпълнение - ако/ докато констатираните
нередовности в молбата за образуване на изпълнителното дело не бъдат
надлежно отстранени.
С влязло в сила Решение № 288/19.07.2022 г., постановено по гр.д. №
514/2022 г. по описа на ВТОС, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК, с
предмет жалба от настоящата жалбоподателка против Постановление от
19.04.2022 г. за отказа от спиране и прекратяване на принудителното
изпълнение по настоящото изпълнително дело жалбоподателката е изложила
доводи за липса на представителна власт за процесуалния представител на
взискателя адв. Л. за образуване на процесното изпълнително дело. Видно от
5
цитираното решение е, че съдът е приел, че адв. Л. е разполагал с надлежна
представителна власт за образуване на изпълнителното дело, поради което и
предвид зачитане на силата на присъдено нещо на посоченото решение,
възражението на жалбоподателката се явява неоснователно и не следва да
бъде обсъждано допълнително.
По отношение на обжалваното Разпореждане от 25.03.2022 г., с което
съдебният изпълнител е предявил размерът на дължими такси по ТТРЗЧС
настоящият съдебен състав намира следното:
С влязло в сила Решение № 355/29.08.2022 г., постановено по гр.д. №
561/2022г. по описа на ВТОС, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК и с
предмет жалба срещу определените от съдебния изпълнител разноски по
изп.д. № 58/2022 г. дължими от жалбоподателката съдът се е произнесъл като
е приел, че начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и начислените
обекновени и допълнителни такси са правилно изчислени.
По реда на чл. 435 и сл. ГПК съдът постановява решение, с което
разрешава спор относно валдиността на атакуваното изпълнително действие
или спор относно претендираното задължение на изпълнителния орган. От
което следва, че когато решение е постановено по жалба срещу извършено
изпълнително действие, то установява със СПН дали съществува правото да
се иска унищожаване на това действие като незаконосъобразно. И по-
конкретно с Решение № 355/29.08.2022 г. съдът е установил със сила на
присъдено нещо, че таксите, изчислени съобразно представената сметка от
съдебния изпълнител са правилно начислени и дължими.
Силата на присъдено нещо важи само в рамките на разрешения с
цитираното решение процесуалноправен въпрос, поради което следва че
настоящото производство следва да се съсредоточи върху проверката на
таксите, които са начислени след 22.04.2020 г., до който момент е налице
влязло в сила решение, установяващо законосъобразност на извършените
начисления за такси от съдебния изпълнител.
С цитираното решение е прието, че пропорционални такси по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ са в размер на 4 381,42 лева, с вкл. ДДС, която сума,
представлява сбора на всички пропорционални такси, намален със сбора от
вече събраните.
С обжалваното разпореждане е посочено, че дължимата такса по т. 26 от
6
ТТР към ЗЧСИ е в размер на 4 618,83 /в мотивите по обжалваните
действия, представени от ЧСИ Цанкова по настоящото дело е посочено, че
поради техническа грешка в обжалваното разпореждане е посочена сумата
от 4169,30 лева/.
Жалбата срещу определените разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на
4 618,83лв. е неоснователна. Размерът им е правилно определен по правилото
на чл. 26от ТТР към ЗЧСИ съобразно материалния интерес с добавен дължим
ДДС. Съгласно общото правило на чл. 79 от ГПК, таксата върху размера на
събраната сума по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, платил след
започване на изпълнителното производство, независимо дали е платил на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В тази насока и във връзка с възраженията в жалбата, следва да се
отбележи, че с решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС
IVг.о. съдът е разрешил правния въпрос в кои случаи, в какъв размер и от
кого се дължи таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Прието е, че разноските по
принудително изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради
плащане направено след започване на изпълнителното производство -чл. 79
ГПК.
Неоснователна е и жалбата по отношение на останалите разноски по
изпълнението, описани в обжалваното Разпореждане. Същите са съставени на
база изготвени сметки и фактури, връчени на задълженото лице-взискателя по
изпълнението, което дори ги е внесло по сметка на ЧСИ и същите му се
следват да бъдат заплатени от длъжника по изпълнението и доколкото в тази
връзка са извършени конкретни изпълнителни действия от категорията на
тези, за които се внасят обикновени такси и допълнителни разноски. Следва
да се отбележи, че от ЧСИ са извършени всички онези действия, посочени в
разпорежданията и съответно всяко едно действие освен, че е описано, за
него е посочено какъв размер разноски му се следват, като изрично се
препраща към Тарифата. Следователно няма основание да бъдат редуцирани
и тези разноски по изпълнението.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 25.03.2022 г., постановено по изп. д. №
20188960400058 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с район на действие
ВТОС, с което съдебният изпълнител е приел като разноски по изпълнението
сума в размер на 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
водене на изпълнително дело и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение на взискателя Етажна
собственост на собствениците на обекти с адрес: гр. Велико Търново, ул.
„Охрид“ № 1, вх. Б до размера от 200 лв., възложено като разноски в тежест
на длъжника В. Й. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. В.Т., ул. „О. № ..., вх., ет.
.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалбата на В. Й. А. с
ЕГН ********** и адрес: гр. В. Т., ул. „О.“ №., вх. ., ет. .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8