Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 185 20.07.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На …..7 юли
…………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1264….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от Д.Ю.З. против решение
№ 105/22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 2304/2019 г. на Старозагорския
районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата
претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е разгледал въобще
възраженията срещу основателността на установителния иск и неправилно е
преценил някои доказателства. Излага съображения по правото в подкрепа на
становището си. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново,
с което да разреши спора по същество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва. Излагат се съображения в
подкрепа на становището.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а по същество е неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е твърдял, че на 20.08.2018 г. подписал
договор за продажба и прехвърляне на вземания с „Уникредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД. По силата на този договор му било прехвърлено вземане, което произтичало
от договор за паричен кредит № 2953114 от 02.11.2017 г., сключен между
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и ответника Д.Ю.З. за сумата от 5 000
лв. Цедентът бил упълномощил ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия.
До ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2953114 от
30.08.2018 г. чрез „Български пощи“ ЕАД. Писмото е получено на 03.09.2018 г. от
Н.Г.С., посочила се като снаха на адресата. С договора заемателят се задължил
да върне кредита в срок до 14.10.2024
г., на 84 анюитетни месечни вноски, всяка по 112,19 лв., като падежът на
първата бил на 14.11.2017 г., а на последната - на 14.10.2024 г. Ищецът е
твърдял, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като е съобщил това
на длъжника заедно с уведомлението за извършената цесия. Длъжникът не бил
платил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента,
била 250,03 лв., с която били погасени 101,79 лв. възнаградителна лихва; 109,85
лв. главница; 38,22 лв. застрахователна премия и 0,17 лв. лихва за забава.
Ищецът е твърдял, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника и такава заповед била издадена по ч.гр.д. № 673/2019 г. на
Старозагорския районен съд. Тази заповед била връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искал е съдът да признае за установено вземането му към
ответника в размер на сумата от 5 080,15 лв. за главница; 582,48 лв.
договорна лихва от 14.12.2017 г. до 20.08.2018 г.; 278,90 лв. лихва за
забава за периода от 14.12.2017 г. до
датата на заявлението по чл.410 ГПК.
Ответникът
чрез особения си представител е оспорил иска.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано
приложеното ч.гр.д. № 673/2019 г. на Старозагорския районен съд и е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приел е, че на 02.11.2017 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и
ответника Д.Ю.З. е сключен договор за кредит, по силата на който „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД предоставило на ответницата кредит в размер на 5 000
лв., а тя се задължила да му го върне на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка по 112,19 лв.
Приел е, че на 20.08.2018 г. „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД му прехвърлил
вземането си.
От правна страна първоинстанционният съд е
приел правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението,
извършено от цедента (стария кредитор). В случая било налице упълномощаване от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведоми длъжниците за цесията, поради което е приел съобщението, извършено от
упълномощения цесионер, е правно валидно, действително и поражда правните си
последици. Приел е, че заедно с цесията ответницата е уведомена и за предсрочната
изискуемост и е заключил, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се
явява кредитор на Д.Ю.З.. Приел е също така, че изискването за уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането е задължително по
отношение на длъжниците по кредити, отпуснати от банки, но не и от небанкови
финансови институции. Възприемайки изцяло заключението на вещото лице,
първоинстанционният съд е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца главница в размер на 5 080,15 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, договорна лихва за периода 14.12.2017
г. до 20.08.2018 г. в размер на 582,48 лв., както и за сумата 278,90 лв. обезщетение
за забава за периода 14.12.2017 г. до 01.02.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 387 от 05.02.2019г. по ч.гр.д. №
673/2019г. по описа на РС Стара Загора.
Въззивната
жалба е неоснователна.
Въззивният
съд намира, че от фактическа страна по делото не е било спорно, че ответницата,
сега въззивница, е страна по договор за кредит, по силата на който е
получил от „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ ЕАД сума в размер на 5 000 лв., която се е задължила да върне на 84
анюитетни месечни вноски, всяка по 112,19 лв.
с последен падеж на 14.10.2024 г. С
договор от 20.08.2018 г. дружеството заемодател е прехвърлил вземанията
си към въззивника. Съгласно приложение №
1 към договора за цесия. С пълномощно от 20.12.2016 г. във връзка с подписан
между страните по договора за цесия рамков договор за прехвърляне на вземания
от същата дата, цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници –
кредитополучатели, поръчители, съдлъжници и наследници, за извършената цесия. По делото не е било спорно, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е изпратило до
въззивницата Д.Ю.З. уведомително писмо чрез
„Български пощи“ ЕАД. Писмото е получено на 03.09.2018 г. от Н.Г.С.,
посочила се като снаха на адресата.
При така приетата фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо него и
третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу
ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Това обаче не
означава, че предишният кредитор (цедента) няма правото да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Според чл.36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил -
чл.39 ЗЗД, и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията (Р-137-2015 г., ІІІ г.о.). В случая
уведомлението е връчено на лице от домашните на длъжника.
Неоснователно
е възражението във вззивната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е
приел за установено, че претендираните в исковете суми са дължими от ответника,
тъй като му е била съобщена предсрочната изискуемост на вземането. Основателно
се претендира, че изложеното от съда, че е изискването за уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането е задължително по
отношение на длъжниците по кредити, отпуснати от банки, но не и от небанкови
финансови институции, е невярно, защото такова разделение не е предвидено нито
в закона, нито е изведено като правило в съдебната практика. По правната си
същност предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, сключен
между страните, в който те са постигнали съгласие при настъпване на определени
обстоятелства да възникне потестативното право на кредитора за промяна на срока
на договора. Това потестативно право кредиторът осъществява чрез волеизявление, че
счита целия кредит или непогасения остатък от него за изискуеми, включително и
вноските с ненастъпил падеж, които към момента са непогасени. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В случая тези обективни факти са били налице.
Видно от заключението на вещото лице, въззивницата е направила само две
погасителни вноски. Съгласно чл.12, ал.2, б.а от Общите условия към договора,
кредиторът има право да обяви всички свои вземания по предоставения кредит при
неплащане на две последователни погасителни вноски. Изявлението за предсрочната
изискуемост на кредита е инкорпорирано в уведомителното писмо за извършената
цесия. Видно е от съдържанието му, че длъжницата е уведомена, че към 30.08.2018
г. задължението й възлиза на 5 685,65, включително начислена лихва за
просрочие, както и е приканена в срок до 15 дни от получаване на настоящата
покана да погаси сумата. След като е посочена цялата сума и се изисква същата
за бъде платена изцяло, то е ясно, че кредиторът я търси предсрочно.
Законодателят не съдържа изискване волеизявлението за предсрочна изискуемост да
бъде изразено с точно определени думи или по определен начин. Няма изисквания и
относно съдържанието на това изявление. Достатъчно е волята на кредитора, че
търси вземането си по кредита предсрочно,
да бъде изразено по ясен и недвусмислен начин. В случая не буди съмнение
каква е волята на кредитора, след като той търси веднага цялото си вземане.
Длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2019 г.
Основателно
е възражението във въззивната жалба, че
първоинстанионният съд не е разгледал възраженията в отговора на
исковата молба за ненадлежното уведомяване на ответницата за осъществената
цесия, за липса на представителна власт на кредитора цесионер по процесната
цесия и за нищожност на договора за кредит, но това не ползва въззивницата, тъй
като по същество тези възражения за неоснователни, като съображение за това са
изложени по-горе.
С оглед
на тези съображения въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати направените от въззиваемия разноски по делото в размер на
977 лв., в т.ч. и сумата от 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горните мотиви въззивният съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 105 от 22.01.2020 г., постановено по гр.д. № 2304/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Ю.З.
***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Д-р Петър Дертлиев, № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С.и
М.Д.Д., ЕИК *********, сумата от 977 лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция деловодни разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: