РЕШЕНИЕ
гр.София, 03.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9288/2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
по чл. 432 КЗ от Т.М.С. с ЕГН ********** *** против „З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.”
АД с ЕИК ********със седалище и
адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение
за настъпили вследствие ПТП на 14.12.2017 г. по вина на водач на МПС „БМВ 320“
с рег. № ********имуществени и неимуществени вреди, както следва:
1. За
сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди;
2. За сумата от 2 747.60
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
направени медицински разходи.
Претендира се и законна
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Твърди се, че на 14.12.2017
г. ищецът пътувал със семейството си от гр. София към гр. Варна с л.а. „Мазда
6“ с рег. №********. След разклона за с. Столник водачът на л.а. „БМВ 320“ с
рег. № ********Х.И.Х., движещ се в насрещната пътна лента внезапно навлязъл в
лентата на ищеца, в резултат на което последвал удар. Във връзка с
произшествието било образувано досъдебно производство № 4076/2017 г. по описа
на 4 РУ-Варна. С допълнителна молба от 19.02.2020 г. ищецът посочва, че със
Споразумение от 05.02.2020 г., одобрено с протоколно определение на РС-Варна по
нохд № 5784/2019 г. подсъдимият Х.И.Х. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, пр.4, пр.6, мвр. Ал.1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал.1 НК. Ищецът сочи, че вследствие ПТП получил травматични увреждания, поради
което е претърпяла болки и страдания. Поддържа, че за лечението си направил
разходи както следва: за заплащане на проведени изследвания – сумата от 184
лв., за заплащане на медицински прегледи – сумата от 423 лв., за заплащане на
потребителски такси – сумата от 40.60 лв., за заплащане на такса за операция на
бял дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена – сумата от 900 лв. и за
закупуване на лапароскопски сет – сумата от 1 200 лв. Твърди се, че
водачът на л.а. „БМВ 320“ с рег. № ********бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно
покритие 26.07.2017 г.-26.07.2018 г. На 22.03.2017 г. ищецът предявил
претенцията си пред ответното застрахователно дружество, който не платил.
В
срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника,
с който се оспорва иска изцяло с възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който в нарушение изискванията по чл. 137а ЗдвП не бил
с поставен обезопасителен колан и се движел с превишена скорост. Възразява се и
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
се и претенцията за имуществени вреди с възражение, че не са направени в пряка
причинна връзка с травмите от ПТП. Оспорва се началната дата на претенцията за
лихва за забава с възражение, че лихва може да се претендира от 08.02.2019г.,
когато е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне.
В подкрепа исканията и възраженията на страните са
събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на
Съдебно-медицинска /СМЕ/ и Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/.
На основание чл. 219, ал.1 ГПК в производството е конституиран Х.И.Х. с ЕГН **********
*** в качеството му на трето лице-помагач на ответника, като правния интерес е
обоснован с обстоятелството, че по отношение на него ответникът има регресни
права по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, тъй като водачът е управлявал МПС под
въздействието на алкохол – 1,06 промила.
От ищеца „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД против
третото лице-помагач Х.И.Х.
с ЕГН ********** *** е предявен в условията на евентуалност на основание чл. 219, ал. 3 ГПК
Обратен иск по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 26 000 лв., предявен
частично от сумата от 102 747.60 лв. – 25 700 лв. обезщетение за
неимуществени вреди,
частичен от 100 000 лв. и 300 лв.
обезщетение за имуществени вреди,
частичен от 2 747.60 лв. Претендира се и законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от датата на заплащане на съответния разход до окончателното
плащане, както и разноските, който дружеството ще бъде оъсдено да заплати по
главния иск. Претендират се и направените разноски по предявени обратен иск. С
исковата молба по обратния иск не се претендира законна лихва върху сумата за
обезщетение за неимуществени вреди.
В откритото съдебно заседание е прието изменение на
предявения иск, чрез добавяне на второ основание – такова по чл. 500, ал.2 КЗ
за ангажиране отговорността на ответника Х.И.Х. поради управление на МПС без да притежава
правоспособност за управление.
Третото лице – помагач на ответника и ответник по
обратния иск - Х.И.Х. е подал единствено Становище на трето лице-помагач от
29.04.2022 г., с което се заявява, че се присъединява към становището на
ответника за неоснователност на иска. Възразява, че е налице съпричиняване от
ищеца по главния иск. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото
ПТП и посочените увреждания. Възразява и че лихви се дължат след изтичане на
три месеца от датата на уведомяване на застрахователя. Отговор по реда на чл.
131 ГПК по предявения против него обратен иск не е подал.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса,
че ответникът е застраховател на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица
№ BG/30/117002071686 със срок на застрахователно покритие 26.07.2017 г. – 26.07.2018 г. и че събитието представлява покрит
застрахователен риск.
Видно от представеното по делото Протоколно определение
от 05.02.2020 г. по НОХД № 5784/2019 г. по описа на РС-Варна, е одобрено на
основание чл. 384, вр. чл. 382, ал.7 от НПК Споразумение
№ 55/05.02.2020 г., с което подсъдимият Х.И.Х. е признат за виновен в това, че на 14.12.2017 г. по път „Дюлински проход“
между с. Солник – с. Господиново, в посока гр. Варна, при управление на МПС –
лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ********нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал.1 –
Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл. 8, ал.1 –
Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго; чл. 20, ал.1 – Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20,
ал.2 – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, и с това по непредпазливост е причинил на Т.М.С.
средна телесна повреда – счупване на 9, 10, 11 и 12 леви ребра, обусловили
трайно затрудняване в движението на снагата за период от около 2 месеца, тежка
телесна повреда, изразяваща се в контузия на ляв бял дроб, водещо до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, излив на кръв в лявата
плеврална кухина, контузия на корема, разкъсване на далак, водещо до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота и разкъсване и отстраняване на слезка, като
деянието е извършено в пияно състояние, а именно с концентрация на алкохол в
кръвта 1,06 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза и е управлявал без да има необходимата правоспособност –
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1,
пр.4, пр.6, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено с
изпитателен срок от три години. Определението е влязло в сила на 05.02.2020 г.
Ищецът предявил извънсъдебна претенция към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му при посоченото ПТП
неимуществени и имущствени вреди със Заявление вх. № 2851/08.11.2018 г., като
видно от съдържанието на заявлението е представил данни за личната си банкова
сметка ***, с които разполага към този момент. С Уведомление изх. №
4440/29.11.2018 г. ответното застрахователно дружество, като е приело, че не са
представени всички необходими документи за определяне дължимостта и размера на
обезщетението, е посочило, че следва да се представят всички документи, с които
ищецът разполага във връзка с проведеното лечение и във връзка с воденото
наказателно производство, като са изброени такива, както и пълномощно за
подалия заявлението адвокат, доколкото представеното такова е за адвокатското
дружество, и данни, че посочената банкова сметка ***. При тези доводи
застрахователят не се е ангажирал със становище по претенцията. С Уведомление
изх. № 494/08.02.2019 г. застрахователното дружество отново е отказало да се
ангажира със становище с мотиви, че не се установява вината на застрахования
при тях водач, не били представени описаните в предходното умедомление
медицински документи, както и нотариално заверено пълномощно, от което да е видно,
че подалият претенцията адвокат е преупълномощен от адвокатското дружество. Не
било представено и удостоверение за личната банкова сметка ***. С молба вх. №
524/11.02.2019 г. ищецът е представил влязло в сила определение от 20.12.2018 г.
за одобряване на споразумение, с което видачът се е признал за виновен в
извършването на престъплението /впоследствие отменено по реда на
възобновяването/, удостоверение за лична банкова сметка ***кат. С Уведомление
от 05.03.2019 г. застрахователят е отказал плащане на обезщетение. Видно от съдържанието
на Молба вх. № 889/19.03.2019 г. от ищеца, след проведен телефонен разговор с
юрисконсулт на ответното дружество, адвокатът-пълномощник разбрал, че
застрахователят е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на
25 000 лв., а за имуществените – 1 847.60 лв., с което пълномощникът
заявил, че не е съгласен.
Видно от неоспореното заключение по САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно, обективно и безпристрастно, ударът между л.а.
„Мазда 6“ с рег. №******** и л.а. „БМВ 320“ с рег. № ********е настъпил в
дясната пътна лента по посока на движението на л.а. „Мазда 6“ с рег. №********,
която е насрещна пътна лента за движението на л.а. „БМВ 320“ с рег. № ********.
Механизмът на ПТП е този, описан в споразумението за прекратяване на
наказателното производство и от техническа гледна точка причините за
настъпването му са субективните действия на водача на л.а. „БМВ 320“ с рег. № ********,
който е отклонил управлявания от него автомобил в ляво, при което е навлязъл в
пътната лента за насрещното му движение, където се е движел л.а. „Мазда 6“ с
рег. №********. л.а. „Мазда 6“ с рег. №********. Последният се е движил с около
58 км/ч, а л.а. „БМВ 320“ с рег. № ********– с около 68 км/ч, като скоростта на
втория е била по-висока от критичната за навлизане в завоя, което е станало
причина за навлизането му в лентата за насрещно движение. Ударът е бил
непредотвратим. На мястото на произшествието няма данни да е имало знаци за
ограничение на скоростта, поради което следва да се приеме, че максимално
допустимата е била 90 км/ч. Вещото лице дава заключение, че л.а. „Мазда 6“ с
рег. №******** е бил снабден с предпазни колани за всички места на пътниците,
както и с еърбеци за водача и пътника до него, като в случая еърбекът, монтиран
в кормилното колело пред водача не се е задействал най-вероятно поради това, че
ударът е бил в голяма степен страничен. Според заключението на вещото лице при
управление на л.а. „Мазда 6“ с рег. №******** с по-ниска скорост най-вероятно
деформациите по автомобила биха били в по-малка степен, но от техническа гледна
точка не може да се определи дали нараняванията на водача биха били по-малки.
От
заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено въз основа представените по
делото медицински документи и личен преглед на ищеца, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно се
установява следното: Уврежданията, които е получил ищецът при произшествието на
14.12.2017 г. имат травматичен характер и са две групи: 1. Гръдна травма –
контузия на гръден кош с контузия на ляв бял дроб, излив на кръв в лява гръдна
половина /хемоторакс/, причинили на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота и счупване на 9, 10, 11 и 12 ребра в ляво, обусловило
трайно затруднение на движенията на снагата за период по –дълъг от 30 дни и 2.
Коремна травма – контузия на горния етаж на корема в ляво, с разкъсване на
далака и излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, като разкъсването
на далака е причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето,
което е преодоляно с лапароскопско отстраняване на слезката – налице е загуба
на орган. Причинените на ищеца болки и страдания са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на
раздвижването. По спешност пострадалият е транспортиран от СМП в МБАЛ „Св.Анна“
АД – гр. Варна, където са му направени изследвания, консултации със
специалисти, диагностициран е и хоспитализиран, като е назначено консервативно
лечение. На 15.12.2017 г., поради установяване на руптура на далак и излив на
кръв в коремната кухина, се аспирира кръвта и по лапароскопски път е отстранена
слезката. На 18.12.2017 г. поради фрактурата на ребрата и хемоторакса е
извършена плеврална пункция и евакуация на 400 мл хеморагичен ексудат. Изписан
е с подобрение, назначена е медикаментозна терапия, консултации, сваляне на
конци между 9-12 ден и кантролна рентгенография на 28.12.2017 г. Поради болки и
бодежи в лява гръдна половина и лесна уморяемост, ищецът е бил
хоспитализиран в МБАЛ „Токуда“, където е
установен в ляво хемоторакс и на 11.01.2018 г. е извършена оперативна
интервенция. Изписан е с подобрение – торакоцентеза евакуация на 1500 мл стара
хемолизирана кръв, направен лаваж и дренаж. Ищецът е бил нетрудоспособен за
период от 148 дни. Понастоящем се оплаква от болки в лява гръдна половина след
натоварване и промени във времето, от лесна уморяемост, не може да вдига тежко,
започнал да взема лекарства за артериална хипертония и антикоагулант. Свърза
възникналата хипертония с преживения стрес. Вещото лице дава заключение, че с
оглед получените увреждания е възможно ищецът да е бил с поставен предпазен
колан по време на инцидента, като и при поставен такъв би получил същите
увреждания. Посочените разходи са необходими за лечението на получените при
процесното ПТП травми. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице
посочва, че счупените ребра зарастват за около 45 дни, а що се отнася до
артериалната хипертония – такава няма установена преди произшествието, като
няма изследвания преди тази дата.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел
на тъщата на ищеца – св. Й.Г.К., чиито показания съдът кредитира в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката казва, че тя се возела
на предна дясна седалка в автомобила, изведнъж срещу тях се появили фарове,
които променяли посоката си и тя помислила, че водачът избягва камък или дупка.
Зет и минал в дясно, но отсрещната кола не направила никакъв опит да избегне
удара. Той навлязъл в тяхната лента и ги ударил. Отзад се возели дъщеря и и
малкия внук. Всички излезли, но зет и останал в колата, те се опитали да го
извадят, но вратата била смачкана и не се отваряла. Зет и бил с колан.
Свидетелката ходела всеки ден в болницата при него, първоначално бил с катетър
и подлога, след това го водела до тоалетна, помагала му да се бръсне, той
изпитвал болки, бил на системи и обезболяващи. Тя, дъщеря и и големият внук се
грижели за него. Преди произшествието бил здрав и прав, но нуждата от помощ за
тоалетна, хранене и т.н. му се отразили психически, съмнявал се, че ще му мине.
До лятото на следващата година бил така, нуждаел се от помощ. И към момента не
е възстановен напълно, не вдига тежко, има усещане за страх при шофиране. При
смяна на времето ребрата го болят, пие обезболяващи. Започнал да вдига кръвно,
яде по-леки храни, спазва диета. Имунологът му казал, че му е намалена имунната
защита. Към момента работи като организатор на труд и работна заплата, без
физическо натоварване.
Видно
от представените по делото в оригинал разходо-оправдателни документи ищецът е
направил следните разходи: на 26.10.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник
ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 13 лв. за вземане на кръв за лабораторни изследвания;
на 29.10.2018 г. е заплатил сумата от 95 лв. за първичен преглед в „Аджибадем
Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД; на 01.06.2018 г. е заплатил сумата от 57 лв. на
„Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД за лабораторни изследвания; на
26.04.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 52
лв. за лабораторни изследвания; на 29.01.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити
клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 80 лв. за преглед в хематологичен кабинет; на
09.02.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 30
лв. за дихателна система, бял дроб; на 26.03.2018 г. е заплатил на „Аджибадем
Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от общо 18 лв. за вземане на кръв и
изследвания; на 27.03.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“
ЕАД сумата от 80 лв. за преглед в хематологичен кабинет; на 26.04.2018 г. е
заплатил на „Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 88 лв. за преглед
в кардиологичен кабинет; на 28.06.2018 г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник
ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 13 лв. за вземане на кръв и изследвания, на
09.07.2018г. е заплатил на „Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 80
лв. за преглед в хематологичен кабинет; на 13.01.2018 г. е заплатил на
„Аджибадем Сити клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД сумата от 900 лв. за избор на екип и
оперативно лечение на болести на бял дроб, по Фактура № **********/13.01.2018 г.;
на 21.12.2017 г. е заплатил на МБАЛ „Св.Анна“ – Варна сумата от 40.60 лв.
потребителска такса; на 15.12.2017 г. е заплатил на МБАЛ „Св.Анна“ – Варна
сумата от 1 200 лв. за лапароскопски сет.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди – физически болки и страдания и разходи за
лечението, в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 14.12.2017
г., с виновен водач Х.И.Х., управлявал лек
автомобил „БМВ 320“ с рег. № ********. Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С договора за застраховка „Гражданска
отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза
на увреденото лице, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД,
на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на
застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата
/делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на
деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда
претендираното материално право са следните: 1/. валидно
възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното дружество към датата на
настъпване на застрахователното събитие, който да покрива риска от възникване
на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение /имуществени или неимуществени, или двата вида
вреди в зависимост от предявения иск/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД
- противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си - /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, включително и възражението за съпричиняване при
твърдените от него факти, на които се основава то.
По делото не се спори и се установява от
представените доказателства наличието на правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
делинквента и ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие.
Доказани са
предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника за вредите,
причинени от лице, чиято гражданска отговорност при ползването на автомобил е
покрита от валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност на
автомобилистите». От събраните по делото доказателства, вкл. влязлото в сила
Споразумение от 05.02.2020 г., одобрено с протоколно определение
на РС-Варна по нохд № 5784/2019 г., с което подсъдимият Х.И.Х. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, пр.4, пр.6, вр.
ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК и
заключението на САТЕ, се установява настъпването на процесното събитие,
механизма му, вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника и причинените в причинна връзка с него травматични увреждания на
ищеца. Споразумението, което има сила и значение на влязла в сила присъда, на
основание чл. 300 ГПК е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради това съдът приема, че по делото е установено извършването на
деянието от водача Х.И.Х. – причинено поради нарушения
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП пътно-транспортно
произшествие, в причинна връзка с което на Т.М.С. са причинени средна телесна
повреда – счупване на 9, 10, 11 и 12 леви ребра, обусловили трайно затрудняване
в движението на снагата за период от около 2 месеца, тежка телесна повреда,
изразяваща се в контузия на ляв бял дроб, водещо до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, излив на кръв в лявата плеврална кухина, контузия на
корема, разкъсване на далак, водещо до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота и разкъсване и
отстраняване на слезка, като деянието е извършено в пияно състояние, а именно с
концентрация на алкохол в кръвта 1,06 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза и е управлявал без да има необходимата правоспособност.
От показанията на свидетеля Коцева, които съдът кредитира
като последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства, и от заключението на СМЕ се установяват и причинените на ищеца
болки и страдания в резултат претърпените травматични увреждания и причинната
им връзка с деянието. Установява се, че вследствие настъпилото произшествие
ищецът е претърпял множество травматични увреждания, довели до трайно
затруднение движението на снагата, разстройство на здравето, временно опасно за
живота и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, причинили
му силни болки и страдания за период повече от 5 месеца, наложили 2 оперативни
интервенции. Болките и страданията не са отшумели и към настоящия момент, като
ищецът продължава да се оплаква от болки при натоварване и промяна на времето,
приема медикаменти, спазва хранителен режим, изпитва и емоционални и психически
последствия от травмите. Изгубил е безвъзвратно телесен орган, като имунната
защита на организма му е отслабена и ще продължава да търпи негативните
последици от това. След събитието е започнал да вдига кръвното налягане, което
е наложило прием на медикаменти, които приема и до днес.
От
представените по делото разходо-оправдателни документи и заключението на вещото
лице по СМЕ се установяват и направени от ищеца разходи в общ размер на
2 747.60 лв. за лечението на причинените му при процесното ПТП травми,
които са свързани с лечението и необходими за него.
Недоказано е възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В
т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съдът не намира
основания да зачете съпричиняване от страна на ищеца – ответникът, чиято е
доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване,
че вредите са причинени и в резултат твърдяното нарушение от страна на
пострадалия – непоставяне на предпазен колан, доколкото видно от заключението
на вещото лице по СМЕ данните по делото сочат, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан. Ответникът не установи при условията на пълно и главно
доказване и второто си възражение за съпричиняване – че ищецът е управлявал МПС
с превишена скорост, доколкото видно от заключението на вещото лице по САТЕ,
скоростта на движение на л.а. „Мазда 6“ с рег. №******** при
настъпване на произшествието е била под максимално разрешената скорост за този
участък на пътя.
В заключение - по
делото не се установи пострадалият да е създал предпоставки за възникване на
вредите или за улесняване механизма на увреждането, поради което възражението
за съпричиняване е неоснователно.
На
основание гореизложеното, Съдът приема,
че в процеса се установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
- противоправно, виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите моторно превозно
средство, в причинна връзка с което са настъпилите описани увреждания на
здравето на ищеца и направените от него разходи за преодоляване последиците от
тях. При така установеното, на основание чл. 432 КЗ ответникът дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при
управление на застрахования при него автомобил.
Относно
обезщетението за причинените неимуществени вреди:
Размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид
множество обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки
и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие – 14.12.2017 г., както и
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно
причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" - до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица
/арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията
на тази правна норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда.
При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП
ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи
се в контузия
на гръден кош с контузия на ляв бял дроб, излив на кръв в лява гръдна половина
/хемоторакс/, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно
опасно за живота и счупване на 9, 10, 11 и 12 ребра в ляво, обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за период по –дълъг от 30 дни, както и
тежка коремна травма – контузия на горния етаж на корема в ляво, с разкъсване
на далака и излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, наложили
лапароскопско отстраняване на слезката, т.е. загуба на орган. От заключението
на вещото лице по СМЕ и показанията на св. Коцева се установява, че ищецът
е бил нетрудоспособен за период от 148 дни, изпитвал е силни болки, претърпял е
множество инвазивни медицински процедури, вкл. две операции, за период повече
от 6 месеца се е нуждаел от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности,
свързани с хигиената и храненето, нуждата от помощ му се отразила и психически,
съмнявал се, че ще му мине, изпитвал страх и несигурност. Понастоящем се
оплаква от болки в лява гръдна половина след натоварване и промени във времето,
от лесна уморяемост, не може да вдига тежко, започнал да взема лекарства за
артериална хипертония и антикоагулант. Възстановяването е било продължително и
тежко, налагащо постоянно следене на състоянието, прегледи, изследвания и т.н.
И към момента ищецът не е възстановен напълно, не вдига тежко, има усещане за
страх при шофиране, при смяна на времето ребрата го болят, пие обезболяващи,
започнал да вдига кръвно, яде по-леки храни, спазва диета, имунната му защита е
компрометирана завинаги, предвид отстраняването на слезката.
Съдът приема за достоверни показанията
на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и
от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за
последиците върху физическото и психическото състояние на ищеца и преживените
вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществените вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия
„справедливост” са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2974/2013 г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и
психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката
му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди.
От значение е и относимата съдебна практика на ВКС в сходни или сравнително сходни случаи – т. е. когато едно от уврежданията в резултат на ПТП е било загуба на слезка след съответната операция, с или без други увреди. От прегледа на тази практика - Решение № 136/15.10.2015 г. по т. д. № 2130/2014 г. на 1, т. о. на ВКС и Определение № 635/07.11.2018 г. по т. д. № 1017/2018 г. на 2, т. о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 244/12.12.2017 г. по в. гр. д. № 568/2017 г. на Пловдивски апелативен съд се констатира, че при оперативни загуби на слезки в резултат на ПТП, придружени обичайно и с други травми като счупени ребра и т. н., ВКС намира, че справедливи са обезщетенията между 80 000 лв. – 90 000 лв.
При съобразяване на посочените критерии и относимата съдебна
практика съдът счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за всички претендирани в производството неимуществени вреди, причинени на ищеца, възлиза на сумата от
общо 80 000 лв. Така
определеното обезщетение в най-пълна степен би довело до репариране на
претърпените от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е съобразен с
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – м.12.2017 г. и нормативно
установените лимити на гражданската отговорност на застрахователните дружества при
причинени неимуществени вреди, и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания /счупване на 4 ребра, хемоторакс, хемоперитонеум и отстраняване на слезката/далака/, които по своя медикобиологичен характер имат признаците на разстройство
на здравето, опасно за живота. Касае се до тежко травматично увреждане с
опасност за живота. Съдът съобрази и
обстоятелството, че възстановяването на ищеца е продължило повече от половин година, като интензитета на болките и страданията е бил силен, особено с оглед счупените ребра и претърпените операции, макар едно
от тях - лапароскопска. Съобразявайки характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, които включват болкови симптоми, затруднения
при движението, стрес и страх, обичайната им продължителност и интензитет,
продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение, възрастта на
ищеца към датата на увреждането – 47 години, както и обстоятелството, че ищецът
все още изпитва негативните последици от уврежданията, а загубата на органа е
невъзвратима, съдът прие този размер на обезщетението за съответстващ на
критериите за справедливост.
Исковата претенция е за
възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото застрахователно
събитие. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него
физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват
съвкупност от негативни преживявания на пострадалия. Физическото и психическото
състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние
увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване
поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или
психическа травма – в случая осъществяващи медико-биологичните признаци на една
средна и няколко леки телесни повреди. С оглед на изложеното, сезиращата
претенция е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на
обективно съединени самостоятелни претенции. С решение № 689/03.01.2011 г. по гр.д.№ 557/2009 г. на
ВКС, IV ГО по повод на иск за обезщетение на
имуществени вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един
петитум като посочването на отделни пера не води до формиране на отделни
основания на отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да
присъди общо обезщетение за всички увреждания.
Относно претенцията за
обезщетение за причинените имуществени вреди:
От
представените по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се
установява, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищецът е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението в общ
размер на 2 747.60 лв., които ответникът, като застраховател на деликвента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ следва да заплати. Искът е
изцяло основателен и доказан.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД:
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди, считано от датата на увреждането – 14.12.2017 г. На първо място следва
да се отбележи, че ако по отношение неимуществените вреди датата на увреждането
съвпада с датата на настъпване на увреждащото събитие – ПТП на 14.12.2017 г.,
при имуществените вреди увреждането настъпва в деня, в който е направен
съответния разход, доколкото до този момент претендиращият не е понесъл
имуществената загуба, за обезщетяване на която е предявил иска.
Няма
спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия
причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче, дадена в чл.
429 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл.
429 КЗ. С други думи, отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията
за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума
(лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото
на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият
застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която
отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена
от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера на
последната. В този смисъл и Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г.
на ВКС, I т.о.
При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице (ищцова страна) върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – 08.11.2018 г., когато е предявил претенцията си пред застрахователя извънсъдебно със Заявление вх. № 2851/08.11.2018 г. При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. Ето защо лихва за забава следва да се присъди считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице – 08.11.2018 г. Това е относимо както към претенцията за неимуществени вреди, така и към претенцията за имуществени, доколкото всички разходи са направени от ищеца преди тази дата.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът
дължи държавна такса върху уважения иск в размер на 3 309.90 лв., както и
сумата от 241.60 лв. разноски за вещи лица, направени от бюджета на съда,
поради освобождаване на ищеца от такси и разноски в производството.
Ищецът е направил разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 302 лв. с ДДС, като на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 3 464.61 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски по делото
в размер на 400 лв. платени депозити за вещи лица и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, с оглед фактическата и правна сложност на делото
определя в размер на 300 лв. Така, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът ще
следва да бъде осъден да му заплати за направени разноски сумата от 136.26 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По предявения в условията на евентуалност Обратен иск:
Предявен е в условията на евентуалност
Обратен иск от „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД против
Х.И.Х. с ЕГН ********** *** – за сумата от 26 000 лв., предявен
частично от сумата от 102 747.60 лв., от които 25 700 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, предявен като частичен от целия размер от 100 000
лв. и 300 лв., предявен като частичен от целия размер от 2 747.60 лв.
Претендира се и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
датата на заплащане на съответния разход до окончателното плащане, както и
разноските, който дружеството ще бъде осъдено да заплати по главния иск.
С уважаването на
първоначалните искове, се е сбъднало условието, под което евентуалните обратни
искове са предявени и съдът дължи произнасяне по тях.
Правното му основание е чл.
500, ал.1, т.1 и чл. 500, ал.2 КЗ.
Уважаването на преките
искове срещу застрахователя поражда регресното му вземане
срещу делинквента за присъдените на пострадалия суми.
Съгласно чл. 500, ал.1,
т.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, а съгласно чл. 500, ал.2 КЗ – и когато
виновният водач е управлявал
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство.
За възникване регресното
право на застрахователя по чл. 500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ против застрахования е
необходимо осъществяване в тяхната кумулативна цялост на следните предпоставки:
1/ наличие на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с деликвента;
2/ настъпване в срока на застрахователното
покритие на събитие, съставляващо покрит застрахователен риск – ПТП по вина на
застрахования, в резултат на което са причинени вреди на трето лице;
3/ плащане от
застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице, респ. на
застрахователя му по застраховка „Каско“;
4/ наличие на
специалната предпоставка – управление от застрахования на моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма и/или управление на моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
Тези предпоставки в случая са налице. От представените по делото и анализирани по-горе
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите между „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД и делинквента Х.И.Х. с ЕГН **********,
в срока на застрахователното покритие на което е настъпило процесното ПТП;
причинените на трето лице неимуществени и имуществени вреди в причинна връзка с
извършеното от Х.Х. деяние.
Наличието на специалната предпоставка за възникване
регресното право на ищеца се установява от представеното по делото Споразумение
№ 55/05.02.2020г., одобрено с Протоколно определение от 05.02.2020г. по НОХД №
5784/2019г. по описа на РС-Варна, влязло в сила на 05.02.2020г. Тъй като пияното състояние е един от обективните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.3, пр.1,
пр.4, пр.6, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд обвързва настоящия да приеме, че деянието на застрахования
водач Х.Х. е извършено в пияно състояние, а
именно с концентрация на алкохол в кръвта 1,06 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза и без да има необходимата
правоспособност.
При това положение
ищецът има право да получи от застрахования платеното обезщетение в пълен
размер.
Установява се по делото и размера на причинените на
третото лице и ищец по главните искове неимуществени и имуществени вреди.
Съгл. чл. 500 КЗ отговорността на застрахования е до
размера на платеното от застрахователя обезщетение, заедно с лихви и разноски,
поради което предявените частични искове се явяват изцяло основателни и доказани. Уважаването на иска се следва под условие, че
застрахователят изплати присъдената по основния иск сума.
В този смисъл е и касационната практика по въпрос , допуснат по реда на чл. 290 ГПК в решение № 49 от 27.ІV. 2010 г. по т. д. № 814/2009 г. на ВКС, І т. о.,
ТК. До посочения размер обратният иск е евентуален и уважаването му е
поставено в зависимост от неблагоприятния за
подпомаганата страна изход по пряко предявения срещу нея осъдителен иск.
По отношение на претендираната лихва
върху главницата по регресния иск от 300 лв.: Правото
на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо
увредения -
ищец по първоначалния иск,
т. е. Условно -
ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, при
условие и само след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу
него решение по първоначалния иск. Началният момент на претендираната законна
лихва е от датата на плащането на обезщетението, присъдено по главния иск,
което все още не е направено. Поради
това законна лихва следва да се присъди от
датата на плащане, което евентуално ще бъде направено от застрахователя в полза
на пострадалото лице.
По разноските по обратния иск:
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на платената държавна такса от 1 040
лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв.,
с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника процесуални действия.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД
„З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Т.М.С. с ЕГН ********** ***
застрахователно обезщетение за настъпили вследствие ПТП на 14.12.2017г. по вина
на водач на МПС „БМВ 320“ с рег. № ********Х.И.Х. с ЕГН ********** ***
неимуществени и имуществени вреди, както следва:
1. сумата
от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2018г. до окончателното плащане
и
2. Сумата от 2 747.60
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
направени разходи за лечението, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 3 309.90
лв., както и сумата
от 241.60 лв. разноски за вещи лица, направени от бюджета на съда, поради
освобождаване на ищеца от такси и разноски в производството.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.М.С.
с ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 3 464.61
лв. за направени
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.М.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 136.26 лв. за направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.
500 КЗ Х.И.Х.
с ЕГН ********** *** да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД сумата от 26 000 лв., включваща сумата от 25 700 лв. обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 300 лв.
обезщетение за имуществени вреди, по предявения Обратен иск за сумата от
26 000 лв, предявен като частичен от сумата от
102 747.60 лв. – 25 700 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
частичен от 100 000 лв. и 300 лв. обезщетение за имуществени вреди,
частичен от 2 747.60 лв., при условие че „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.” АД с
ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** заплати на Т.М.С. с ЕГН **********
*** присъдените суми по предявения иск
с правно основание чл.432 КЗ, ведно
със законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на плащането до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК Х.И.Х.
с ЕГН ********** *** да заплати на
„З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.” АД сумата от 1 240 лв. за направени от ищеца
разноски по обратния иск за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/