Р Е Ш Е Н И Е
Номер 489
04.04.2011 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х
граждански състав
На двадесет и първи март Година
2011
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова- Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-
Вълкова гр. дело номер 5647 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод предявените от К.И.И. против „ФИНИНВЕСТ 79” ЕООД гр. Бургас и допълнително уточнени искове за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2 580 лв., представляваща сбор от дължимо, неплатено трудово
възнаграждение за периода м. март – м. август 2009 г. (по 430 лв. месечно), ведно със законната лихва, считано от предявяването
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника на
основание договор № 39 от 24.02.2009 г., като е работил на длъжността „...” за
срок от шест месеца, с основно месечно брутно възнаграждение в размер на 550
лв. (430 лв. нетно). Твърди също така, че договорът им е бил прекратен на 24.08.2009
г., поради изтичане на неговия срок, като работодателят не му е изплатил
дължимото трудово възнаграждение за месеците март, април, май, юни, юли и
август 2009 г. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание, поддържа иска си, ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Така предявените искове
са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
страна на ответното дружество, в който не се оспорва твърдението, че ищецът е
работил при ответника, считано от 24.02.2009 г., на длъжността „...”, но се
твърди, че трудовият им договор е бил с 6-месечен срок за изпитване, уговорен в
полза на работодателя, както и че договорът е бил прекратен от страна на
работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед от 16.06.2009 г.,
която работникът не се е явил да получи, въпреки отправената му покана, но
която заповед е била доведена до знанието му. Твърди се също така, че след
16.06.2009 г. ищецът не е престирал труд в предприятието на ответника, поради
което не му се дължи трудово възнаграждение за периода 16.06-30.06.2009 г. и за
месеците юли и август 2009 г. На следващо място ответникът твърди, че дължимото
на ищеца трудово възнаграждение не му е изплатено, тъй като той не се е явил да
го получи, поради което и счита, че не следва да носи отговорност за
неблагоприятните последици от забавата- законна лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение и разноските по делото. Ответникът счита, искът е основателен
единствено по отношение на претендираното трудово възнаграждение за м. март,
април, май и 01.06- 16.06.2010 г., поради което моли в останалата му част искът
да бъде отхвърлен. Представени са писмени доказателства.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото
не се спори, а това се установява и от представените доказателства, че ищецът е
работил като
.... в предприятието на
ответника.
Видно от сключения между
страните трудов договор № 39/24.02.2009 г., същият е бил с 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, като страните са уговорили основно месечно трудово
възнаграждение на работника в размер на 550 лв.
На 16.06.2009 г. управителят на «Фининвест 79» ООД е издал Заповед № 30,
съгласно която трудовото правоотношение с ищеца се прекратява на основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 16.06.2009 г., като върху заповедта липсва
отбелязване същата да е била връчена на работника. Ответното
дружество не е представило доказателства, с които да установи, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор е била доведена до знанието на ищеца по
какъвто и да било начин. С оглед на това и тъй като съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане
на изпитателния срок трудовият договор
със срок за изпитване може да бъде прекратен без предизвестие от страната, в чиято полза е
уговорен срока, т.е. в случая работодателят е предприел прекратяване на трудовия
договор с работника без предизвестие, то съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ целяното прекратяване е можело
да настъпи единствено при условие, че писменото изявление за прекратяване на договора достигне
до насрещната страна (в случая до работника) и от момента на получаването. По
делото обаче липсват каквито и да било доказателства заповедта за прекратяване
на трудовия договор да е била връчена на ищеца, нито той да е бил канен от
работодателя да я получи, но да не се е явил, от което следва извода, че
трудовият договор между страните не е бил прекратен на посочената в заповед №
30 дата- 16.06.2009 г., както твърди ответника. С оглед на това и тъй като
никоя от страните не твърди и не представя доказателства след изтичането на
6-месечния изпитателен срок ищецът да е продължил да работи в предприятието на ответника,
то следва да се приеме, че трудовото им правоотношение е прекратено с изтичането
на срока за изпитване, а именно на 24.08.2009 г. С оглед на това съдът намира
за изцяло основателни исковете за заплащане на трудово възнаграждение за
периода м. март- м. юли 2009 г., като същите следва да бъдат уважени в
претендирания от ищеца месечен размер, а именно 430 лв., тъй като видно от
представените ведомости за заплати за м. март, април и май 2009 г. нетният
размер на начисленото на ищеца трудово възнаграждение е 430,65 лв., т.е. с 0,65
лв. повече от заявената претенция. В този размер следва да бъде присъдено и
възнаграждение на ищеца за м. юни и юли 2009 г., през който период трудовото
правоотношение между страните не е било прекратено.
По отношение размера на дължимото
възнаграждение за м. август 2009 г., съдът намира, че същият следва да бъде
определен пропорционално на работните дни, през които страните са били в
трудово правоотношение, а именно до 24.08.2009 г., до която дата работните дни от
м. август 2009 г. са 15. С оглед на това и тъй като средно дневното трудово
възнаграждение на ищеца за м. август 2009 г. е в размер на 20,51 лв. (430,65
лв. за 21 работни дни), то за периода на действие на трудовия договор
полагащото му се трудово възнаграждение е в размер на 307,65 лв. (15 работни
дни по 20,51 лв.), до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата
му част до предявения размер от 430 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичната основателност на
главния иск и на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху уважената главница, считано
от предявяването на иска на 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на
предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 209,57 лв., представляваща част от направените
от него разноски по делото, съответна на уважената част от исковете.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер от 98,31
лв., дължима върху уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ФИНИНВЕСТ 79” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. Янко Комитов, Бизнес център Мадика, ет. 1, представлявано от Т. Б.
Б., да заплати на К.И.И., ЕГН **********,***, съдебен
адрес: гр. С., ..., чрез адв. Т.Ч., сумата
от 2 457,65
лв. (две хиляди четиристотин петдесет и седем лв. и шестдесет
и пет ст.), представляваща сбор от дължими трудови
възнаграждения за периода м. март – м. август 2009 г. (по 430 лв. месечно за месеците март, април,
май, юни и юли 2009 г. и 307,65 лв. за м. август 2009 г.),
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 209,57 лв. (двеста и
девет лв. и петдесет и седем ст.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. С., ..., чрез адв. Т.Ч., против „ФИНИНВЕСТ
79” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. Янко Комитов, Бизнес център Мадика, ет. 1, представлявано от Т. Б.
Б., иск за заплащане на трудово възнаграждение за м. август 2009 г. в частта над уважения размер от 307,65
лв. (триста и седем лв. и шестдесет и пет ст.) до предявения размер от 430,00 (четиристотин и тридесет)
лв.
ОСЪЖДА „ФИНИНВЕСТ 79” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. Янко Комитов, Бизнес център Мадика, ет. 1, представлявано от Т. Б.
Б., да заплати по сметка на БРС сумата
от 98,31 лв. (деветдесет и осем лв. и тридесет и една ст.), представляваща
държавна такса, дължима за разглеждането на иска в уважената му част.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на 04.04.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА:
СА