ПРОТОКОЛ
№ 156
гр. Бургас, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Милена Анестиева Досева (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600160 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият О. Б., се явява лично и с упълномощения защитник
адв. И.И.
Не се явяват защитниците адв. И.Г., адв. С.М. и адв. О.В.,
редовно призовани.
Не се явяват частните обвинители – Ж.Н., И.Н., И.Н., М.Н., и
Д.Н., както и техните повереници адв. Н.Д., адв. Ж.Т., адв. Н.Х. и адв. Г.Р.,
всички редовно призовани.
Не се явява частният обвинител С.Н., както и упълномощеният
повереник адв. А.Б., редовно призовани.
Явява се лично частният обвинител И. В. И. Не се явява
упълномощеният повереник адв. В.Ш., редовно призован.
Не се явява частният обвинител Й.Й., редовно призована. Явява
се упълномощеният повереник адв. М.Х.
Не се явяват частните обвинители С.Б., Р.М., М.М., както и
упълномощените повереници адв. С.С. и адв. Г.Х. , всички редовно
призовани.
1
Не се явява частният обвинител З.Р., както и упълномощеният
повереник адв. С. К., редовно призовани.
Не се явява частният обвинител М. С., редовно призована.
Явява се упълномощеният повереник адв. Д.Д.
Не се явява частният обвинител Н.С., както и упълномощеният
повереник адв. В.О., редовно призовани.
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
М. Д.
В залата присъства преводачът от руски език С. Х. И.
Съдът с оглед обстоятелството, че подсъдимият не владее
български език, а владее писмено и говоримо руски език, на какъвто до
настоящия момент му е превеждано наказателното производство, намира за
необходимо да назначи във въззивното съдебно производство преводач от
български на руски език и обратно лицето С. Х. И., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА в настоящото производство С. Х. И. за преводач от
български на руски език и обратно, на която снема самоличност, както
следва:
С. Х. И. - ******* год., *******.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 НК.
Обещава да извърши верен превод.
Съдът докладва постъпила молба от подсъдимия О. Б., с която
заявява, че оттегля пълномощията си от защитниците адвокати С.М., О.В. и
И.Г., като моли същите да не бъдат призовани за настоящото съдебно
заседание, с което заявява, че желае да бъде представляван и защитаван
единствено от адв. И.И. от АК - Хасково.
Докладва и молба от частните обвинители М. и Р. М., както от и
С.Б., чрез повереник адв. С.С., с която заявяват, че всички са редовно
уведомени за настоящото съдебно заседание. Не държат да присъстват в
същото и молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Изразили са и
становища по подадените въззивни жалби.
Съдът докладва постъпила молба и от адвокати Н.Д., Ж.Т., Н.Х. и
Г.Р., повереници на частните обвинители М., И., И., Ж. и Д. Н., в която
заявяват, че поради ангажираност няма да успеят да осигурят процесуален
представител за настоящото съдебно заседание и молят делото да бъде
гледано в отсъствието на частните обвинители и техните повереници.
2
Поддържат исканията си във въззивните жалби.
Съдът докладва и постъпила днес молба от адв. А.Б., повереник на
П. К. и С.Н., с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие и
заявява, че не може да се яви поради служебен ангажимент по друго дело в
Апелативен съд - Пловдив.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.И.: Да се даде ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. М.Х.: Да се даде ход на делото.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. Д.Д.: Липсват процесуални пречки, да се
даде ход на делото.
АДВ. И.И.: Не се сочат процесуални пречки, поради което моля
да бъде даден ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ О. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становището на присъстващите страни,
намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в настоящото
съдебно заседание. Присъствието на частните обвинители и техните
повереници не е задължително, още повече, че отсъстващите са редовно
призовани, подали са изрични молби, в които заявяват, че желаят делото да
бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на
състава на съда, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.И.: Нямам искания по
доказателствата.
3
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. М.Х.: Нямам доказателствени искания.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. Д.Д.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. И.И.: Нямам искания за нови доказателства. Моля да се
даде ход по същество.
ПОДСЪДИМИЯТ О. Б.: Няма да представям нови доказателства.
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на други доказателства за изясняване на
фактическата обстановка по делото
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Съдебното производство пред
първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 371, т. 2 от НПК,
като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, но е оспорил правната квалификация.
От постановената присъда е останал недоволен подсъдимият,
който я оспорва в нейната осъдителна част и претендира оправдаване, с
алтернативно искане за намаляване размера на наложеното му наказание, така
че да даде възможност за прилагане на института на условното осъждане.
Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители, които оспорват
съдебните мотиви в частта, с която е обосновано съпричиняване на резултата
с нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДП, която касае ползването
на предпазните колани, както и излагат възражения по размера на наложеното
наказание, което определят като несправедливо и претендират неговото
увеличаване.
Жалбите считам за неоснователни по всяка една от претенциите.
Приетата за установена с обвинителния акт и неоспорена от
подсъдимия фактическа обстановка е детайлно изложена в обстоятелствената
му част и е напълно коректна на събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал, а именно: многобройни гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, експертизи
и пр. процесуални действия за събиране и проверка на доказателствата.
От друга страна, за да постанови осъдителния си акт, окръжният
съд е извършил самостоятелен обстоятелствен анализ на събраните
4
доказателства в хода на разследването и е констатирал пълно им съответствие
с приетата с обвинителния акт фактическа обстановка. Смятам, че с мотивите
си съдът е изпълнил задължението си да анализира всички относими към
процеса обстоятелства, както и да даде обоснован отговор на поставените от
страните в процеса въпроси и възражения.
Приетата и неоспорена от подсъдимия фактическа обстановка е
възпроизведена кратко, точно и ясно в обвинителния акт и съдебните мотиви.
От нея става ясно, че в 23:08 часа на 08.10.2020 г. подсъдимият е спрял
управлявания от него товарен автомобил с ремарке в края на колона от други
товарни автомобили, които изчаквали реда си да преминат границата през
ГКПП Л., като зад него съответно застанали и други водачи на товарни
автомобили. Подсъдимият не само спрял управляваното от него превозно
средство, но и загасил двигателя му, без да включи габаритни, аварийни или
други светлини и уморен от изминалия ден заспал в кабината. Поради тази
причина не разбрал, че в колоната е настъпило раздвижване напред, при
което намиращите се пред него автомобили потеглили към граничния пункт,
а тези, които били след него, го заобиколили и продължили пътя си напред,
също към граничния пункт. Поради това изтегляне на автомобилите и липсата
на адекватно на ситуацията поведение и реакция от страна на подсъдимия,
товарният автомобил със заспалия в него подсъдим останал неподвижен на
пътното платно, без светлинни или други обозначения за неговото
местонахождение и състояние на покой. Това фактическо положение
продължило до 05,36 ч. на 09.10.2020 г., когато по същия път, в същата лента
и същата посока се движил автобусът, управляван от пострадалия В. М. с
намиращите се в него пътници, 14 от които пострадали малко по-късно.
Автобусът бил управляван със скорост около 99 км/ч, която се определя като
несъобразена с обстоятелството, че той е бил на включени къси, а не дълги
светлини на фаровете. Така избраната скорост попречила на водача на
автобуса да възприеме своевременно спрелия товарен състав и въпреки
задействаната спирачна система е последвал челен удар на автомобила в
задната част на полуремаркето. Резултат от настъпилото ПТП била смъртта на
водача на автобуса и двама от пътниците в него, както и множество средни
телесни повреди на други 12 пътници.
Така установената и описана фактическа обстановка безспорно и
категорично определя две причини като основни и преки за настъпилото
ПТП:
Първата е поведението на подсъдимия, резултат от което е
установяването на управлявания от него товарен автомобил в покой на
пътното платно за период от 6 часа, без да е имал обективна причина за това
и без да обозначи неговото местонахождение на пътното платно по начин,
който да дава възможност на останалите участници в движението да го
възприемат своевременно, както и в грубо нарушение на правилата за
5
движение по пътищата, касаещи престоя на превозното средство било то като
спиране, било като паркиране.
На второ място, поведението на пострадалия фатално водач на
автобуса, който го е управлявал с несъобразена с осветеността на фаровете му
скорост, попречила му да реагира своевременно и адекватно на препятствието
на пътя, каквото е представлявал товарният състав на подсъдимия.
Възраженията, развити в жалбата от защитника на подсъдимия
относно действието и бездействието на подсъдимия и правния режим на
„спиране“ и „паркиране“ на моторното превозно средство, смятам за без
съществено в случая значение. На първо място, защото последвалото
бездействие на подсъдимия след неговото дълбоко заспиване е функция на
проявеното от него активно действие по нарушаване правилата за движение
по пътищата за спиране и паркиране на пътното превозно средство и
задължението му да го изведе извън пътното платно и го установи на
специално указаните за престой места - паркинг, а при липсата му - на
банкета край пътя, особено в случаите, когато се нуждае от почивка или не се
чувства в състояние да продължи с управлението на автомобила. Повдигането
на спор за понятията „спиране“ и „паркиране“, считам за изкуствен и
ненужен, първо защото по силата на чл. 93, ал. 1 от ЗДП спирането е
обвързано с конкретни действия като „качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“, каквито
очевидно не са били налице и не е имало такава необходимост и второ,
защото всъщност, макар и с различие в съдържанието, двете действия -
паркирането и спирането, са подчинени на един и същ законов режим на
забрана. Затова детайлизирането и противопоставянето, което се опитва да
направи защитника на подсъдимия, не намира законова основа. По-близка до
фактическата ситуация е хипотезата на законовата форма „паркиране“,
каквато именно е приета и с обвинителния акт, отколкото „спиране“, предвид
обстоятелството, че легално са предвидени конкретни хипотези при
спирането, каквито в този случай не са били налице в случая. Фактът, че
подсъдимият е останал в превозното средство, не променя формата на
паркиране, тъй като автомобилът е бил с изключен двигател за
продължителен период от време, а водачът му е заспал дълбоко, което
предвид характеристиките на съня, които са описани детайлно от защитника
на подсъдимия във въззивната му жалба, практически го определят като
отсъстващ от автомобила и без реална възможност за адекватна и навременна
реакция.
На второ място, защитата на подсъдимия възразява и срещу израза
„часове наред“, приложен към описанието на товарния автомобил върху
пътното платно за периода между установяването му в покой и настъпилото
ПТП. Изразът „часове наред“ е използван на стр. 21 от обвинителния акт и не
е голословен. Той е изведен и обоснован с изложените преди това факти на
6
стр.17 и стр. 3, съответно така, цитирам: “От наличната по делото разпечатка
от паметта на дигиталния тахограф, с който е бил оборудван влекачът от
товарната композиция, вещите лица установяват, че товарната композиция е
преустановила движението си около 23:08 часа на 08.10.2020 г. и до
изваждане на разпечатката в 10:25 ч. на 09.10.2020 г., същата не е била
привеждана в движение“. На стр. 3 от обвинителния акт пък, е описана
фактическата обстановка по движението на автобуса и поведението на
неговия шофьор, в която е посочено, че времето на настъпване на ПТП, са
ранните часове на 09.10.2020 г., около 05,36 часа. Следователно, превозното
средство управлявано от подсъдимия Б., се е намирало в състояние на покой
през времето от 23:08 до 05:36 ч., което представлява 6 астрономически часа
и следователно напълно отговаря на израза „часове наред“.
На трето място, налице е възражение срещу квалифициращия
елемент „особено тежък случай“, което намирам също за неоснователно.
Съдът е изложил обстоятелствено и аргументирано причините, поради които
случаят отговаря на изискванията на чл. 93, т.8 от НК, въпреки признатите и
отчетени като смекчаващи обстоятелства, свързани с личността на дееца. Не
смятам, че по този въпрос е налице противоречие, а напротив, подходът на
съда е обективен и е намерил пряко приложение при определяне на правната
квалификация, от една страна, а от друга при отмерване размера на
наказанието. Претендираният от защитата на подсъдимия подход би
означавало едни и същи обстоятелства да бъдат отчитани неколкократно,
което би било неправомерно и несправедливо както към дължимата правната
квалификация, така и към справедливото наказание с оглед целите на чл.36 от
НК.
Определеното от окръжния съд наказание лишаване от свобода,
считам за законосъобразно и справедливо. При предвидено наказание от 5 до
20 години, след редукцията по чл.58а от НК, на подсъдимият е наложен
размер близък до предвидения минимум, с което изискванията за
справедливост и целите на чл. 36 от НК относно генералната и специалната
превенция, са постигнати напълно.
За това претендираното от частните обвинители завишение на
размера на наказанието, считам за несправедливо, предвид изложените в
съдебния акт смекчаващи обстоятелства и не по-малко съществен принос в
причинно-следствения процес на поведението на загиналия водач на
автобуса. Не споделям възражението срещу констатацията за допуснато
нарушение на правилата на ЗДП, които са свързани с ползването на
предпазните колани, тъй като механизмът на получените телесни увреждания,
описани в назначените съдебномедицински експертизи, дава основание да се
счита, че липсата на колани е в причинна връзка с настъпването на резултата.
За това считам, че присъдата на Окръжния съд следва да бъде потвърдена без
изменение, а жалбите оставени без уважение.
7
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И.И.: Поддържам пледоарията на
прокурора.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. М.Х.: Доверителката ми не е подала
жалба срещу първоинстанционната присъда, тъй като намира същата за
правилна и законосъобразна. В този смисъл ще моля да потвърдите същата
при така направената правна квалификация на деянието, извършено от
подсъдимия, правилно е определено наказанието при правилно изясняване на
фактическата обстановка.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. Д.Д.: Моля да оставите без уважение
депозираните пред Вас въззивни жалби и да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. И.И.: Уважаеми апелативни съдии, по
отношение на въззивните жалби на частните обвинители, Ви моля да оставите
същите без уважение. Няма да коментирам подробно, тъй като доводите ми за
това, че същите са неоснователни, се съдържат в самите ми аргументи по
отношение на основателността на въззивната жалба от страна на подзащитния
ми и от мое име.
Тъй като съм развил подробни съображения в писмен вид, няма да
се спирам подробно на всяко от тях. Само по отношение на заявеното от
прокурора искам да взема отношение.
Първото което е, че това, че делото се е развило по реда на
съкратеното съдебно следствие, както е възприето и от съда, така също и от
прокурора в настоящото съдебно заседание, не означава, че подсъдимият
признава правото и правната квалификация, а единствено, че признава
фактите както се изложени, което считам, че е коректно, но същият не се
признава за виновен по разсъжденията на прокурора в обвинителния акт,
както и по дадената от него правна квалификация на деянието и по отношение
въобще на това, дали има извършено деяние. Считам, че е от значение, а не е
излишен правен спор обстоятелството дали деянието, което е приписано на
подсъдимия, е извършено чрез действие или бездействие, а така също има
значение и това, дали превозното средство, което е било управлявано преди
това от него, е било паркирано или просто е преустановило движението си.
В настоящата си пледоария становището на обвинението е, че
деянието е извършено от подсъдимия, тъй като в нарушение на правилата за
движение преди да преустанови движението той го е привел в състояние на
покой, което според обвинението е по-близко до състоянието на паркиране на
МПС, както и че това състояние е продължило часове наред и по-точно около
6 часа. За това нарушение се визира нарушение на ЗДП, изискващ да бъде
паркирано или отбито от движение МПС-то на местата, които са
предназначени за това или ако е нямало такава възможност, то да отбие на
8
пътния банкет.
Считам, че тук аргументите на обвинението не са издържани,
защото, на първо място, подзащитният ми не е преустановил движението на
МПС-то по своя вола, а единствено поради стечението на обстоятелствата,
защото е нямал абсолютно никаква друга възможност освен да спре камиона
и съответно е престоял в такова състояние действително съобразно
тахографски данни на дигиталния тахограф, това е било около 6 часа, но пък
не е останал сам на пътното платно за този период от време от 6 часа, тъй
като зад него през този период от 6 часа, са преустановили движението си
множество други МПС-та и по данни на свидетели, цитирал съм показанията
на двама от свидетелите, може да се направи заключението, че е бил останал
на пътното платно единствен камион, само не повече от двадесетина минути,
дори и по-малко, тъй като в 05.15 ч. сутринта друг камион го е заобикалял, но
не е бил последният, който го заобикаля. От друга страна, както вече казах,
това преустановяване на движението е поради обективно стечение на
обстоятелствата и не би следвало това, че държавата не е контролирала тази
колона и начина на придвижване на спрелите МПС-та в този пътен участък,
следва да бъде приписвано като вина на подсъдимия, че той видите ли, в
нарушение на правилата за движение бил паркирал или е бил спрял, както и
да е. Вече колкото и да е от второстепенно значение този въпрос, но тъй като
се разисква от първоинстанционния съд много детайлно, считам, че все пак
състоянието на МПС-то е по-близко до престояващо такова, отколкото до
паркирано и съм изложил в тази връзка съображения.
Това, че държавата, както и Окръжен съд - Ямбол е констатирал,
изцяло е абдикирала от задълженията си по контрол и охрана на пътя, считам,
че е установен и факт. В тази връзка бих желал да цитирам само част от
мотивите на Решение на Конституционния съд от 30.09.2021 г., което се
отнася за други хипотези за нерегламентиран превоз например, но считам, че
тези мотиви на Конституционния съд са относими и към настоящия случай и
към други сходни такива, като Конституционният съд казва, че: „Всяко
ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което в
действителност е предназначено да компенсира неспособността на държавата
да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава“. Тук в
случая имаме основно конституционно право на гражданите, а дори и на
чуждите граждани на свобода, което в момента е ограничено и това негово
ограничаване на правото му на свобода точно компенсира неспособността на
държавата да изпълнява задълженията си, което е недопустимо според
конституционните съдии в правовата държава. Отново казвам, че решението,
което цитирах на Конституционния съд, е в друга връзка, но част от неговите
мотиви и конкретното цитиране, биха могли да бъдат относими и към този
сходен случай. Във връзка с това, че първоинстанционният съд детайлно е
обсъдил всички факти и всички обстоятелства, нещо което бе подчертано от
прокурора в настоящото заседание, придържам се към тезата ми, която е
9
изложена в писмен вид в допълнителните съображения към жалбата, че
макар да са обсъдени подробно фактите и обстоятелствата относно
настъпилото ПТП, в една много голяма част от мотивите съдът си
противоречи, като в определен момент защитава и теза и контратеза.
На първо място, ЯОС е приел безалтернативно, че В. М. - водачът
на автобуса, с който е причинено ПТП-то, е съпричинител на вредоносния
резултат и че е нарушил правилата за движение, но първоинстанционният съд
е приел, че по-голяма вина за настъпилото ПТП и за съответния резултат
следва да бъда понесена от подзащитния ми О. Б.. Не съм съгласен с този
извод на съда, както и не съм съгласен със становището сега на представителя
на обвинението, че В. М. е нарушил правилата за движение като се е движел
със скорост 99 км/ч, което при тази скорост и при факта на движение на къси
светлини, автобусът е попаднал извън обхвата на осветеността на фаровете.
Това е само едно от нарушенията на В. М.. Превишена скорост и движение на
къси светлини, където не може в обхвата на фаровете, на осветеността им, да
забележи своевременно и да избегне едно препятствие на пътя. Другото е, че
тази скорост на движение 99 км/ч, е близо с 20 км повече от максимално
допустимата за тази категория МПС, а именно 80 км/ч.
Третото, което е, че скоростта не само е превишена и
несъобразена с осветеността на фаровете, но тя не е съобразена и с останалите
пътни условие, а именно, че е в тъмната част на денонощието, при наличие на
мокра настилка, която прави асфалта още по-тъмен и още по-трудно се
забелязват препятствията.
Другото, което е, изведеният от обвинението извод, че причините
са две за настъпването на ПТП. Първата е на О. Б., който е останал на пътя в
товарния автомобил и втората е поведението на виновния водач М.. По
отношение на вината на М. още нещо, на което също съм обърнал внимание,
че той си е бил като водач разсеян, тъй като от свидетелските показания, през
цялото време е разговарял оживено с другите пътници, както и по телефона,
което е отклонявало вниманието му от пътната обстановка. Не съм съгласен с
това, че причина на ПТП-то е и поведението или неповедението на
подзащитния ми Б.. И тук също искам да обърна внимание да не бъдат
смесвани понятията причина и следствие, както и условия и причина. Считам,
че действително условие за да се стигне до ПТП, е намиращия се на платното
за движение товарен автомобил на О. Б., но това не е причината, а единствено
поведението и липсата на адекватни реакции от страна на пострадалия, за
съжаление, на загиналия шофьор на автобуса.
Имам предвид и друго, което също съм изложил в съображенията
си към жалбата, това, че камионът се е намирал на пътното платно не е
необходимо условие да се стигне до ПТП-то, тъй като установено е и от
материалите и от всички доказателства по делото, че след като колоната е
10
започнала да се придвижва, множество МПС-тата, както леки автомобили,
така и тези, които са подредени в колоната, са го заобиколили и когато е
останал сам на пътното платно пак отново множество МПС-та са го
заобиколили подминавайки го, без да се стигне до ПТП и това е до появата на
автобуса, управляван от В. М..
Съгласен съм с обвинението, както и с тезата на
първоинстанционния съд и не съм съгласен със становището на част на
адвокатите на частните обвинители, че непоставянето на предпазни колани
нямало връзка с причинените средни и леки телесни повреди на част от
пътниците. При положение, че след като има предпазни колани е
задължително те да бъдат поставени, пътниците също са били в нарушение, а
също и отново загиналия за жалост водач, който не е изисквал от тях да бъдат
поставени. От съдебномедицинските експертизи става ясно, че средните
телесни повреди най-малкото са причинени от свободно движение на телата в
купето. Това не би се случило ако бяха с предпазни колани. И тук тезата
застъпена от адвокатите Н.Д., Ж.Т. и останалите двама, че предпазните
колани ако бяха поставени, е щяло да се стигне до по-големи телесни
повреди, намирам за несъстоятелно, тъй като по никакъв начин тя не е била
въпрос на експертна оценка за въздействие, какво е щяло да бъде
въздействието ако бяха с колани. Считам, че заключението е дадено от
вещите лица, че непоставянето на колани, което също е съпричиняване от
страна на други лица, е довело в крайна сметка до този съставомерен
резултат.
Другото, което е, считам и не съм съгласен с обвинението, че
обстоятелствата и вида на телесните увреждания налагат и обосновават тази
дадена от прокурора квалификация за особено тежък случай. Считам, че
особено тежък случай се отнася не само към деянието и към резултата, а и
към дееца. В случая имайки предвид личността на дееца не може да се
приеме, че е налице такава квалификация, а от обективна страна като се има
предвид, че има съществено съпричиняване на резултата от виновния водач
на автобуса и по съществено, но пак не пренебрежимо от пътниците в
автобуса, то не следва и тяхното противоправно поведение да бъде
приписвано на водача на товарния автомобил О. Б. и всъщност да се наслагва
върху тежестта на неговото нарушение ако допуснем, че е налице
престъпление извършено от негова страна.
По отношение на правната квалификация, считам че тук, на първо
място, не следва да бъде квалифициран като особено тежък случай. На второ
място, следва да бъде приета квалификацията по привилегирования състав,
която е налице предвид и неопровержимите доказателства, които пък и
първата инстанция е отчела, че действително след деянието водачът на
товарния автомобил – подсъдимият, е направил всичко зависещо от него за
оказване на първа помощ и спасяване на пострадалите лица. Но тук първата
11
инстанция е съотнесла това само като условие за приемането на тази помощ,
на това поведение като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като при
наличието на квалифицирания състав не било възможно да се приложи
привилегирования. Считам, че точно привилегированият състав е налице, а не
квалифицираният и това смекчаващо обстоятелство следва да бъде подведено
под хипотезата на тази правна норма.
Другото, с което съдът, считам, че също влиза в противоречие
след като коректно е обсъдил наличието на изключителни и на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, те са изброени в мотивите, посочил съм ги
и аз в жалбата, все пак е приел, че наказанието на Б. трябва да бъде
определено при условията на чл. 54 НК, а не при привилегирования състав на
чл. 55, ал. 1 от НК. И тук размерът на наказанието, считам, че при всички
факти е несправедливо и неправилно определено от първоинстанционния съд,
тъй като съдът е наложил наказание около минимума, отчитайки
изключителните и многобройни вината обстоятелства и при условията на чл.
54 НК, но след редукцията по чл. 59 НК, докато за да бъде коректно, считам,
че преди редукцията следва да е било определено, намирайки го за виновен,
да определи наказание в минималния размер или около минимума и едва
тогава вече да го редуцира предвид нормата на чл. 371 НПК и др.
В този смисъл считам, че ако бъде намерен подзащатният им за
виновен, то наказанието му е явно несправедливо, защото би следвало да бъде
определено при условията на чл. 55 НК, в размер, който да позволи и да бъде
наложено условно осъждане – наказание „лишаване от свобода“ с отложено
изтърпяване при условията на чл. 66 НК. И тук отново има противоречие в
мотивите на ЯОС, тъй като на няколко места заявявайки, че подсъдимият е
личност с очевидно занижена обществена опасност, той все пак приема, че за
целите на наказанието е необходимо подсъдимият да го изтърпи за да се
превъзпита и поправи. По отношение лично на него и на специалната
превенция, както и с оглед мотивите на съда, така и с оглед всички
обстоятелства, няма необходимост той да се превъзпитава или да се поправя.
Той априори не е криминогенна личност, той не е престъпник, който трябва
затворът да го поправи и да го превъзпита. По отношение на генералната
превенция също считам, че не е необходимо това лице, този субект да
изтърпи едно колкото и да е леко, но е тежко наказание, ефективно да го
изтърпи, за да служи един вид като назидание за останалите водачи, които не
спазват правилата за движение, тъй като в тази конкретна обстановка по
начина, по който се е стигнало до ПТП, считам, че генералната превенция би
била постигната и с едно условно осъждане.
И в заключение, до тук развивах становището си какво, според
мен, би трябвало да бъде отсъждането на съда, ако бъде намерен Б. за
виновен, като в писменото изложение и сега съм се опитал да се придържам
най-вече към мотивите на съда.
12
Другото, което е, считам, че в случая Б. следва да бъде признат за
невиновен в извършване на това престъпление, първо, тъй като е нямал
никаква друга възможност да предприеме друго поведение, тъй като е бил
принуден да спре. Второ, заспал е, което изключва вменяемостта и третото,
което е - липсата на контрол от страна на службите по организация на
движението, това са КАТ, това е АПИ, са довели до това. Няма подробно да
ги повтарям, но все пак застъпвам и тезата си, която е свързана с това, че
подзащитният ми следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
Моля в тази връзка за Вашия съд акт, а именно да отмените
осъдителната присъда на ЯОС, като го признаете за невиновен в извършване
на престъплението, като единствено при условията на евентуалност, не на
алтернативност, ако го намерите все пак за виновен, то моля де измените
присъдата като постановите условна такава.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ О. Б.: Уважаеми съдии,
аз нямах намерение да спра там автомобила, нямах такава необходимост.
Умишлено ме заставиха там да спра. Това шосе не позволява да има колона,
около 5, най-много 10 коли да бъдат на това шосе. Там нито осветление има.
Аз никога не спирам камиона, колата на неосветени места. Като че ли е
оставено там тъмно за бандитите, защото там могат да ни ограбят, могат
всичко да свършат с нас в тъмното. Аз бих могъл да контролирам машината,
но в дадения случай нямах условия. Защо ми създадоха такива условия, да ме
принудят да спра автомобила и то на тъмно място. До тогава 5000 км бях
пътувал, докато стигна и аз неумишлено заспах. Аз преминах няколко
граници – К. А., Р., С. и навсякъде има колона и има полиция, която не дава
на колите да пътуват. Самото шосе там позволява, има за камиони, за
автобуси и за коли, както трябва да бъде. Прокурорът счита, че щом съм
искал да спра, трябвало да махна от там машината. Как да я махна? Аз не съм
искал да заспя, но аз заспах без да искам там, но иначе аз си имам и легло. Аз
не съм паркирал колата там. Аз просто спрях и понеже 5000 км карах и
заспах. Не знам това шосе за кого е, за бандити ли, за талибани ли. Няма нито
един орган на полицията, нито осветление, не знам защо ямболските власти
така са оставили. Нямах намерение дори да спирам там колата. За какво
правило на движение става въпрос, ако малка кола заобикаля и насреща идва
друга кола.
Реплика на АДВ. И.: Действително той е нямал
светлоотразителен триъгълник, обаче камиона е обозначен със
светлоотразителни знаци и други МПС-та са забелязвали светлоотразителите,
и ако водачът е карал по-бавно, и е ако е карал на дълги светлини, е щял да
своевременно да го види, а пък на банкета е нямало как да отбие. Даже и да е
бил отбил, ударът както го каза експертизата, е челен, може най-много да
застъпи 20 см от банкета.
13
Моля протоколът от съдебното заседание, както и от решението
на съда след тяхното изготвяне, да ми бъдат изпратени на електронна поща:
******.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ О. Б.: Искам
съдът да бъде справедлив.
Няма да искам превод на съдебния акт.
С оглед извършения от преводача С. Х. И. устен превод от
български на руски език и обратно в съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача С. Х. И. възнаграждение в
размер на 35 лв. за извършения устен превод в съдебно заседание, от
бюджетните средства на съда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14