Р Е Ш Е Н И Е
№ 1845
гр. Русе, 07.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Е.Я. като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1385 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Димитър Дяков, юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Ю.Н.С.
е абонат на дружеството с клиентски номер ****, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №****, село ****, пл.“****.
Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и абоната са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че
съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в
общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след
настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на
изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.32 от ОУ
„потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите
към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на
изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът
на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 200.10 лева – главница
за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за
периода 19.07.2016г.
– 24.01.2017г.; 39.97 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 29.11.2018г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №****/2018г. по
описа на РРС срещу Ю.Н.С.. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК указал на
заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна
такса.
Димитър
Дяков моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ю.Н.С.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна
Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите:
200.10 лева – главница
за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за
периода 19.07.2016г.
– 24.01.2017г.; 39.97 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 29.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2018г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №****/12.12.2018г., издадена на по
ЧГД №****/2018г. по описа на РРС.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК Ю.Н.С. не е
депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з.
особения представител на ответника оспорва основателността на претенцията.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД и ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
Съгласно извлечение от сметка по партида с кл.№****,
аб.№**** за обект в село ****, пл.“****, ***, към 29.11.2018г., задължението на
клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на 200.10 лева – общ
размер на главница, по фактури, издадени в периода 19.07.2016г. – 24.01.2017г.
и 39.97 лева – мораторна лихва.
Електроразпределителното дружество е представило фактурите, издадени в
процесния период, с които установява потребената от абоната ел.енергия.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Енерго-Про Продажби“ АД, в РРС е образувано
ЧГД №****/2018г. и издадена заповед №****/12.12.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Ю.Н.С.
за сумите: 200.10 лева – главница за консумирана
ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 19.07.2016г. – 24.01.2017г.; 39.97 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на всяко задължение до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2018г. до окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване
на вземането си.
В о.с.з. ищецът представя доказателства, от които е видно, че в периода
28.06.2019г. – 03.07.2019г. ответникът е заплатил сумата 250.75 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 200.10 лева – главница за консумирана
ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 19.07.2016г. – 24.01.2017г.; 39.97 лева – мораторна лихва, за периода от
падежа на всяко задължение до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.12.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №****/12.12.2018г.,
издадена по ЧГД №****/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №****/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Принципно положение в гражданския процес е, че съдът взема предвид фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение и в производството по чл.422 ГПК,
по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по ТД №4/2013г. на ОСГТК. При така установеното,
съобразявайки извършеното от ответника плащане, което ищцовото дружество
признава, съдът счита, че искът следва да се отхвърли, поради погасяване на
задълженията в хода на производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В хода на заповедното производство, ищцовото дружество е направило разноски
в размер на 75 лева, които следва да се поемат от Ю.Н.С..
На същото основание се дължат и разноските направени в настоящото
производство – 325 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 срещу Ю.Н.С.,
ЕГН ********** иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 200.10
лева – главница за консумирана ел.енергия и такса възстановяване по фактури,
издадени за периода 19.07.2016г.
– 24.01.2017г.; 39.97 лева –
мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 29.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2018г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №****/12.12.2018г., издадена на по
ЧГД №****/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ю.Н.С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* направените по ЧГД №****/2018г. по описа на
РРС разноски в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Ю.Н.С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* направените по настоящото
производство разноски в размер на 325 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: