Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимата Р.Н.О. с ЕГН **********, в това,
че:
На *** г. в землището на град М., област Русе, в района на км
6 + 100 км,
на главен път ІІ – 21 Русе – Силистра, при управление на моторно превозно
средство, лек автомобил марка „Ф.”, модел „В.” с регистрационен номер ***, нарушила правилата за
движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”.
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
като
по непредпазливост причинила смърт на едно лице и средна телесна повреда на
повече от едно лице – на две лица, както следва:
–
смърт на Н.О.М. *** /настъпила на 08.01.2014г./и
– средна телесна
повреда на Е.А.М., ЕГН ********** ***, изразяваща се в супракондиларно счуване
на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и остеопластика, довели до трайно
затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни и
– средна телесна повреда на Ф.А.М., ЕГН **********
***, изразяваща се в контузия на мозъка с перифокален едем вдясно, субарахноидален кръвоизлив, преврален излив вдясно
– 800 мл, посткръвозагубна анемия, наложила кръвоприливания, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на първи шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на шията за срок повече от
тридесет дни; супракондилно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на костите
на лява подбедрица, наложило метална осцеосинтеза, довели до трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни- Престъпление по чл.343 ал.4 вр.
с ал.3 б.”б” пр.1 вр. с ал.1
б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК.
С разпореждане № 1603/11.11.2015год., влязло в сила на 15.03.2016год.,
съдията- докладчик на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.4 вр. с чл.248
ал.2 т.2 от НПК и чл.348б от НК е прекратил частично наказателното производство
по делото водено срещу Р.Н.О. за престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. „б“
пр.1 вр. с ал.1 б. „в“ вр. с чл.242 ал.1 от НК, само в частта на обвинението,
че е причинила средна телесна повреда на повече от едно лице- на две лица- за
причинена средна телесна повреда на Е.А.М. /майка на подс.Р.О./, изразяващо се
в супракондиларно счупване на лява бедрена кост, наложило метална остиосинтеза
и остеопластика, довели до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник
за срок повече от тридесет дни.
След частичното прекратяване на наказателното производство, последното е
продължило да се води срещу подсъдимата Р.О.
по обвинение за престъпление по чл. 343 ал.4
вр. с ал.3 б.”б” пр.1 вр. с
ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК, за причинена смърт на едно лице- Н. О.М. и средна
телесна повреда на едно лице- Ф.А.М..
Делото е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като е проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, след като подс. Р.О. е признала изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират
доказателства за тези факти, а съдът е приел, че направеното самопризнание се
подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство и е обявил че при
постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът
поддържа обвинението, като счита, че при фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме, че подс.Р.О. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343
ал.4 вр. с ал.3 б.”б” пр.1 вр. с
ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК, с което е причинила смърт на едно лице- Н. О.М. и
средна телесна повреда на едно лице- Ф.А.М.. Иска окръжният съд да признае подсъдимата за виновна за това престъпление и при наличието на
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства да определи наказание към минимума- около три години лишаване, което
на основание чл.372 ал.2 вр. с чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да се
наложи наказание две години лишаване от свобода, изпълнението което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено. Прокурорът иска съдът на основание чл.343г
от НК да наложи на подс.Р.О. и наказание лишаване от право да управлява МПС,
като предлага срокът на това наказание да бъде като този на наказанието
лишаване от свобода.
Счита,
че вещественото доказателство- л.а. „Ф. В.“, собственост на подсъдимата, следва
да й бъде върнат.
Упълномощения защитник на
подсъдимата Р.О.-*** счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано, не
оспорва фактическите обстоятелства изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като и това, че от правна страна подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343
ал.4 вр. с ал.3 б.”б” пр.1 вр. с
ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК. Излага доводи за наличието на смекчаващи обстоятелства,
като счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще се постигнат, ако на
подсъдимата бъде определено наказание три години лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано и да й се наложи наказание две години лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с тригодишен
изпитателен срок. Моли да бъде върнат лекия автомобил, който е задържан като
веществено доказателство.
Подсъдимата Р.О. прави
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК. Осъществявайки правото си на лична защита, поддържа
казаното от защитника й.
В последната си дума подс.Р.О.
изразява съжалението си за извършеното и моли съда да й наложи по-леко
наказание, с което да може да пътува в чужбина.
След преценка на събраните по
делото доказателства, направеното от подсъдимата Р.О. самопризнание по чл.371
т.2 от НПК и на основание чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 от НПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р.Н.О. е родена на ***г***,
живее в жр.З., обл.Р., български гражданин, с основно образование, неомъжена,
не работи, неосъждана ЕГН **********.
Подс.Р.О. е правоспособен водач на
моторно превозно средство, категории „А“, „В“ и „М” от 15.10.2007год. и притежава свидетелство
за управление на МПС №*********. Като водач на МПС има налагани наказания за
допуснати нарушения по ЗДвП. До датата на произшествието, описано в обвинителения
акт, не са й отнемани контролни точки.
Рано сутринта на 06.01.2014год., подс. Р.О., привела в движение л.а. марка „Ф.”, модел
„В.” с рег.№ ***, нейна собственост и потеглила от гр. З., обл. Разград за
с. Цар Самуил, обл. Силистра.
С нея в автомобила пътували, като пътници, баща й Н. О.М., който бил седналл на предната дясна седалка и майка й Е.А.М., която била седнала на задната
седалка. Като
пристигнали в с. Цар Самуил, обл. Силистра, в автомобила управляван от
подсъдимата седнала на задната седалка и леля й - св. Ф.А.М. /сестра на майка й/. След това подсъдимата
потеглила с автомобила към град Русе за медицински прегледи.
Около 07.30 часа, подс.Р. О. управлявала горепосочения автомобил с
намиращите се в него пътници в района на км 6 + 100 км, на главен път ІІ –
21 Русе – Силистра,
по посока към гр.Русе, в землището на град Мартен, област Русе,като се движела със скорост около 77 км/ч. Участъкът от пътя
бил прав, хоризонтален, без неравности по пътната настилка , която била мокра и
хлъзгава . Пътното платно било
двупосочно,с по една лента за
движение във всяка посока и широко 7,50 метра, покрито с
едрозърнест асфалт. Времето било мъгливо с ограничена видимост напред 60-70 метра. Движейки се по този прав участък, с несъобразена скорост с оглед състоянието на конкретната
пътна обстановка - наличие на намалена видимост и мокра и хлъзгава пътна настилка, посд. О. не успяла да контролира непрекъснатото управление на автомобила, изгубила контрол над
управляваното МПС и нарушила устойчивото му движение.Натиснала педала на спирачната
система и автомобилът
поднесъл по пътното платно, плъзгайки се косо наляво по посока гр. Русе, насочил се към лентата за насрещно движение, преминал
през нея, напуснал пътното платно, навлязъл в левия на посоката му за движение
банкет и се ударил с предната си дясна част в дърво, разположено в терена край
пътя. След удара, автомобилът се
завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка до мястото,където
бил намерен при извършения впоследствие оглед на местопроизшествие.
Непосредствено след произшествието, на мястото му пристигнал св. Д. И. Д., който подал сигнал на тел.112 за възникналото ПТП. По-късно пристигнали служители на
полицията и екипи на Бърза помощ, които извадили пострадалите от автомобила и
ги откарали в МБАЛ гр.Русе. Следствие на произшествието, подсъдимата, свидетел Ф.М. и
Е.М. и Н. О.М. получили множество телесни увреждания, като въпреки проведеното лечение, на 08.01.2014год. Н. О.М. починал.
Съгласно заключението по назначената и извършена в досъдебното производство
химическа експертиза №19/10.01.2014г., в кръвта на подс.Р.О. не е установено наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението по назначената и
извършена в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, Н.О.М. е получил следните
увреждания: съчетана
травма: субарахноидален кръвоизлив на
малкомозъчните хемисфери,тежка шийна травма –ликсация на ниво шести-седми шиен
прешлен , с пълно разместване и контузи и размачкване на гръбначния мозък на
същото ниво ,кръвонасядане на шията ,счупване на гръдната кост ,счупване на
2-5-то ребра вляво,кръвонасядания на хилусите на белите дробове ,повърхностни
порезни наранявания на дясна предкитка,разкъсно-контузна рана на лява гревнена
става ,повърхностни порезни наранявания и охлузвания на лява гривнена става и
лява предкитка;одрасквания на дясно бедро,охлузвания по дясна
подбедрица,разкъсно –контузна рана на дясна пета ,счупвания на втори , трети и
четвърти пръсти на десния крак, кръвонасядане в лява ингвинална област ,открити
счупвания на лява бедрена кост и костите на лява подбедрица,разкъсно-контузни
рани по ляво бедро,лява подбедрица,лява глезенна става и ляво ходило,охлузвания
по лява подбедрица;състояние след директна скелетна екстензия на шията и
състояние след оперативни интервенции и външна фиксация на счупванията на ляв
долен крайник; оток на белите дробове, кръвен застой в белите дробове; анемия
на бъбреците,оток на мозъка и малкомозъчно вклуняване; генерализирана
атеросклероза, стари микрокисти в лява
крайномозъчна хемисфера, хипертрофична миокардиопатия. Според експертното мнение на вещото лице, причината за настъпването на смъртта
следва да се отдаде на установената тежка шийна травма, на фона на съчетана травма, довели до
възходящ оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор . Описаните травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, предмети с остри върхове и
режещи ръбове и инерционни сили и могат да
бъдат получени при настъпилото пътно-транспортно произшествие на 06.01.2014год. Установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на смъртта на Н.О.М.
на 08.01.2014г.
Съгласно заключението по назначената и
извършена в досъдебното
производство съдебно –медицинска експертиза, Е.А.М., е получила следните увреждания-супракондиларно счупване на лява
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза и остеопластика. Разкъсно-контузна
рана на лява подбедрица. Според
експертното мнение на
вещото лице, описаните
увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
пътно-транспортното произшествие на 06.01.2014год.Установените увреждания следва да се преценяват
по следните медикобиологични признаци –трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за
срок повече от тридесет дни /средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/.
Според заключението по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно
–медицинска експертиза, Ф.А.М.,
е получила следните
увреждания- контузия на
мозъка с перифокален едем вдясно,временна пареза на левите крайници, субарахноидален
кръвоизлив, подкожен хематом на главата вляво,рана на горен клепач на ляво око,
фина инекция на лява очна ябълка, счупване на първи шиен прешлен, счупване на
неуточнен брой ребра вдясно,плеврален излив вдясно-800 мл., супракондилно
счупване на дясна бедрена кост ,наложило метална остеосинтеза, счупване на
костите на лява подбедрица, наложила метална остеосинтеза, посткръвозагубна
анемия, наложила кръвопреливания. Според експертното мнение на вещото лице, описаните
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при
пътно-транспортното произшествие на 06.01.2014год. Установените увреждания, следва да се преценяват по
следните медикобиологични признаци –разстройство на здравето, временно опасно за живота /контузия на мозъка
с перифокален едем в дясно, субрахноидален кръвоизлив, преврален излив в дясно – 800 мл,
посткръвозагубна анемия, наложила кръвопреливания/;трайно затрудняване движенията на шията за срок повече
от тридесет дни / счупване на първи шиен прешлен / и трайно затрудняване движенията на двата долни
крайника за срок повече от тридесет дни
/супракондилно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на костите на лява подбедрица,
наложило метална остеосинтеза /средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ .
Съгласно заключението по назначената и
извършена в досъдебното
производство автотехническа експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил „Ф. В.” с рег.№ ***, непосредствено преди
настъпилото пътнотранспортно произшествие на 06.01.2014год., е била около 77км/ч. Спирачният път на лекия автомобил /опасната зона за спиране / за
скорост на движение 77 км/ч
е 82 метра.
Според експертното мнение на вещото лице, съобразената скорост при съответната
пътна обстановка за разстоянията за видимост е: за видимост напред 60
метра-63,5км/ч; за видимост 70
метра-69,8
км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил -77 км/ч е по-висока от
съобразените скорости за движение при видимост напред 60 метра и 70 метра . Лекият
автомобил „Ф. В.” с
рег.№ *** не е имал
съприкосновение с друг автомобил. Автомобилът се е плъзгал косо наляво с
натиснати спирачки и не е имал проблеми от техническо естество непосредствено
преди произшествието. Причината за възникване на произшествието са действия на
водача, които са нарушили устойчивостта на движението на автомобила, при което
лекият автомобил „Ф. В.” с рег.№ *** е напуснал пътното платно, навлязъл е на левия, по посоката му на
движение банкет и се ударил с предната си дясна част в крайпътно дърво. Произшествието
е било предотвратимо, ако водачът е управлявал процесния автомобил по такъв
начин, че да се запазва устойчивото му движение, за да не излезе от платното за движение. При ограничена видимост
от мъгла, водачът на автомобила е трябвало да се движи със съобразена с
разстоянието на видимост скорост, с която при възникване на опасност за
движението да има възможност да спре.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена на основание императивната норма на чл.373 ал.3 от НПК. Тази
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимата Р.О. по реда на чл. 371 т.2 от НПК и от
доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: показания на свидетелите Е.А.М., Ф.А.М., О.Н.О., Д. И. Д.,Т. Л. Ц., В. Н. П., от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, автобиография, декларация, протоколи за
оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за
медицински изследвания, химически експертизи, съдебно –медицински експертизи, автотехническа експертиза /основна и
допълнителна/, препис
–извлечение от акт за смърт, справки за нарушения на водач
на МПС, удостоверения
за наследници и за роднински връзки, медицинска документация, схема на пътен
участък, констативен протокол за ПТП с пострадали, метеорологична справка, справки
от Районен център 112,,справки от Областно пътно управление –Русе, справка за
проведени ОИД и веществено доказателство- лек автомобил марка „Ф.”, модел „В.” с рег.№ ***.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимата
Р.Н.О. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б”/изм./ пр.1 вр. с ал.1 б.”в”
вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като:
На 06.01.2014 г. в землището на град Мартен, област Русе, в района
на км 6 + 100 км, на главен път ІІ – 21 Русе – Силистра, при управление на
моторно превозно средство, лек автомобил марка „Ф.”, модел „В.” с регистрационен номер ***, нарушила правилата за
движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”.
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
като по непредпазливост
причинила смърт на едно лице-
Н. О.М. с ЕГН ********** *** /настъпила на 08.01.2014г./ и средна телесна повреда на едно лице- Ф.А.М., ЕГН **********
***, изразяваща се в контузия на мозъка с перифокален едем вдясно, субарахноидален кръвоизлив, преврален излив вдясно
– 800 мл, посткръвозагубна анемия, наложила кръвоприливания, довели до
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване на първи шиен
прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на шията за срок повече от
тридесет дни; супракондилно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на костите
на лява подбедрица, наложило метална осцеосинтеза, довели до трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника, за срок повече от тридесет дни.
От обективна страна, на инкриминираните дата и място, подсъдимата Р.О.,
при управление на процесния автомибил марка „Ф.”, модел „В.“, с рег. № ***,
нарушила правилото за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП, вменяващо
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства
които управляват, като не контролирала непрекъснато пътното превозно средство,
което управлявала. Подс.Р.О. нарушила и правилото и за движение по пътищата по
чл.20 ал.2 от ЗДвП, вменяващо задължение на водачите на пътни превозни
средства, при избиране скоростта на движение да се съобразяват със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случая на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, с оглед
състоянието на пътя /мокра и хлъзгава настилка/ и условията за видимост /мъгла/, съобразената
скорост е била между 63,5 км/ч и 69,8км/ч, а подс.О. се е движила с несъобразена скорост от
около 77 км/ч, която не й е позволявала да спре в зоната на видимост при
възникване на опасност за движението. В резултат на допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата, подс.О. изгубила контрол над управлявания от
нея автомобил, устойчивостта на движение на автомобила била нарушена и той
напуснал пътното платно, навлязъл на левия, по посока на движението банкет и се
ударил с предната си дясна част в крайпътно дърво. Вследствие на настъпилото
пътно транспортно произшествие, Н. О.М. получил тежки наранявания, от които
починал на 08.01.2014год., а св.Ф.А.М. получила наранявания, които покриват
признаците на средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Налице е пряка причинноследствена
връзка между извършените от подсъдимата нарушения на правилата за движение чл.20
ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и настъпилия престъпен резултат- причиняването
смъртта на Н. О.М. и средна телесна повреда на Ф.А.М..
С деянието си подсъдимата е
осъществила квалифицирания състав по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. „б“ пр.1 от НК,
тъй като от деянието е настъпила смърт на едно лице- Н. О.М. и средна телесна
повреда на едно лице- Ф.А.М..
От деянието на подсъдимата е
настъпила средна телесна повреда и на майка й Е.А.М., но тази общественоопасна
последица е извън състава на престъплението, предвид нормата на чл.348б от НК,
съгласно която, когато имуществените вреди и телесната повреда по чл.343 са
причинени на съпруг, низходящ, брат или сестра, наказателното производство се
възбужда по тъжба на пострадалия, каквато тъжба в случая не е подадена от Е.М..
От субективна страна, подс.Р.О. е
извършила инкриминираното деяние виновно, по непредпазливост като форма на
вината и при небрежност като вид на непредпазливостта.Подсъдимата не е
предвиждала, че в резултат на извършените нарушения на правилата за движение ще причини смъртта на Н. М. и средна телесна
повреда на Ф.М., но е била длъжна и е могла да предвиди тези последици.
При индивидуализацията на наказанието на подс.Р.О. за извършеното от нея
престъпление съдът съобрази следното :
На основание чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимата следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК.
Със ЗИДНК обн.ДВ
бр.74/26.09.2015год., нормата на чл.343
ал.3 б. „б” от НК е изменена в санкционната й част, като съгласно сегашната й
редакция действаща след изменението, наказанието е: при смърт- лишаване от
свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи- лишаване от
свобода от пет до двадесет години. В редакцията на чл.343 ал.3 б. „б” от НК
преди посоченото изменение, която е била в сила по време на извършване на престъплението,
законът е предвиждал наказание: при смърт- лишаване от свобода от три до десет
години, а в особено тежки случаи- лишаване от свобода от пет до петнадесет
години. От изложеното е видно, че законът, който е бил в сила по време на
извършване на престъплението се явява по-благоприятен за подсъдимата, от гледна
точка на предвиденото наказание, поради което не е налице основание по чл.2
ал.2 от НК да се приложи новия закон, а на основание чл.2 ал.1 от НК следва да
се приложи нормата на чл.343 ал.3 б. „б” от НК в редакцията й, която е била в
сила по време на извършване на престъплението.
За престъплението по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б”/изм./ пр.1 вр. с ал.1 б.”в”
вр. с чл.342 ал.1 от НК, в редакцията на чл.343 ал.3
б.“б“ от НК, която е била в сила по време на извършване на престъплението и
следва да се приложи на основание чл.2 ал.1 от НК, се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до десет години. На основание чл.343г от НК, съдът следва
да се наложи и наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК, а освен
това може да се наложи и наказание
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от
НК.
Съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат липсата на минали осъждания на
подсъдимата, добрите характеристични данни, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното, влошеното й здравословно състояние, както и това, че пострадалите
от деянието, което е непредпазливо, са нейни близки роднини, поради което тя е
понесла значителна морална отговорност извън наказателната.
Съдът намира, че като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат наличието на минали наказания
за нарушения по ЗДвП и това, че с инкриминираното деяние е причинена и средна
телесна повреда на Е.А.М. /майка на подсъдимата/, която общественоопасна
последица е извън състава на престъплението и не е включена в него, с оглед
правилото по чл.348б от НК.
Като съобрази горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и относителната им тежест,
съдът намира, че не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, а е налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства. При това положение, на
подсъдимата следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, като
наказанието лишаване от свобода следва да бъде ориентирано към минималния
предвиден в закона размер за престъплението, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.343г от НК на
подсъдимата следва да се определи и наказание лишаване от право по чл.37 ал.1
т.7 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът намира, че на подсъдимата
не следва да се определя наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК,
каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл.343г от НК, тъй като
целите по чл.36 от НК ще се постигнат и без налагането на такова наказание.
На основание чл.58а ал.1 от НК,
така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, следва
да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимата Р.О. да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от две години. Определеното на подсъдимата наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години не следва да бъде редуцирано,
тъй като съгласно чл.58а ал.5 от НК, правилата на ал.1-4 не се прилагат за
предвидените в Особената част на НК наказания
по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК.
Предвид гореизложеното, на
подсъдимата Р.Н.О., следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, както и наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЗА СРОК ТРИ ГОДИНИ.
Наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от две години, не е
повече от три години, подсъдимата не е осъждана и съдът намира, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без подсъдимата да го изтърпи
ефективно. Ето защо и на основание чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от две години, следва да се отложи с изпитателен
срок от четири години.
Съдът счита, че така определените наказания са съответни на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, съобразени са с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, справедливи са и в тяхната съвкупност са
достатъчни за постигане целите по чл.36
от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. С
тях ще се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите и добрите
нрави. В най-голяма степен ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите членове на обществото за предотвратяване извършването от тях на престъпления от същия или друг вид.
Вещественото доказателство- лек автомобил марка „Ф.“, модел „В.“ с рег № ***, след
влизане на присъдата в сила, следва да се върне на подсъдимата Р.Н.О., тъй като
е нейна собственост, не са налице основания за отнемането му в полза на
държавата и не е налице спор за права върху него.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата Р.Н.О. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд гр.Русе, направените на досъдебното
производство разноски в размер на 853,80лв. /осемстотин петдесет и три лева и
осемдесет стотинки/.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател: