№ 9228
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110101017 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът В. Й. И. е предявила иск против *** с твърдение, че в полза на ответника
по гр.д.№ 17877/2015г на СРС е издаден изпълнителен лист за вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело. Сочи се, че вземанията, предмет на изпълнението, са в
рамките на погасителна давност, поради което се предявява иск за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата от
552,90 лева главница и законна лихва от 31.3.2013г. до плащането, както и разноски от 325
лева.
Ответникът ***, в срока за отговор, счита иска за недопустим, защото заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поради неподадено възражение по чл.414 ГПК, като се сочи, че
длъжникът не може чрез иск за наведе доводи за погасителна давност, настъпила в рамките
на заповедното производство / възражение в този смисъл не е направено от ищеца, твърди
се изсрочване по давност след издаване на изпълнителния лист/, както и доколкото
неподаването на възражение се счита за признаване на вземането. Оспорва се
основателността на иска, защото заповедта за изпълнение има сила на пресъдено нещо,
както и защото са извършвани изпълнителни действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, СРС е
1
съобщил, че на съда е служебно известно, че по гр.д.№ 17877/2015г. на СРс, 27- ми състав –
заповедно производство, образувано по заявление от 31.3.2015г., по чл.417 ГПК, е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист - и двете на 6.4.2015г., против : В. Й. И. за
вземане на *** за сумата от 552,90 лв., представляваща главница по запис на заповед от
18.11.2009 г. за сумата от 1150.56 лева, предявен за плащане на 09.11.2012 г., ведно със
законна лихва от 31.03.2015 г. до изплащане на вземането и 325 лв. разноски по делото, а
именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт, в заповедта е
вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства: запис на заповед от 18.11.2009
г. за сумата от 1 150.56 лева, предявен за плащане на 09.11.2012 г., прехвърлен с джиро от
"Изи Асет Мениджмънт" АД на "Агенция за събиране на вземания" ООД, че по това дело не
е подадено възражение от В. И..
Постъпил е заверен препис от изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада
под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на
чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит / основанието е видно от
изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й.
Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно производство. По делото няма
данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, се основава на факти, настъпили
след издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Относно спорния въпрос дали давността за вземането е изтекла, са приети две
Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ
на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие
за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на
ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е
спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се
прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди
обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
При съобразяване на горните две задължителни за СРС тълкувания на закона, следва
2
да се приеме, че 5- годишната давност за вземането по изпълнителния лист е изтекла към
датата на подаване на отговора на исковата молба от ответното дружество. Изпълнителното
производство е образувано преди 26.6.2015г., като от тази дата, до подаване на отговора от
страна на ответника на 23.3.2023г., единствените изпълнителни действия, прекъсващи
давността, съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС са :
налагането на запор на трудово възнаграждение на ищцата със запорно съобщение от
8.9.2015г., тъй като запорът е довел до превод в полза на ЧСИ, на сумата 54,29 лева в полза
на сметката на ЧСИ от работодателя. Следващото действие по изпълнителното дело, което
прекъсва теченето на погасителната давност, е подадената от ищцата на 19.10.2015г. молба,
с която прави искане за вдигане на запора, и се задължава да внася ежемесечно сумата 50
лева. Същата молба съставлява признание, по смисъла на чл.116,б.а ЗЗД и прекъсва
давностния срок. След молбата, ищцата е извършила доброволно няколко превода в полза на
ЧСИ, като последният, който прекъсва давностния срок, е от 14.4.2016г. След тази дата, не
са събирани суми – нито принудително, нито са внесени доброволно. Последващите молби
на взискателя – ответник за извършване на изпълнителни действия не са годни да прекъснат
давностния срок, защото същите са относими само към приложението на разпоредбата на
чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като не са довери до събирането на суми. В този смисъл е
посоченото тълкуване на ВКС в ТР ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на
ВКС. Ето защо, следва да се приеме, че последното изпълнително действие, прекъснало
давността, е от 14.4.2016г. ето защо, 5- годишната давност е изтекла, тъй като по делото
няма никакви изпълнителни, по посочения смисъл действия, след тази дата, които да
прекъсват давността.
С оглед изложеното, искът е основателен изцяло.
Ищецът е сторил разноски за 50 лева за държавна такса, които му се следват.
Направена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38,ал.2 ЗАдв, като доводите на ответника, че основанието за получаване на безплатна
правна помощ не е доказано, са неоснователни. Правната помощ се осъществява при
условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв, като ищцата е подала лично декларация, с която декларира
качеството си на материално затруднено лице, отглеждащо непълнолетно дете /второто
дете, декларирано от ищцата, е на съпруга й/, представена е справка от Службата по
вписванията, от която е видно, че върху недвижимите имоти, собственост на ищцата, има
наложена възбрана. Ето защо, ответникът, който твърди, че ищцата е лице с доходи,
позволяващи заплащането на адвокатска защита, е следвало да ангажира доказателства
затова, което не е сторено. При изложеното, на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че В. Й. И. ЕГН ********** с
адрес град София, ж.к.Овча купел, блок 606, вход А, етаж2, ап.2 не дължи чрез
принудително изпълнение на *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление град
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, етаж2, офис 4 сумата от 552,90
лева главница по запис на заповед от 18.11.2009г., заедно със законната лихва от 31.3.2015г.
до плащането, сумата 325 лева разноски по делото – 25 лева държавна такса и 300 лева
възнаграждение за юрисконсулт, по изпълнителен лист, издаден на 6.4.2015г. от СРС, 27-ми
състав по гр.д.№ 17877/2015г.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, етаж2, офис 4 да заплати на В. Й. И. ЕГН
********** с адрес град София, ж.к.Овча купел, блок 606, вход А, етаж2, ап.2 сторените по
делото разноски от 50 лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата В. Й. И. по делото от 400лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, етаж2, офис 4
да заплати на адвокат И. В. Ю., САК, град София, улица „Позитано“ № 9, вход Б, етаж 4,
офис 12, сумата 400 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4