№ 2712
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501665 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ,
ЕИК *********, действащо чрез пълномощник ю.к. Н.М., срещу разпореждане №
5893/31.05.2021г., постановено по ч.гр.д. №6251 по описа за 2021 година на ВРС, 46 състав,
с което е отхвърлено заявлението на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, рег. №
*********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника ИЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Варна, ул.
„Константин Павлов“ 65, ет.2.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се,
че с молба-уточнение са посочени обстоятелствата, свързани със сключената застраховка.
Излага, че заявлението е редовно и въз основа на него следва да се издаде заповед по чл.410
от ГПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
1
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, е
необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя да може да се направи
положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на заповедта, са
определени по размер и с настъпил падеж за плащане. Тази преценка се извършва
единствено по твърденията на кредитора – заявител. Дължимата преценка по представения
в изпълнение на задължението по чл.410, ал.3 ГПК потребителски договор е единствено
относно валидността на искането (чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК), а не за установяване на
вземанията по размер. В този смисъл изисканото от сезирания заповеден съд уточняване на
претенциите чрез разбиване на главницата по „различни компоненти”, включени в нея,
съответно посочване размери „на възнаградителната и мораторна лихва по пера за
отделните вземания, формиращи главницата”, е прекомерно. Видно както от уточняващата
молба, така и от приложения договор за кредит, касае се за предоставени в заем парични
средства за потребителски цели и за плащане на застрахователна премия, договорени за
връщане на 36 месечни погасителни вноски, включващи части от главницата и договорената
възнаградителна лихва (при лихвен процент 21.54%) при общ годишен процент на разходите
23.81%, с крайна падежна дата 20.08.2021г.
Твърди се в заявлението, че длъжникът – кредитополучател е преустановил
плащането на дължимите месечни погасителни вноски на 20.04.2020г., поради което и
считано от падежната дата на втората неплатена месечна погасителна вноска (20.05.2020г.) е
настъпила предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг. Допълнително е посочено, че на
15.10.2020г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем. Тези твърдения не са
надлежно установени. Безспорно е, че поддържането на положение на неплащане на
уговорените анюитетни вноски, в съгласие с постигнатата между страните договореност в
договора, е въздигнато в основание за настъпване на предсрочна изискуемост. Безспорно е,
обаче, че се касае за потестативно право, упражняването на което се нуждае от нарочно за
целта писмено изявление на кредитора до длъжника – кредитополучател. При липсата на
доказателства за това, че кредиторът изрично е заявил, че упражнява правото си да обяви
задължението по договора за връщане на заетата сума в пълен размер за предсрочно
изискуемо, което волеизявление да е достигнало до длъжника, съдът приема, че в настоящия
случай не е надлежно удостоверена твърдяната изискуемост на вземанията в пълния им
претендиран размер.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и
изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа на който
да предприеме действия за принудително изпълнение. Това означава, че за да се издаде
заповед за изпълнение е необходимо от изложените в заявлението твърдения на молителя и
приложения документ по чл.410, ал.3 ГПК, съставляващ изпълнителното основание, да може
да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на
2
заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил падеж за плащане.
Моментът, към който сезираният заповеден съд дължи преценка за ликвидност и
изискуемост на вземанията, за които кредиторът – заявител иска да бъде снабден със
заповед за изпълнение, е датата на подаване на заявлението. Настъпилите след този момент
нови факти са от значение единствено за евентуално последващо исково производство
(чл.415, ал.1, т.3 ГПК).
С оглед на това и като съобразява договорената крайна падежна дата (20.08.2021г.)
съдът намира, че не се установява, че вземанията, за които се иска издаване на заповед за
изпълнение са изискуеми към датата на заявлението. Тъй като липсата на конкретизация на
отделните задължения по размер и период препятства възможността за преценка и
евентуално присъждане на вземанията с настъпил към датата на подаване на заявлението
падеж, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли изцяло. Да се
приеме противното и единствено и само въз основа на твърденията на кредитора – заявител
да се издаде заповед за изпълнение за вземане, заявено в общ размер и период, чиято крайна
дата изтича в бъдещ, спрямо подаването на заявлението, момент, противоречи на закона
и/или го заобикаля (чл.411, ал.2, т.2 от ГПК).
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че претендираната от
заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена. Като е достигнал до същия
краен извод, макар и по различни мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и
правилно разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като
такава се оставя без уважение.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №13344/10.06.2021г., подадена от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, рег. № *********, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, срещу разпореждане №
5893/31.05.2021г., постановено по ч.гр.д. №6251 по описа за 2021 година на ВРС, 46 състав,
с което е отхвърлено заявлението на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, рег. №
*********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника ИЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Варна, ул.
„Константин Павлов“ 65, ет.2.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4