М О Т И В И
към Присъда № 8/2020 г. по НОХД № 1767/2019 г. на СлРС, изготвени на
28.01.20г.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимият А.И.И. по чл. 235 ал.6, вр. ал.1 от НК.
Производството се
движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина
към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят
на РП – Сливен не се противопоставя производството да се води по реда на Глава
27 от НПК. Поддържа обвинението така, както е предявено. Пледира за наказание глоба
в размер на 150 лв.
В с.з. подсъдимия,
редовно призован се явява лично. Признава се за виновен и дава съгласието си
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2
от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава
27 НПК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. е с постоянен адрес ***. Нямал постоянна работа и
е бил без образование. Имал
многократно издавани наказателни постановления и АУАН за нарушение по Закона за
горите. Към момента на деянието - предмет на настоящия обвинителен акт подс.И. е неосъждан.
На
01.04.2019г. около 20,30 часа е постъпил сигнал на тел. 112 за добиване и
извозване на дърва от Горския фонд в землището на с.Тополчане. За случая
служителите на РДГ - Сливен – Д.Д.Д., К.Б.К. и А.С.А. са били изпратени на сигнала
за проверка на случая. Тримата отишли в края на с.Тополчане до ромската махала.
Там заварили три лица от ромски произход с велосипеди. На тях е имало
натоварени дърва за огрев, които били вързани с въжета. Установили на място
лицата, при което подс.И. е заявил, че всички дърва ги е добил той от
землището на с.Тополчане. Служителите установили самоличността му, а именно подс. А.И. ***.
Дървата, които добил и извозил обв.И. с велосипед са
били 0,30 куб.метра, сурови, от вид „ясен“ на стойност 21,00 лева, непридружени
с превозен билен.
Съставили му АУАН № 121840/01.04.2019г. Свидетели на
акта са били Д.Д. и К.К. Обяснения за извършеното деяние подс.И. не е отразил в съставения акт.С
разписка № 054582/01.04.2019г. дървата са били оставени на отговорно пазене при
Кмета на с.Тополчане - П.И.И..
Видно от назначената оценителна експертиза, стойността
на 0,30 пространствени куб.метра дърва за отопление от дървесен вид „ясен“ е на
стойност 21,00 лева.
Горната фактическа
обстановка , съдът прие за безспорно установена, въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните
в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в тяхната
съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в
отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А. , Д. , А. и К. , приобщени по съответния процесуален ред. Дава
вяра на съдебната - оценителна
експертиза по делото.
Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимия дадени от него в хода на досъдебното производство,
като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по
делото, тъй като подсъдимият признава вината си и изразява съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.
283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали,
приложени към дознанието и заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство експертиза.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимия А.И.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 235 ал.6 вр. ал.1 от НК, тъй
като на 01.04.2019 г. в землището на с. Тополчане, общ.Сливен, без редовно писмено
позволително, добил и извозил с велосипед от горски фонд дървета 0,30
пространствени кубически метра дърва за огрев - сурови от вид „ясен“ на обща
стойност 21,00 лева, собственост на Държавата, представлявана от пълномощника
на Директора на ТП „Държавно горско стопанство“ - Сливен Д.П.А. - юрисконсулт
на ТП „ДГС“ - Сливен, като случаят е маловажен.
Безспорно е
установен механизма на деянието и авторството на същото.
На първо място от
обективна страна е безспорно установен годен за посегателство ПРЕДМЕТ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО , а именно отсечени 0.30 куб.м. дърва за огрев - сурови от вид
"ясен " .
Установено, че с
действията предприети от страна на подсъдимия свързани с добиването и извозването на дърветата е осъществил
две от формите на ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ДЕЯНИЕ на посоченото по горе престъпление , а
именно „добиване и „извозване” на добития дървен материал .
Съдът прие ,че в
конкретния казус липсва редовно писмено позволително , издадено от Директора на
Държавно лесничейство или от упълномощено от него длъжностно лице / чл. 59 ,
ал. 1 от ЗГ/
На последно място но
не по важност следва да се отбележи и обстоятелството ,че предвид кубатурата на
отсечените дървета , а именно 0.30куб.м. дърва за огрев
от вид „ясен” и стойността й, мотивират съдът да приеме ,че процесното престъпление попада в обхвата на
действие на чл. 93 т.9 от НК и
представлява „маловажен случай” характеризиращ се с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от вида.
Деянието е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл.Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасния
резултат.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура
на подсъдимия, както и стремежа му към облагодетелстване по незаконен начин и незачитане на императивните разпоредби на
ЗГ .
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства.
Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът отчете самопризнанията на подсъдимия и изразеното
съжаление за извършеното от него.
Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете.
Ръководен от тези
изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът
сметна, че на подс. Иливе следва да се наложи наказание при условията на чл.58а,
ал. 4 в вр чл.55,ал. 1 т. 1 от НК, а именно наказание глоба в размер на 80
осемдесет лева в полза на държавата към бюджет на съдебната власт. .
Съдът прие така наложеното наказание за
максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената
опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на наказанието.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия
Стоянов да заплати направените по делото разноски в размер на 21 лв. в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: