№ 7182
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20211110145649 по описа за 2021 година
Съдът е бил сезиран с изпратено по подсъдност заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 24.08.2021г. в полза на СТ. АНД. К. срещу [фирма] за всички изложени в
заявлението суми, както и разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева
В законоустановения срок по делото е постъпило възражение по чл.414а ГПК,
към което е представено доказателства за извършено плащане на сумата от 1208,74
лева.
С разпореждане № 20743/04.10.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да
подаде становище по възражението на длъжника, което е сторено, като с молба вх.№
67092/08.10.2021 г. плащането на сумите по издадената заповед.
По делото е постъпила и молба с вх.№ 58144/23.09.2021 г. от заявителя
(подадена в деня, в която е получил препис от издадената заповед), с която се иска
съдът да се произнесе по направеното още със заявлението искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че с приложения към заявлението договор за
правна защита и съдействие страните по него са договорили безплатно адвокатска
помощ при предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Гореописаната молба е изпратена на длъжника, който е депозирал отговор с вх.
№ 67236/11.10.2021 г., в който се изразява становище за неоснователност, тъй като
разпоредбата на чл.248 ГПК не намира приложение в заповедното производство, а
отделно от предходното – възможността за подобна молба е преклудирана. Поддържа
се становище, че по делото не са налице доказателства в подкрепа на твърдението, че
заявителя е материално отговорно лице, както и че разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА е
неприложима по отношение на адвокатските дружества.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
1
изводи:
Безспорно е, че разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима и в заповедното
производство. Настоящият съд приема, че доколкото адвоктаското възнаграждение се
претендира по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, то в случая не са налице
предпоставките за допълване на издадената заповед, доколкото със същата се
присъждат суми само в полза на заявителя. В случая не са налице и предпоставките на
чл.413 ГПК. Предвид обстоятелството, че сумите по издадената заповед са платени,
поради което същата следва да бъде обезсилена, с настоящото определение се слага
край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на
заявителя относно срочността на искането за присъждане на разноски и
приложимостта на разпоредбата на чл.248 ГПК в заповедното производство.
Неоснователно е и възражението на заявителя, че по делото липсват
доказателства за това, че заявителят е материално затруднено лице. Съдебната
практика приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретна хипотеза.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА,
определяне размера на дължимото възнаграждение по ал.1 е изцяло в правомощията на
съда, който не е обвързан от претендирания от пълномощника размер. В конкретния
случай посоченото в заявлението възнаграждение съответства на минималния размер
съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В определение № 41/25.01.2017 г. по ч.т.д.№
2127/2016 г. I т.о. на ВКС е прието, че когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, то
съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху определеното адвокатско
възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Предоставената услуга става възмездна в
момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по реда на чл.38 ал.2 ЗА,
съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 ЗДДС. С
оглед предходното, към сумата от 300,00 лева следва да бъде добавена сумата от 60,00
лева, представляваща 20 % ДДС.
Неоснователно е и възражението относно присъждане на възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокатско дружество /аргумент в тази насока е
определение № 5/03.01.2019 г., по т.д.№ 2934/2018 г., II т.о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
2
издадена на 24.08.2021г. по ч.гр.д. № 45649/2021г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес]
да заплати на [фирма с еик], с адрес: [адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА,
сумата от 360,00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на заявителя по производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3