Решение по дело №957/2016 на Административен съд - Пазарджик

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 338/30.5.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Живко Пенев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 957 по описа на съда за 2016 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, подадена чрез адв. Д. *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „***“ № ** **, представлявана от Н.Н. - директор, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Производството по предявения иск е оставено без разглеждане с Решение № 220/03.05.2017 г. на Административен съд Пазарджик като процесуално недопустимо. Решението в тази му част е  отменено от ВАС с Решение № 3540/20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 7847/2017 г. по описа на ВАС – Трето отделение, като делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част.

Ищецът твърди, че вследствие на отменен като незаконосъобразен по надлежния ред, административен акт – Заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), отменена с влязло в сила Решение № 655/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 895/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което е оставено в сила с Решение № 3465/28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3057/2015 г. по описа на ВАС – Пето отделение, е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от горепосочения административен акт на държавния орган, изразяващи се в страх, изпадане в депресия, негативни емоции, безсъние, изключително накърнено лично достойнство и чувство на непълноценност, срам пред колеги, близки и роднини. Моли се да бъде осъден ответникът да му заплати неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на  исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Д., която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло по основание и размер.  

Ответникът – ГДПБЗН, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 2315/23.04.2018 г., с който молят исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е частично основателен. Посочено е, че същият е доказан по основание, но не и по размер. Счита, че така предявената искова претенция, в този й размер, е изключително завишена, като моли съда при решаване на делото да съобрази размера й с принципа на справедливостта, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца е Заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), отменена с влязло в сила Решение № 655/18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 895/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, което е оставено в сила с Решение № 3465/28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3057/2015 г. по описа на ВАС – Пето отделение. С посочената заповед е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в ОУПБЗН – Пазарджик при ГДПБЗН на МВР.

По делото са разпитани като свидетели лицата М.И.Р., И.В.К. и А.З.П., чиито показания съдът възприема и кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

Според свидетелката Р., от момента на получаване на отменения административен акт ищецът загубил апетит, започнал да отслабва, загубил съня си. Често през нощта обикалял около къщата и двора. Станал затворен човек, започнал да страни от приятели, дори от семейството си. Чувствал се непълноценен, накърнено било личното му достойнство. След постановяване на отменената заповед, ищецът започнал да вдига високо кръвно, което наложило да приема лекарства.

Според свидетеля К., ищецът е бил весел, приятен и уважаван в селото човек. След уволнението започнал да страни от всички, вкл. и от приятелите си, станал затворен и отслабнал значително.

Това се потвърждава и от показанията на свидетеля П., който заяви, че познава ищеца, като много авторитетен човек, весел, общителен и с голям авторитет. Според него, ищецът, след уволнението му, отказвал контакти с приятели, станал затворен, бил видимо депресиран.

По делото е представено удостоверение от личния лекар – д-р Г. (л.333), от което е видно, че здравословното състояние на В.Р. се е влошило след месец юни 2014 г., изразяващо се в често високо артериално налягане RR150/100, депресираност, безсъние, суицидни мисли. Същото е видно от изписаните медикаменти от д-р Х., д-р С., д-р Щ., д-р Н. и д-р Д.. Представени са и амбулаторни листове за периода от 17.07.2013 г. до 12.04.2016 г.

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим, предвид на решение № 3540/20.03.2018 г. на ВАС, Трето отделение, където се казва, че специалната разпоредба на чл. 237 от ЗМВР е относима към основателността, а не към допустимостта на предявения иск.

Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник.

В конкретния случай ищецът е насочил иска си към ГДПБЗН, която е юридическо лице, тоест притежава процесуалната легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай фактическото основание за предявяване на иска е отменен от съда като незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед № 1006/12.08.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“ гр. София, с която е било прекратено служебното правоотношение на ищеца - държавен служител, и която е причината същият да остане без работа. Правното основание, незаконно уволнен служител при ГДПБЗН гр. София да претендира обезщетяване за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, е разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР. Процесуалният ред за разглеждане на такива искове е определен с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, която препраща към ЗОДОВ само "за неуредените въпроси за имуществената отговорност". Според чл. 1 от ЗОДОВ "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност", а съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ  когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

С други думи, разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР е специална по отношение тази на чл. 1 от ЗОДОВ, която намира приложение във всички останали случаи на издадени административни актове, извън тези, които касаят статута на държавните служители. Когато претенцията за вреди се основава на издаден от орган по назначаване на държавен служител незаконосъобразен административен акт, с който е прекратено служебно правоотношение, приложима е нормата на чл. 237, ал. 1 от специалния ЗМВР.

В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 1526/11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 954/2015 г. на ВАС – Трето отделение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е неоснователен, поради което ще следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** иск срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София 1309, ул. „***“ № ** **, представлявана от Н.Н. - директор, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                                СЪДИЯ: /п/

 

Решение № 2452 от 17.02.2020г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 9801/2018г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 30.05.2018 г. по адм. д. № 957/2016 г. на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.




Особено мнение на съдия Аглика Адамова:

Считам, че решението е неправилно.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1 ЗМВР действително е специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, но не ограничава и не изключва възможността да се търсят имуществени вреди над предвидените в специалния закон, както и неимуществени вреди, каквито изобщо не са предвидени в специалния закон.
Вярно е, че във всички нормативни актове, уреждащи обезщетението при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 237 от Закона за МВР, се урежда правото на работника или служителя да получи ограничено по размер обезщетение за ограничен период от време. Това е така нареченото обезщетение за принудителна безработица и то покрива оставането на служителя без работа и доходи за посочения в закона период. Житейски възможно е обаче от уволнението да бъдат причинени както други имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността на държавата по посочения текст е с принципно широк обхват и не може да бъде ограничавана. В сферата на административните правоотношения тя е аналог на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и чл.49 ЗЗД, като освен това тя е и винаги обективна, тъй като по определение изключва изследване на субективния елемент вина.
Преобладаващата съдебната практика, както на ВКС по приложение на сходната норма на чл. 225 КТ, така и на ВАС по приложение посочените по-горе норми, не отричат правото на работника или служителя да претендира вреди и в по-голям размер, на общо основание / чл.49 ЗЗД или съответно чл. 1 ЗОДОВ/, стига те да бъдат доказани. За получаване на предвиденото в чл. 237, ал.1 ЗМВР обезщетение е достатъчно да бъде доказано незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа или преминаването му на по-ниско платена работа. За получаване на обезщетение извън