РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. , 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20241220200083 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Княз
Александър I" №12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" N9 9,
представлявано от инж. Ц. М. Б. - изпълнителен директор, против НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС 15 от 01.02.2024 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,с което на предприятието е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв.,за това че на 20.05.2023 г.
не е изпълнил задължително предписание дадено по реда на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите.
Административно наказващия орган редовно призован не се явява представител.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите М. З. И., Ал. Б. И., Л.А. Т.,Х. Г.
Т. и Ел. В. Ш. – Ст.,първите трима служители на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, последните двама на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ.
На 26.01.2023г. свидетелите Ал. И., М. И. и Л. А. Т. извършили проверка на състоянието на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Трите дерета/Садово 120“, находящ се
в поземлен имот с идентификатор № 65108.10.120 (стар № 000120) в землището на с.
1
Садово, община Хаджидимово, област Благоевград,който съгласно Акт за публична
държавна собственост № 3861/26.08.2020 г. е собственост на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“.В изпълнение на задълженията си свидетелите
съставят протокол, съдържащ предписание да се извърши ремонтно-възстановителни
работи за привеждане на основния изпускател в изправно състояние , със срок на
изпълнение 19.5.2023г..На 01.06.2023г. свидетелите Ал. И. и М. И. ,служители на ГД
„НЯСС" към ДАМТН, в присъствието на свидетелите Х. Г. Т. и Ел. В. Ш. –
Стефанова,служители на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/ извършват поредна проверка на въпросния
язовир. При обход и оглед на същия е установено, че основния изпускател е в неизправно
състояние т.е. не е изпълнено от собственика на язовира задължителното предписание
дадено в констативен протокол №01-01-14/27.01.2023г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: да извърши ремонтно-
възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно състояние , със
срок на изпълнение 19.5.2023г ..С оглед констатираното нарушение свидетеля И. съставя
АУАН , връчен надлежно на 7.08.2023 година .В последствие е издадено атакуваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/,с което на предприятието жалбоподател е
наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лв.-за нарушение на чл. 190а,
ал. 2 от Закона за водите.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за отмяна на
цитираното наказателно постановление.Предявената жалба съдът приема за подадена в срок
, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното
нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание,
наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните
по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира жалбата за
неоснователна. Жалбоподателят в жалбата си до съда оспорва фактите и обстоятелствата в
НП и АУАН ,според него при издаването им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила ,водещи до отмяната на НП като незаконосъобразно,а при
условията на евентуалност ако съда счете ,че е извършено вмененото нарушение ,да се
приеме ,че то представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните в хода на съдебното
производство доказателства-гласни, от показанията на разпитаните свидетели М. З. И., Ал.
Б. И., Л.А. Т.,Х. Г. Т. и Ел. В. Ш. – Ст.,първите трима служители на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, последните двама на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ. При формиране на
вътрешното си убеждение съдът дава вяра на показанията им,не намира основание в
2
противното . Показанията им са логични , последователни, непротиворичиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Не се доказва наличието на
личностно отрицателно отношение на актосъставителя към изпълнителня директор на
нарушителя или служител в предприятието , което да провокира проявлението на АУАН в
правния мир,свидетелите ангажират наказателна си отговорност .
Носителят на административно наказателната власт , в случая –председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ е издал наказателното
постановление след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението и
нарушителя . В съдебно заседание свидетелите М. З. И., Ал. Б. И., Л. А. Т.,служители на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор заяви ,че в хода на проверка
извършена от тях на 01.06.2023г. на язовир „Трите дерета/Садово 120“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор № 65108.10.120 (стар № 000120) в землището на с. Садово,
община Хаджидимово, област Благоевград са установили ,че основния изпускател е в
неизправно състояние т.е. не е изпълнено от собственика на язовира задължителното
предписание дадено в констативен протокол от 27.01.2023г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно:да извърши ремонтно-
възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно състояние , със
срок на изпълнение 19.5.2023г . Съдът намира ,че деянието на жалбоподателя е
съставомерно по законовата норма,деяние извършено от нарушителя носи признаците от
състава на нарушението по 190а ал.2 от ЗВ.Субектът в разглеждания казус на това
нарушение е юридическо лице,нарушението е формално и предназначението на неговия
предмет е ирелевантно,не се изисква настъпването на вредоносни последици ,а досежно
института на чл.28 от ЗАНН, чието приложение следва да бъде изключено,съображения ще
бъдат изожени по –надолу . Законодателят в цитираната правна норма /190а ал.2 от Закона
за водите/ от закона предвижда – Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 . От ЗВ. От
обективна страна по безпорен начин се доказва, от показанията на свидетелите И. и И.
,съдът вече коментира защо ги кредитира изцяло, че в деня на извършената преверка на
процесния язовир ,чрез при обход и оглед на същия са установили ,че основния изпускател
е в неизправно състояние т.е. че не е изпълнено от собственика на язовира задължителното
предписание дадено в констативен протокол от 27.01.2023г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно:да се извърши ремонтно-
възстановителни работи за привеждане на основния изпускател в изправно състояние , със
срок на изпълнение 19.5.2023г тях. По рагумент на чл.190а ал.4 от ЗВ собствениците, на
които са дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок.Такъв
срок е определен от проверяващите лица ,но по делото липсват данни нарушителя да е
сезирал агенцията с уведомление за изпъленине на дадените му предписания. Следователно
реално изпълнение на предписанията, дадени от ДАМТН не се доказват. Изпълнителното
деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите се изразява
в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на
3
язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и
на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за
тяхното изпълнение.С оглед събрания по делото доказателствен матирал , съдът намира, че
от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение
по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие,
което е безпротиворечиво установено. Изпълнителното деяние на посоченото нарушение е
бездействие, което по съществото си се доказва от показанията на свидетелите ,установищи
категорично, че нарушителя не е направил зависещо от него за да осъществи дадените
предписания и те да бъдат изпълнени реално т. е.може да се твърди в случая, че е
бездействал.
По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в предвид
:предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на
административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е
извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на
дееца. При наличието на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно
постановление.Безпорно се установява ,че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение,налице е поведение-бездействие ,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че
жалбоподателя е извършил цитираното в наказателното постановление нарушение по
Закона за водите и следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна
отговорност в същия закон , както правилно и законосъобразно е преценил
административнонаказващия орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона
административно наказание "имуществена санкция".
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното
наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал и получил
препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир
на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на
образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и
правото му по чл. 44 ЗАНН в 7 срок от връчването на акта да направи писмени възражения
по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието.
Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в
Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма. Спазени са
сроковете посочени в ЗАНН. По отношение на факта на коя дата е извършено самото
4
нарушение следва да се има в предвид ,че при процесното нарушение по 200, ал. 1, т. 39, вр.
чл. 190а, ал. 2 от ЗВ формата на изпълнителното деяние , зависещо от съдържанието на
предписанието ,в случая е осъществено, чрез бездействие. В този смисъл, когато процесното
предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона,
подлежи на изпълнение,като неизпълнението на предписанието е юридическият факт,
пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието
на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка
законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза процесното предписание
до нарушителя , дадено с констативния протокол е следвало да бъде изпълнено най – късно
на датата, посочена от контролните органи ,а именно до 19.5.2023 г., т.е деянието, с което е
осъществен състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ следва да се
приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 20.5.2023г., както
правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и наказващия орган в НП. В
предвид на горното съдът приема ,че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение
,спазени са сроковете на чл. 34 от ЗАНН,АУАН не е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН.Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано
в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН- Когато се касае за нарушения на
законодателството уреждащо собствеността и управлението на водите на територията на
Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на
водностопанските системи и съоръжения и не може да се говори за маловажен случай и
малозначителност на деянието. След като законодателят е предвидил, че при
осъществяването на обективните признаци на едно конкретно административно нарушение
следва да бъде ангажирана отговорността на определен правен субект, всякакви доводи в
обратна насока са без значение.Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността
за нарушения по Закона е по-строга. ЗВ определя висока степен на обществена опасност на
деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми. В съответствие с тази отчетена от
законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи
размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, както и императивът този размер да
бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер на извършеното деяние,
не може да го определи, като маловажно. Преценявайки по този начин извършеното
административно нарушение в конкретната хипотеза,настоящият състав счита, че не е
налице "маловажен случай" по смисъла на чл.93 т.9 от НК, във връзка с чл.11 от
ЗАНН,индиция за липсва на основание за прилагане на института на чл.28 от ЗАНН .
С атакуваното НП на дружеството жалбоподател е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. ,т.е минимално предвиденото от закона и не подлежи на
изменение.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът ,
РЕШИ:
5
Потвърждава като законъсобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-15 от
01.02.2024 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/.
Осъжда ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ" /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „Княз Александър I" №12 и адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев" N9, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ сумата в размер на 100 лв. ,юрисконсулско възнаграждание.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски административен съд в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
6