№ 2207
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100115302 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от М.Н. С., чрез законен представител К.Ж.Ж.-С. срещу
„ЗК Л.И.“ АД искове, с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.С., обезщетение за забава върху
главницата в размер на 5083,74лв., за периода от 24,08,2021год. до датата на исковата
молба, както и 73205,86лв.-обезщетение за забава, за периода от 23,12,2018год. до
24,08,2021год. върху платената извънсъдебно сума от 120000,00лв. и претендираната
главница 150000,00лв. сума в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесно увреждане на ищцата,
сума в размер на 15237,33лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
23,12,2018год. до датата на исковата молба, възникнали по повод настъпило на
28,07,2018год. пътно -транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба - 22,12,2021год. до окончателното изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че на 28.07.2018г., на път 1-6 в посока от гр.Сопот към
гр.София, км.229, между с.Розино и гр.Клисура, е настъпило пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на товарен автомобил Пежо, модел Експерт, управляван от
В.З.З.. Вследствие на произшествието е причинена смъртта на Н.С.-баща на ищцата, поради
което за същата са настъпили неимуществени вреди, болки и страдания от загубата на
родител. Поддържа ищцата, в качеството на пътник в автомобила да е претърпяла телесни
увреждания-описани в исковата молба, довели до неимуществени вреди и подлежащи също
на обезщетение. Излага доводи гражданската отговорност на водача на лекия автомобил да е
застрахована при ответното дружество, към което е предявена претенция за изплащане на
1
застрахователно обезщетение. Извънсъдебно сочи да е платено обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Н.С. на сума в размер на 120000лв. на 24,08,2021год.
Сочи по отношение на виновния водач да е налице постановена влязла в сила присъда
задължителна за гражданския съд.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва настъпването на
ПТП с участието на застрахован при ответника водач на МПС. Оспорва изложения в
исковата молба механизъм на произшествието с твърдението вина за настъпване на
произшествието да има и водача на лек автомобил-Н.С., който нарушил чл.15, чл.20 и чл.21
от ЗДВП. На самостоятелно основание релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат –летален изход поради нарушение от страна на пострадалия на
чл.137а, ал.1 от ЗДВП поради предприето пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и поведението на
застрахованото при ответника лице. Оспорва характера на твърдените от ищцата вреди. При
условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна лихва. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва. Сочи извънсъдебно да
е платено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.С. в размер на 120000лв.,
както и 12000,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане за ищцата,
които счита да отговарят на вредите и механизма на произшествието.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на пътно-транспортно произшествие на
28.07.2018год., около 13,15часа на път 1-6, км.229+310м между лек автомобил с марка
„Пежо“, модел Експерт, с рег.№ СО *******, управляван от В.З. и лек автомобил, с марка
Опел, модел Зафира, с рег.№******* ВР, управляван от Н.А., при което е настъпила смъртта
на Н.А., както и са причинени телесни увреждания на М. Н. СТ..
С влязла в сила на 11,10,2019год. присъда от 25,09,2019год. на Пловдивски окръжен
съд, НО, постановена по НОХД №1476/2019год. се установява, че В.З. З., е признат за
виновен в това, че на 28,07,2018год., на главен път 1-6, км.229, между с.Розино и
гр.Клисура, при управление на товарен автомобил с марка Пежо, модел Експерт, с рег.№СО
******* е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.6, т.1 от ЗДВП, чл.16,
ал.1, т.2 от ЗДВП, чл.20, ал.1, чл.63, ал.2, т.1, изр.1 от ППЗДВП, при което по
непредпазливост е причинила смъртта на Н.А.С., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
вр.чл.342, ал.1, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК.
2
За безспорно между страните е прието наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ покриваща деликтната отговорност на виновния водач към
датата на застрахователното събитие./определение постановено по реда на чл.146 от ГПТК в
с.з. проведено на 18,05,2022год./.
Безспорно между страните е и извършено плащане от ответното дружество на
17,09,2021год. на сума в размер на 20000,00лв., на 24,09,2021год. на сума в размер на
50000,00лв., на 11,10,2021год. на 20000,00лв., на 22,10,2021год. на сума 15000,00лв., на
18,11,2021год. на сума 15000,00лв.
Ищецът не оспорва ответното дружество да е заплатило за претърпените
неимуществени вреди от телесни увреждания сумата от 12000,00лв.
Видно от удостоверение за раждане на С.О. ищцата се легитимира като законен
правоприемник на починалото лице-дъщеря.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че във връзка с ПТП пострадалата М.С. е получила
следните травматични увреждания на главата:
Разкъсно-контузна рана на челото, към окосмената част в ляво, без описани размери;
Разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявата ушна мида, с частично
разкъсване на хрущяла, също без описани размери;
Множество повърхностни рани по лицето и рана на бузата, като не е уточнен
характера й, както и на коя от двете бузи е локализирана. Фактът, че като лечение на
последната е поставен единичен резорбируем конец, свидетелства че въпросната рана
като вид е била малка порезна или прободна, но все пак обилно кървяща.
Описаните травматични увреждания са повърхностни травми засягащи кожата в
цялата й дебелина - епидермис и дерма, същите са първично инфектирани още при
възникването им и в зависимост от размера и локализацията им налагат различно третиране
- от обикновена дезинфекция и превръзки, до хирургична обработка на ръбовете и налагане
на един или няколко шева. Под обща маскова анестезия множеството повърхностни рани по
лицето са били само дезинфекцирани, без поставяне на шевове, а раната на ушната мида е
била зашита, както и раната на бузата, на която е бил поставен единичен резорбируем
конец; При възникването си, всички кожни рани предизвикват остра режеща болка, а тези с
локализация по лицето и главата, обилно кървял. След хирургичната обработка и
превръзката на раните се намалява болковото усещане, като има моментни изостряния при
опит да се раздвижи засегнатата част от тялото или при смяна на превръзките.
Възстановителният период е до 15 дни. По медицински критерии от така описаните раневи
уврежданията на кожата, само разкъсно - контузиите рани биха оставили истински белези от
съединителна тъкан, видими и с траен характер.
При ищцата тези 2 разкъсно-контузни рани се падат в окосмената част на челото и по
задната повърхност на ушната мида; Останалите малки ранички по лицето и бузата имат
прободен или порезен характер, повърхностни, рядко засягат кожата в цялата й дебелина и
след зарастването си не оставят следи, а по-дългите оставят само нежни пигментации, без
характеристиките на истинския раневи белег. Не се констатира по медицинска
документация ищцата да е изпадала в колапс или шоково състояние по време на
хоспитализацията си.
Не е спорно смъртта на Н.А. да е настъпило п причина на процесното ПТП.
Заключението на СМЕ сочи на множествено засягане като травматичните увреждания са на
всички анатомични области от тялото, което предполага или водачът да е бил без поставен
3
предпазен колан към момента на ПТП или тежки деформации на купето с посока отпред и
отляво навътре към шофьорското място. Характерът и вида на множествените травматични
увреждания по тялото не биха могли да се получат от въздействието на поставен предпазен
колан.
От заключението на съдебна авто-техническата експертиза се установява, че мястото
на удара между товарен автомобил Пежо и лек автомобил Опел по широчина на платното
за движение, е на около 5 - 6 м. вляво от десния край на платното за движение по посока
+31
на движението на л.а. Опел и по дължина на платното за движение, е в района на км. 229.
Ударът е настъпил върху средната пътна лента, която е предназначена за движение на
автомобилите в посоката на л.а. Опел. Пътят се състои от едно платно и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите като за посоката от с.Розино към с.Клисура са
обособени две пътни ленти , разделени с единична непрекъсната линия, а в обратната
посока една пътна лента , отделена с единична непрекъсната линия. Като се имат предвид
деформациите на двата автомобила припокриването на предните им част се определя
около 0,5м. Изложено е становище, че ако лек автомобил Опел се е движил в дясна пътна
лента, то траекториите на двата автомобила няма да се засичат и удар не би настъпил. В
случай ,че лек автомобил Опел се движил със скорост от 90км.час удар отново би настъпил,
но при различно място на удара. С повторно заключение на САТЕ вещо лице уточнява
ударът между двата автомобила да е настъпил върху разделителната линия между двете
пътни ленти за посоката на движение на лек автомобил Опел.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.П.Н. и П.А., от които
се установяват неимуществени вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 1476/2019год. по описа на
Софийски градски съд, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от
ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
поради което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
4
предявения иск-чл.432, ал.1 от КЗ.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. Ищцата, в качеството на низходяща на увредения е активно
материалноправно легитимирана да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от
смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-
2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/
Претъпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер
на 160000,00лв. При определянето му съдът взе предвид родствените отношения между
починалият и ищцата /баща-дъщеря /, ранната възраст на ищцата /едва 6години/ към
5
момента на смъртта. На ищцата е предстояло постъпване в училище, който факт сам по
себе си съставлява съществена промяна от живота на едно дете като при ищцата е бил
изключително напрегнат и емоционално натоварен. Съобрази се, че за в бъдеще ищцата ще
бъде лишена от родителската подкрепа на значима родителска фигура, морална опора, както
и наличните към момента външни признаци на емоционална неудовлетвореност, проблеми с
адаптацията при преминаването през процеса на скръбта и осъзнатата неудовлетворена
потребност от бащино присъствие. Съществено обстоятелство за определяне на
справедливо обезщетение в този размер е това, че детето е очевидец и участник в
произшествието, пряко възприело смъртта на баща си, с който събраните гласни
доказателства сочат приживе да са били в отношения на близост и привързаност. Този факт
безспорно увеличава интензитета на негативното преживяване и житейски обосновано
оставя травматичен отпечатък в съзнанието на детето. Следва да бъде съобразена и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
По отношение на претърпените телесни увреждания на ищцата съдът намира
справедливото обезщетение да е в размер на 12000,00лв. Касае се травматични увреди с
възстановителен период до 15 дни. При извършения преглед на лицето се констатира
раневи белег на челото от 3 см. в окосмената част на главата, както и раневи белег от 2,5см.
по задната повърхност на лява ушна мида, които нямат загрозяващ характер.
Повърхностните рани по лицето, макар и обилно кървящи са възстановени и към момента се
констатира пигментация от 1см. по лява буза и 0,5см. пигментация на челото над лявата
вежда почти сливащи се с цвета на кожата. Не се констатира ищцата да е била в колапс или
шокова състояние. Тъй като така определеното обезщетение е платено извънсъдебно
исковата претенция за сумата от 50000лв. като неоснователна подлежи на отхвърляне.
Възраженията на ответното дружество смъртта на пострадалото лице да е
провокирана от собственото му поведение, а именно нарушение на правилата за движение
по пътищата е неоснователно. Сочи се на нарушение на чл.20, чл.21 от ЗДВП, поради
движение с несъобразена скорост. Съгласно САТЕ водачът се е движил със скорост от
102км.ч./САТЕ/, като разрешената за този пътен участък е 90,00км.ч. Въпреки това САТЕ
сочи, че и при движение с разрешена скорост от 90км.ч., то удар между двата автомобила
отново би настъпил, с идентично припокриване на частите на двете МПС-та. Ударът за
водача А. е бил непредотвратим, тъй като товарен автомобил е навлязъл в опасната му зона.
Възможност да избегне удара водачът би имал при движение със скорост от 48 км.час, но не
е налице подобно изискване за движение за процесния участък от пътното платно. Вещо
лице сочи причината за произшествието да не е скоростта на движение на автомобилите, а
промяна на траекторията на МПС Пежо.
Неоснователно е възражението за нарушение на правилата за движение, тъй като
водачът не се е движил в най-дясна пътна лента. Установи се мястото на удара да е в
платното за движение по посоката на лек автомобил Опел.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване относно настъпилите телесни
увреждания поради непоставен предпазен колан. Съгласно заключението на СМЕ тежките
6
травматични увреждания биха могли да са резултат от непоставен колан, но биха могли да
са причинени и от тежките деформации на автомобила в мястото на удара. Ето защо и
съобразно разпределената доказателствена тежест съгласно чл.154 от ГПК съдът приема
възражението за неоснователно.
Ето защо настоящия състав намира да не е налице основание за приложение на чл.51,
ал.2 от ЗЗД.
Предвид установеното плащане на част от дължимото обезщетение от ответника
исковата претенции следва да бъде уважена в размер на 40000,00лв. и отхвърлена за
разликата до 150000,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 08,08,2018год. е дължима от 09,11,2018год. до изплащане
на вземането.
Претендира се лихва за забава в размер на 73205,86лв., както върху платената
извънсъдебно сума от 120000лв., така и върху претендираната от 150000лв. За периода от
23,12,2018год. до 24,08,2021год. се дължи законна лихва върху платената извънсъдебно
сума, определена по чл.162 от ГПК, с оглед датите на плащане, както следва:
-20000лв. -5422,23лв.
-50000лв. -13555,57лв.
-20000лв.-5422,23лв.
-15000лв.-4066,68лв.
-15000лв.-4066,68лв.
Общо 32533,39лв.
За определеното в настоящото производство обезщетение в размер на 40000лв.
лихвата за забава е 10844,43лв. като за разликата от 43377,82лв. до 73205,86лв. подлежи на
отхвърляне.
Върху главницата от 40000лв. е дължима законна лихва от 24,08,2021 год. до
23,12,2021год. в размер на 1355,56лв. като за разликата до 5083,74лв. исковата претенция е
неоснователна.
Релевираното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Приложимата три годишна давност, с оглед датата на ИМ-22,12,2021год.
сочи на погасени задължения за период преди 22,12,2018год.
С оглед неоснователност на претенцията за сумата от 50000,00лв.-неимуществени
вреди от телесни увреждания, неоснователна е и претенцията за законна лихва за забава за
периода от 23,12,2018год. до 23,12,2021год. в размер на 15237,33лв., вкл. поради недоказана
забава на ответника за платената извънсъдебно сума.
По разноските:
7
Ищцата е освободена от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83,
ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
3453,73лв., от които 3389,33лв. - държавна такса и 64,40лв. от общо 230,00лв.-в.л..
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 536,05лв. лв. от общо 755,00лв., от
които 200,00лв.-юрк.възнаграждение, 550,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.Б.А. Е. се дължи адв.хонорар в размер на
2072,14лв. от общия размер 7400,53лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“******* да заплати на М.Н. С., с ЕГН **********, чрез законен
представител К. Ж. Ж.-С., с ЕГН **********, със съд.адрес гр.София, ул.******* на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 40 000лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 28.07.2018г.
пътнотранспортно произшествие от смъртта на Н.С., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, сума в размер на 10844,43лв., законна лихва за
забава върху главницата, за периода от 23,12,2018год. до 24,08,2021год., сума в размер на
1355,56лв.-законна лихва за забава, за периода от 24,08,2021 год. до 23,12,2021год., сума в
размер на 32533,39лв.-представляваща законна лихва за забава върху платената
извънсъдебно сума от 120000,00лв. като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 40000,00лв. до
предявения размер от 150000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата
над 43377,82лв.-лихва за забава до 73205,86лв., за периода от 23,12,2018год. до
24,08,2021год., както и за сумата над 1355,56лв. до 5083,74лв. –лихва за забава, за периода
от 24,08,2021год. до 23,12,2021год. като е неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявени от М.Н. С., с ЕГН **********, чрез законен представител
К. Ж. Ж.-С., с ЕГН **********, със съд.адрес гр.София, ул.******* срещу ЗК„Л.И.“ АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******* иск с
пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ, и чл.86 ЗЗД за сума в размер на 50000,00лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания по повод ПТП от 28,07,2018год., ведно с
обезщетение за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и за
8
сума в размер на 15237,33лв.-обезщетение за забава, за периода от 23,12,2018год. до
23,12,2021год. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 3453,73лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Н. С., с ЕГН **********, чрез законен представител К. Ж. Ж.-С., с
ЕГН **********, със съд.адрес гр.София, ул.******* да заплати на ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“******* на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 536,05лв. -разноски.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, .“******* да заплати на адв.Б.А. Е. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на
2072,14лв.-адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9