Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260236 /30.12.
Година 2020 Град
Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тринадесети октомври Година 2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01142
по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-001681/13.05.2020г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР
– Перник, на Л.Л.П.
с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
глоба, в размер 300 /триста/ лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП;
глоба, в размер 20 /двадесет/ лева, на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, и
глоба, в размер 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за това, че на 24.01.2020
г., в 06.20 часа, в гр. Перник, ул. Софийско шосе, като водач на МПС – товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. №****, собственост на „****“, при създадена
временна организация на движението, не съобразява поведението си с ПЗ В2 като навлиза срещу
него в зоната на действието му по ул.
Софийско шосе; за това, че на същата улица срещу бл.46 извършва маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад МПС е
свободен и става причина за ПТП с
паркиран пред същия блок лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, както и за
това, че след ПТП с нанесени материални щети напуска мястото на произшествието
без да уведоми службите за контрол на МВР и да окаже съдействие за установяване щетите от
произшествието – нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2
от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП .
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Л.П., в която оспорва материално-правната
и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично, представляван е от пълномощник – адв.
К.С.. Същият поддържа и допълва тезите в жалбата и пледира за отмяна на
обжалвания акт поради издаването му в нарушение на закона и при неспазване на процесуалните
правила . Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна. В съдебното
производство представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са
следните:
Нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя са по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП. Същите са установени
с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №221423/24.01.2020г. В съдържанието му
е посочено, че на същата дата
– 24.01.2020г., в 06.20 часа, в гр. Перник, ул. Софийско шосе свидетелят Е.Х.К. в присъствието на свид. Х.С.Б. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР Перник, установили, че Л.П. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзи“ с рег. №****, собственост на „****“, като при
създадена временна организация на движението в района на ул. Софийско
шосе, не е съобразил поведението си с ПЗ В2, че е извършил
маневра движение назад без да се убеди,
че пътят зад МПС е свободен, при което е реализирал ПТП с
паркиран лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****, както и за това, че след
причиняване на ПТП с материални щети е напускал мястото на произшествието без
да уведоми службите за контрол на МВР и да окаже съдействие за
установяване вредите от произшествието.
Констатациите относно възникналото произшествие контролните органи отразили в
протокол за ПТП №**********.01.2020г., прието като писмено доказателство по
делото.
Въз основа на така
направените констатации срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство
с цитирания АУАН, като актосъставителят – полицай Е.К. приел, че Л.П. виновно е нарушил разпоредбите съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.3, б.а от ЗДвП. При съставяне на акта в съдържанието му било отразено, че нарушителят няма възражения.
Същият не упражнил
и правото си на
писмени възражения.
На 13.05.2020г., въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което наложил на
Л.П. административни наказания за всяко от посочените по-горе
нарушения.
Основното
възражение на жалбоподателя в тази насока е, че е допуснато нарушение на
императивното изискване в чл.42, т.2 от ЗАНН, а именно в съдържанието на акта
да се посочи датата на съставянето му. Пълномощникът му излага доводи, че
означената дата в акта – 24.01.2020 г.
не е датата, на която същият в действителност е съставен. Аргументира се
със събраните в производството доказателства - гласни и писмени, които еднопосочно
установяват, че нарушителят е открит значително време след настъпилото на
24.01.2020г. произшествие и е установен от свид. К., на когото преписката е
била възложена за работа, едва на 11.05.2020г. при посещение на адреса на П. ***,
където съставеният акт му е предявен и връчен. Излагат се възражения за невярно
отразяване, както на датата на съставяне на акта, така и на датата на
подписването му, съгласно изискването в чл.43, ал.5 от ЗАНН, тъй като като такава отново
е означена датата на извършване на нарушенията.
Формално,
установените към съдържанието на акта и наказателното постановление императивни
изисквания по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН са спазени, включително относно
посочване дата на съставяне на акта и датата на подписването му от сочения като
нарушител. В действителност обаче, така направените констатации от
актосъставителя и АНО са необосновани и са в явно противоречие с всички други гласни
и писмени доказателствени средства, събрани в хода на производството.
В показанията
си актосъставителят
- свид. Е.К. заявява, че отразените в АУАН дата на съставяне,
предявяване, подписване и връчване не съответстват на действителното положение.
Изяснява, че нарушенията са констатирани на датата на извършването им, но към
тази дата и известно време след това, нарушителят не е бил известен. Установяването
на неговата самоличност е станало на по-късен етап, след като по данни на
очевидец на ПТП е установено управляваното ППС и неговия собственик. Предвид
това, че товарният автомобил е бил собственост на ЮЛ, водачът е установен едва
след проверка в дружеството и предоставяне на данни за лицето, в чиято
фактическа власт е било предоставено за управление същото превозно
средство. Писмените материали по делото
сочат, че това се е случило на 04.03.2020г., на която дата длъжностно лице в ТД
„****“ – собственик на товарния автомобил „Форд Транзит“ с рег. №****, е
посочило като негов водач жалбоподателя Л.П.,
попълвайки декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В същия смисъл са и показанията на свид. К..
Същият допълва, че след получаване на данни за лицето, управлявало превозното
средство, е предприел действия за установяването му с оглед съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Свидетелят не е категоричен
дали актът е съставен в присъствие на
нарушителя и на датата, на която са го установили на адреса му в град Радомир,
или тогава само са предявили и връчили по-рано съставения документ. Това
обстоятелство не помни и свидетелят Х.Б., посочен като свидетел на съставяне на
акта, поради което само може да се предполага спазени ли са и останалите
правила за образуване на административнонаказателното
производство по чл.40 от ЗАНН. Актосъставителят е категоричен обаче, че първият му
непосредствен контакт с жалбоподателя е бил на 11.05.2020г., когато го е установил
на адреса, снел е писмено обяснение от него и му е предявил АУАН за запознаване
и подписване, след което е връчил и препис.
Констатираните
пороци при съставянето, предявяването и
подписването на акта рефлектират върху неговата установителна
функция, в която основно се изразяват присъщите му правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП само редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Нередовностите в процесния
акт категорично оборват презумптивната му доказателствена сила, поради което същият не може да бъде
основа и за изграждане на изводи по
същество на спора.
Видно е,
че наказващият орган се е произнесъл по
преписката с издаване на наказателно постановление на 13.05.2020г., т.е., преди
да изтече тридневния срок от подписване на акта за писмени възражения по него.
Това обстоятелство самостоятелно
обосновава незаконосъобразност на постановлението, тъй като е засегнато правото на защита на жалбоподателя,
в частност предоставената му възможност
след обстойно запознаване с вменените
му нарушения, с правната им квалификация, с
доказателствата по преписката, които ги установяват, обосновано да
мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви
евентуално доказателства да представи или
да посочи за събиране от
АНО, така че да осъществи една
пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение..
При този извод не
е необходимо разглеждане на спора
по същество и обсъждане твърденията
и доводите на страните в насока извършени ли са нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.а от ЗДвП, подкрепят ли се
от събраните доказателства и законосъобразно ли е ангажирана отговорност на жалбоподателя за тях.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Л.П. е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна
защита и съдействие от 05.06.2020г., сключен
между него и адв. Краясимир с., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по а.н. дело, образувано
във връзка с обжалването на процесното наказателно постановление, в размер
300 лв., като е отразено заплащането му в брой при
подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на
делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде
възстановено от бюджета на органа,
издал отменения електронен фиш. Същото е в минималния размер
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност за
намаляването му.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №20-1158-001681/13.05.2020г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с
което на Л.Л.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни наказания:
глоба, в размер 300 /триста/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП;
глоба, в размер 20 /двадесет/ лева на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, и
глоба, в размер 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.3, б.а от ЗДвП .