Р Е Ш Е Н И Е
28.12.2015 г.
Номер 162 2 0 1 5 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на първи декември 2 0 1 5 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: С.К.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 226 по описа на 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С.К.Т. в качеството на ЕТ “С.Т.”, със седалище и адрес на управление *** и съдебен адрес:***, чрез адв. П.М., е подала жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 01-1/22.06.2015 г., издаден от орган по приходите при Община Бобошево.
Изложени са доводи за нищожност, съответно незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена защита.
Ответната страна, чрез процесуалният си представител юк. К., изразява по същество становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото. Представена е писмена защита.
По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, подробно описани в протокола от с.з. от 06.10.2015 г., съгласно текста, общо на брой – 55 листа.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена.
По делото са разпитани и свидетелите К. Д. Т., К. Х. Г. и В. С. С..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна не се спори, че ЕТ “С.Т.”,
със седалище и адрес ***, с БУЛСТАТ – *****, е собственик на недвижим имот партиден
№ 019 000201, с адрес на имота: 2675 с. У., Община Бобошево, представляващо
земя и сграда. Дружеството е подало декларации по чл. 17 /отм./ от ЗМДТ с вх. №
019/01.02.2000 г. като имота е посочен в същата с отчетна стойност 74 000
лв.
ДНИ
и ДБО са определени, съгласно действащите Наредба за определяне на
размера и администрирането на местните данъци на територията на Община Бобошево,
приета по делегация от чл. 9 от ЗМДТ и публикувана в Интернет – страницата на
Община Бобошево.
НОРАМДТ на Община Бобошево е приета с Решение № 029 по Протокол № 4/30.01.2012 г. на ОбС – Бобошево, в последствие изменяна и допълвана многократно, която е била в действие към датата на издаване на акта.
С Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 01 - 1/23.06.2015 г. на ст. експерт в отдел “Местни данъци и такси” в Община Бобошево, на ЕТ “С.Т.” е установено да заплати задължения общо в размер на 8 451.80 лева /главница и лихви/. Актът е връчен на адресата на 25.06.2015 г., като е последвала жалба до Началник отдел “ХСД, УТ” в Община Бобошево. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал. 1 и 2 от ДОПК, като е потвърдил акта, без да сочи никакви мотиви за това.
В този смисъл, оспореният първоначален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, за разлика от потвърдилото го решение, което не съдържа необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.
В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.
В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху недвижими имоти по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.
В случая е налице Заповед № РД-07-249/23.10.2013 г. на Кмета на Община Бобошево, с която М. Г. С. – ст. експерт “Местни данъци и такси” в Дирекция “ ХСД, УТ, ОС, СЕП и ЕФ” е определена и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения за местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.
Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.
Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на материалния закон и целите на закона, т.е констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.
Деклараторът на имота – ЕТ “С.Т.”*** е задължено лице по смисъла на чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните данъци и такси е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 9 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
От представените копия от покани е видно, че ЕТ е бил поканен да заплати начислените данъци в посочените в тях размери.
АУЗ е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК във вр. с препращането от § 2 от ДР на ДОПК. Правните основания за издаването му са конкретни и е налице разпоредителна част с вменени задължения към адресата. Посочени са дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис. Във фактическите основания за издаване на акта таксата не е диференцирана по отделни услуги по см. на чл. 62 изр. 2 от ЗМДТ и липсва яснота за реда на изчисляването й с оглед правилата на чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Тези пропуски обаче нямат съществен за административното производство характер, тъй като не водят до нарушаване, респективно ограничаване правото на защита на адресата. Дължимите суми, като елементи от фактическия състав за отговорността, обаче подлежат на установяване в процеса на оспорване. Не е налице яснота и за начина на изчисляване на лихвите и периодите от време, въпреки че размерът им е законово регламентиран в чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, в периодите от време, обхващащи задължението за лихви и се формира от сроковете за заплащане на ТБО в Наредбите на Общината. Наредбите са подзаконови нормативни актове и като такива са публично обявени на населението, което следва да е запознато с тях и да ги спазва. Следователно, въз основа на съдържащите се в АУЗ фактическо и правно основание, съдът може да провери неговата материална законосъобразност.
Заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ безспорно са необходимо нормативно условие за предоставяне на услугите по ТБО, но не и достатъчно, за да се приеме, че услугите фактически са предоставени. В този смисъл, липсата на заповеди, изключая Заповед № РД—7-272/24.10.2012 г. и Заповед № РД-07-292/19.12.2013 г./издадена след законово определения срок/, не води до извод за недължимост на ТБО, тъй като по делото са събрани доказателства за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Това са справката за пътните листове за годините по акта, данните от заключението на вещото лице, графикът на автомобилите за 2011 г. и 2012 г., Заповед за съдействие № РД-07-09/18.01.2012 г., справките за извършените разходи по дейностите “Чистота” за 2010 г. – 2014 г. Освен това районите, в които са се извършвали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тяхната честота и съдовете за смет са изрично заложени в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в общината, със съответните изменения в нея. Следва да се има в предвид, че нормата на чл. 71 т. 1 от ЗМДТ свързва недължимостта на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване с непредоставяне на услугата, а не с неиздаване на заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ.
Отделен обаче е въпросът за действителния размер на задължението за тази услуга от ТБО за цитираните периоди и тяхното доказване, най – малкото, имайки предвид, че подадената декларация за освобождаване от услугата за 2011 г. е приета в общината, но в нарушение на закона не е взета предвид при установяване на задължението в АУЗ. За 2011 г. суми за услугата не следва да се начисляват. Този правен извод не налага преизчисляване на действителния размер на задължението за услугата с оглед крайния изход от спора по делото, но е показателен за неспазването на законовите норми, още повече че горното изрично е установено с влязлото в сила Решение по адм. дело № 120/2014 г. по описа на КАС /лист 98 – 102 по делото/. По делото е установено налично и функциониращо общинско депо, видно от пътните листове, план – сметките, решението на МОСН и справките за разходите. Основателно е обаче възражението на ЕТ, че е налице недължимост на услугата по сметоизвозване и сметосъбиране, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради наличието на хипотезата на чл. 71 т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. Общината категорично не доказва предоставянето на услугите за оспорилия ги ЕТ, тъй като справките за разходите по години са общи, без разбивки по отделни населени места, а данните за наети лица по НП “ОСПОЗ”, касаят извършване на аварийни дейности, каквото почистването на обществените площи не е.
Според изискванията на чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата ли други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оролзотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 71а и чл. 71е от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По делото са представени 5 бр. план – сметки, отнасящи се за всяка от годините, включени в процесния период. Същите са подписани от Кмета на Община Бобошево след съгласуване с Директор на Дирекция “ФСД, Б и ЧР”. Липсват доказателства по делото, а именно - представяне на решения на ОС – Бобошево, с което да се определя конкретния годишен размер на ТБО за всяко населено място поотделно.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност. План – сметката включва необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др., събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или др. инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и др. територии от населените места, предназначени за обществено ползване. ТБО се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци – чл. 67 ал. 1, но когато не може да се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от ОС – чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ.
Посочените по – горе относими факти по делото се потвърждават и от приетата експертиза на в.л. Н.С., неоспорена от страните. В същата недвусмислено се сочи, че не са поставени съдове за смет на всеки имот от с. У., в това число и в имота на ЕТ “С. Т.а”. 2 броя контейнери за смет се намират на 80 - 100 м. от него и се използват общо от сградата на кметството, близките магазини, предприятия и физически лица. Данни за конкретно сметосъбиране и сметоизвозване от имота на ЕТ “С.Т.” няма, предвид солидарно ползване на съдовете за смет. В АУЗ не са посочени задълженията по видове, както е визирано в чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, а е изчислена обща сума, като е приложен промил за всички видове услуги общо – 16 промила, приет с Решение № 184/28.01.2006 г. на ОС – Бобошево.
В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, които съвпадат с изложеното в заключението на вещото лице. което води до логичния извод, че не се доказва извършването на твърдените услуги по отношение за ЕТ “С.Т.”.
Таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на конкретно предприятие или в непосредствена близост до него, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Материалният закон не предоставя възможност за индивидуализиране размера на дължимата ТБО в различни стойности от тези, които са установени от ОС. Да се възприеме обратното означава да се наруши разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в приетите от ОС начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ, а именно: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имона; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. В случая изключенията по т. 1 и т. 2 са налице за посочения ЕТ “С.Т.” – не се доказва извършването на посочените услуги. От издадения акт не става ясно по какъв начин, на каква база и при каква ставка са изчислени формиращите ТБО отделни съставляващи я услуги, визирани в чл. 66 ал. 1 т. 1 - т. 4 от ЗМДТ, което е в нарушение на чл. 62 от ЗМДТ. Не е посочен размера на таксата за всяка услуга поотделно, нито кой от критериите за определяне размера на таксата по чл. 67 от ЗМДТ е бил приложен. Всичко това прави невъзможно за съда да определи, доколко точно е определен размера на ТБО, в цялост и поотделно, което възпрепятства извършването на съдебния контрол, вкл. и за дължимата сума по чл. 71 т. 3 от ЗМДТ, въпреки наличието на депо в с. С., Община Бобошево.
Не на последно място, въпреки че в случая се разглежда законосъобразността на оспорения АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 01 – 1/22.06.2015 г., съдът ще отбележи пълната липса на мотиви в потвърдилото го Решение изх. № 31/16.07.2015 г. на Началник отдел “ХСД, УТ” при Община Бобошево, което обаче не води до нищожност на първоначалния акт.
Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото не подкрепят издаването на Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 01 -1/23.06.2015 г. на ст. експерт “Местни данъци и такси” в Община Бобошево.
Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.
Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ “С.Т.”, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.К.Т., Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 01 -1/22.06.2015 г., издаден от ст. експерт “Местни данъци и такси” в Община Бобошево, потвърден с Решение изх. № 31/16.07.2015 г. на Началник отдел “ХСД, УТ” при Община Бобошево.
ОСЪЖДА Община Бобошево на заплати на ЕТ “С.Т.” , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.К.Т., сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: