РЕШЕНИЕ
№ 13062
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110145644 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „...., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 995,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. (топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1345, обл. ....);
- 173,80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.06.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - "..., не се ангажира със становище.
Ответникът – В. К. Г., оспорва иска:
- навежда довод за давност; и
- оспорва иска за лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
1
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Не се спори, че жилището е собственост на ответника.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от скараните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че
- непокритата от давност главница възлиза на 607,05 лева + 74,46 лева = 681,51 лева,
- лихвата възлиза на 74,46 лева + 9,20 лева = 83,66 лева.
С давност евентуално е погасено вземането преди 27.06.2019г., како предвид падежа на
вземането не е погасен по давност и периодът от 01.05.2019г.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
Именно тези суми се дължат.
по разноските
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 49,06 лева, съобразно уважената част.
2. На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 278 лева (чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК).
На ответника се дължат разноски – чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В
тази хипотеза възнаграждението не се определя от адвоката, а от съда, съобразно положения
труд в производството и качеството на наведените доводи.
Според Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС: Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че …
2
58. […] член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Така, Наредбата за адвокатските възнаграждения е препоръчителна, но в никакъв
случай задължителна (от гледна точка на минимуми) за съда.
Съобразен е размер от 300 лева, или с оглед отхвърлената част от иска, на процесуалния
представител на ответника се дължи сумата от 103,76 лева.
По компенсация ответникът дължи - 174,24 лева. Компенсацията е допустима и в тази
хипотеза (например Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на
ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.)
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „....,
ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ....., e-mail: ...,
срещу В. К. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв.
П., e-mail: ..., че ответникът дължи:
- сумата от 681,51 (шестстотин осемдесет и един лева и петдесет и една стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
27.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „.....), като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 995,96 (деветстотин деветдесет и
пет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, както и за периода от м.05.2018г. до
26.06.2019г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 83,66 (осемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) лева – мораторна
3
лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.06.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 173,80 (сто седемдесет и три лева и осемдесет
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. К. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к.
1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв. П., e-mail: ..., да заплати на „...., ЕИК ...,
представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ....., e-mail: ..., сумата
49,06 (четиридесет и девет лева и шест стотинки) лева – сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА, В. К. Г., ЕГН
**********, гр. София, п.к. 1345, ......, съд.адр.: гр. София, .., чрез адв. П., e-mail: ..., да
заплати на „...., ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ....., e-mail: ..., сумата от 174,24 (сто седемдесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
исковия процес, съобразно уважената част и направена компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - "..., ЕИК .. със
седалище и адрес на управление гр. София, .. e-mail: ....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4