№ 677
гр. Перник, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от СЛ. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, ул. *****, чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 2577,59 лв. – представляваща остатък от главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2004 г. – 31.08.2006 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 15.06.2007 г. по гр. д. № 1251 по описа за 2007 г. на Районен съд –
Перник и образувано изп.д. № 1025/2007 г. на ЧСИ С.Д., с район на действие ОС-Перник,
поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане е издаден изпълнителен лист
в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 1025/2007 г. на ЧСИ С.Д. с
район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че след извършени плащания по
изпълнителното дело непогасената главница възлиза на процесната сума. Твърди, че след
13.07.2015 г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, поради
което същото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди,
че не дължи принудително изпълнение на вземането, тъй като е погасени с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В открито
съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и
1
присъждане на сторените разноски за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим.
От приетия заверен препис от изп.д. № 1025/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. се
установява, че е образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ ЕАД срещу С.С.В. за
събиране на сумата 3641,60 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2004 г. до 31.08.2006 г., сумата 633,05 лв. – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2004 г. до 14.03.2007 г., и сумата 88,49 лв. – разноски, за които
на основание чл. 237 и 242 до 248 ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист от 15.06.2007 г.
по гр.д. № 1251/2007 г. на РС-Перник.
С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на
съда по чл. 242 ГПК отм. се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както
досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252,
чл. 254 ГПК - отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК отм. не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т.см. -
Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. и Решение № 45/30.03.2017 по дело №
61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о./.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията за главница и лихва се
погасяват с кратката тригодишна давност, независимо че кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, а вземането за разноски –
с общата петгодишна давност.
Въз основа на изпълнителния лист по молба с вх.рег. № 05328/31.10.2007 г. от
„Топлофикация-Перник“ АД е образувано изп.д. № 1025/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д., с
която е отправено искане за предприемане на изпънителни действия – налагане на възбрана
върху вещи и вземания на длъжника, извършване на опис на движими и недвижими вещи на
2
длъжника, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху
личната му пенсия. На 13.11.2007 г. е изпратено искане от съдебния изпълнител до НАП-гр.
Перник за предоставяне на инфорамция за трудовите договори на длъжника и до Отдел
„МДТ“-гр. Перник за установяване имущественото състояние и задълженията на длъжника;
изпратена е призовка за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 03.12.2007 г.
С молба от 15.01.2008 г. длъжникът е отправил искане до съдебния изпълнител за
разсрочено изплащане на задълженията по изпълнителното дело – по 100,00 лв. на месец.
На 27.05.2010 г. е изпратено искане от съдебния изпълнител до ОД на МВР-Перник за
предоставяне на информация за притежаваните от длъжника МПС и на 01.11.2010 г. е
изпратено запорно съобщение до ОД на МВР-Перник за налагане на запор върху
посочените МПС на длъжника.
С молба с вх.рег. № 04072/13.07.2015 г. взискателят е поискал да бъде проучено
имущественото състояние на длъжника и в случай, че се установят секвестируеми доходи,
да бъде наложен запор върху вземанията му, респ. възбрана върху притежаваните
недвижими имоти.
По изпълнителното дело са приложени преводни нареждания за извършени плащания
по сметка на съдебния изпълнител, поради което в производството по делото е изслушано
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза за установяване
размера на платените суми и непогасения остатък по изпълнителното дело. От
заключението на вещото лице се установява, че по изпълнителното дело са платени общо
2350,00 лв., както следва: на 16.01.2008 г. – 300,00 лв., на 19.02.2008 г. – 100,00 лв., на
18.03.2008 г. – 2008 г., на 25.04.2008 г. – 200,00 лв., на 04.07.2008 г. – 200,00 лв., на
13.08.2008 г. – 100,00 лв., на 26.09.2008 г. – 100,00 лв., на 05.11.2008 г. – 200,00 лв., на
29.12.2008 г. – 100,00 лв., на 29.01.2009 г. – 100,00 лв., на 06.10.2010 г. – 100,00 лв., на
28.12.2010 г. – 100,00 лв., на 28.01.2011 г. – 100,00 лв., на 14.03.2011 г. – 100,00 лв., на
07.02.2012 г. – 100,00 лв., на 22.07.2014 г. – 200,00 лв., на 29.08.2014 г. – 150,00 лв. От
постъпилите суми 1775,55 лв. са преведени на взискателя, 6,40 лв. – платени банкови такси,
и 60,00 лв. – вещо лице. Според заключението непогасените задължения по изпълнителното
дело са в размер на 2637,59 лв. – главница, и 92,16 лв. – такси към ЧСИ. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено и неоспорено от
страните по делото.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 1025/2007 г. на ЧСИ
С.Д. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което погасителната давност за вземанията вземанията е прекъсната с образуване
3
на изпълнителното дело на 31.10.2007 г. и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая от заключението на вещото лице се установява, че в
периода от 16.01.2008 г. до 07.02.2012 г. са извършвани периодични плащания от длъжника
по изпълнителното дело, след което в период от две години не са поискани и извършвани
изпълнителни действия. Следователно изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона на 08.02.2014 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от който момент съобразно
постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова давност.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато
длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“
на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по
в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021
г. на ОС-Перник/. Поради това с молбата от 13.07.2015 г., с искане за налагане на запор
върху вземанията на длъжника, респ. възбрана върху недвижимите имоти, прекъсва
давността, независимо че е депозирана в условията на прекратено изпълнително
производство.
След 13.07.2015 г. не са поискани и извършени изпълнителни действия, поради което
4
предвиденият в закона тригодишен давностен срок за главното вземане и вземането за
лихви е изтекъл на 13.07.2018 г. Тъй като петгодишният давностният срок за вземането за
разноски не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до 21.05.2020 г., на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил. Следователно към
петгодишния срок, считано от 13.07.2015 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г.
до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла,
поради което същият е изтекъл на 22.09.2020 г.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на 103,10 лв. за държавна такса и 410,00 лв. за платено в
брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие, или общо сумата 513,10 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СЛ. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ул. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, принудително
изпълнение на сумата 2577,59 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2004 г. – 31.08.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2007 г. по гр. д.
№ 1251 по описа за 2007 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1025/2007 г. на
ЧСИ С.Д., с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на СЛ. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Перник, ул. *****, сумата 513,10 лв. /петстотин и тринадесет
лева и десет стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5