№ 31632
гр. София, 08.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110172769 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ срещу М. Б. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 785,20
лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед, издаден в полза на /фирма/ /с
последваща фирма /фирма/, понастоящем заличен търговец/, вземането по който е
прехвърлено заявителя с джиро.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се
прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК
кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал.
2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период,
вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне /поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави/, тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните /каквато е основната цел на заповедното
производство/ би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
1
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за
обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези
документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да
прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз
основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са
действителни.
За да извърши тази проверка съдът, заявителят добросъвестно следва да посочи
гореизложените обстоятелства и да представи гореописаните доказателства при спазване
разпоредбата на чл. 3 ГПК, съгласно който участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като те са
длъжни да изнасят пред съда само истината.
В случая поемателят по ценната книга е небанкова финансова институция
предоставяща бързи парични заеми на физически лица с доказан и недоказан доход, която
има разрешително от БНБ като финансова институция с решение № BGR00214 /2010 г. Този
факт е общоизвестен /публикуван на интернет страницата на поемателя/, а е и служебно
известен на съда, който е разгледал стотици заявления за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на записи на
заповед, издадени от физически лица в полза на /фирма/. Поради това единственият правно
и житейски логичен извод е процесният запис на заповед да обезпечава вземане по договор
за потребителкски кредит. Поради това и заявлението следва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1 ГПК и към него да са приложени документите по чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК – за
да може съдът да извърши проверка на действителсността на клаузите, на които се
основават обезпечените с ценната книга вземания. На основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл.
101 ГПК съдът двукратно е дал указания на заявителя да отстрани констатираната
нередовност, като му е указал и че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. С две
молби заявителят е посочил, че процесната ценна книга не обезпечава каузално
правоотношение и не разполага с договор за заем и др. документи.
Както беше посочено по-горе, процесната ценна книга очевидно е издадена в
обезпечение на каузален дълг по договор за потребителски кредит. Джиратарят - заявител в
случая или действа недобросъвестно /не излага пред съда истината, съобразно чл. 3 ГПК/,
или не е положил дължимата грижа на добрия търговец/на добрия стопанин за собствените
си работи /да обезпечи удовлетворяването на вземането по джиросаната му ценна книга,
като се информира за каузалния дълг и се сдобие с документите, които го удостоверяват/. И
в двата случая той не е освободен от задължението /в качеството си на заявител/ да приведе
заявлението в съответствие с изискванията на закона. И това е съвсем логично. Новите
разпоредби на ГПК, налагащи тези изисквания, целта на които е посочена по-горе, отговарят
изцяло на политиката за ефективна защита на потребителите, която е гаранция за
правилното и ефикасно функциониране на единният пазар, за реализацията на която и
2
европейският, и националният законодател въвеждат все по-строги мерки. Именно поради
това, че описаните разпоредби са призвани да защитават правата на потребителя, те не биха
могли да бъдат заобиколени дори и от добросъвестното незнание на заявителя за каузалната
сделка. И на последно място следва да се посочи, че идеята на закона е не страните да се
„надлъгват“ със съда, който пък, действайки сякаш не вижда очевидния каузален дълг,
стоящ зад предявената абстрактна сделка, да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, а е да се съхранят интересите на потребителя, като не се допуща предварително
изпълнение за вземания, които не съществуват.
Ето защо, при съобразяване целта и духа на закона, съдът намира, че в случая
/добросъвестно или не/ заявителят не е изпълнил дадените му указания да отстрани
нередповностите по заявлението. Поради този факт не може да се извърши преценка за
действителността на каузалните задължения, които обезпечава процесната ценна книга, и
няма как те да се приемат за съществуващи – валидно възникнали С оглед на изложеното,
съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде изцяло
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 20.12.2021 г. на /фирма/ срещу М. Б. К. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 785,20 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3