Р Е Ш Е Н И Е
№ 384/01.10.2019г.
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ВРАЦА, ІV
СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на
дванадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, и с участието на прокурор
Веселин Вътов като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, исково административно дело№401/2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.284-286 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража/
ЗИНЗС/.
Ищецът
** С.М.М., понастоящем в *** в *** е предявил иск срещу ответника Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията“, гр. София да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в общ размер от 1000 лв., настъпили в следствие на нечовешките условия /хигиенно-санитарни
и материално-битови/ в ** в ***, където е пребивавал през месец февруари и месец
април 2019г. за извършване на процесуално-следствени действия. Излага, че е
претърпял вреди от неимуществен характер, които възлизат на 1000лв. за това, че
е бил подложен на стрес,унижения,дискомфорт, не е имал достъп до санитарен
възел през нощта, разболял се е, при което е било застрашено здравето му, накърнено
било достойнството му, вследствие лошите битови условия по време на пребиването му в ** в ***. В съдебно
заседание се явява лично и иска да бъде осъден ответника да му изплати
дължимото обезщетение за неимуществени вреди вследствие нечовешките условия в **
в *** за м. февруари и м.април 2019г., където е престоял общо 15 дни, в размер
на 1000лв., привеждан за изпълнение на процесуално-следствени действия.
Ответникът
по иска – ГД “ИН“ не изпращат представител в съдебно заседание, но в писмен
отговор на исковата молбая, чрез процесуалния си представител * Н.Б. моли да се
остави без разглеждане иска като недопустим,
респективно да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. С оглед претенцията на ищеца, че иска обезщетение само за
месеците февруари и април 2019г. сочи, че се касае за пребиваване от страна на
ищеца в продължение на 2 дни през м. февруари 2019г. за периода
13.02.2019г.-15.02.2019г. и 13дни през м.април 2019г. за периода 10.04.2019г.-
23.04. 2019г., или общо 15 дни, за което е представил справка /на л.45 от
делото/. Твърди също, че на ищеца са направени всички медицински прегледи общо 8
на брой, от които 4 за претендирания период, като при нито един от тях не е констатирано
ухапване от дървеници, а при поставена
диагноза „катарална ангина, остър бронхит“ му е назначен едноседмичен курс с
анибиотици. Според него тези нарушения на здравето не са резултат от лоши
битови и санитарно-хигиенни условия в **
в ***, а могат да се проявят по вряко време и място. Твърди, че условията в
ареста са приведени в съответствие с европейските изисквания, помещенията се
поддържат чисти и хигиената е на ниво, всички килии са с прозорци, оборудвани
са с легла, масички, столчета, постелен инвентар, на етажа има санитарен възел,
осигурена е на ищеца минимална площ от 4 кв.м. съобразно нормата на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС.
Окръжна Прокуратура - Враца, чрез
прокурор Вътов дава заключение за частична основателност на
иска, досежно факта, че ареста е без достъп до санитарен възел през нощта след
22,00ч., доколкото такъв има само на етажа, не и към всяка килия. В останалата
част счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Искът е допустим. Съгласно нормата на
чл.205 АПК Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Съгласно специалния чл.284, ал.1 от ЗИНЗС Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Като ответник в уточняваща молба от ищеца /л.20/ е посочена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, като ** –*** е в системата на ГД “ИН“-София,
при което искът е допустим, обратно на становището на ответника в отговора на
исковата молба.
По
същество исковата претенция е неоснователна по съображенията, изложени по-долу.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
По
делото не е спорно между страните, че за периодите: 13.02.2019г.-15.02.2019г.
и 10.04.2019г.- 23.04. 2019г., общо 15
дни ищецът е бил задържан в ** в ***, като е пребивавал за кратко във връзка с
извършване на процесуално-следствени действия. Следва да се отбележи, че към
исковата молба няма никакви доказателства за твърдените в обстоятелствената и
част факти и обстоятелства. Всъщност представените от ответника доказателства
установяват извършени прегледи на ищеца от медицинско лице /л.52-60/. От
приложена справка за здравословното състояние на лицето/л.60/ е видно, че за
исковия период му е направен преглед на 13.02.2019г. и на 12.04.2019г. /първичен/
и на 22.04.2019г. /вторичен/. Провеждана е терапия с антибиотици по повод остър
бронхит, по повод хронично главоболие е получавал аналгетици, а при
безсъния-неуролакс. Приложени са и декларации от ищеца/л.61-63/, че няма
претенции спрямо действията на надзорно-охранителния състав за времето на
престоя в **-*** и срещу него не са извършвани действия уронващи достойнството
му.
По делото е разпитан свидетеля П.А.П.
понастоящем в *** в ***, който под страх от наказателна отговорност дава
показания в смисъл, че е лежал многократно в **-*** и условията на пребиваване там
били лоши. След 22,00ч до сутринта ги заключват и до тоалетна ходят в
пластмасови шишета, няма санитарен възел. Бил е в различна килия от тази на
ищеца, но е пребивавал многократно там. В килиите има одеяла и дюшеци, но са
стари. Веднъж бил свидетел, че на ищеца му станало лошо.
Следва
най-напред да се отбележи, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ има деликтен
характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо казано,
представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод на
упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен административен акт. Извън това следва да се маркира и, че за
разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 - 54 от ЗЗД,
отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1
от ЗОДОВ е обективна и безвиновна - арг. от чл. 4 от ЗОДОВ и фактическият и
състав не изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
За
претенцията за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
(каквато е понастоящем претенцията според исковата молба) на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. Обезщетението обхваща и
претърпяната вреда (имуществена и неимуществена) и пропуснатата полза - арг. от
чл. 4 от ЗОДОВ.
Всъщност
ищецът претендира обезщетение за лошите битови и хигиенно-санитарни условия в **
в ***, което довело до влошаване на здравословното му състояние, от които той
търпял вреди. Касае се за незаконосъобразни действия и бездействия (за вече
посочения по-горе период от време), на длъжностни лица в системата на ответника
които представляват няколко фактора, а именно: неосигуряване на съответно
нормативно определената квадратура в следствения арест, неосигуряването на
необходимата хигиена, неосигуряване на санитарен възел през нощта, доколкото
такъв има само на етажа. При тази обстоятелствена част на исковата молба следва
да се приеме, че става въпрос за твърдяно непредприемане на законово предписани
действия, които е следвало да се предприемат от служителите на ответника въз основа
на действащи нормативни разпоредби, които предписват определено поведение,
което представлява изпълнение на служебни задължения.
Неоснователно е оплакването на ищеца,
че в следствения арест не са били осигурени условия за поддържане на хигиената.
Както се посочи, липсата на течаща вода и на тоалетни в килиите не е свързано с
бездействие на конкретно длъжностно лице от страна на администрацията на
ареста, а е обусловено от конструктивните особености на сградата. Установява се
по делото, че в ареста е налице тоалетна (макар и обща за етажа), като е
налична и течаща вода. Всички килии са с прозорци, на задържаните се осигуряват
и хигиенни материали –перилни и почистващи препарати, килиите се поддържат
чисти ,има одеяла, от началото на 2019г 4 пъти е извършвана дезинсекция и 2
пъти дератизация. Осигурена е била на ищеца и минимална жилищна площ от 4 кв.м.
съобразно нормата на чл.43,ал.4 от ЗИНЗС. Извършвани са му 4 медицински
прегледи за исковия период м. февруари и м. април 2019г.-първични и вторични. От
така изложените факти не може да се направи извод, че общото здравословно
състояние на лицето е влошено вследствие на лоши битови условия от
пребиваването му за 15 дни в следствения арест-Видин. С оглед претенцията за
осигуряване на тоалетна през нощта ,следва да се посочи, че извеждането на
арестантите, вкл. и за хигиенните нужди е ограничено с оглед разпоредбата на
чл. 312, т.8 от ППЗИНЗС. От изслушаните свидетелски показания на св П. се
установява, че в килиите е имало дюшеци и одеяла, а колкото до неосигураване на
4 кв.м. минимална площ в килията съдът не ги споделя, доколкото неговите
показания се разминават с представената справка от ответника.
Най
- сетне следва да се спомене, че въпреки конкретното указание на съда, нито в
първото уточнение към исковата молба, нито в допълнителната молба е посочено
изрично кои са конкретните лица, които са допуснали твърдените като
незаконосъобразни бездействия при престоите на ищеца в * във ***.
Следва
за пълнота да се отбележи и, че липсват и изобщо твърдения, а и по делото не се
и установява, спрямо ищеца да са предприемани действия или респ. бездействия,
по начин, който да е довел до причиняването на интензивна физическа болка или
страдание. В декларации/л.61-63/същият се е подписал, че няма претенции спрямо
действията на надзорно-охранителния състав за времето на пребиваване в ** в ***.
С
оглед на посоченото съдът намира, че недоказани са твърденията в исковата молба
за наличие на незаконосъобразни фактически действия,респ бездействия,
проявлението на които да е довело и до обективиране на неимуществени вреди.
За
пълнота следва да се посочи, че недоказано е от ищеца и настъпването на тези
претендирани неимуществени вреди под формата на засягане на достойнството му.
Правната фигура на неимуществените вреди не е легално дефинирана, но принципно
обезщетения за наличието им се присъжда за конкретно претърпени физически или
психически болки, страдания и неудобства, които също следва да са в пряка и непосредствена
причинно следствена връзка от издаването или изпълнението на незаконосъобразния
акт,действие или бездействие.
При
това положение, съдът намира, че не е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е неоснователен.
Ответникът,
чрез представителя си претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 300лв., съгласно чл.25 от НЗПП. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал.2 ,изр
първо от ЗОДОВ , вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, следва на ответника да се присъдят
разноски в размер от 100 лв.с оглед по-ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото, при преценка на съда.
Водим
от горното, Административен съд-Враца,
ІV състав
ОТХВЪРЛЯ
иска на ** С.М.М. , понастоящем в **** в *** срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията“ гр. София, с който същият претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в общ размер от 1000 лв., настъпили в следствие на
нечовешките условия /хигиенно-санитарни и материално-битови/ в ** в ***, където
е пребивавал през месец февруари и април 2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
** С.М.М. , понастоящем в *** в *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ разноски по делото в размер от 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: