О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 328
гр.Кюстендил, 08.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Окръжен Съдия:Веселина Джонева,
при
секретаря: Росица Стоичкова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева ч.търг.д.№8/2019г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.692 ал.3 и чл.4 от Търговския закон ТЗ).
Делото
има за предмет разглеждане на подадени възражения против списъка по чл.686 ал.1
т.1 от ТЗ (Списък №1) на приети от синдика на „Д.“ ООД, с ЕИК ********,
вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ по търг.д.№77/2018г., обявен в
ТР на 11.01.2019г.
Подадените
възражения, са както следва:
1/
от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на Г.К.А.;
2/
от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на С.М.В.;
3/
от „Д.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
подадено от пълномощника адв.И.И., срещу прието вземане на И.Й.Б.;
4/
от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на Г.В.Б.;
5/
от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на П.П.С.;
6/
от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на Д.Г.К.;
7/
от И.Й.Б.,***, подадено чрез пълномощника адв.Р.Г., срещу прието вземане на „*********“
ЕООД;
8/
от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу
прието вземане на „*********“ ЕООД;
9/
от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу
прието вземане на Д.Г.К.;
10/
от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу
прието вземане на Г.В.Б.;
11/
от С.М.В., с постоянен адрес ***, подадено чрез пълномощника адв.А.П.-Ш., срещу
прието вземане на П.П.С. и
12/
от Национална агенция за приходите, гр.София, ул.„Княз Дондуков“ №52,
представлявана от Венцислава Петкова – директор на Дирекция „Държавни
вземания“, срещу приети вземания на Д.Г.К.
и Г.В.Б..
Всички
описани по-горе възражения са депозирани в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ.
По
всяко от възраженията в срока по чл.690 ал.2 от ТЗ синдикът Ал.Т. е депозирал
становище, в посока, че основателността следва да се преценява, с оглед
събраните в производството доказателства.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
С
решение №78/29.11.2018г. по настоящото т.д.№77/2018г. КнОС е обявил
свръхзадължеността на „Д.“ ООД, с ЕИК ********, определил е началната й дата и
е открил производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в
ТР на 30.11.2018г.
1. По подаденото
възражение от „Д.“ ООД срещу прието вземане на Г.К.А.:
На
27.12.2018г. по т.д.№77/2018г. по описа на КнОС, чрез изпращане по пощата на
21.12.2018г., Г.К.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв.А.П.-Ш. ***, е депозирал по делото молба за
предявяване на вземания срещу „Д.“ ООД, а именно: ******* лева, дължими по договор за цесия от 16.09.2016г. и ***** лева, дължими по договор за цесия
от 13.04.2017г.
А.
е изложил твърдения, че вземането в размер на ***** лева спрямо „Д.“ ООД е
придобил, чрез сключването на договор за цесия на 16.09.2016г., с който И. М. И.,
в качеството на цедент, му е прехвърлил свои вземания, които притежава също по
договор за цесия от 27.07.2016г., в това число: ****** лева, представляващи
законна лихва върху главницата по изп.д.№176/2015г. по описа на ЧСИ Г. ***
действие ОС-Пазарджик, считано до 08.04.2016г.; ****** лева, представляващи
законна лихва върху главницата по същото изпълнително дело, начислена за
периода от 09.04.2016г. до 04.07.2016г. и ****** лева, представляващи част от
сумата от ****** лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар по
изп.д.№176/2015г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик. Посочил е, че
договорът за цесия е бил съобщен на длъжника с уведомление, изпратено на
19.09.2016г.
По
отношение на сумата в размер на ***** лева, Г.А. е изложил твърдения, че същата
му се дължи, доколкото с договор за цесия от 13.04.2017г. И. М. И., в
качеството на цедент, му е прехвърлил свои вземания към „Д.“ ООД, които
притежава по силата на договор за цесия от 27.07.2016г., а именно: ***** лева –
част от общото вземане на цедента в размер на ****** лева, представляващи част
от главницата по изпълнителен лист с №116/24.07.2015г., издаден в полза на И.Б.
***/2012г. срешу „Д.“ ООД; сумата от ***** лева, представляваща съдебни
разноски за всички инстанции, вклюени в изпълнителен лист с №169/29.12.2015г.,
издаден от ОС-Пазарджик по гр.д.№748/2012г. в полза на И.Б. срещу „Д.“ ООД,
като в претендираното вземане е включена и сума в размер на ******* лева,
представляваща начислена законна лихва върху частта от прехвърлената главница
за периода от 05.07.2016г. до 29.11.2018г.
В
молбата са изложени и твърдения относно наличието на сключен договор за цесия с
цедент И.Б. и цесионер И.И. от дата 27.07.2016г., по силата на който И. е
придобил възмездно вземанията, част от които е прехвърлил на А., който договор
се твърди да е бил съобщен на дружеството. Посочено е, че И.Б. е бил носител на
вземанията, които е прехвърлил на И. по силата на съдебно решение с
№214/19.06.2015г. по гр.д.№5986/2014г. по описа на ВКС, с което е било признато
вземане на същия към „Д.“ ООД в размер на ****** лева, представляваща част от
дължима договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.08.2012г. и сума в размер на ****** лева, представляваща дължими съдебни
разноски за всички съдебни инстанции по гр.д.№748/2012г. по описа на
ОС-Пазарджик, включени в изп.л.№116/24.07.2015г., издаден по делото. Изложени
са твърдения и относно източниците на съдебно признатото вземане на Б..
Общият
размер на предявеното от Г.А. вземане по двата договора за цесия възлиза на
сумата от ******* лева.
Синдикът
на „Д.“ ООД е включил в списъка на приетите вземания изцяло предявеното вземане
от Г.А. по двата договора за цесия.
В
подаденото от „Д.“ ООД, чрез пълномощника му, възражение, предмет на настоящото
разглеждане, се правят оплаквания в посока, че макар в договора за цесия от
16.09.2016г. да е посочено, че на А. се прехвърля вземане в размер на **** лева –
законна лихва за времето от 09.04.2016г. до 04.07.2016г., такова вземане същият
не е придобил, тъй като в договора за цесия от 27.07.2016г., сключен между И.Б.
и И.И. е било описано вземане с такъв размер, но не и за такъв период. Сочи се
още, че в договора за цесия от 16.09.2016г. е било посочено, че Г.А. придобива
от И.И. и вземане в размер на ****** лева – част от съдебни разноски, дължими
от дружеството по изпълнително дело, като се възразява съществуването на такова
вземане да се установява по делото в полза на предявилия вземането кредитор,
респ. в полза на неговия праводател или на И.Б.. Във връзка с предявено вземане
от последното лице срещу „Д.“ ООД във възражението се излагат съображения, че
както И.Б., така и Г.А. предявяват срещу дружеството вземания за една и съща
лихва върху една и съща главница и за един и същи период от време, при което се
счита, че предявеното вземане за лихва в размер на ******* лева би следвало да
бъде редуцирано със сумата, предявена като вземане на Б. за законна лихва за
периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г. в размер на ***** лева. Прави се и
възражение за нищожност на двата договора за цесия, представени от А., поради
неспазване на изискуемата се от закона форма – писмена с нотариална заверка на
подписите, поради обстоятелството, че същите са безвъзмездни и по естеството си
представляват дарения, за които законът предвижда посочената форма за
действителност.
Приет
като доказателство по делото е заверен препис от договор за правна защита и
съдействие с №010476 от 27.07.2015г., по силата на който И.Б. е възложил на
адв.И.Л. да извърши действия във връзка с образуване и водене на изпълнително
дело срещу „Д.“ ООД по описа на ЧСИ Г.З., ОС-Пазарджик, срещу заплащане на
възнаграждение в размер ****** лева, платено при сключване на договора.
Преценявайки
изложеното и съобразявайки доводите, становищата и възраженията на страните,
настоящият състав счита, че възражението на „Д.“ ООД срещу приетото вземане на Г.А.
е неоснователно, поради следното:
На
първо място, доколкото А. основава вземанията си на два договора за цесия – от
16.09.2016г. и от 13.04.2017г., които имат дарствен характер, следва да се
разгледа оплакването на несъстоятелното дружество в посока нищожност на
договорите, поради неспзване на предвидената в чл.225 ал.2 от ЗЗД форма за
действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Съдът счита, че
макар несъмнено да се касае за дарствени цесии, договорите за които са сключени
в писмена форма, същите са действителни и са породили правни последици, тъй
като разпоредбата на чл.225 от ЗЗД не е приложима и писмената форма е
достатъчна за сключването на договора. Според чл.225 ал.2 от ЗЗД, за дарението
на движими вещи се предвижда или
физическото им предаване или прехвърлянето им с писмен договор с нотариална
заверка на подписите. В случая не се касае за движими вещи, а за прехвърляне
право на вземане, макар и безвъзмездно, за което важат разпоредбите на чл.99 от ЗЗД, според които няма изрично изискване за форма на договора.
С
представянето на договора за правна защита и съдействие се удостовери размера
на заплатеното от И.Б. по изпълнителното дело на ЧСИ Г.З.адвокатско
възнаграждение в размер на ****** лева, което очертава доказаност съществуването на вземане за тези разноски,
което вземане надлежно е било прехвърлено веднъж от И.Б. на И.И. с договора от
27.07.2016г., а след това отчасти – ****** лева, от И.И. на Г.А. с договора за
цесия от 16.09.2016г. за съда се налага извод, че тази сума е дължима и
правилно е била включена от синдика в списъка на приетите вземания.
Неоснователно
е възражението и в частта относно сумата от ****** лева – законна лихва върху
главницата за периода от 09.04.2016г. до 04.07.2016г. Неправилно възразилият
длъжник счита, че такова вземане не е могло да бъде прехвърлено на Г.А. с
договора от 16.09.2016г., тъй като праводателят му не го е притежавал. Видно от
договора за цесия от 27.07.2016г. И.Б. е прехвърлил на И.И. под т.2 сумите: ******
лева – законна лихва върху главницата до 08.04.2016г. и ****** лева– законна
лихва върху главницата от 09.04.2016г. Вярно е, че не е посочен крайният момент
на изчисляване на лихвата, но при тълкуване на договора следва да се приеме, че
този момент е не по-късно от датата на сключването му – 27.07.2016г. При
цедиране на вземането в полза на А. е посочена по-ранна дата – 04.07.2016г., но
това не влияе върху валидността на разпореждането. Също така може да се посочи,
че при използване на програмен продукт за изчисляване на законна лихва се
установява, че върху главницата от ***** лева, законната лихва за времето от
09.04.2016г. до 04.07.2016г., е в значително по-висок размер от прехвърления,
т.е. очертаният с начална и крайна дата период не е довел до прехвърляне на
вземане в по-висок от притежавания от И. размер.
Що
се отнася до твърденията, че в следствие на извършените от И.Б. прехвърляния на
вземания се е стигнало до това Г.А. и Ил.Б. да предявяват срещу „Д.“ ООД
вземания за лихви за едни и същи периоди върху едни и същи суми, следва да се
посочи, че предвид валидността на цесиите, на които А. основава предявените
вземания, наличието на дублиране би рефлектирало върху основателността на
предявеното от Б. вземане, но не и на това на Г.А..
По
изложените съображения, списъкът на синдика в частта относно приетото вземане
на Г.А. изцяло, следва да бъде одобрен в този му вид.
2. По подаденото
възражение от „Д.“ ООД срещу прието вземане на С.М.В.:
На 27.12.2018г. по т.д.№77/2018г. по описа на
КнОС, чрез изпращане по пощата на 21.12.2018г.,
С.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.А.П.-Ш. ***,
е депозирала по делото молба за предявяване на вземания срещу „Д.“ ООД, а
именно: ***** лева, дължими по
договор за цесия от 08.04.2016г., от които ***** лева, представляващи
прехвърлено вземане по договора и ***** лева – начислена законна лихва върху
вземането за периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г., както и ****** лева, дължими по договор за
цесия от 27.07.2016г., от които ***** лева – прехвърлено вземане по договора, ******
лева – законна лихва върху вземането за периода от 27.07.2016г. до 29.11.2018г.
Общият размер на предявените от Ст.В. вземания възлиза на ***** лева.
В
молбата са изложени твърдения в посока, че цедент по договора от 08.04.2016г е И.Б.,
а прехвърлената сума от ***** лева представлява част от вземането за главница,
което Б. има спрямо „Д.“ ООД за дължима неустойка, цялата в размер на *****
лева, присъдени с решение с №214/19.06.2015г. по гр.д.№5986/2014г. по описа на
ВКС. Сочи се, че така сключеният договор за цесия е бил надлежно съобщен на
страните. Цедент по втория договор за цесия от 27.07.2016г. се твърди, че било
лицето С. И. Б., който е прехвърлил на В. част от вземането спрямо дружеството,
възлизаща на ***** лева, ведно със законната лихва, считано от
27.07.2016г. до окончателното изплащане, които вземания, Св.Б. от своя страна
имал по силата на договор за цесия, сключен с И. М. И. на 23.05.2017г.
Прехвърленото на В. вземане се сочи, че е представлявало част от главницата по
издадения изпълнителен лист с №116/24.07.2015г., в полза на И.Б. ***/2012г.
срешу „Д.“ ООД. Този договор също се твърди, че е бил съобщен надлежно на
длъжника.
В
молбата са посочени основанията, при наличието на които съдът е уважил
притезанието на И.Б., както и е посочено, че С. Б. е цесионер по договор за
цесия от 23.05.2017г., с който цедентът И.И. му е прехвърлил свое вземне за
сума в размер на **** лева, представляващо част от главницата по изпълнителен
лист с №116/24.07.2015г., издаден от Окръжен съд-Пазарджик по гр.д.№748/2012г.
срешу „Д.“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.07.2016г. до изплащане на вземането. Правата на Ив.И. произтичали от договор
за цесия от 27.07.2016г., по силата на който И. е придобил възмездно
вземанията, част от които е прехвърлил на Св.Б., в това число и главница в
размер на ***** лева. Този договор също се твърди, че е бил съобщен на
дружеството.
Синдикът
на „Д.“ ООД е включил в списъка на приетите вземания изцяло предявеното вземане
от Ст.В. по двата договора за цесия.
В
подаденото от „Д.“ ООД възражение срещу така приетото вземане, на първо място
се прави оплакване, че договорът за цесия от 08.04.2016г. не е бил съобщен на
дружеството. На следващо място се оспорва Ст.В. да е носител на вземане за
законна лихва върху прехвърлената с този договор за цесия главница от *****
лева, в частност – на вземане за сума в размер на ***** лева, начислени за
времето от 23.08.2012г. до 29.11.2018г. такова вземане, според възразилия
длъжник, не е притежавал праводателя, тъй като цялата законна лихва върху
сумата от ***** лева, за периода от 23.08.2012г. до 08.04.2016г., възлизаща на *****
лева, И.Б. е прехвърлил на И.И., поарди което не би могъл да го прехвърли на В..
В случай, че съдът приеме, че лихва се дължи, според дружеството същата би
възлизала на ***** лева за периода от 08.04.2016г. до 29.11.2018г.
Прави
се и възражение за нищожност на двата договора за цесия, представени от В.,
поради неспазване на изискуемата се от закона форма – писмена с нотариална
заверка на подписите, поради обстоятелството, че същите са безвъзмездни и по
естеството си представляват дарения, за които законът предвижда посочената
форма за действителност.
По
отношение на договора за цесия, с цедент Св.Б., не са направени други
възражения, освен посоченото по-горе за недействителност, поради неспазване на
предвидената от закона форма.
Съдът,
като съобрази изложеното, намира от правна страна подаденото възражение за
частично основателно, поради следното:
Както
вече се посочи във връзка с разгледаното възражение срещу вземането на Г.А.,
дарствените цесии, каквито са и договорите, на които В. е основала своите
вземания, не са нищожни, поради неспазване на предвидената в чл.225 ал.2 от ЗЗД
форма за действителност. Разпоредбата на чл.225 от ЗЗД, предвиждаща, че
дарението на движими имущества следва да стане или в писмена форма с нотариално
заверени подписи, или чрез предаването им, но същата не е приложима по
отношение на договорите за прехвърляне на вземане, за които важат разпоредбите
на чл.99
от ЗЗД.
С
оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът не може да изследва
дължимостта на суми по договора за цесия, сключен на 20.06.2017г., между Св.Б.,
като цедент, и Ст.В., като цесионер, поради което приетите вземания, основани
на този договор, не следва да бъдат предмет на обсъждане.
По
отношение на договора за цесия от 08.04.2016г., с който И.Б. прехвърля на Ст.В.
част от своето вземане срещу „Д.“ ООД, в светлината на оплакванията във
възражението, съдът намира следното:
За
валидността на договора за цесия е без значение уведомяването на длъжника.
Действително, за консолидиране фактическия състав на цесията, съгласно чл.99
ал.3 от ЗЗД цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето. Това
има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане,
предвид чл.99
ал.4 от ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действието на договора
спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното
прехвърляне, всички плащания, които извърши към стария си кредитор се считат
валидно изпълнени. В случая, дружеството не прави правопогасяващи възражения за
извършени плащания в полза на стария кредитор, така, че по никакъв начин
несъобщаването не влияе върху валидността на договора, от който В. претендира
да черпи права.
Съдът
счита, че Ст.В. не е носител на вземане за сума в размер на ****** лева,
представляваща начислена законна лихва върху главницата за периода от
23.08.2012г. до 29.11.2018г. Този извод се основава на обстоятелството, че от
буквалния прочит на чл.1 ал.1 от договора за цесия от 08.04.2016г. е видно, че
цедентът Ил.Б. е прехвърлил само част от главницата в размер на ***** лева.
Последващото описание в същата клауза на други суми и основания на практика
възпроизвежда текста на решението, от което произтича вземането на
прехвърлителя. В клаузата на чл.1 ал.3 е посочено, че прехвърленото частично
вземане в размер на **** лева преминава в патримониума на цесионера, заедно с
обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви.
„Изтекла“ по смисъла на тази клауза би могла да бъде законната лихва върху
сумата от **** лева за периода от 23.08.2012г. – началната дата, от която е
присъдена със съдебното решение, най-късно до датата на сключване на договора –
08.04.2016г. липсва договорка, по силата на която за цесионера да е възникнало
правото да начислява лихва след датата на договора. Независимо от посоченото,
не може да се приеме, че волята на цедента е била да прехвърли и вземането за
законна лихва до 08.04.2016г., тъй като видно от представения договор за цесия
от 27.07.2016г., сключен между И.Б. и И.И., Б. му е прехвърлил вземането за
законна лихва върху цялата главница за времето именно до 08.04.2016г. в размер
на ***** лева – чл.1 ал.1 т.3 от посочения договор.
Поради
горното, за съда се налага извод, че В., по силата на договора за цесия от
08.04.2016г., се легитимира като носител на вземане срещу „Д.“ ООД само за сума
в размер на **** лева. От списъка на приетите вземания следва да се изключи
вземането на Ст.В. в размер на **** лева – начислена законна лихва върху
вземането за периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г. по договор за цесия от
08.04.2016г.
3. По подаденото
възражение от „Д.“ ООД срещу прието вземане на И.Й.Б.:
На
27.12.2018г. по т.д.№77/2018г. по описа на КнОС, чрез изпращане по пощата на
21.12.2018г., И.Й.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощник адв.Р.Г. от АК-София, е депозирал по делото молба
за предявяване на вземания срещу „Д.“ ООД, а именно: вземане в размер на ***** лева, дължими на основание
договор за цесия от 05.04.2011г., цедент „*****“АД, установено с влязло в сила
съдебно решение с №129/17.03.2011г. на Апелативен съд-Пловдив по гр.д.№904/2010г.,
в това число: ****** лева – присъдена неустойка; **** лева – законна лихва
върху неустойката, считано от подаване на исковата молба – 24.08.2009г., до
датата на откриване на производството по несъстоятелност – 29.11.2018г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на вземането до окончателното му
изплащане, както и **** лева – присъдено вземане за разноски; вземане в размер
на **** лева, дължими на основание
договор за цесия от 16.07.2012г., с цедент „*****“АД, част от което е
установено с решение с №214/19.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5986/2014г., от която
сума: ****** лева – част от присъдената неустойка ***** лева – законна лихва
върху присъденото вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба–
23.08.2012г., до датата на откриване на производството по несъстоятелност –
29.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането
до окончателното му изплащане; вземане в размер на „*****“лева, представляващо остатък от вземането за неустойка,
придобито с договора за цесия от 16.07.2012г., цялото в размер на ***** лева,
ведно със законната лихва върху предявения остатък, считано от датата на
предявяване на вземането до окончателното му изплащане. Общият размер на
предявените от Б. вземания възлиза на ****** лева.
Синдикът
е приел изцяло така предявените вземания, като ги е включил в изготвения списък.
В
подаденото възражение „Д.“ ООД излага следните аргументи:
Макар
и установено с влязло в сила съдебно решение, вземането за неустойка в размер
на ***** лева и за лихва върху тази сума в размер на ***** лева, се е погасило
с изтичането на тригодишна давност, която към датата на предявяването на
вземането в производството по несъстоятелност е изтекла. Вземането за разноски
в размер на ***** лева също е погасено, с изтичане на общата петгодишна
давност. Наред с това възражение, във връзка с вземането в размер на *****
лева, дружеството твърди, че след прехвърляне на вземането, Б. е предприел
действия по принудително събиране на сумите, в резултат на което е получил
плащане на датата 11.10.2012г. на сума в размер ***** лева, като по-рано по
негова сметка е била преведена и сума в размер на ***** лева. Извършеното
плащане е довело до прекратяване на изпълнителното производство с постановление
на ДСИ от 25.01.2013г. независимо от събирането на сумите, според „Д.“ ООД, Б.
не е изпълнил задължението си към цедента „*****“АД да му заплати цената за
прехвърленото вземане, поради което това дружество е прехвърлило вземането си
към Б. на трето лице – Н.Б., и в съдебно производство по търг.д.№157/2016г. по
описа на ОС-Пазарджик, Б. е бил осъден да заплати цената по договора, ведно с
неустойка, именно, защото на същия са били изплатени всички дължими суми. С
тези доводи, се претендира да се изключи от списъка на приетите вземания
вземането в размер на ***** лева, дължими на основание договор за цесия от
05.04.2011г. , с всички негови компоненти.
По отношение на вземането, основано на договор
за цесия от 16.07.2012г. и последващо съдебно решение се счита, че доколкото
изпълнителното производство за събиране на сумите е било образувано на
27.07.2015г., но липсвали доказателства за осъществяване на действия, спиращи
давностните срокове, то следвало да се приеме, че вземането за законна лихва за
периода от 27.07.2015г. до 29.11.2015г. е погасено по давност. по отношение на
лихвата се твърди още, че Г.А. и И.Б. са отправили претенция за изчисляване на
лихва върху една и съща главница за един и същи период. След анализ на
извършените от Ил.Б. цесии се обосновава извод, че вземането върху цялата
главница от ***** лева за периода до 08.04.2016г. е било прехвърлено на И.И., а
от него на Г.А. и възлиза на сумата от ***** лева, в следствие на което
прехвърляне, Б. не притежава вземане за законна лихва върху остатъка от
главницата в размер на ***** лева за времето до 08.04.2016г. Счита се, че
законна лихва би била дължима върху тази главница за времето от 08.04.2016г. до
29.11.2018г. и същата е в размер ***** лева.
По
отношение на остатъка от вземането по договора за цесия от 16.07.2012г. се
прави възражение за погасяване на същото по давност, тъй като съдебно е била
предявена само сумата от 300 000 лева, частично от цялото прехвърлено
вземане, което не е довело до спиране на давността по отношение на разликата до
пълния размер.
Счита
се, че от списъка на приетите вземания по чл.685 от ТЗ следва да се изключат
вземанията, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, за които синдикът следва да състави допълнителен списък,
поради което се иска изключване от разглеждания на вземанията за законни лихви
след тази дата.
Съдът,
като взе предвид гореизложеното, намира възражението на „Д.“ ООД за
основателно, поради следното:
По
отношение на вземането в общ размер на ***** лева, дължими на основание договор
за цесия от 05.04.2011г., с цедент „*****“АД, установено с влязло в сила
съдебно решение с №129/17.03.2011г. на Апелативен съд-Пловдив по
гр.д.№904/2010г., в това число: ***** лева – присъдена неустойка; ***** лева –
законна лихва върху неустойката, считано от подаване на исковата молба –
24.08.2009г., до датата на откриване на производството по несъстоятелност –
29.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането
до окончателното му изплащане, както и ***** лева – присъдено вземане за
разноски, се доказа, е същото не съществува, тъй като е погасено от длъжника „Д.“
ООД, чрез плащане, осъществено по реда на принудителното изпълнение. За това
свидетелстват представените от възразилия длъжник документи, а видно от
представените съдебни решения в производства по гр.д.№157/2016г. по описа на
ОС-Пазарджик и в.търг.д.№153/2018г. по описа на АС-Пловдив, в тези
производства, по които ответник е бил И.Б., не е било спорно, че И.Б. е получил
от „Д.“ ООД всички суми, дължими на основание договора за цесия от
05.04.2011г., вземането по който е било и съдебно установено. Погасяването на
дълга чрез плащане налага извод, че задължението на „Д.“ ООД спрямо Ил.Б. на
посоченото основание е престанало да съществува. Вземането за горната сума
следва да бъде изключено от списъка на приетите от синдика вземания.
От
списъка следва да се изключи отчасти и вземането на Ил.Б. за законна лихва
върху главница от ***** лева по договор за цесия от 16.07.2012г. за разликата
над ***** лева до предявените ***** лева и за периода от 23.08.2012г. до
08.04.2016г. Напълно се споделят доводите на длъжника в посока, че в резултат
на разпореждане с част от вземането за законна лихва върху цялата главница, в
полза на лицето И.И., Б. е престанал да бъде титуляр на това вземане до датата
08.04.2016г. След тази дата за същия съществува вземане за законна лихва върху
главницата от ***** лева, чиито размер за периода от 08.04.2016г. до
29.11.2018г. възлиза именно на сумата от ***** лева – факт, установи от съда
при използване на програмен продукт за изчисляване на законна лихва.
Длъжникът
е направил възражение за погасяване на вземането на Ил.Б. в размер на „*****“лева,
представляващо остатък от вземането за неустойка, придобито с договора за цесия
от 16.07.2012г., цялото в размер на ***** лева, ведно със законната лихва. Това
възражение е допустимо в настоящото производство и е основателно. Вземането е
било прехвърлено на Б. от „*****“АД с договор за цесия от 16.07.2012г. Същото
представлява неустойка, дължима – според представените от самия кредитор
решения с №129/17.03.2011г. по в.гр.д.№904/2010г. по описа на АС-Пловдив и
определение №557/09.07.2012г. по т.д.№576/2011г. по описа на ВКС – до
09.07.2012г., включително – датата на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3
от ЗЗД. Следователно, погасителната давност за вземането е започнала да тече на
10.07.2012г.
Несъмнено
се установи, че Б. е предявил частичен иск относно прехвърленото му вземане за
сума в размер на **** лева, който иск е бил уважен. Налице са по делото данни,
че остатъкът от „*****“лева е бил предявен чрез иск пред ОС-Пазарджик на
12.09.2015г. Т.е. вземането е било предявено преди и извън производството по
несъстоятелност на „Д.“ ООД.
Настоящият
състав приема, че вземането е погасено по давност, тъй като не се установява в
срока по чл.110 от ЗЗД кредиторът да е извършил действие, което да е довело до
спирането или прекъсването на давността, която е изтекла на 10.07.2017г.
Според
т.1 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№3/2016г.,
ОСГТК, срокът на погасителната давност не
тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира
чрез посоченото основание и заявения петитум; за разликата над предявената част
от вземането давността не спира и не прекъсва. Следователно, предявяването на
частичния иск за ***** лева не е довело нито до спиране, нито до прекъсване на
давността за непредявения остатък от вземането. В този смисъл е и нормата на
чл.116а от ЗЗД.
Предвид
горното, от списъка на приетите вземания следва да се изключат предявените от И.Б.
вземания, както следва: вземане в размер на *****лв., дължими на основание
договор за цесия от 05.04.2011г., с цедент „*****“АД, установено с влязло в
сила съдебно решение с №129/17.03.2011г. на Апелативен съд-Пловдив по
гр.д.№904/2010г., в това число: ***** лева – присъдена неустойка; ***** лева –
законна лихва върху неустойката, считано от подаване на исковата молба –
24.08.2009г., до датата на откриване на производството по несъстоятелност –
29.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането
до окончателното му изплащане, както и ******* лева – присъдено вземане за
разноски; вземане за законна лихва върху сумата от ***** лева, дължими на
основание договор за цесия от 16.07.2012г., с цедент „*****“АД, част от което е
установено с решение с №214/19.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5986/2014г., за
разликата над ***** лева и за периода от 23.08.2012г. до 08.04.2012г., както и вземане
в размер на „*****“лева, представляващо остатък от вземане за неустойка,
придобито с договор за цесия от 16.07.2012г., цялото в размер на ***** лева,
ведно със законната лихва върху предявения остатък, считано от датата на
предявяване на вземането до окончателното му изплащане.
4. По подаденото
възражение от И.Й.Б. против прието вземане на Г.В.Б.:
С
молба от 28.12.2018г., подадена по пощенски път, постъпила в съда на
31.12.2018г., Г.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.Ив.Ц.
от АК-София, е предявил срещу „Д.“ ООД свои вземания, както следва: вземане за *****
лева, дължими по договор за заем от 30.12.2008г. и вземане в размер на *****
лева, дължими по договор за заем от 14.11.2011г.
Изложени
са твърдения, че посочените суми са били предоставени на дружеството с двата
договора, тъй като Б., в качеството му на съдружник е предоставил на същото
финансова помощ под формата на заем. Сочи, че за предоставянето на сумите са
били оформени приходни касови ордери, както и, че по двата договора е
предвидено връщането на сумите да се извърши в срок, определен след получаване
на изрично писмено уведомление от заемодателя, не по-рано от изтичането на три
години от подписването на договора и от реалното предоставяне на сумата. Б.
твърди, че писмено уведомление за връщане на предоставените суми по двата
договора е отправил на 05.12.2014г., на която дата същото е било получено от
дружеството, но плащане не е последвало.
В
подаденото от И.Б. възражение се сочи, че вземанията и по двата договора не
съществуват, тъй като документите, приложени към молбата за предявяване на
вземания, били такива, създадени за целите на производството, поради което
възразява между Б. и дружеството да са възникнали облигационни отношения.
Представените приходни касови ордери се счита, че не удостоверяват предаване на
суми именно по договорите, тъй като в същите, като основание за приемане на
суми било посочено „захранване на каса“. Оспорени са датата, съдържанието и
подписите върху договорите и върху ПКО. По отношение на договора от
14.11.2011г. се прави и възражение, че при действието на Закона за ограничаване
на плащанията в брой, предаването на сума, надвишаваща разрешения праг от *****
лева, съгласно закона, също представлява индиция за последващо създаване на
договора. По отношение на ПКО, представен във връзка с договора от 14.11.2011г.
се възразява, че лицето, посочено като „наредило приемане на сумата“ и
„получило сумата“ – В.Х.Й., в било управител на дружеството до 07.04.2011г.,
считано от която дата е бил заличен като такъв в ТР, съответно е бил вписан
като управител отново на 22.03.2012г. Посочено е още, че Г.Б., освен съдружник
в „Д.“ ООД е и негов управител, което му предоставяло възможност да има достъп
до търговските книги на длъжника, да контролира воденето на счетоводните
записвания, да бъдат оформени симулативни вземания, да антидатира документи и
да манипулира входящия регистър на документите в дружеството. По отношение на
вземането по договор от 30.12.2008г., се прави възражение за изтекла погасителна
давност, при приложение на нормата на чл.114 ал.2 от ЗЗД, според която
давността е започнала да тече от датата на възникване на задължението.
Длъжникът
„Д.“ ООД е депозирал становище, в което оспорва възражението, с твърдения за
недоказаност на там изложените доводи, с акцент върху безспорността на
съществуващите правоотношения между страните по тях, както и възражение, че
вземанията по договорите са станали изискуеми през месец януари 2015г., поради
което не са погасени по давност. Посочено е, че неспазването на Закона за
ограничаване на плащанията в брой би могло да доведе до ангажиране на
административно-наказателната отговорност на лица, но не е основание да се
приеме наличие на симулативност.
Според
приетото по делото заключение на в.л.М.В., което е с вх.№2584/08.04.2019г.,
двата ПКО, представени от Г.Б., са били осчетоводени от „Д.“ ООД, доколкото
сумите са отразени като постъпили в касата, в аналитичния регистър за
съответния период са отразени операции за тези суми; в касовата книга е било
отразено движението на средства, постъпили от двата ПКО, при следване на
съответната поредност. В допълнително заключение с вх.№4126/03.06.2019г. на
същото вещо лице е направен извод, че сумите, отразени в касовата книга на
дружеството, като наличност на 31.12.2008г. – ***** лева и на 31.12.2011г. – *****
лева, са отразени в годишния отчет на дружеството, както в съхраняваните
счетоводни регистри, така и в публикувания в ТР баланс.
Преценявайки
гореизложеното, съдът намира така разглежданото възражение за частично
основателно, поради следното:
Възраженията
на И.Б. във връзка с двата, представени от Г.Б., договора за заем, в частите
относно липсата на реално сключени договори, съставянето им за нуждите на производството,
антидатирането на приходните касови ордери, липсата на представителна власт на
лицето, подписало ордерите от името на дружеството, са неоснователни и не бяха
доказани в производството по делото. Констатациите и изводите на вещото лице не
подкрепят тезата на възразилия кредитор, тъй като се доказа, че дружеството
своевременно и надлежно е осчетоводило двата ПКО. Трето лице не може да
възразява за липсата на представителна власт в отношенията между две страни,
които не спорят относно наличието й. Само по себе си и при липса на други данни
в тази посока, неспазването на изискването на Закона за ограничаване на
плащанията в брой, не може да обуслови формиране на извод за симулативност на
сключения договор от 14.11.2011г.
Поради
посоченото, съдът приема, че по силата на двата договора, на които Г.Б.
основава своите вземания, е било извършено реално предаване на заемателя на там
посочените суми, за което са били изготвени ПКО, в какъвто смисъл са налице
уговорки в самите договори. Съвпадането на представените ПКО по дати с тези на
договорите и посочването в тях на основания за внасяне на сумите, идентични по
смисъл на основанията за предоставяне на заемите, посочени в договорите, водят
съда до извода за несъмнена връзка между договорите и ПКО.
Допустимо
е кредитор, предявил вземане в производството по несъстоятелност, да направи
възражение за погасяване по давност на предявено от друг кредитор вземане.
Възражението за изтекла давност за вземането по договора от 30.12.2008г.,
направено от кредитора Ил.Б., е основателно. Касае се за договор, вземането на
заемодателя по който, според уговорката между страните става изискуемо след
покана, каквато заемодателят не би могъл да отправи преди изтичане на три
години от сключване на договора. Давността за вземането е общата петгодишна
давност по чл.110 от ЗЗД, спорно е от кой момент същата е започнала да тече.
Разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД не е приложима, тъй като в конкретния случай
са налице предпоставките от хипотезата на чл.114 ал.2 от ЗЗД – страните са
уговорили, че вземането ще стане изискуемо след покана, не по-рано от 3 години
след договора, в който случай давността е започнала да тече не от момента на
настъпване на изискуемостта, а от момента на възникване на задължението, т.е.
от момента, в който са изтекли три години от сключване на договора –
31.12.2011г. Вземането е предявено в производството по несъстоятелност много
след като се е погасило по давност.
Поради
горното, от списъка на приетите вземания, предявени от Г.В.Б., следва да се
изключи вземането за сума в размер на **** лева, по договор за заем от
30.12.2008г.
5. По подаденото
възражение от И.Й.Б. против прието вземане на П.П.С.:
П.С.
е депозирал в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ молба за предявяване на вземане спрямо
„Д.“ ООД, подадена по пощенски път на 28.12.2018г., чрез пълномощник адв.П. П..
С. е посочил, че вземането му към дружеството
се основава на договор за цесия от 21.05.2018г., с цедент по договора –
лицето К.Д.М.. Посочил е, че по силата на договора е придобил изискуемо и
ликвидно вземане на прехвърлителя спрямо „Д.“ ООД, в размер ******* лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, изчислена от 08.07.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторени разноски в размер на ***** лева за
държавна такса – суми, обективирани в изпълнителен лист от 09.07.2015г.,
издаден по ч.гр.д.№481/2015г. по описа на РС-Ихтиман. В молбата се твърди, че
цедентът надлежно е уведомил длъжника за прехвърленото вземане на 22.05.2018г.
след придобиване на вземането, С. сочи, че е предприел действия по неговото
събиране, в резултат на което е получил от дружеството сума в размер на *****
лева, а дължимият незаплатен остатък възлиза на ****** лева. Именно това е
размерът на предявеното от С. вземане в производството по несъстоятелност. Към
молбата са приложени в заверени преписи
договора за цесия, уведомлението за същата и издадения в полза на М.
изпълнителен лист.
В
изготвения списък, синдикът Ал.Т. е приел изцяло така предявеното вземане.
Във
възражението на И.Б., подадено чрез пълномощника, адв.Р.Г. от АК-София, се
прави искане вземането да бъде изключено от списъка на приетите вземания, обосновано
със следните аргументи:
Вземането
на П.С. спрямо „Д.“ ООД било отречено с решение на ОС-Пазарджик от
21.03.2018г., постановено по търг.д.№107/2018г. по описа на съда. Като
основание за възникване на вземането на цедента Кр.М. е било посочено наличието
на издадена запис на заповед от 21.09.2010г., въз основа на който е била
издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№481/2015г. на РС-Ихтиман и
изпълнителен лист. Б. твърди, че с решението по посоченото дело на
ОС-Пазарджик, по предявен от него отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК, вземането по този запис на заповед от 21.09.2010г. е било признато за
несъществуващо, при направено възражение относно каузалното отношение по него.
Съдът приел, че вземането по записа на заповед е било целенасочено създадено, с
цел Кр.М. да се легитимира като кредитор на „Д.“ ООД и да участва в
разпределение по воденото изпълнително дело срещу дружеството. Поради липсата
на вземане на прехвърлителя, последният не би могъл да го цедира на П.С..
Направено
е възражение, че вземането на П.С. е било породено от привидно основание и като
такова е абсолютно нищожно, не поражда правни последици, на основание чл.44 във
вр. с чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Прави
се възражение още и за липсата на каузално правоотношение, което да обуславя
издаването на записа на заповед.
Предявилият
вземането кредитор П.С. е депозирал становище, в което е аргументирал разбиране
за неоснователност на възражението, като е посочил липсата на доказателства приложеното
към същото решение на ОС-Пазарджик да е влязло в сила, при същевременното
наличие на доказателства в полза на М. да е издаден изпълнителен титул, който
не е оспорен.
Длъжникът,
чрез пълномощника адв.И., в съдебно заседание изразява становище за
недоказаност на твърдението за наличие на фиктивно вземане, респ. – за
неоснователност на възражението.
В
приетото по делото заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което
е с вх.№ 2584/08.04.2019г. на в.л.М.В., е констатирано, че периода от 2008г. до
2015г. включително в аналитичния дневник, воден от „Д.“ ООД на сметка 151/4
заем Кр.М. е било осчетоводено вземане на К.М. по договор за цесия от
15.09.2008г. в размер на ******* лева, което е фигурирало в този размер през
целия посочен период, без да има движение по сметката, а в публикуваните ГФО за
всяка от годините това задължение в размер на ******* лева е било отразено.
Счетоводно записване във връзка със заповед за изпълнение от 09.07.2015г. на
РС-Ихтиман, не е било извършено от дружеството. През 2016г. с дата 08.07.2016г.
е било отразено счетоводно увеличаване на вземането на К.М. с ****** лева, с
крайно салдо – ******* лева, с основание – изпълнителен лист и договор за
цесия. За 2017г. в аналитичния дневник по сметка *****заем Кр.М. като начално
салдо фигурира ****** лева, през 2017г. няма движение и крайното салдо е
същото. В ГФО за 2016г. и 2017г. са отразени задължения в размер на ******
хил.лв.През 2018г. със счетоводна операция
от 22.05.2018г. вземането е изписано от партидата на Кр.М., с основание
уведомление за цесия по договор, сключен между метанов и П.С. на 21.05.2018г. В
ГДД на Кр. М. за 2010г. не е било декларирано вземане към дружеството.
Съдът
приема възражението за основателно и намира, че от списъка на приетите вземания
следва да изключи вземането, предявено от П.С.. За да съществува това вземане,
основано на договор за цесия с лицето К.М., следва преди всички да се установи,
че М. е бил негов носител, при което е могъл валидно да се разпореди със същото
в полза на предявилото вземане лице. Настоящият съд не е обвързан от
постановеното от ОС-Пазарджик решение по търг.д.№107/2016г., тъй като няма
данни същото да е влязло в сила.
В
производството по чл.692 ал.3 от ТЗ трябва да се преценят допуснатите и събрани
по надлежния ред доказателства във връзка с твърденията и възраженията на
страните. При положение, че възразилият кредитор Ил.Б. оспорва вземането, с
довода, че записът на заповед от 21.09.2010г., от който произтича евентуалното
вземане на Кр.М., е недействителен, тъй като липсва каузално правоотношение,
което да го обуславя, длъжникът, поддържащ, че е носител на задължението, както
и кредиторът С., следваше да изложат твърдения и да ангажират доказателства,
установяващи естеството на пряката и непосредствена цел, която издателят и
поемателят на ценната книга са преследвали при издаването й, т.е. установяващи
наличието на основание за поемане на задължението. Вярно е, че записът
на заповед е абстрактна
формална сделка, при която основанието за плащане не е елемент от
съдържанието, но при
въведено възражение от трето лице за липса на такова, основанието подлежи на
доказване. Липсата на каквито и да било твърдения за наличие на кауза за
поемане на задължение от страна на дружеството към физическо лице в този
изключително висок размер от ********* лева, в съчетание със събраните по
делото доказателства, установяващи, че съществуването на подобно задължение не
е оставило никаква информационна следва в счетоводството на дружеството, както
към твърдяния момент на издаване на менителничния ефект – 21.09.2010г., така и
към датата на падежа – 30.09.2013г., а също и факта, че в годишната данъчна
декларация на метанов за 2010г. не е било декларирано вземане към дружеството,
налагат за настоящия състав извода, че се касае за фиктивно вземане, което не
съществува реално.
В
този смисъл възражението на кредитора И.Б. ще бъде уважено изцяло.
6. По подаденото
възражение от И.Й.Б. против прието вземане на Д.Г.К.:
С
молба, изпратена по пощата на 28.12.2018г. Д.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адв.Ив.Ц. от АК-София, е предявил срещу „Д.“ ООД вземане в
размер на ******* лева, произтичащо от договор за заем от 01.06.2008г.
В
молбата е посочено, че Д.К. е един от тримата съдружници в „Д.“ ООД и с договор
от 01.06.2008г., същият е предоставил на дружеството финансова помощ под
формата на безлихвен заем в размер на сумата от *****лева, за чието предаване
да бъде издаден от заемополучателя приходен касов ордер. Твърди се, че сумата е
била предадена в същия ден и е бил съставен ПКО, както и, че по силата на
договора, дружеството, като заемополучател, е следвало да върне сумата в срок,
определен след получаване на изрично писмено уведомление от заемодателя, не
по-рано от изтичането на три години от подписването на договора и от реалното
предоставяне на сумата, т.е. не по-рано от 01.06.2011г. К. твърди, че писмено
уведомление за връщане на предоставената сума е отправил на 27.01.2014г., на
която дата същото е било получено от дружеството, но плащане в рамките на
дадения срок, а и след това не е било извършено. Приложени са заверени преписи
от договора за заем, от ПКО№13/01.06.2008г. и от уведомление с
вх.№3/27.01.2014г.
В
подаденото от И.Б. възражение се сочи, че вземането по договора не съществува,
тъй като от една страна не било установено реалното предаване на сумата, а от
друга – не било ясно кое лице е подписало от името на дружеството представения
договор. ПКО не носел подпис на Д.К., а също не било известно кое лице е завело
в дружеството представеното уведомление. Прави се и възражение, че се касае за
частни документи, без достоверна дата, съставени за нуждите на настоящото
производство, без да са надлежно осчетоводени в дружеството. Счита се, че
вземането по договора е погасено по давност, при приложение на нормата на
чл.114 ал.2 от ЗЗД, според която давността е започнала да тече от датата на
възникване на задължението, при съобразяване на предвидения от страните
отлагателен срок от една година, т.е. петгодишната давност е започнала да тече
на 01.06.2009г. и е изтекла на 01.06.2014г.
Длъжникът
„Д.“ ООД е депозирал становище, в което оспорва възражението, с твърдения за
недоказаност на там изложените доводи, с акцент върху безспорността на
съществуващото правоотношение между страните по договора, както и възражение,
че вземането по договора е станало изискуемо едва след изтичането на 45 дни от
отправяне на уведомлението през месец януари 2014г.
В
идентичен смисъл е и становището, изразено в съдебно заседание от адв.Ц., като
пълномощник на Д.К..
Според
приетото по делото заключение на в.л.М.В., което е с вх.№2584/08.04.2019г., ПКО
от 01.06.2008г. е осчетоводен в дружеството със счетоводна операция с №347 и
записване дебит сметка 501 /каса/ - кредит 499/1 /други кредитори/, с
основание: да се приеме от Д.К. захранване на каса. В аналитичния регистър за
сметка 499 за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. е отразена операция 347
от 01.06.2008г. със сумата от ****** лева, в графа „партньор“ е отбелязан Д.К..
В касовата книга е било отразено движението на средства, постъпили от ПКО, при
следване на съответната поредност. В допълнително заключение с
вх.№4126/03.06.2019г. на същото вещо лице е направен извод, че сумата, отразена
в касовата книга на дружеството, като наличност на 31.12.2008г. –
47 402.94 лева, е отразена в годишния отчет на дружеството, както в
съхраняваните счетоводни регистри, така и в публикувания в ТР баланс. В ГДД за
2008г. Д.К. не е декларирал процесното вземане, но и ЗДДФЛ не е предвиждал такова
задължение.
Преценявайки
гореизложеното, съдът намира така разглежданото възражение за основателно,
поради следното:
Възраженията
на И.Б. във връзка с действителността на представения от Д.К. договор за заем,
в аспекта на липсата на реално сключен договор, съставянето му и на свързаните
с него книжа за нуждите на производството, антидатирането на документите,
липсата на представителна власт на лицето, подписало договора от името на
дружеството, са неоснователни и не бяха доказани в производството по делото.
Констатациите и изводите на вещото лице не подкрепят тезата на възразилия
кредитор, тъй като се доказа, че дружеството своевременно и надлежно е
осчетоводило съставения ПКО. Трето лице не може да възразява за липсата на
представителна власт в отношенията между две страни, които не спорят относно
наличието й.
Поради
посоченото, съдът приема, че по силата на договора за заем от 01.06.2008г., на
който К. основава своето вземане, е било извършено реално предаване на
заемателя на там посочената сума, за което е бил изготвен ПКО, в какъвто смисъл
е налице уговорка в самия договор.
Допустимо
е кредитор, предявил вземане в производството по несъстоятелност, да направи
възражение за погасяване по давност на предявено от друг кредитор вземане.
Възражението за изтекла давност за вземането по договора от 01.06.2008г.,
направено от кредитора Ил.Б., е основателно. Касае се за договор, вземането на
заемодателя по който, според уговорката между страните, става изискуемо след
покана, каквато заемодателят не би могъл да отправи преди изтичане на една
година от сключване на договора – в молбата неоснователно се твърди, че
договореното отлагане е било със срок от три години. Давността за вземането е
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, което не е спорно, но е спорно от
кой момент същата е започнала да тече. Разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД не е
приложима, тъй като в конкретния случай са налице предпоставките от хипотезата
на чл.114 ал.2 от ЗЗД – страните са уговорили, че вземането ще стане изискуемо
след покана, не по-рано от 1 година след сключване на договора, в който случай
давността е започнала да тече не от момента на настъпване на изискуемостта
(чл.114 ал.1 от ЗЗД), а от момента на възникване на задължението, т.е. от
момента, в който е изтекла една година от сключване на договора – 01.06.2009г.
Вземането е предявено в производството по несъстоятелност много след като се е
погасило по давност, поради което то не съществува.
Поради
горното, от списъка на приетите вземания следва да се изключи изцяло
предявеното от Д.К. вземане в размер на 191 500 лева, основано на договор
за заем от 01.06.2008г.
7. По подаденото
възражение от И.Й.Б. против прието вземане на „*********“ ЕООД:
С
подадена по пощата на 28.12.2018г. молба, „*********“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.С.*****, район Л., ж.к.„Л.“, бул.„******“
№**, ет.**, представлявано от управителя Н.К., чрез пълномощника адв.Ив.Ц. от
АК-София, е предявил вземане срещу „Д.“ ЕООД, както следва: ****** лева, дължими по сключен договор
за заем от 31.07.2018г., в това число: ***** лева – главница по договора; ****
лева – лихва по чл.7 от договора и **** лева – неустойка по чл.10 от договора,
начислена за периода от 01.10.2018г. до предявяване на вземането, а също и **** лева, представляващи предплатени
от това дружество разноски в производството по несъстоятелността на „Д.“ ООД,
по търг.д.№77/2018г. по описа на ОС-Кюстендил.
Към
молбата е приложен заверен препис от договор за заем от 31.07.2018г., сключен
между „*********“ ЕООД, като заемодател, и „Д.“ ООД, като заемател, с предмет –
предаване в собственост на заемателя сумата от **** лева за срок до
30.09.2018г., чрез превод по банков път. Заемателят се е задължил да заплати
лихва върху сумата в размер на 3 % - чл.7 от договора, както и при забава да
върне заема – да заплаща на заемодателя неустойка в размер на 0.005% върху
стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден. Приложен е и препис
от извлечение по сметка на длъжника в „Райфайзенбанк“ от 31.07.2018г., според
което на посочената дата наредителя „*********“ ЕООД е превело сумата от *****
лева, която в последствие е преведена на бенефициент П.С..
Синдикът
е включил вземанията в списъка на приетите вземания в общ размер на **** лева,
от които: ***** лева – главница по договор за заем от 31.07.2018г. ; ***** лева
– лихва по договора за заем; ***** лева – договорна неустойка за времето от
01.10.2018г. до 29.11.2018г. (вкл.) и ***** лева – договорна неустойка за
времето от 30.11.2018г. до 28.12.2018г. (вкл.), а също и ***** лева –
предплатени разноски.
В
подаденото възражение Ил.Б. изразява становище за привидност на договора от
31.07.2018г., тъй като – както ставало ясно от решението за откриване на
производството по несъстоятелност – още в края на 2017г. дружеството било
декапитализирано, което състояние имало траен и необратим характер, но въпреки
това с процесния договор задлъжнявало още повече, което изключвало всяка
житейска логика. Твърди се още, че към момента на постъпване на сумата по
сметка на „Д.“ ООД, банковите му сметки са били запорирани по изп.д.№176/2015г.
по описа на ЧСИ Г.З.с рег.№888, с район на действие ОС-Пазарджик, както и, че с
цел заобикаляне на наложените запори и с цел да „превърти“ в рамките на един
ден сумата в размер на ***** лева, „Д.“ ООД е открило нова банкова сметка. ***,
че с този договор изкуствено е създаден още един кредитор, свързано лице с
длъжника, с оглед процентното съотношение на вземанията в производството по
несъстоятелност. Искането е за изключване на вземането от списъка на приетите
вземания, поради нищожност на договора за заем, като привиден такъв.
Длъжникът
„Д.“ ООД е депозирал писмено становище по възражението, с което е оспорил
основателността му. Обърнато е внимание на съществуващото противоречие между
твърденията на И.Б. в подаденото възражение и в депозирана по делото въззивна
жалба срещу решението за откриване на производство по несъстоятелност относно
финансовото състояние на дружеството. Сочи се, че именно получаването на заем
по процесния договор е бил един от опитите на длъжника да премахне, поне
частично, едно от големите си задължения.
Според
приетото по делото заключение с вх.№2584/08.04.2019г., изготвено от в.л.М.В.,
извършеният превод на сума в размер на ***** лева е бил осчетоводен от „*********“
ЕООД. Ваналитичния регистър за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. на „Д.“ ООД
сумата от **** лева е отразена по сметка 503/3 и кредит 151/5- партида за заем
на „*********“ ЕООД. Основанието е банково извлечение, номер на счетоводната
операция 4 от 31.07.2018г. Вещото лице е установило постъпването на сумата от ****
лева по сметка на „Д.“ ООД, с наредител „*********“ ЕООД и превеждането й същия
ден на П.С.. Според поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание,
записванията на задълженията на „Д.“ ООД към „*********“ ЕООД са извършени с
хронология, която следва поредността на счетоводните записвания.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира подаденото от И.Б. възражение за неоснователно.
Твърденията за привидност на договора не се подкрепят по никакъв начин от
събраните по делото доказателства, които – напротив, сочат на извод за наличие
на валидно сключен договор за заем между двете търговски дружества, сумата по
който е предоставена реално на заемателя, задължението е с настъпил падеж и
липсва плащане. Вземането, респ. задължението по договора са своевременно и
надлежно осчетоводени при всяка от страните. Предвид посочено, няма
предпоставки да се приеме наличие на симулация, която да очертае извод за
нищожност на съглашението.
За
съда се налага извод, че предявеното от „*********“ ЕООД вземане съществува във
всичките му компоненти, така, както е прието от синдика. Всъщност, по същество
липсват възражения срещу периодите и размерите на акцесорните вземания, както и
срещу вземането за разноски в производството по несъстоятелността.
8. По подаденото
възражение от С.М.В. против приетото вземане на „*********“ ЕООД:
Относно
това подадено в срок възражение важи всичко, изложено от съда по предходната
точка, тъй като възражението е идентично с направеното от И.Б. възражение срещу
вземането, предявено от това дружество, поради което съдът препраща към вече
изложените фактически и правни мотиви, налагащи извод за неоснователност на
възражението.
9. По подаденото
възражение от С.М.В. против
прието вземане на Д.Г.К.:
По
отношение на така подаденото възражение съдът констатира, че същото е идентично
по съдържание и смисъл на възражението, подадено от И.Б. срещу вземането на
същия кредитор. Идентични по характер са и събраните доказателства.
Безпредметно е съдът да преповтаря вече изложеното по повод разгледаното
възражение на Ил.Б., поради което препраща изцяло към констатациите и изводите,
направени в т.6 от съобразителната част на настоящото решение.
10. По подаденото
възражение от С.М.В. против
прието вземане на Г.В.Б.:
Отново
се касае за възражение, подадено в установения от закона срок, чието текстово
съдържание и приложения, както и ангажирани в хода на делото доказателства са
идентични с тези, касаещи подаденото и разгледано в настоящото определение
възражение на И.Й.Б. срещу приетото вземане на Г.Б.. Поради това, за
възражението на Ст.В. срещу вземането, предявено от този кредитор, важи всичко
изложено в т.4 на определението, наложило извода за частична основателност на
възражението.
11. По подаденото
възражение от С.М.В. против
прието вземане на П.П.С.:
Разглеждайки
възражението на И.Б. срещу вземането, предявено от П.С. в т.5 от настоящото
определение, съдът намери, че от списъка на приетите вземания следва да изключи
изцяло вземането, предявено от П.С.. Поради това и предвид аналогичните на вече
разгледаните правни доводи, изложени във възражението на Ст.В., съдът препраща
към съображенията, изложени в т.5 на определението.
12. По подаденото от
Национална агенция за приходите, възражение
срещу приети вземания на Д.Г.К. и Г.В.Б..
НАП
възразява срещу включването в списъка на приетите вземания на вземанията на Д.К.
и на Г.Б. с поредност за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ. Позовава се
на твърдяното от самите лица обстоятелство, че същите са съдружници в
дружеството, на което са предоставили заеми, поради което счита,ч е се касае за
вземания по чл.616 ал.2 т.2 от ТЗ, подлежащи на удовлетворяване по реда на
чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ.
Синдикът
изразява становище за недопустимост на възражението, тъй като счита, че посочването
на реда на удовлетворяване не е задължителен елемент от списъка на приетите
вземания, поради което и срещу този ред не би могло да се възразява, което би
могло да бъде сторено едва след изготвяне на сметката по чл.721 от ТЗ.
Пълномощникът
на кредиторите адв.Ц. счита, че синдикът правилно в определил реда за
удовлетворяване на вземанията.
Идентично
е и становището на пълномощника на дружеството-длъжник.
Съдът
намира следното:
С
настоящото определение съдът ще изключи от списъка на приетите вземания тези,
предявени от Г.Б. за сумата от ***** лева по договор за заем от 30.12.2008г. и
изцяло предявеното от Д.К. вземане в размер на ***** лева, основано на договор
за заем от 01.06.2008г. Този правен резултат очертава липсата на предпоставки
за изменение на списъка относно реда на удовлетворяване на посочените вземания.
Съдът
счита, че е процесуално допустимо подаването на възражение срещу посочената от
синдика в списъка поредност по чл.722 от ТЗ, тъй като макар редът за удовлетворяване
да не е въведен нормативно като задължителен елемент от съдържанието на
списъка, доколкото в случая фигурира, подлежи на проверка в производството по
чл.692 ал.3 от ТЗ.
Възражението
на НАП относно вземането на Г.Б. за сума в размер на **** лева по договор за
заем от 14.11.2011г. е основателно. Както твърди и самият кредитор, сумата е
дължима, по силата на предоставен заем от него, в качеството му на съдружник в „Д.“
ООД, като целта на договора е била да подпомогне финансово дружеството. При
така установените характеристики на вземането несъмнено е, че се касае за
такова по чл.616 ал.2 т.2 пр.1 от ТЗ – вземане, произтичащо от отпуснат на
длъжника кредит от съдружник. Такова вземане, съгласно чл.722 ал.1 от ТЗ,
подлежи на изплащане при извършване на разпределение на осребреното имущество в
поредността по т.10 на нормата.
Посоченото
налага извод, че списъкът следва да се коригира и в тази му част.
На основание чл.674
ал.2 от ТЗ, след одобряване от съда на списъка с приетите вземания по чл.692
ал.1 от ТЗ съдът следва незабавно да свика събрание на кредиторите с дневен
ред по чл.677
ал.1 т.8 от ТЗ - определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, определяне метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценители и определяне на възнаграждението им. Доколкото предвид нормата на чл.669
ал.3 от ТЗ първо събрание на кредиторите не е проведено, то с постановяване
на настоящото определение по аргумент от разпоредбата на чл.669
ал.4 от ТЗ, в дневния ред на събранието на кредиторите следва да бъде
включена точка за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на
възнаграждението му.
Събранието на кредиторите ще бъде
насрочено за 27.09.2019г. от 11.00 часа в залата на ОС-Кюстендил.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.692 ал.4 от ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
О Д О Б Р Я В А списък
№1 по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ на приети от синдика на „Д.“ ООД, с ЕИК ********,
вземания, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, в производството по търг.д.№77/2018г.,
обявен в ТР на 11.01.2019г., със следните
изменения:
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане на С.М.В. за сума в размер ****** лева – начислена законна лихва върху
за периода от 23.08.2012г. до 29.11.2018г. по договор за цесия от 08.04.2016г.
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземания на И.Й.Б., както следва: 1/ вземане за сума в размер на „*****“лева, представляващо остатък от
вземане за неустойка, придобито с договор за цесия от 16.07.2012г., ведно със
законната лихва върху предявения остатък, считано от датата на предявяване на
вземането до окончателното му погасяван; 2/
вземане за сума в размер на ***** лева, дължими на основание
договор за цесия от 05.04.2011г., в това число: ***** лева – главница,
представляваща присъдена неустойка, ведно със законната лихва от 30.11.2018г.
до окончателното погасяване; ***** лева – законна лихва върху главницата,
считано до 29.11.2018г., както и **** лева – присъдено вземане за разноски по
гр.д.№904/2010г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, както и 3/ вземане за
законна лихва върху сума от ***** лева, за разликата ***** лева и за периода от 23.08.2012г. до 08.04.2012г.
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане на Г.В.Б. за сума в размер ***** лева, основано на договор за заем от
30.12.2008г.
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане на П.П.С. за сума в размер на ***** лева, основано на договор за
цесия от 21.05.2018г.
ИЗКЛЮЧВА от списъка вземане на Д.Г.К. за сума в размер на ***** лева, основано на договор за заем
от 01.06.2008г.
ИЗВЪРШВА промяна в поредността по чл.722 от ТЗ по отношение на приетото вземане на Г.В.Б.
за сума в размер на **** лева, основано на договор за заем от 14.11.2011г.,
като поредността, вместо по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ, се счита предвидена по чл.722 ал.1 т.10 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията в останалата им част.
СВИКВА събрание на
кредиторите на „Д.“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„******“ БЦ „*****“ №**, ет.**,
ап.**, което да се проведе в залата на Окръжен съд-Кюстендил на 27.09.2019г. от 11.00 часа, при
следния дневен ред: 1/ Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му; 2/ Определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника; 3/ Определяне метода и условията на оценка на имуществото и 4/ Избор
на оценители и определяне на възнаграждението им.
Определението, на основание чл.692
ал.6 от ТЗ, не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията–
Търговски регистър за обявяване по партидата на длъжника, на основание чл.692
ал.5 от ТЗ, както и за обявяване на поканата за свикване на събрание на
кредиторите.
Определението да се впише в книгата по чл.634в
ал.1 от ТЗ, водена при КнОС.
Препис от определението да се връчи на синдика Ал.Т. за сведение.
Препис от определението да се приложи по търг.д.№77/2018г. по описа на
ОС-Кюстендил.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: