Р Е Ш Е Н И Е
№1650
гр. Пловдив, 24 септември 2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в
публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 676 по описа за 2020год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с § 4 ал.1 т.2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/. Образувано е по жалба от С.Д.С.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адвокат
М.М., съдебен адрес:***, офис 2, против Заповед №
890/02.09.2019 год., издадена от Кмета на Община Родопи, с която е одобрен план
за изменение на кадастралната основа на кв.2, село Кадиево, като отпадат
поземлени имоти с пл. № 14 и пл.№ 15 и се образуват нови имоти с пл. № 14 и пл.
№ 15 по кафявите линии, надписи и зачертавания, съобразно графичната част към
заповедта. Счита се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй
като с него без да са налице законовите предпоставки за това, са променени
граници на съществуващи такива. Доводи по същество на спора са изложени в
представена писмена молба с вх. № 11781 от 28.07.2020 г. Претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът-Кмет
на Община Родопи, чрез процесуалния представител адв.
Н., оспорва жалбата. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване
на обжалваната заповед. Претендират се разноски. Подробни съображения са
изложени в представени по делото писмени бележки.
Заинтересованата
страна К.Й.Г., чрез процесуалния представител адв. А.Й.,
счита жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед на Кмета на Община
Родопи, за правилна и законосъобразна. Претендират се разноски. Представя
писмени бележки.
По
допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения за това срок, във връзка с което е постановено
Определение от 22.04.2020 год. по настоящето дело. Жалбоподателят е собственик
на ПИ пл.№ 14 – в обхвата на одобреното изменение на КП, и като такъв е
активно легитимирано лице, поради което жалбата е допустима.
Съгласно § 4,
т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри
кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по
реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и
Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от
общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в
недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват
със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета
на района.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – техническа
експертиза и както и според данните от регистъра на Агенция по геодезия, картография
и кадастър (http://www.cadastre.bg/) за землището на село Кадиево, община
Родопи, област Пловдив не е одобрена кадастрална карта.
С влязло в сила
решение № 4317 от 26.11.2012г. по гр. дело № 14635 по описа за 2011г. на
Районен съд – Пловдив, XIV – ти гр. състав е признато за установено по
отношение на С.Д.С., че действащият кадастрален план на с. Кадиево съдържа
съществена грешка, изразяваща се в неправилното заснемане на имотната граница
между собствения му УПИ IV-14 и УПИ III-15, собственост на И.К.П., както и че последната, към момента на
одобряването му – със Заповед №
138/1989г., е била собственик на площ от 23 кв.м, заключена между погрешно
заснетата и действителната имотна граница, обозначена с цифрите 6,11,8,6 както и на площ от 35,5 кв.м, обозначена с
цифрите 8,13,5,7,8,13 в скица №8 към допълнителното заключение на вещото лице В.Г.,
същите неразделна част от решението. В цитираното решение е посочено, че с
нотариален акт № 108, том VII, дело № 2266/1988г. на нотариус при РС Пловдив, И.К.П.
е придобила правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в с. Кадиево, Пловдивска област, състоящо се от
664 кв.м., съставляващо парцел V, имот пл. № 45 от кв. 16 по плана на селото.
По регулационния план на с. Кадиево от 1949г. за имот № 45 е бил отреден
парцел V- 45 от кв. 16, образуван от
имот № 45, придаваема
част от имот пл. № 50 и придаваема част от имот без планоснимачен номер. Със заповед № 138/1989г. е одобрен
действащият кадастрален и регулационен план на с. Кадиево, в който имот № 45
(стар) е отразен с пл. № 15 (нов), за
който е отредено УПИ III, кв. 2, а имот
№ 50 (стар) е отразен с пл. № 14 (нов), за който е отредно УПИ IV, кв. 2.
Подадено е
заявление с вх. № 94И-300-1 от 01.04.2016г. от И.К.П. за одобряване на приложен
проект за поправка на кадастралния план на с.Кадиево във връзка с влязло в сила
решение № 4317 от 26.11.2012г. по гр. дело № 14635 по описа за 2011г. на
Районен съд – Пловдив, XIV – ти гр. състав. По заявлението е издадена
заповед № 1115 от 20.10.2016г., с която
кметът на Община Родопи е одобрил план за изменение на кадастралната основа на
кв.2, с.Кадиево, „като отпадат поземлени имоти пл.№ 14, № 15 и се образуват нови
имоти пл.№ 14, пл.№ 15 по кафявите линии и надпис и зачертаване“. Заповедта е
отменена с влязло в сила решение № 336 от 08.03.2017г. по адм.
дело № 2847 по описа за 2016г. на Административен съд – Пловдив, VI – ти
състав, с мотиви, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на цифрови данни по
изготвената скица – проект и липса на геодезическо
заснемане.
Според
Удостоверение за наследници № 10У-172/09.01.2018г., издадено от район „Източен“
при община Пловдив, К.Й.Г. е единствен законен наследник на И.К.П..
Със заявление
вх. № 94И-300-1#12 от 02.02.2018г. К.Й.Г. *** да бъде
попълнен кадастралният план на с. Кадиево, относно границата между поземлени
имоти с № 14 и 15, кв. 2, в изпълнение на решение № 4317 от 26.11.2012г. по гр.
дело № 14635 по описа за 2011г. на Районен съд – Пловдив, XIV – ти гр. състав и
скица №8 от съдебно-техническата експертиза, неразделна част от същото.
Към заявленията
са представени проект за изменение на кадастралния план, придружен от геодезическо заснемане от м. 05.2017 г. /л. 130 до 137 / на
съществуващите сгради и огради в УПИ III-15 и УПИ IV-14, отредени съответно за
поземлени имоти 14 и 15 кв. 2 по регулационния план на с. Кадиево в М 1:1000 и
Ml:200; оцифряване на скица № 8 /лист 129/
-неразделна част от решението на ПРС в М 1:200; проект за изменение на
кадастралния план в М 1:200/лист 128 по делото/ и М 1: 1000/лист 17 /с координати
на точките определящи новата граница по т.№7,8,11; оцифряване
на част от действащия РП на с. Кадиево, одобрен със заповед № 138/1989 г /лист
127 /.
Със заявление
вх. № 94 И-300-1#15 от 11.12.2018 г. /лист 107 / К.Г. е представила допълнение
към първоначалното заявление с допълнена обяснителна записка на проекта за
изменение на КП и комбинирани скици от м.11.2108 г. /лист 102 и 104/.
С решение №
1366 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 476 по описа за
2019 г. на Административен съд Пловдив е отменен мълчалив отказ на кмета на община
Родопи да се произнесе по заявление вх. № 94-И-300-1#12 от 02.02.2018г., допълнено със заявление вх. № 94-И-300-1#15 от
11.12.2018г. на К.Й.Г., за попълване на кадастралната основа по плана на с.
Кадиево, кв. 2 за имотната граница между ПИ № 14 с ПИ № 15.
Преписката по
заявление с вх. № 94-И-300-1#12 от 02.02.2018г., допълнено със заявление вх. № 94-И-300-1#15 от
11.12.2018г. на К.Й.Г.,*** за процедиране на изменение в действащия кадастрален
план на с. Кадиево, община Родопи, област Пловдив, съобразно отразените в
приложените към заявленията геодезическо заснемане,
проект за изменение на кадастралния план и комбинирани скици на хартиен и
цифров носител, граници между имоти с пл. номера 14 и 15, кв. 2 по кадастралния
и регулационен плана на с. Кадиево, одобрен със заповед № 138/1989г., за които
са отредени УПИ IV-14 и УПИ III-15.
Последвало е
издаване на процесната заповед № 890 от 02.09.2019 г., с която на основание чл.
54, ал.1 и ал.2 по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР във връзка с параграф 4, ал.1,
т.2 от ПЗР на ЗКИР е одобрен план за изменение на кадастралната основа на кв.2,
село Кадиево, като отпадат поземлени имоти с пл. № 14 и пл.№ 15 и се образуват
нови имоти с пл. № 14 и пл. № 15 по кафявите линии, надписи и зачертавания,
съобразно графичната част към заповедта.
В заповедта е
посочено, че същата се издава във връзка с Решение № 4317 от 26.11.2012 г. на
ПРС по гр. дело № 14635/2011 г. и скица №8–неразделна част, потвърдено с
Решение № 1382 от 12.07.2013 г. по (в) гр. дело №348/2013 г. на ПОС, както и са
взети предвид Решение № 336 от 08.03.2017 г. по адм.
дело по № 2847/2016г. по описа на Административен съд Пловдив, геодезическо заснемане в цифров вид и на хартия от май 2017
г., комбинирана скица от 2018 г., изготвена от инж. С.С.,
Акт за непълноти и грешки № 1 от 26.06.2019 г. Тук следва да се посочи, че във всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го
да издаде административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но те
трябва да предхождат издаването на акта (в този смисъл са разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК).
По искане на
жалбоподателя по делото беше допусната СТЕ, чието заключение беше изслушано и
прието с възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
ВЛ е дало
заключение, че като основа за изработка на проекта Община Родопи е предоставена
извадка от плана 1989 г. на хартиен носител, идентична на приложение № 1.
Посочено е, че кадастрална карта за селото не е изработена. За изработка на
проекта за изменение на КП е създаден цифров модел, представен на диск, като
графично изображение на този цифров модел е представен в по-едър мащаб, в който
са съвместени: линии от оцифрена скица №8 към
съдебното решение; регулационни линии от одобрен РП от 1989 г. и измененията
му; регулационна линия по плана от 1949 г.; линии от геодезическо
заснемане на сгради и граници на двата имота ПИ 14 и ПИ 15 .
Посочено е
също, че проектът е изготвен съгласно изискванията на чл.18,ал.4,т.2б от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ за съдържание,създаване и поддържане
на КККР.
Според ВЛ графичната
част към заповед № 890/02.09.2019г. съответства на скицата към влязлото в сила
съдебно решение, постановено по гр. дело гр.д. № 14635/ 2011г. по описа на PC
-Пловдив - 14 гр.с.
Дадено е
заключение, че разликите в местоположението на точки № 7,8,11, определени в
съдебното решение, нанесени по координати от проекта и съответните части от
граници по плана от 1949г. /по т.№7,8/
и по плана от 1989 г. /по т. № 8,11/ са в границите на точността
определена в чл.18, ал.4, т.2б от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.
Според
заключението на експерта имотната граница е отразена съобразно диспозитива на
съдебното решение с посочените в същото точки 7,8,11 и квадратури от 23 кв. м.
и 35.5 кв. м., определени между граници по плановете от 1949г. и 1989г.
Изрично е
посочено, че имотната граница по т. №7,8
съответства на имотната граница по плана от 1989 г. и имотната граница по т.
№8,11 съответства на парцелната граница по плана от 1949 г.
Експертът е посочил също, че графичната част към
заповед № 890/02.09.2019 г. съответства на графичната част към заповед №
1115/20.10.2016 г. /в границите на графичната точност/.
В о.з. на
29.07.2020 г. ВЛ е уточнило, че е взел предвид геодезическото заснемане, което
е приложено по делото. Заявено е, че „…Най-голямата грешка, която открих е в
точка № 8, отразена в комбинираната скица - 40 см. Точка 7 и 11 съвпадат точно,
а допустимите разлики са 90 см. По точка 8 съм открил разлика 40 см. Има
геодезично заснемане към проекта….“
Според
обясненията на ВЛ има съответствие на
границата между двата имота на така посочената комбинирана скица, както и
скицата към съдебното решение и геодезическото заснемане.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, поради следното:
В случая
изменението е заявено на основание разрешен спор в исково производство по
чл.53, ал.2 от ЗКИР. Предвид липсата на одобрена КККР за с. Кадиево, община
Родопи, компетентен да издава заповеди за изменение на действащия кадастрален
план е кметът на общината.
От изложената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган- кметът на община Родопи, при спазване на
установената писмена форма, и при наличие на законово регламентираните
реквизити за неговото издаване. Съдът приема, че оспореният акт е издаден при
спазване на административнопроизводствените правила и
в съответствие с материалния закон, по следните съображения:
Според правилото на чл.
24, ал.1 от АПК производството по издаване на индивидуален административен акт
може да започне по служебен почин, както е в случая след като на началника на
СГКК гр. Пловдив е изпратена адм. преписка от ПАС за
ново произнасяне, а производството е стартирало по редовно заявление на К.Г.
/законен наследник на И.П./.
За изменение на кадастър
при отстраняване на непълноти и грешки, каквато е хипотезата в настоящия
случай, е приложима разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, според която когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може
да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана
скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
В случая процесната заповед, е постановен въз основа на
влязло в сила съдебно решение № 4317 от 26.11.2012 г. по гр. д. № 14635 от 2011
г., което обуславя приложимост на разпоредбата на чл. 53 а от ЗКИР.
Критерият за законосъобразността на обективираното
чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза, а именно по
чл. 53а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването
според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение,
обвързващо и двете страни по спора, т. е. такова, което установява както
собственост, така и граници на съответния имот.
В чл. 53а от ЗКИР са изброени изчерпателно случаите, при
които за измененията на кадастралната карта по чл. 52 от ЗКИР и за измененията
на кадастралните регистри по чл. 53 от ЗКИР не се издават заповеди, а именно:
1.изпълнение на влязло в сила съдебно решение /става въпрос за съдебно решение,
постановено в исково производство, свързано с установяване правото на
собственост или установяване на граница между имоти/; 2. разделяне, съединяване
или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и
също лице; 3. нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване
на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на
техническата инфраструктура; 4. повторно определяне на координатите на
граничните точки на поземлен имот при условия, определени с наредбата по чл.
31.; 5. нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на: а) влязъл в сила
подробен устройствен план, одобрен по реда на чл. 16
от Закона за устройство на територията; б) прилагане на влезлите в сила
неприложени дворищно регулационни планове по § 8, ал. 2, т. 1 от преходните
разпоредби на Закона за устройство на територията; в) влязъл в сила план за
уедряване по чл. 37е от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи; г) влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 във връзка
с ал. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи. Извън изброените случаи, следва да се издаде
заповед за изменения по чл. 52 и чл. 53 от ЗКИР.
Съдът отбелязва, че към момента на издаване на заповедта,
нормата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР предвижда вече възможност за изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри и без издаване на нарочен
административен акт, в случаите по чл. 52 и чл. 53, тогава когато измененията
се налагат за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Въпреки тази
разпоредба, кметът на община Родопи се е произнесъл с нарочен акт, тъй като
нормата на §4, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗКИР не прави изключение при отделните
хипотези, при наличието на които се изменят кадастралните планове и регистрите
за населени места, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ, ЗТСУ и по реда на §40
от ПЗР на ЗИД на ЗКИР, които нямат одобрени кадастрална карта и кадастрален
регистър. В обстоятелствената част на оспорения акт изрично са посочени
релевантните за издаването му факти, както и правното основание, при което е
одобрено изменението на кадастралния план за процесните имоти.
Съгласно чл.31 от ЗКИР
съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните
регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Наредбата определя и класификатора за начина на
трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и
предназначение на недвижимите имоти. Такава наредба към датата на издаване на
оспорения административен акт и към настоящия момент е НАРЕДБА № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри (наредбата).
В § 4 (1) и (2) от ПЗР на
Наредбата е предвидено, че до одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите
(разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и §
6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.) и по
реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат в актуално
състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили
изменения в недвижимите имоти, засягащи съдържанието на кадастралния план,
включително и в случаите на § 8. Скиците на недвижимите имоти се изработват по
образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК. Кадастралните планове се
поддържат в цифров и/или графичен вид. Кадастралните планове в графичен вид се
преобразуват в цифров вид по реда на чл. 83. Измененията по § 4, ал. 1 от Наредбата се нанасят от
общинската администрация в графичния оригинал на кадастралния план, в цифровия
му вид и в копието, върху което е одобрен действащият подробен устройствен (градоустройствен) план. Заповедта за изменение
се съобщава на заинтересованите лица по реда на АПК.
Според § 4 (6) т.6 от ПЗР
на Наредбата непълнотата или грешката се отстранява от общинската
администрация, като: а) въз основа на проекта за изменение и скицата-проект,
както и други официални документи и доказателства, представени от заявителя,
общинската администрация установява на място непълнотата или грешката;
установяването й се извършва с акт по образец, одобрен от изпълнителния
директор на АГКК; б) проектът за изменение и скицата-проект за отстраняване на
непълноти или грешки съдържа данни за имота от кадастралния план и линията,
указваща поправеното местоположение на границата на поземления имот или
очертанието на сградата или допълнените граница или сграда и идентификаторите
им;в) проектът за изменение и скицата-проект са неразделна част от акта за
установяване на непълнотата или грешката; г) актът се подписва от съставителя,
заявителя и пряко заинтересованите собственици; при неподписване на акта от
заинтересованото лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и
общинската администрация издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката
в кадастралния план, за което уведомява заявителя;д) акт за непълноти или грешки не се подписва от пряко заинтересованите
лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните
линии от приложен устройствен план се нанасят като
имотни граници; е) когато непълнотите или грешките са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
Според чл. 75 от Наредбата
проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се
изработва и представя в цифров вид във формата по чл. 12, т. 5 ЗКИР и съдържа:
1. вид на изменението; 2. данни за правоспособното лице – номер от регистъра на
правоспособните лица и наименование/име; застрахователна полица или данни за
застрахователна полица;3. данни за възложителя на проекта;4. обхват на проекта
– идентификатори на обектите на кадастъра, които се засягат от изменението,
както и координати на подробните точки, които се запазват и ограничават
изменението;5. данни от кадастрална карта, схеми на етажи и кадастрален
регистър на недвижимите имоти в обхвата на изменението;6. проектни данни за
изменението;7. материали и данни от геодезически
измервания и обработката им по чл. 73, ал. 7;8. материали от геодезически измервания и данни за нови точки от геодезическата основа по чл. 26, както и реперни карнети по чл. 23, ал.
10; 9. документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение;10.
обяснителна записка.
В настоящия случай е
съставен Акт № 1 от 26.09.2019г. за непълноти в одобрен кадастрален план. Видно от съдържанието на
акта, същият не е подписан от заинтересуваното лице С. С..
Следва да се посочи също,
че с изменението в ЗКИР от 2014г. отпада изискването за съставяне на акт за
непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта,
когато тя съдържа непълноти и грешки, при което повдигането на спор за
материално право чрез неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересувано
лице вече не представлява основание да се откаже заявеното изменение. Отпадане
на изискването за изготвяне на АНГ в производството по изменение на КК и КР
след изм. на чл.51 – чл.54 от ЗКИР не игнорира „спора за собственост“ като
основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от текста на
ал.2 от чл.54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за
административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява
„застъпването“ на претендираното право на собственост
и това по действащата КК и КР /Решения №№ 10658/15г.; 13881/15г., др. на ВАС,
Второ отделение/.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че проектът за изменение на КО не отговаря на
законовите изисквания, тъй като не се основава на изработено за целта геодезическо заснемане, както и защото при изготвянето му
не са използвани задължителни цифрови данни. Видно от заключението на ВЛ заявлението е подкрепено с
нужните изходни материали (геодезическо заснемане;
проект за изменение на кадастралния план, изработен от лице с проектантска
правоспособност и комбинирани скици на хартиен и цифров носител), които позволяват попълване на кадастралния
план относно границата между поземлени имоти с номера 14 и 15, кв. 2 по
кадастралния план на с. Кадиево и отразяват правилно границите, установени с
влязло в сила решение № 4317 от 26.11.2012г. по гр. дело № 14635 по описа за
2011г. на Районен съд – Пловдив, XIV – ти гр. състав.
Безспорно е
обстоятелството, че с влязлото в сила съдебното решение е признато за установено
по отношение на жалбоподателя, че действащият КП на с.Кадиево съдържа
съществена грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на имотната граница
между собствения му УПИ IV – 14 и УПИ III -15, собственост на И. П., както и че
последната, към момента на одобряването му със Заповед № 138/1989г. е била
собственик на площ от 23 кв.м., заключена между грешно заснетата и
действителната имотна граница, обозначена с цифрите 6, 11, 8, 6, както и на
площ от 35,5 кв.м., обозначена с цифрите 8, 13, 5, 7, 8, 13 в скица № 8 към
допълнителното заключение на вещото лице В.Г.. Тоест, площта от 23 кв.м. обозначена с цифрите 6,
11, 8, 6, както и площта от 35.5 кв.м., обозначена с цифрите 8, 13, 5, 7, 8, 13
в скица № 8 към допълнителното заключение по СТЕ – погрешно са били заснети в
действащия КП на с.Кадиево към УПИ IV – 14 на Ст.С., вместо към УПИ III -15,
собственост на И.П., чиято собственост са били към 1989г.
Жалбоподателят релевира като съществено процесуално нарушение, че графичната
част към заповедта отразява положение, различно от диспозитива на съдебното
решение. Това оплакване съдът счита за лишено от основание. В тази посока е и
заключението на вещото лице, в което е посочено, че графичната част към заповед
№ 890/02.09.20119г. съответства на скицата към влязлото в сила съдебно решение,
постановено по гр. дело гр.д. № 14635/ 2011г. по описа на PC -Пловдив - 14
гр.с., а разликите в местоположението на точки № 7,8,11, определени в съдебното
решение, нанесени по координати от проекта и съответните части от граници по
плана от 1949г. /по т.№7,8/ и по плана
от 1989 г. /по т.№ 8,11/. са в границите на точността определена в чл.18, ал.4,
т.2б от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.
Същевременно и
заявеното от вещото лице в съдебно заседание не остава изолирано от събрания доказателствен материал. ВЛ е дало заключение, че проектът
е изготвен съгласно изискванията на „Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ
за съдържание,създаване и поддържане на КККР" за точност, определени в чл.18,ал.4,т.2б:
"точността на нанесените в КК имоти се определя чрез изчисляване стойности
на:грешка в абсолютното положение на подробна точка и грешка в разстоянието
между две подробни точки , като допустимите стойности на тези грешки в ал. 4,
т.2 за урбанизирани територии и когато координатите са определени по графичен
план и са за точки от нетрайно материализирани граници, сгради на основно
застрояване допустима грешка в абсолютното положение на подробна точка е до 90
см, а на допустима грешка в разстоянието между две подробни точки е до 60 см. Заедно с това по делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи
възраженията на жалбоподателя, че стойностите на разликите не са в допустимите
от закона предели. Следва да се посочи също, че от данните в КККР не произтичат
промени във вещноправния статут на имотите и
съответно нанасянето на имот в КККР не води до възникване или погасяване на
вещни права. Обратно – промените в правото на собственост, както в случая, са
основание за изменение на КККР.
При това положение,
съдът намира, оспорената заповед за материално законосъобразна, като
административният орган е изпълнил задължението си да изпълни точно влязлото в
сила съдебно решение.
В процесния случай
правилно административният орган на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР е издал
процесната заповед в съответствие с
приложимите материалноправни норми. Това налага
жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
При очерталия
се изход на делото, следва да се присъдят сторените разноски за воденето му,
които се констатираха в размер на 600,00лв.–за ответника-Община
Родопи и 800,00лв. за заинтересованата страна-К.Г., съгласно представени по
делото списък с разноски, договори за правна защита и съдействие и
доказателства за плащане.
Съдът намира за
неоснователно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
възражение за платени адвокатски възнаграждения, тъй като така платените
възнаграждения са съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъществения обем процесуално представителство и
фактическата и правна сложност на делото.
По делото са
проведени две съдебни заседания, в които ответната страна и заинтересованата
страна са надлежно представлявани от процесуални представители, в хода на
съдебното производство е ангажирана експертиза и е разпитано ВЛ, както и са
представени писмени бележки от процесуалните представители на ответника и
заинтересованата страна.
Съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
По делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лв. от ответника - Община Родопи. Възнаграждението за един адвокат,
изчислено по правилата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция -
ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.). възлиза на
500,00 лв.
По делото са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лв. от заинтересованата страна – К.Г.. Възнаграждението за един адвокат,
изчислено по правилата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция -
ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) възлиза на
600,00 лв.
Жалбоподателят следва да бъде осъден също
така да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив завишения депозит
за СТЕ, изготвена от вещото лице В.Г. в размер на 260,00лв., който съдът
констатира, че не е внесен в определения срок.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК,
Административен съд Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Заповед №
890/02.09.2019 год., издадена от Кмета на Община Родопи, с която е одобрен план
за изменение на кадастралната основа на кв.2, село Кадиево, като отпадат
поземлени имоти с пл. № 14 и пл.№ 15 и се образуват нови имоти с пл. № 14 и пл.
№ 15 по кафявите линии, надписи и зачертавания, съобразно графичната част към
заповедта.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** да заплати на Община Родопи сумата от 600,00 /шестстотин/
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на К.Й.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 800,00/осемстотин/лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Д.С., ЕГН ********** да заплати по сметката за вещи лица на Административен
съд – Пловдив сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/