Р Е Ш Е Н И Е
№ 2232
гр.Пловдив, 03.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5943/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 455632 –F482698/06.08.2019г. издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с което на „П. 2“ ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление
– гр.Пловдив, ***, представлявано С. П. П., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД,
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева),
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от
министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е изцяло
незаконосъобразно. Поддържа, че при съставяне на АУАН са допуснати множество
процесуални нарушения, като не е посочено мястото на извършване на нарушението,
посочен е адрес гр.Пловдив, ***, на този адрес има регистрирани множество
обекти, дружеството има два обекта, които не са регистрирани на един и същ
адрес. Също взема становище, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН не е
съставен в присъствие на свидетелите, които са присъствали при установяване на
нарушението, както и че в същия акт липсва изобщо описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Посочва, че в противоречие нормата на чл.42,
т.7 от ЗАНН в АУАН не е посочено ЕГН на свидетелите, както и че не са
разгледани възраженията срещу АУАН, във връзка с тях не са изложени мотиви при
издаване на обжалваното наказателно постановление. Поддържа се и становище за
нарушение на материалния закон, като случая не попада в хипотезата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите,
сумата е заплатена във връзка с търговската дейност на обекта, не е имало как
да се плати с други средства, продавачката не е имала време да отрази така
платената сума посредством съответната операция с касовия апарат. Алтернативно
се поддържа становище, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, дружеството е отчитало всяка продажба с касов бон, не е ощетен фиска, сумата е изплатена за извършена непосредствено преди
проверката доставка, като деянието се характеризира с неиска степен на
обществена опасност сравнение с обичайния случай на такова нарушение. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна –
Централно
управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт З. оспорва жалбата, предлага същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Поддържа, че е неоснователно оплакването, че АУАН не е
съставен в присъствието на свидетел на проверката, доколкото Р. П. е
присъствала на същата, както и че нарушението е доказано по безспорен начин, не
е имало възражения за обективна пречка, която да е била налице по време на
проверката, на която е присъствал ***, в протокола от проверката е отразено, че
няма възражения. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.09.2019 г. видно от приложената към НП разписка, а
жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ТД на НАП - Пловдив на 12.09.2019г.
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.04.2019г., в 10:10 часа, в гр.Пловдив,
свидетелят Е.Н.М. – в качеството и на *** в
Централно
управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на обект – магазин,
находящ се в гр.Пловдив, ***, стопанисван от
„П. 2“ ООД, БУЛСТАТ:*********. При същата проверка свидетелят М. установила, че в
обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство „DATECS“ DP-25 с индивидуален номер на фискалното устройство DT522879 и индивидуален номер на фискалната памет 02522879. Наличното в проверявания обект фискално устройство притежавало
възможност да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми. При проверката свидетеля М. установила още, че не била регистрирана чрез
операция „служебно изведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на
41,25 лева, представляваща парични средства, изведени от касата.
С оглед на горното, на 17.04.2019г. свидетелят М. съставил АУАН № F482698/17.04.2019г.
срещу „П. 2“ ООД, БУЛСТАТ:********* за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, в присъствието на *** на дружеството – К. И. П.. Въз
основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Е.Н.М., който описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които
възприема последните като истинни. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по
съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства – фискални бонове и опис на паричните средства в касата
от 10.04.2019г. – от които се установява наличието на фискално устройство и
установената касова наличност, декларации на лицата, работещи в обекта от 10.04.2019г.
– от
които се установява работещите в обекта лица, Разрешение за ползване №
ОБ-000860-2/18.10.2018г., Разрешение за ползване № 249/21.03.2001г., Договор за
предоставяне на обект за наем от 02.01.2018г. и Анекс от 01.10.2018г. – от който
се установява, че дружеството стопанисва обекта към момента на проверката.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите,
като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно
- наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „П. 2“ ООД,
БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, *** е
нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС, за това, че на 10.04.2019г., в 10:10 часа, в
гр.Пловдив, в обект – магазин, находящ се в гр.Пловдив, ***, стопанисван
от „П. 2“ ООД, БУЛСТАТ:*********, при наличие на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство „DATECS“ DP-25 с индивидуален номер на фискалното
устройство DT522879 и
индивидуален номер на фискалната памет 02522879, извън случаите на продажби не е регистрирало във фискалното
устройство всяка промяна на касовата наличност чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми, с каквато фискалното
устройство разполага, като не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени
суми“ промяна на касовата наличност в размер 41,25 лева, представляващи парични
средства по-малко в касата.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при
съставяне на АУАН са допуснати множество процесуални нарушения, като не е
посочено мястото на извършване на нарушението, посочен е адрес гр.Пловдив, ***,
на този адрес има регистрирани множество обекти, дружеството има два обекта,
които не са регистрирани на един и същ адрес. В АУАН, както и в наказателното
постановление съвсем ясно и точно е посочено мястото на нарушението, а именно –
магазин, находящ се в гр.Пловдив, ***, стопанисван от „П. 2“ ООД, като в случая
е без значение, дали на последния административен адрес има и други обекти.
Също, след като самият жалбоподател сочи, че
дружеството има два обекта, които не са регистрирани на един и същ адрес,
то неясно е защо същият не може да разбере посоченото място на нарушението и
конкретно – обекта, в който е извършено.
На следващо място съдът намери за неоснователно и становището, че в
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН не е съставен в присъствие на
свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението. Установява
се, че АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Р. Й. П., за която в самия
АУАН изрично е посочено, че е присъствала на проверката. Последното е видно и
от Протокол за проверка от 10.04.2019г., в който П. е отново посочена като свидетел
на прверката.
Възражението, че в АУАН липсва изобщо описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението съдът намира за бланкетно
и не може да обсъди същото.
Също така, съдът не споделя и възражението, че в противоречие нормата на
чл.42, т.7 от ЗАНН в АУАН не е посочено ЕГН на свидетелите. Безспорно е, че в АУАН
№ F482698/17.04.2019г. не е посочено ЕГН на свидетеля Р. Й. П.. Последното
обаче не може да бъда преценено като съществено процесуално нарушение, още
повече такова – нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Следва да се посочи, че законодателят е
вложил в разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН определен смисъл и процесуална
функция, която се изразява в осигуряване възможност за установяване и
призоваване на свидетеля, при необходимост от същото. В случая нито е
възникнала необходимост, нито съществува съмнение във възможността за
призоваване на свидетеля П. на посочения адрес. Същевременно, разпоредбата на чл.42,
т.7 от ЗАНН не предвижда някакво „право“ на жалбоподателя „да си има“ всички
лични данни, включително ЕГН на свидетелите, което право в случая да се счете
за нарушено.
На следващо място съдът намери за неоснователно становището на
жалбоподателя, че не са разгледани възраженията срещу АУАН, във връзка с тях не
са изложени мотиви при издаване на обжалваното наказателно постановление. Следва
да се посочи, че макар административнонаказващият орган винаги да е длъжен да
съобрази сторените от нарушителя възражения, то за същия административнонаказващ
орган не съществува задължение да изложи нарочни писмени мотиви в този смисъл,
в които да обсъжда възраженията. Последното е видно от разпоредбите на чл.57,
ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, в които е налице изчерпателно изброяване на
задължителните реквизити на наказателното постановление и в които подобно
изискване липсва.
Не може да бъда споделено и становището за нарушение на материалния
закон, а именно – че случая не попада в хипотезата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, сумата е
заплатена във връзка с търговската дейност на обекта, не е имало как да се
плати с други средства, продавачката не е имала време да отрази така платената
сума посредством съответната операция с касовия апарат. В случая, с оглед
предмета на нарушението, както и обстоятелството, че е ангажирана отговорността
на юридическо лице, която е обективна и безвиновна,
са неотносими въпросите за какво и кога е била
изведена сумата от фискалното устройство, могла ли е или не продавачката да
извърши съответните действия. Следва да се посочи, че в тежест на дружеството е
задължението да организира оперативната си дейност по начин, позволяващ
спазване на нормативните изисквания за същата.
Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка
с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва да се има предвид, че обществената
опасност на горепосоченото нарушение се изразява в липсата на касова отчетност
относно финансовото устройство, затрудняваща осъществяването на фискалния
контрол, която степен на обществена опасност не следва от конкретния размер на
касовата разлика. В този смисъл съдът намери за неоснователно възраженията на
жалбоподателя, че дружеството е отчитало всяка продажба с касов бон, не е
ощетен фиска, сумата е изплатена за извършена
непосредствено преди проверката доставка. На първо място фактът, че дружеството
не е извършило други нарушения на данъчното законодателство заедно с
установеното, не е достатъчно основание за приложение реда на чл.28 от ЗАНН.
Също така обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи е отчетено в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗЗД. Още и както бе
посочено предвид характерът на нарушението и личността на нарушителя като
юридическо лице е без значение по какъв повод и кога са били извадени парите от
фискалното устройство.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и
доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание
за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В
случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се
твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта
на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 455632
–F482698/06.08.2019г.
издадено от Ж. Н. М., на длъжност *** в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на „П. 2“ ООД, БУЛСТАТ:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ***, представлявано С. П. П., на
основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите,
във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.