№ 4066
гр. /.../, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110131330 по описа за 2021 година
Производството по настоящото гражданско дело се води по иск за реално изпълнение с
правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите, предявен от „/.../“ ООД с
ЕИК/.../ със седалище и адрес на управление в гр. /.../ на бул. „/.../“ №5, представлявано от
управителката /.../ с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. /.../ на ул.
„/.../“ №29 на етаж III в апартамент V чрез пълномощника адвокат В.П. против „/.../“ ЕООД с
ЕИК/.../ със седалище и адрес на управление в гр. /.../ на ул. „/.../“ №82, представлявано от
управителя Ц.Й.К..
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена.
Съобщението не е връчено на ответника. Едномесечният срок за отговор не е изтекъл.
На 27. Х. 2021 година в Софийски районен съд постъпва писмена молба от ищеца, с която
същият оттегля иска си и на основание чл. 232 от Гражданския процесуален кодекс моли
гражданското дело да бъде прекратено. Поддържа, че ответникът е изпълнил задължението си
доброволно.
Според чл. 232 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът може да оттегли исковата си
молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Открито
заседание по делото не е било провеждано и в този случай законът не поставя никакви други
изисквания освен изявлението на ищеца, поради което съдът счита, че условията на чл. 232 от
Гражданския процесуален кодекс са спазени.
В молбата за оттегляне на иска ищецът навежда доводи, че вече няма интерес от него, тъй
като ответникът е изпълнил задължението си. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да прилага разпоредбите на чл. 78 ал. 2 и
ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съображенията на съда са следните:
Тълкувайки логически и систематично първите четири алинеи на чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс съдът намира, че там са уредени няколко хипотези:
Първата хипотеза уредена в чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, при
която между страните съществува спор и искането им е съдът да го разреши, като постанови
акт по същество. В този случай съдът се произнася с решение. В зависимост от
1
обстоятелството дали искът е уважен или отхвърлен при присъждане на разноските в този
случай съдът прилага чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Настоящият съдебен състав приема, че ако страните твърдят, че между тях съществува спор
и съдът следва да го разреши с решение, при произнасянето по разноските съдът не следва
да разглежда дали ответникът е дал повод за завеждането на делото. В този случай
разноските се възлагат на страните единствено съобразно уважаването или отхвърлянето на
иска.
Втора хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, при която
ищецът е предявил иск, въпреки че между страните не съществува спор. В този случай
ответникът нито с поведението си по време на делото, нито преди него е оспорвал вземането
на ищеца: не е дал повод за завеждане на делото и признава иска. В този случай разноските
се възлагат върху ищеца.
Трета хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, по аргумент от
противното основание, при която между страните е съществувал спор преди завеждането на
делото, но след предявяването на иска ответникът е признал съществуването на вземането,
включително по реда на чл. 237 от същия кодекс, макар да не го е изпълнил. В този случай
спорът съществува към момента на предявяването на иска, тъй като ответникът е дал повод
за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав счита, че в този случай ищецът има
интерес от постановяване на решение дори след направеното признание на иска, защото все
още не е получил изпълнение. При тази хипотеза разноските следва да се възложат върху
ответника.
Четвърта хипотеза, уредена в чл. 78, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, при която
делото е прекратено. Тълкувайки разпоредбата логически и систематично настоящият
съдебен състав стига до извода, че тя е приложима в случаите, в които производството е
прекратено от съда защото искът е недопустим или по искане на самия ищец, но от
материалите по делото не може да се направи извод, че ако производството продължи искът
ще бъде уважен. В този случай ищецът дължи разноски на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че съществува и особена пета хипотеза, при която
делото е прекратено поради изпълнение от страна на ответника в течение на процеса. В такъв
случай спор между страните вече не съществува, защо ответникът не само е признал, че вземането
на ищеца съществува, а го е погасил чрез изпълнението си. Ако ищецът в този случай поиска съдът
да се произнесе с решение, искът му ще бъде отхвърлен и разноските биха се възложили в негова
тежест. Предвид извършеното плащане обаче може да се приеме, че при предявяването искът е
бил основателен. Следователно, по аргумент от противното основание от ал. 4 на чл. 78 от
Гражданския процесуален кодекс, при прекратяване на производството поради доброволно
плащане от страна на ответника след завеждане на исковата молба в съда, разноските следва да се
възложат в тежест на ответника.
Съдът намира, че настоящият случай попада в петата особена хипотеза. Ищецът е имал
интерес да предяви иска си, тъй като не е получил плащане. Искът може да се приеме за
основателен, тъй като с извършеното плащане ответникът признава задължението си. След
извършеното плащане интересът на ищеца от продължаване на производството е отпаднал.
Отпадането на интереса на ищеца обаче не се дължи на недопустимост на иска, установена от съда
или от самия ищец. Ако ответникът не беше извършил плащане, производството би завършило с
уважаване на иска.
2
Ищецът е направил разноски в размер от общо 2 080.00 лева (640.00 лева за държавна такса
и 1 440.00 лева за адвокатско възнаграждение). Водим от изложени по-горе съображения, съдът
присъжда посочената сумата в тежест на ответника.
Съобразявайки изложеното, както и на основание чл. 232 от Гражданския процесуален
кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
1. ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №31330 по описа на Софийския
районен съд за 2021 година.
2. ОСЪЖДА „/.../“ ЕООД с ЕИК/.../ със седалище и адрес на управление в гр. /.../ на ул. „/.../“
№82, представлявано от управителя Ц.Й.К., да плати на „/.../“ ООД с ЕИК/.../ със седалище
и адрес на управление в гр. /.../ на бул. „/.../“ №5, представлявано от управителката /.../ с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. /.../ на ул. „/.../“ №29 на
етаж III в апартамент V чрез пълномощника адвокат В.П. разноски по водене на делото
в размер на 2 080.00 лева.
3. Преписи от определението ДА СЕ ВРЪЧАТ по общия ред на страните по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическите лица от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако някое от юридическите лица е
посочило такива по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от юридическите лица;
на адресите, на които юридическите лица са получавали призовки или съобщения в течение
на производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическите лица според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако съдебният адресат или пълномощникът на някое от юридическите лица не бъдат
открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
4. Ако представител на някое от юридическите лица не се открие на някой от адресите, нито се
открие служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това
обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
3
5. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на някое от
юридическите лица, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
Определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което и на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс то подлежи на обжалване с
частна жалба по реда на глава ХХІ от същия кодекс, озаглавена “Обжалване на определенията”,
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4