Решение по дело №650/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 185
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150100650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 185                                                     07.10.2019г.                                          гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                 ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесети септември                                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

   Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева

гражданско дело №650/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представителгл.юрк.Д.З. против З.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че ответникът И. е клиент наВ.и к." ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по отношение на водоснабден обект с административен адрес: с.Р., общ.Н., ул.”Б. М.” № **. Сочи се, че горните обстоятелства не са били оспорвани до настоящия момент нито пред ВиК оператора, нито по съдебен ред, поради което и на основание валидно съществуващото правоотношение редовно, точно и добросъвестно ищцовото дружество е осъществявало непрекъснато водоподаване, считайки абоната З.Д.И. за техен контрагент.

Твърди се, че съгласно публично известните Общи условия на оператора за надлежно водене и остойностяване на потреблението, в базата данни наВиК” ЕАД била открита и заведена партида с абонатен № 713442. Доставените ВиК услуги били отчитани по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателните средства - два водомера, монтирани в санитарния възел в имота, находящ се в с.Р., общ.Н., ул.”Б. М.” № **. Ищецът счита, че като абонат на дружеството, З.Д.И. е следвал да заплаща потребените услуги в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на ВиК оператора. По издадени фактури в периода от 25.08.2016г. до 21.12.2018г., неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали в размер на 855,68 лева, като същите произтичали от потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период 07.07.2016г. до 08.11.2018г. Върху тези суми ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на 94,47 лева за периода от 26.09.2016г. до 21.01.2019г., както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Твърди се, че през процесният период в дружеството не са постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Гореизложеното, мотивирало правния интерес у ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д.№ 84/2019 год. по описа на РС-Несебър, по което била издадена Заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е депозирал възражение.

Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника З.Д.И. с ЕГН **********, че същият дължи на "В.и К." ЕАД сумата в размер на 855,68 лева /осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури в периода от 25.08.2016г. до 21.12.2018г., за отчетен период 07.07.2016г. до 08.11.2018г., обезщетение за забавено плащане върху главниците общо в размер на 94,47 лева /деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ за периода от 26.09.2016г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.  Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи, както и за изискване и прилагане, като доказателство по настоящото дело на ч.гр.д. № 84/2019г. по описа на РС-гр.Несебър. Правят искане за допускане до разпит на един свидетел – В.Х.Р., при условията на призоваване на адрес: гр.Бургас, кв.Победа, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3. Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото и по заповедното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Не сочат нови доказателства. Постъпила е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която се моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като наред с това моли, при неявяване на ответника в съдебно заседание, да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От данните по делото се установява, че между страните по делото е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода на ответника И.. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. № 84/2019г. по описа на РС-гр.Несебър срещу ответника З.Д.И. с ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на задължение за сумата в размер на 855,68 лева /осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 07.07.2016г. до 08.11.2018г., по издадени фактури в периода от 25.08.2016г. до 21.12.2018г., за абоната на дружеството с абонатен номер 713442, обезщетение за забавено плащане върху главниците общо в размер на 94,47 лева /деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ за периода от 26.09.2016г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението. По делото в законоустановения срок постъпило възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Ответникът И. не е взел становище по предявения иск, като не е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не е изпратил представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. С оглед на това, в първото по делото заседание, процесуалният представител на ищеца е депозирал молба за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответникът И. вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 84/2019г. по описа на РС-Несебър. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с определение от 29.08.2019г. са му били указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника,  може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл.79, а.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна основателност и на аксесорната претенция на същия с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Ето защо, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника И. следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото производство, общо в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева, от които 75 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство общо в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на "В.и к." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 855,68 лева /осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща стойността за доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период от 07.07.2016г. до 08.11.2018г., по издадени фактури в периода от 25.08.2016г. до 21.12.2018г., за абоната на дружеството с абонатен номер 713442, обезщетение за забавено плащане върху главниците общо в размер на 94,47 лева /деветдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ за периода от 26.09.2016г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА З.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "В.и к." ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща заплатени разноски по настоящото и по заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: