Р E Ш Е Н И Е
№ 627
гр.Плевен, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №692/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от В.А.В.,***,
против Решение по НАХД№46752/2020г., по описа на Районен съд – Кнежа, с което е
потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2932541 на ОД на МВР – Плевен, с
който, на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП,
е наложено административно наказание глоба в размер на 1200лв, за извършено от
него нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че издадения ЕФ е незаконосъобразен. Посочва се, че върху
снимката на процесното технически средство, липсва отбелязване на датата и часа
на заснемане на обекта, което не може да бъде санирано, чрез последващо
поставяне на дата и час. Посочва се също, че в случая е използвано мобилно
техническо средство, което е монтирано в МПС и което е било обслужвано и
използвано непосредствено от и в присъствието на контролен орган. Посочва се,
че в този случай не следва да бъде
издаван ЕФ, а водачът следва да бъде спрян и му бъде съставен АУАН. Твърди се,
че в случая процедурата по чл. 189, ал.4 от ЗДвП е осъществена без да са налице
законовите предпоставки за това. Твърди се, че издаването на ЕФ е възможно само
в изрично предвидените от закона случаи, при предварително стационарни
монтирани технически средства, с предварително означение за съществуването им,
работещи в автоматичен режим. Посочва се, че по смисъла на чл. 198, ал.4 от ЗДвП, ЕФ се издава при отсъствието на контролен орган при установяване на
нарушението, а при издаването на самия ЕФ.
В заключение моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и да отмени изцяло ЕФ, серия К № 2932541 на ОД МВР – Плевен,
като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява. По делото, от страна на касатора, се представят писмени бележки, с които се поддържа депозираната касационна жалба, на посочените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение № 75/19.06.2020г. по
НАХД№67/2020г., по описа на Районен съд – Кнежа, съдът е потвърдил ЕФ серия К №2932541
от 28.07.2019г. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на жалбоподателя В.А.В.,
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, е наложена глоба, за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, в размер на 1200лв, като законосъобразен. Въззивният съд е
приел за установено, че на посочената дата- 28.07.2019г., в 15,08ч., в населено
място- гр. Кнежа, ул. „Димитър Бутански“, км. 73+00, с посока на движението-
гр. Плевен, жалбоподателят, като водач на л.а. „Ситроен Ксара“, с ***, негова
собственост, се е движел със скорост от 96 км/ч., при разрешена скорост от 50км/ч,
и толеранс от 3 км/ч, установено чрез автоматизирано техническо средство TFR-1М 633. Въззивния съд е приел, че издаденият
ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно
изискванията на ЗДвП. Приел е също, че в процесния ЕФ, в достатъчна степен са
описани обстоятелствата на нарушението. Приел е за установено също, спрямо
жалбоподателя е налице влязъл в сила ЕФ, за друго нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел за установено също, нарушението е установено с
технически изправно мобилно автоматизирано средство, монтирано и пуснато в
действие на л.а. Опел Астра, с ***, собственост на ОДМВР- Плевен. Приел е също,
че процесния ЕФ, е издаден изцяло в съответствие с нормата на чл. 198, ал.4 от ЗДвП, както и че към датата на нарушението, няма задължение за означение на
мястото на контрол- арг. чл. 165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП. Въззвният съд е
приел също, че ЗДвП дава възможност ЕФ да се издава и в случаите, в които
нарушението е установено с мобилно техническо средство. Приел е също, че наложеното
на жалбоподателя наказание е правилно определено.
Касационният съд приема, че обжалваното
решение по №75/19.06.2020г. по НАХД№ 67/2020г., по описа на Районен съд – Кнежа,
е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в депозираната
касационна жалба. Възивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от възивния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Този извод се споделя и от
настоящата инстанция, по реда на чл.
221, ал.2 от АПК.
Съкратеното производство за
административнонаказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш,
въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН,
поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш“,
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт
с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в
процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат
общите правила за издаване на АУАН. Настоящият касационен състав намира, че в
случая няма допуснати съществени нарушения при издаването на процесния ЕФ,
свързани с факта на установяване на нарушението- чрез мобилно автоматизирано
средство, монтирано и пуснато в действие върху л.а. Опел Астра, с ***. В тази
насока са правилни и законосъобразни изводите на РС- Кнежа, доколкото законът
изрично предвижда възможността ЕФ да бъде издаден и след заснемане с мобилно
техническо средство. Единственото ограничение в тази насока се съдържа в
нормата на чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, съобразно която, в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС, във време на движение, нарушителите се
спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната им отговорност за извършеното нарушение; за
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове
не се издават. От приложената по делото адм. преписка- протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, рег.№ 285р-4126/29.07.2019г, се
установява, че към момента на установяване на нарушението- 28.07.2019г., в
15,08ч., използваното техническо средство- TFR-1М 633, е било в стационарен
режим на измерване. Настоящият състав намира за несъстоятелни и неоснователни
твърденията на касатора, за липса на отразени върху снимката от клип №1548,
дата и час на заснемане, доколкото от същата е видно стореното отбелязване и не
може да се приеме твърдението му, че дата и часа върху снимката са допълнително
поставени. Настоящият състав намира, че наложената на касатора санкция- по реда
на чл. 182, ал.4, вр ал.1, т.5 от ЗДвП- за нарушение на нормата на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, е правилно определена, за нарушение, извършено повторно, по смисъла на
§6, т.33 от ДР на ЗДвП.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че решението на РС- Кнежа е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №75/19.06.2020г. по НАХД№67/2020г., по описа на Районен съд – Кнежа.
Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.