Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Берковица 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 24.10.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД №236 по описа за 2019г. на БРС, въз основа на закона и
доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :
Административнонаказаното дружество „МИРО
СОФСТРОЙ”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.София, чрез законният представител на дружеството М.Х.Н.
обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Наказателно постановление № 12-001281 от 05.10.2018г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ”, в размер на 1500лв /хиляда и
петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. В
жалбата се излага твърдение за различна фактическа обстановка, като се сочи, че
работникът Здравко Николаев Върбанов, с който е бил сключен трудов договор, е
присъствал в обекта при проверката на 23.05.2018г., но не е полагал труд по
смисъла на КТ,а е „показвал уменията си по полагане на топлоизолация,шпакловане и
боядисване на външна фасада на РУП пред работодателя и техническия ръководител”.
В с.з. административнонаказаното
дружество се представлява от процесуален представител-адв.Илиев от АК –Велико Търново. Въззиваемият
не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. Кръстева,
която взема становище за неоснователност на
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление № 12-001281
от 05.10.2018г на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на „МИРО СОФСТРОЙ”ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.София , със законен
представител М.Х.Н. -управител, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на
1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на
чл.63, ал.2 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 23.05.2018г.
в 10,50ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция на
труда” гр.Монтана в обект „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на
РУП Берковица,находящ се в гр.Берковица,пл.”Й.Радичков обект на „МИРО
СОФСТРОЙ”ЕООД гр.София е установено, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа лицето
Здравко Николаев Върбанов с ЕГН ********** да работи, преди да му предостави
заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заведено в ТД на НАП.
Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 23.05.2018г.
В с.з. административнонаказаното
дружество се представлява от проц.представител адв.С.Илиев от АК –Велико
Търново, който поддържа жалбата и моли съда да издаде решение, с което отмени
издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на
въззиваемият ст.юрисконсулт С. Кръстева оспорва подадената жалба, която намира
изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде
решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.
Депозираната жалба е процесуално
допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона
7-дневен срок за обжалване.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа
обстановка :
На 23.05.2018г. в 10,50ч. св.Л.Р. и З.А.
извършили проверка на място в обект на „МИРО СОФСТРОЙ”ЕООД гр.София , при която
е установено, че там работи лицето Здравко Николаев Върбанов с ЕГН ********** ,
като „работник строителство”, без да му е
представено заверено копие на Уведомление по чл.62, ал.3 от КТ заверено
в ТД на НАП. Проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал в Д”ИТ”
гр.Монтана, че в обекта работят лица, без сключен трудов договор. Проверката е извършена в присъствието на упълномощен
представител ,но тъй като същият не бил изрично упълномощен да получава АУАН,
била изготвена призовка с която управителят на дружеството е поканен да се яви
в Д „ИТ” гр.Монтана на 25.06.2018г. и да представи нужните за проверката
документи. На посочената в призовката дата управителят на дружеството не се е
явил, а поканата е върната в цялост с отбелязване,че не е потърсена. АУАН е
съставен в присъствието на св.П.А. и З. А., в отсъствието на управителя на
дружеството. Същият бил изпратен за връчване по пощата.
Впоследствие въз основа на съставеният
АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-001281 от
05.10.2018г , с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил
на дружеството „МИРО СОФСТРОЙ”ЕООД гр.София , в качеството на работодател
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.
Горното се установява от фактическа
страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в с.з. свидетели Л.Р.., П.А. и З. А., които съдът кредитира, като обективни, последователни,
и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по
делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение
трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона
случай.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, съдържащ
забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор,
подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН
имат обвързваща съда материална
доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното дружество.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната
съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното дружество в
качеството на работодател е осъществило деянието, описано в АУАН и в
наказателното постановление, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.
Нарушението на тези императивни разпоредби на закона е въздигнато в
административно нарушение, за което в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане
на имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. на юридическо лице - работодател.
С оглед изложеното, съдът намира, че с
издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана
отговорността на „МИРО СОФСТРОЙ”ЕООД гр.София на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Обстоятелството,
че след проверката търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с
работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за
извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето
предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в
случая от АНО, като санкцията е определена в рамките на предвидения в закона
минимум.
В случая не са налице и предпоставките
за маловажност на нарушението. Специалният състав на
маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни
последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните
нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно
в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези
нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият
състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице
визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като
маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.
Изискванията за
сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за
сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на
труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно,
нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично
забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му
предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва
извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо
явно незначителна такава.
В случая от събраните гласни и писмени
доказателства се установи, че
жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа
копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, също предвижда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Едва след като предостави тези документи на работника, работодателя следва да го допусне
до работа. Разпоредбата на чл. 4, ал.3 от
Наредба №5/2002г. предвижда, че връчването се удостоверява с подписа на работника или
служителя срещу името му в справката за заверените уведомлени и доколкото в справката не е положен подпис на
работника, съдът приема че връчването не
е извършено и работодателят е осъществил състава на предвиденото в чл.63, ал.2 от КТ нарушение.
Съобразно
установената фактическа обстановка, изложена в НП, в настоящия случай е налице
специална разпоредба чл.414, ал.3 от КТ,
предвиждаща имуществена санкция за нарушение по чл. 63, ал.1 от КТ и чл.63, ал.2
от КТ който предвижда задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Именно това е било нарушението на административнонаказаното дружество в настоящото
производство, което в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето Здравко Николаев Върбанов
с ЕГН ********** преди да му е било връчено уведомлението
по чл.62, ал.3 КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 12-001281 от 05.10.2018г на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана,с което на „МИРО СОФСТРОЙ”ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София , със законен представител М.Х.Н.
-управител, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв. на осн.
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ /, за извършено административно
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :