Р Е
Ш Е Н
И Е №10
гр.Шумен,21.І.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на петнадесети януари 2019г.,в
състав:
Председател:Мирослав Маринов
Членове:1.Лидия Томова
2.Свилен Станчев
при секретар: Таня Кавърджикова,
като разгледа в.гр.д.461/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от окр.съдия Л.Томова,за да се
произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК” ЕАД,гр.СЦ, ,с
ЕИК ,седалище и адрес на управление: гр.СЦ,ул.”” № ,съдебен адрес:****,Банка
ДСК ЕАД-ФЦ Ш.,
против Решение № 330 от 23.Х.2018г. по гр.д.
№626/2018г. на Новопазарския районен съд,с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените
от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство Банка ДСК ЕАД-СЦ ,обективно
съединени искове установителни искове ,против Н.Н.М., ЕГН **********,
пост.адрес:г***,в качеството й на законен наследник на Н.М.Ю., с ЕГН **********
,б.ж. на с.С.М.,община Н.П.,с правно
основание на исковете по чл.415ал.1 от ГПК вр. с чл.124 от ГПК,вр. с чл.430 от ТЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД,вр. с чл.86 от ЗЗД,вр. с чл.92 от ЗЗД,включващи вземания за:
154,58 лв
непогасена главница;
118,21 лв
дължима договорна/възнаградителна/ лихва за периода 20.Х.2015г.до 8.ІІІ.2018г.;
13 лв-
размер на обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/,за периода
20.ІV.2016 г. до 8.ІІІ.2018г.;
21,99
лв-неплатени заемни такси към 9.ІІІ.2018г.;
законната
лихва върху главницата,считано от 10.ІІІ.2018г. до окончателното погасяване на
задължението;
6,16 лв-държавна
такса и 10 лв юрисконсултско възнаграждение.
Оплакванията в жалбата са
за допуснати от първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение. Моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и
вместо него да бъде постановено друго,с което да бъдат уважени изцяло исковите
претенции,като й бъдат присъдени и
всички деловодни разноски за двете съдебни инстанции,от които 500 лв за първата съдебна инстанция и 400 лв
пред въззивната съдебна инстанция.
Няма нови доказателствени
искания.
Не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна по въззивната жалба,по реда и в срока по чл.263
ал.1 от ГПК.
Съдът намира,че въззивната жалба
,като подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната
жалба е основателна и доказана,поради
следното:
Производството по гр.д. № 626/2018г. на Новопазарския районен
съд,решението по което е предмет на настоящата въззивна жалба,е образувано по искова молба на „Банка ДСК”
ЕАД,гр.СЦ,с горните данни,по-нататък за кратко-Банката /, против ответницата Н.Н.М.,
с горните данни, в качеството й на законен наследник на Н.М.Ю.,б.ж. на с.С.М.,община
Н.П.,с ЕГН ********** , с назначен особен представител на ответницата по реда на чл.47ал.6 от ГПК -адв. И.К.,ШАК,
С която искова молба са предявени обективно съединени искове установителни
,с правно основание по чл.415ал.1 от ГПК
вр. с чл.124 от ГПК,вр. с чл.430 от ТЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД,вр. с чл.86 от ЗЗД,вр. с чл.92 от ЗЗД-за признаване за установено,че ответницата дължи суми на Банка ДСК ЕАД ,по
силата на универсалното правоприемство на наследството,по сключен от
наследодателят й Н.М.Ю. с ищцовата банка договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.VІІ.2013г.,за
размера на задължението към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение,както следва:
154,58 лв
непогасена главница;
118,21 лв
дължима договорна/възнаградителна/ лихва за периода 20.Х.2015г.до 8.ІІІ.2018г.;
13 лв
размер на обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/,за периода
20.ІV.2016 г. до 8.ІІІ.2018г.;
21,99
лв-неплатени заемни такси към 9.ІІІ.2018г.;
законната
лихва върху главницата,считано от 10.ІІІ.2018г. до окончателното погасяване на
задължението;
6,16
лв-държавна такса и 10 лв юрисконсултско възнаграждение.
Според очертаните рамки на фактическите твърдения и
петитума по исковата молба,дадената от районния съд правна квалифкация на
предявените с нея обективно съединени искове ,е правилна.Исковете са с правно основание: 1/по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл.
430 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД за сумата от 154,58 лв.главница; 2/ по чл. 415 от ГПК
вр. 124 от ГПК вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 118,21лв.
договорна лихва за периода от 20.10.2015
г. до 08.03.2018 г.; 3/ по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр.
92 от ЗЗД за сумата от 13лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2016 г.
до 08.03.2018 г. и 4/ по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. 79
от ЗЗД за сумата 21,99лв.- заемни такси към
09.03.2018 г.
Ищецът излага в исковата си молба,че съгласно договор от 17.VІІ.2013г.
отпуснал на кредитополучателя Н.М.Ю.,с
ЕГН **********,б.ж. на с.С.М. ,община Н.П. ,сумата 1000лв,
под формата на лимит за кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.Кредитът бил предоставен при
уговорени лихви,начин на плащане и др.условия,подробно описани в договора. Сметката за целите на кредитната карта била BG*.Кредитополучателят и ползувател на
посочената кредитна карта ползвал суми от отпуснатия му кредитен лимит по
картата,които съответно погасявал с операции,подробно описани в исковата молбаи
и отразени в представени писмени доказателства.
На 28.Х.2015г. кредитополучателят
починал,като ответницата Н.Н.М. като негова дъщеря се явява една от законните
му наследници,наред с още четирима-съпругата му и други три деца.
След узнаване
смъртта на кредитополучателя и считано от 20.04.2016 г.,Банката преустановила правото за ползване на
кредитната карта.
Ищецът изпратил нотариални покани чрез
Нотариус ,рег.№ на НК,с район на действие НПРС,до всеки един наследник на
кредитополучателя, с които
ги информирала за наличието на кредитно
задължение на наследодателят им и за необходимостта от покриване на усвоения и невъзстановен лимит по
кредитната карта, заедно с дължимите лихви и такси.
За неизпълненото задължение по договора за
кредитната карта ищецът поискал издаване
на заповед за изпълнение срещу всички наследници на длъжника.
НПРС
издал заповед за изпълнение на парично задължение № 204/26.ІІІ.2018г.по
ч.гр.д. № 335/2018г.,с която разпоредил
всеки от тях солидарно с останалите да заплати посочените в заявлението
суми.Заповедта за изпълнение е изпратена и връчена на всеки от наследниците по
постоянния му адрес,с изключение на ответницата Н.Н.М.,на която заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47ал.5 от ГПК.На основание
чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът указал на
ищеца заявител,че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщението,след което ищецът предявил срещу ответницата Н.М. процесните
установителни искове.
Назначеният по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен
представител на ответницата с писмен отговор оспорва предявените искове.
Счита,че исковата молба е недопустима,поради преждевремонно
предявяване на исковете,без да са изпълнени изискванията,визирани в чл.84 от ЗЗД
вр. с
чл.60 от ЗКИ,както и изискванията за уведомяване по реда
на чл.47ал.5 от ГПК,тъй като съобщенията,приложени по ЧГД № 335/18г. на
НПРС,били на адрес:гр.Н.П.,ул.”...,”който
адрес не е на ответницата”.При тези нарушения
при връчване на нотариалната покана до ответницата, която трайно живеела
в чужбина и не била надлежно уведомена за наличието на процесното задължение,исковете били и неоснователни ,поради липса на изискуемо
вземане на ищеца спрямо нея. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
За да реши спора,първоинстанционният съд е
събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени от
страните.Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приел за
безспорно установена фактическа обстановка,която според настоящия въззивен съдебен състав
съществено се разминава с действителните факти,съдържащи се в доказателствения
материал по делото ,което от своя страна е довело до противоречиви,неправилни и
необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд.
Безспорни по делото са следните факти и обстоятелства,които
се установяват и от представените писмени доказателства:
Ответницата по гр.д. № 626/2018г. на
НПРС Н. Н.М. е дъщеря и една от петимата законни наследници
на Н.М.Ю. ,с ЕГН **********,бивш жител ***,починал
на 28.Х.2015г.
На 17.VІІ.2013г./вх.№ е от 10.VІІ.2018г.,но според извлечението от счетоводните книги датата на разрешаване
на кредита е 17.VІІ.2013г./ ищцовата банка сключила с посочения по-горе
наследодател на ответницата Договор за издаване и обслужване на кредитна карта,с револвиращ кредит за физически лица/по-нататък за
кратко-Договора/,отчитан по сметка на кредита 13/23508289 и със сметка за
целите на картата,по която се предоставя за използване сумата от кредита- BG*.Отпуснатият на кредитополучателя Н.М.Ю. кредит под формата на лимит за
кредитна карта DSK
Maxicard с револвиращ кредит за физически
лица, е за сума 1000лв и срок на кредита-36 месеца.Крайният падеж е
17.VІІ.2016г., което е и датата на настъпване на изискуемост поради този настъпил
краен падеж.
Кредитът
бил предоставен при уговорени лихви,начин на плащане и др.условия,подробно
описани в Договора,което обстоятелство също не се оспорва по делото.
Безспорно е също,че кредитополучателят
и ползувател на посочената кредитна карта ползвал суми от отпуснатия му
кредитен лимит по картата,които съответно погасявал с операции, както подробно
са описани в исковата молбаи в
представените към нея писмени доказателства.Спор за така посочените от ищеца
теглени и погасени суми от кредитополучателя също няма. До датата на
изискуемост непогасените минимални суми за револвиране са 5 с общ размер
напросрочената сума 452,84 лева и общ размер на дължимата главница и лихва по
кредита-1444,86 лева.От тях:дължима главница-772,92лв;дължима
лихва;възнаградителна,за забава и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-10.ІІІ.2018г.-671,94 лева и
дължими заемни такси-109,94 лева.
Ответницата не оспорва и припадащия й се размер на вземанията
на ищцовата страна, претендирани по исковата молба срещу нея ,което изрично е
заявено от особеният й процесуален
представител в с.з. от 3.Х.2018г. по гр.д. №626/2018г. на ШРС./л.87/.
Няма спор,че след узнаване на смъртта на кредитополучателя
и считано от 20.04.2016 г.,ищцовата банка преустановила правото за ползване на
кредитната карта.
Спорът по делото се свежда до допустимостта на исковете и
тяхната основателност,според възраженията на особения представител на
ответницата в писмения отговор по исковата молба, както вече е изложено
по-горе,а също и в хода на цялото
съдебно производство.
Районният съд е изложил в мотивите на
решението си,че в Договора липсват
всякакви уговорки за срок на
предоставената карта,падеж на плащанията по нея,лихви,гратисен период,такси и
пр.Всичко това било посочено в Условията
за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK Maxicard ,които не били подписани от кредитополучателя ,както неподписани
от него били и приложените Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.
Тези фактически констатации на
първоинстанционния съд не съответстват на
реалното положение,доколкото е видно от представените по делото копия от
посочените документи/стр.12-17 от гр.д. №626 за 2018г.на ШРС/,че на съответните
листи-1,3 и 5 долу вдясно има положен
подпис на кредитополучателя. Изискването на чл.11ал.2 от ЗПК за подписване на
общите условия на всяка страница е въведено с изменението на ЗПК –Д.в.бр.35 от
2014г.,в сила от 23.VІІ.2014г. Изводът на районния съд,че на кредитополучателя
не била дадена реална възможност да се информира надлежно за общите условия към
Договора/”препятства ясното им разбиране”/,тъй като в противоречие със закона
те били написани на друг,по-дребен от този на договорния текст,също е
необоснован и незаконосъобразен. Изискванията за еднаквост на шрифта в
кредитните договори и общите условия към тях са въведени с посоченото по-горе изменение на ЗПК и са в сила от 23.VІІ.2014г. Процесният
договор е сключен преди тези изменения и към онзи момент,според разпоредбата на
чл.5ал.4 от ЗПК,информацията,която банката е длъжна да предоставя на
потребителя с еднакъв по размер,вид и формат шрифт,не се отнася до Общите
условия към договорите,а касае такава с друго съдържание-по ал.1,2,3,9 и 13 на
чл.5 от ЗПК.
С оглед на горното,въззивният съд намира за
необоснован и незаконосъобразен извода на районния съд,че липсата на общи условия на Договора поради
неподписването им от кредитополучателя и
различният,по-дребен шрифт,с който са написани общите условия,което,са довели
до неговата незаконосъобразност ,като неотговарящ на изискванията на чл.5,ал.4
и чл.11ал.2 от ЗПК.
Въззивният съд намира за изцяло
необосновани и незаконосъобразни фактическите изводи на районния съд,че не е
налице доказано по делото изискуемо и
подлежащо на изпълнение вземане на ищеца спрямо ответницата,поради ненадлежно
уведомяване на ответницата за
задълженията на наследодателя й към банката-ищец.В подкрепа на този свой извод
районният съд излага съображения,че „сумата, представляваща оставащо задължение по
договора е в размер на 486,93лв., …не отговаря на заявената от ищеца в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както по своя общ размер на
вземанията, произтичащи от въпросния договор за кредитна карта, така и относно
всяко от претендираните вземания. Общият размер на
заявеното спрямо ответницата е 307,78лв., от
които 154,58лв. – главница; 118,21лв. договорна лихва за посочен период;
13,00лв. обезщетение за забава и 21,99лв. неплатени заемни такси. Тази сума
(посочена в нотариалната покана) не отговаря и на пълния размер на
задълженията, претендирани по този договор от всички наследници на починалия
кредитополучател.”
Както вече беше изложено,самата
ответна страна не оспорва размера на
претендираните по исковата молба вземания към нея,т.е. ПРИЗНАВА ТЕЗИ
РАЗМЕРИ.Липсва спор по този въпрос,поради което не е допустимо съдът да се
произнася по него в друг,различен смисъл .
Наред с горното,следва да се подчертае и
следното:
В процесната
нотариална покана,отправена от ищеца до ответницата,а именно: нотариална
покана с рег.№ */22.VІІ.2016г.,т.2,акт №
*на нотариус ,рег. № на НК,с район на действие РС Н.П.,се съдържат две уведомления/изявления,съответно посочени като
/1/ и /2/,като е напълно допустимо,когато се отнася за взаимоотношения и
претенции между едни и същи лица, това да става една и съща покана. Тези
уведомления,ясно разграничени в нотариалната покана, касаят различни по
произход вземания на ищеца към кредитополучателя,по два различни договора за
кредит.Процесните вземания са
свързани с уведомление /2/ в същата
нотариална покана от ищеца до ответницата ,което е убягнало от вниманието на
районния съд.Районният съд е коментирал
дължимата от кредитополучателя Н.М.Ю. към Банка ДСК ЕАД,сума/вземане по
уведомление /1/ от нотариалната покана,касаещо друг Договор за кредит,сключен
на 28.ІІ.2013 г.,отчитан по сметка №
11/20835570,в друг размер,а именно за сумата
от 486,93 лева ,който договор и вземанията по него не са предмет на процесната искова
молба,респ.на образуваното по нея гр.дело № 626/2018г. на НПРС.Вземанията,предмет
на спора по настоящото дело, са по
уведомление №2 и констативен протокол
рег.№ 7263/26.VІІІ.2016г.,т.2,акт № 193 на с.нотариус,за сумите, посочени в
заявлението.
При горните погрешни фактически констатации,
незаконосъобразен се явява направения въз основа на тях правен извод на
районния съд,че е налице нередовно връчване на нотариалната покана,произтичащо
от ненадлежно уведомление в нея до ответницата за процесното вземане,поради
което ответницата не била изпаднала в забава и ищецът-заявител не е имал
изизскуемо спрямо ответницата вземане на
посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение основание.
Процесната нотариална покана е връчена
на ответницата при спазване на всички процесуални правила.Не се спори по делото,че с посочения констативен
протокол,пом.нотариусът по заместване от кантората на нотариус е удостоверил,че 26.07.2016 г., на 30.07.2016 г. и на 09.08.2016 г., в различно време е
посетил адреса на Н.Н. Н.за
връчване на нотариалната покана, като при трите посещения било установено, че
никой не отваря входната врата. На 09.08.2016 г. в 16.00ч. по реда на чл.47ал.5 от ГПК и чл.50
от ЗННД,било залепено
уведомление на входната врата на имота, с указания за получаване на
нотариалната покана в кантората на нотариуса. В указания срок не се е явил
никой за получаване на нотариалната покана.Поради това и на основание чл.47ал.5 от ГПК,поканата се
счита за редовно връчена с изтичането на посочения срок на 23.VІІІ.2016година.
От всичко изложено по-горе следва,че
ответницата е била надлежно уведомена за съществуването на процесното вземане и
след изтичане на дадения й срок е изпаднала в забава,т.е. спрямо нея е
възниканало изискуемо и ликвидно вземане на ищеца,на основанието и в
размерите,посочени в заявлението и в
исковата му молба,което изизскуемо вземане подлежи на принудително изпълнение.
Въззивният съд намира за
необосновани и незаконосъобразни изложените в първоинстанционното решение
съображения за нищожност на процесния
договор по отношение на всички суми,различни от главницата,на основание чл.146
ал.1 от ЗЗР вр. с чл.24 от ЗПК,поради тяхната неравноправност.В тази връзка
районният съд е цитирал редица норми на ЗЗП
и на Директива № 93/13 ЕИО. Относно изискването за еднакъв шрифт на
Договора и общите условия към него
настоящият въззивен състав вече е
изложил мотиви в предходна част на настоящото решение. Никакви други фактически обстоятелства,съдържащи се по
делото,които да водят до изводи за такава неравноправност,не са посочени от
районния съд ,като не се констатират и
от въззивния съд.Не се сочат от първоинстанционния съд и конкретни клаузи от
процесния договор и общите условия,които са неравноправни,респ.нищожни на това
основание.Според въззивната съдебна инстанция ,такива не са налице.Правните
изводи на районния съд за неравноправност на договорните клаузи
,респ.недължимост на лихви по главницата, такси,комисионни и др.разходи са
незаконосъобразни и като противоречащи на разпоредбите на чл.430ал.2 от ТЗ и
чл.58 ал.1 от ЗКИ.
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното първоинстанционно решение
е необосновано и незаконосъобразно,а въззивната жалба против същото-основателна
и доказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго,с което предявените установителните
искове ,като основателни и доказани да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора,ответницата
следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски,така ,както
са поискани и направени,общо в размер на 1175 лева за двете съдебни
инстанции,включващи: 775 лв деловодни разноски за първата съдебна инстанция,от
които:175 лв заплатена държавна такса;300 лева заплатено възнаграждение за
особен представител на ответницата и 300 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП и чл.25ал.1 от НПП,както и сторените деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 400 лв,от които: заплатена държавна такса за
въззивната жалба и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло и решение №
330/23.Х.2018г. по гр.д. № 626/2018г. на Новопазарския районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че на основание по чл.415ал.1 от ГПК вр. с чл.124 от ГПК,вр. с чл.430 от ТЗ,вр. с чл.79 от ЗЗД,вр. с чл.86 от ЗЗД,вр. с чл.92 от ЗЗД
ищецът „Банка ДСК”ЕАД СЦ,ЕИК ,седалище и адрес на управление: гр.СЦ,ул.”” № ,съдебен
адрес:****,Банка ДСК ЕАД-ФЦ Ш.,
има спрямо ответницата Н.Н.М., ЕГН **********, пост.адрес:г***,в
качеството й на законен наследник на Н.М.Ю., с ЕГН ********** ,б.ж. на с.С.М.,община
Н.П.,
вземания по
сключен от наследодателят й Н.М.Ю. с ищцовата банка договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
17.VІІ.2013г.,за размера на задължението към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение,както следва:
154,58 лв непогасена главница;
118,21 лв дължима договорна/възнаградителна/ лихва
за периода 20.Х.2015г.до 8.ІІІ.2018г.;
13 лв размер
на обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/,за периода 20.ІV.2016 г.
до 8.ІІІ.2018г.;
21,99
лв-неплатени заемни такси към 9.ІІІ.2018г.;
законната
лихва върху главницата,считано от 10.ІІІ.2018г. до окончателното погасяване на
задължението;
6,16
лв-държавна такса и 10 лв юрисконсултско възнаграждение,
Които са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение № 204/26.ІІІ.2018г. ,издадена по ЧГД № 335/2018г. на
Новопазарския районен съд.
ОСЪЖДА
ответницата Н.Н.М.,с горните данни,да заплати на ищеца „Банка ДСК”ЕАД,с
горните данни,направените
деловодни разноски за двете съдебни
инстанции,възлизащи общо на на 1175 лева,включващи: 775 лв деловодни разноски за първата съдебна
инстанция,от които:175 лв заплатена държавна такса;300 лева заплатено
възнаграждение за особен представител на ответницата и 300 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37 от ЗПП и чл.25ал.1 от
НПП,както и сторените деловодни разноски
за въззивното производство в размер на 400 лв,от които: заплатена държавна
такса за въззивната жалба и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване .
Председател:
Членове
: 1. 2.