РЕШЕНИЕ
№ 4638
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110212104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на против Наказателно постановление № 001957/24.04.2023 г.,
издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер
на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за за процесуално нарушение
(необсъдено възражение) и за маловажност на случая. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
“Никон-НК” ЕООД, ЕИК ********* стопанисва търговски обект – магазин за хранителни
стоки “, находящ се в гр. , ул. "" №.
На 28.02.2023 г. в търговския обект била извършена проверка от служители на КЗП. В
рамките на същата било констатирано, че се предлагат за продажба стоки на разфасовки, сред
които: Боровинки, клас 1, произход Чили, 125 гр., с обявена цена за разфасовка 3,79лв./бр. и касис,
клас 1, 125гр., произход , с обявена цена за разфасовка 10,99 лв./бр. И за двата продукта нямало
обявена цена за килограм.
1
Във връзка с констатациите, описани в протокола, бил съставен АУАН, а въз основа на
него – атакуваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите И. К. и П П АУАН; НП; възражение; констативен протокол; заповеди за
компетентност; извлечение от търговски регистър.
Свидетелят К. разказва подробно и детайлно за хода на самата проверка в търговския
обект. Действително, тя е служител на административнонаказващия орган, поради което към
нейните показания следва да се подхожда със завишено внимание, доколкото атакуваното
наказателно постановление е изготвено именно въз основа на подписания от самата нея АУАН.
Прави впечатление, обаче, че разказът й е последователен и не влиза в колизия с доказателствения
материал по делото, поради което и казаното от свидетелката следва да се кредитира. К. е имала
възможност непосредствено да възприеме липсата на инкриминираната информация, като данни за
легитимираното лице-търговец се извличат от приложеното по преписката извлечение от ТР.
Данни за компетентността на актосъставителя и наказващия орган съдът черпи от
приложените по делото заповеди.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – служители на КЗП, изрично натоварени от ръководителя на КЗП (чл. 233,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗП); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя отменително процесуално основание.
Обсъждането на подадено възражение винаги и всяко е признак на прозрачност и детайлен подход
в работата на държавните и общинските органи, но обратният подход не би могъл да бъде счетен
за нарушаващ правото на защита (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ,
II кас с-в и др.), с оглед възможността за обжалване на НП.
2
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че към датата на проверката в търговския обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател са се предлагали за търговска продажба стоки с
обявени цени за разфасовка, но без обявена цена за единица мярка – килограм.
Императивна е разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП, изискваща търговецът едновременно да
обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки
чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. С оглед на изложеното съдът
намира, че с горецитираните пропуски в предоставяна на потребителите информация,
санкционираното юридическо лице не е изпълнило свое задължение към държавата. Субективна
страна не следва да бъде изследвана, доколкото се касае за юридическо лице и неизпълнение на
задължение към държавата, респ. – за налагане на имуществена санкция (чл. 83, ал. 1 ЗАНН), не –
за административно нарушение и наказание (вината е елемент на нарушението).
Съдът, обаче, приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗЗП задължения на физическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е
въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без
да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател действително формално е застрашило обществените
отношения, свързани с правата на потенциално неограничен кръг потребители да извършат
съпоставка между цени на предлагани стоки на пазара, на база – цена за единица мярка – килограм
и в резултат на това да вземат информирано решение за последващото си икономическо
поведение. За да приеме, обаче, че коментираният пропуск се отличава със силно занижена степен
на обществена опасност, настоящият съдебен състав намира за уместно да подчертае не толкова
елементарния характер на аритметичната операция – умножение по осем, за да се получи цената за
килограм (за каквато всеки поне средно образован потребител не би имал нужда от допълнителни
технически средства), а факта, че се касае само за две стоки, от около 6 000 предлагани артикула
3
(липсват данни както за подобен пропуск, касателно други предлагани стоки, така и за предходни
нарушения на дружеството изобщо), като самият актосъставител заявява категорично, че броят на
предлаганите разфасовки от двата артикула е „неголямо количество“. Тези обстоятелства,
отнесени към данните от показанията на св. Панталеев – че действия по отстраняване на пропуска
са били незабавно предприети, непосредствено след проверката, позволяват да бъде формиран
извод, че се касае за инцидентен пропуск със символична обществена опасност, който не
обосновава реализиране на процедура по ангажиране на отговорност.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че незаконосъобразно и необосновано е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
По разноските
С оглед защитата от юрисконсулт и изричната претенция за присъждане, както и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за справедлив размерът от 100
лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, включително и в наказателно-осъдителната му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001957/24.04.2023 г., издадено от директор на
регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 200 ЗЗП, на “ била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, КЗП да заплати на “Никон НК” ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4