№ 111
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220200080 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕВГ. Д. Г. ЕГН ********** с адрес
гр.Пазарджик, ул.“Владислав“ 20, чрез адв. М. К. против НП № 21-1006-
003069/ 06.12.2021 г.№ на началник група към СПП ОДМВР ПАЗАРДЖИК,
с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП -
глоба в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му претендира
наличие на съществени процесуални нарушения, поради които настоява да се
отмени НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на своя процесуален
представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова
иска де се потвърди.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
1
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 11.10.2021 г., в 09:50 часа в с.Ивайло, ул. „41“ свидетелите полицаи П.
и Г. се движели с патрулния автомобил, когато забелязали, че водачът на
насрещно движещия се автомобил е без поставен предпазен колан. Обърнали
и го последвали с включени светлинни и звукови сигнали, при което той
спрял. Докато извършвали проверка по предоставени документи, възприели
мирис на алкохол и водачът бил поканен да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ за употребата на алкохол в издишания въздух.
Той отказал. Полицаите го предупредили, че трябва да изчака му бъде
съставен акт и талон за изследване, с който има право да се яви да даде
кръвна проба. Жалбоподателят обяснил, че му било лошо и трябва да си
тръгва, затова полицаите му предложили да повикат линейка, ако се чувства
много зле, обяснявайки му отново, че трябва да изчака няколко минути.
Жалбоподателят отказал линейка и полицейските служители отишли в
патрулния автомобил, за да съставят тези документи. След минути Г. се
върнал при жалбоподателя, който бил в автомобила си и му поискал лична
карта, който я предоставил, но отново казал, че му е зле. Свидетелят за
пореден път обяснил, че трябва да изчака минути и ще бъде освободен след
приключване на проверката, но когато се върнал в патрулния видели с
колегата му, че жалбоподателят потегля с автомобила. Те довършили
съставянето на акта за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на талона за
изследване и съобщили за случилото се на своя пряк началник св. пол. Л..
След часове се върнали в сградата на СПП на ОД МВР Пазарджик,
където Л. се подписал като свидетел на отказа на нарушителя за подпише акта
и да получи препис от него, както и като свидетел да подпише и получи
талона за изследване.
Към края на работния ден в сградата на Сектор „пътна полиция“ в
Пазарджик св. Л. срещнал мъж, който му обяснил ,че днес оставил свои
документи при патрулни полицаи и Л. се досетил,че това е жалбоподателя,
комуто били върнати лични и за автомобила документи.
Въз основа на акта било издадено и процесното НП.
Основните възражения против него са за допуснати съществени
процесуални нарушения входа на съставянето му, въз основа на които се
претендира отмяна на санкционния акт. В хода на това обсъждане на първо
2
място следва да се посочи, че фактите, които по същност и хронология
изпълват процесната ситуация, не са спорни. Това, което е заявено от
жалбоподателя в жалбата и всъщност – още на място по време на самата
проверка е,че той се чувствал зле. Относно твърденията му, че провел
разговор с личния си лекар по телефона и той му назначил домашно лечение
не се събраха доказателства, тъй като по изисканите от Съда данни личният
лекар д-р Стоименов не „ си спомня“ с кого е провеждал този ден разговори.
Установено е обаче несъмнено, че към края на работния ден ( виж
жалбата и показанията на св. Л. ) жалбоподателят се е явил в сградата на
сектор „Пътна полиция“, за да си вземе останалите при проверката и у
полицаите документи, което директно означава, че състоянието му е
позволявало това и е бил достатъчно добре,а и при разговора с Л. не е
споделил обратното.
В контекста на цялото поведение на жалбоподателя, това негово действие
доказва преднамерения му характер – той е целял да осуети проверката и
несъмнено – да избегне последиците от него или поне да ги редуцира. И да,
вярно е, че това е, както сам защитникът настоява, че осуетяването на
полицейската проверка по описания горе начин съставлява нарушение по чл.
175, ал.1 т.3 ,пр.І от ЗДвП. Това решение обаче съвсем не влече
претендираните от защитата последици, защото означава, че жалбоподателят
е имал противоправно поведение , а от него никой не може да черпи права (
„Nemo auditur propriam turpitudinem allegans“) .
Жалбоподателят е бил предупреден неколкократно от полицейските
служители, че следва да остане до приключване на проверката и съставяне на
АУАН и ТИ и дори му е била предложена медицинска помощ, която той
отказал. Твърденията му, че състоянието му е било такова, че било
невъзможно оставането на място останала напълно недоказани и само
твърдения.
Това, което е доказано, че полицаите възприели при извършване на
документалната му проверка и разговора мирис на алкохол и именно това те
потвърдиха, че в този ранен сутрешен час е дало основание да пристъпят към
проверка за употреба на алкохол. Доказан с техните еднопосочни и
убедителни показания е и отказът на водача да му бъде извършена такава.
Както, впрочем, и последващото неколкократно разяснение по отношение на
3
него, че следва да му се състави акт за този отказ и да му се издаде талон за
изследване ( ТИ), с който може да се яви да даде кръв за кръвна проба за
установяване употреба на алкохол. Доказано е, че след като бил толкова
обстойно предупреден и дал личната си карта, той самоволно напуснал
мястото на проверката към момента на съставяне на акта и на талона. Без
значение е ,че фактическият състав по създаване на двата документа не бил
приключен, за да се пристъпи практически към тяхното предявяване.
Нарушителят бил предупреден, тоест знаел е, че след съставяне на
документите, той ще може да се запознае с тях и да ги подпише и сам се е
отказал да упражни тези свои права. Отказите да подпише двата документа
са несъмнено установени, а и не са спорни. Затова и формалното оформление
чрез подписа на свидетел ( в двата случая Лючканов) е напълно ирелевантно в
случая. Все пак следва да се посочи, че той е придобил ( оспореното му от
защитника) качество свидетел, тъй като е възприел от разказите на Г. и П.
този факт, което го превръща в косвен , а не пряк свидетел, но все пак
свидетел на отказа. Вярно е, че законодателят е предвидил с нормата на чл.43,
ал.2 ЗАНН процесуалната фигура на свидетел на факта на отказа на
нарушителя да подпише акта като лице, което е различно от съставителя и
свидетелите по него, за да гарантира в максимална степен достоверността на
удостоверения с подписа факт. В този смисъл свидетелят по чл. 43, ал.2 от
ЗАНН би следвало да е възприел лично отказа; но, ако той е несъмнен факт ,
липсата на непосредствено възприятие е без значение. Целта е да се постигне
истината относно факта на отказа, а по делото тя е напълно безспорна –
отказът и за подписа на акта и за приемане на копие от него , а и за подпис на
талона и предоставяне на копие и от него – са факти, които са част от
случилата се действителност.
Затова както досежно акта, така и досежно талона ( чл. 6, ал.8 ),
подписите на Л. върху него не съставляват съществено процесуално
нарушение и с наличното им оформяне не е засегната процедурата така, че да
са нарушени права на нарушителя.
При отказа за изследване с техническо средство основателно
контролният орган е издал ТИ в хипотезата на чл. 3а, ал.1 б.а от НАРЕДБА №
1 / 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в
който нарушителят е имал право на избор ( доказателствен анализатор или
4
медицинско изследване), но ако бе останал на мястото на проверката, за да го
упражни. Тръгвайки си самоволно и след като му е разяснено, че се съставя и
следва да му се предостави талона за изследване, той е манифестирал отказ да
„попълни, подпише и да получи талона за изследване“, който е напълно
безспорен и формално удостоверен по реда на чл. 6, ал.8 от Наредбата факт.
При тези данни съвсем правилно е било решението на контролния ,а след
него и на наказващия орган, че е налице виновно извършено нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, която норма освен санкционна част, съдържа и състава на
нарушението, поради което основателно е посочена и като цифров израз на
правната квалификация на нарушението. Санкционно нормата предвижда
законосъобразно наложените кумулативно и в твърд размер
административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване от правоуправление
за срок от 2 години ( 24 месеца), които основателно са и били наложени с
обжалваното НП.
Горното обсъждане обоснова решението за потвърждаване на НП, а то
обуслови неоснователността на претенцията за защитника за присъждане на
сторените от жалбоподателя разноски и основателността на претенцията за
разноски на процесуалния представител на ОД МВР Пазарджик, изразена в
писменото становище, като същата следва да се уважи за размер от 100 лева (
предвид броя, но и процесуалните действия в съдебните заседания и обема на
доказателствения материал).
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1006-003069/ 06.12.2021 г. на началник
група към СПП ОДМВР ПАЗАРДЖИК, с което на ЕВГ. Д. Г., ЕГН
********** с адрес гр.Пазарджик, ул.“Владислав“ 20 са наложени на
основание чл.174 ал.3 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА ЕВГ. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пазарджик
сума в размер на 100 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6