Р Е
Ш Е Н
И Е № 63
гр.Кюстендил, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на осми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:М. НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Милена Спасова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧД № 299
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на част
VII- „Особени проиводства“, глава XХXIV, раздел I от НПК- „Прилагане на принудителни медицински мерки“-
чл.427 и сл. от НПК вр. глава XXl НПК „Въззивно производство”.
Г.Димитрова- прокурор при Кюстендилската районна
прокуратура протестира протоколно определение без номер от 27.05.2020 г. на Кюстендилския
районен съд по ЧНД № 328/20 г. на КнРС,
с което е отхвърлено предложението на КнРП за прилагане на принудителна
медицинска мярка при условията на чл.89, б. „А“ НК по отношение на лицето М.Р.М..
Релевират се съображения за незаконосъобразност на постановеното определение,
иска се неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който се уважи
предложението на на КнРП.
Въззиваемата страна по жалбата
М.Р.М. се явява пред окръжния съд. КнОС констатира, че същият е в адекватно
състояние и изразява становище за неоснователност на протеста.
Делото се разглежда с
участието на служебния защитник на въззиваемата страна- адв. К.П. Неговото становище
е за потвърждаване на определението на КнРС.
КнОС, в настоящия съдебен
състав, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по
чл.319, ал.1 НПК. Разгледан по същество при
условията и при пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК,
същият е неоснователен по следните съображения:
НЧД № 328/2020 г. по описа на КнРС
е било образувано по предложение на КнРП на основание чл.427 от НПК за определяне на принудителни
медицински мерки по чл. 89, б. „А“ НК- предаване на близките, ако поемат
задължение за лекуването му под наблюдение
в психо-неврологически диспансер. Предложението на КнРп е обусловено от
обстоятелството срещу М. са образувани три наказателни производства,
обединено в едно- за деяния, извършени в
периода от 23.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Същите с постановление на КнРП по ДП
№ 1190/19 г. на КнРП от 16.01.2020 година са били прекратени поради обстоятелството, че в този период
същият е страдал от ***, респ. че
същият е наказателно неотговорен на осн.
чл.33, ал.1 от НК.
След прекратяването на НП
срещу М., с постановление на прокурора от КнРП Г.Димитрова от 28.01.2020 г. е
стартирана процедура по чл.427 от НПК,
като на разследващ орган е възложено изясняване на поведението на М. преди
и след деянието през посочения период и е назначена СПЕ за
изясняване на психичния му статус към началото на м.02.2020г .
Междувременно поради започнала
процедура по ЗЗ същият е бил настанен на принудително лечение с решение на КнРС
по ЧНД № 1418/19 г., в сила от 26.11.2019 г. в ПО на МБАЛ гр.Кюстендил за
периода от 26.11.2019г. за срок от 2 месеца.
От назначената по реда на чл.427,
ал.2 НПК СПЕ, изготвена от в.л. д-р Р., се установява, че М. страда от ***. По време на *** през м. октомври- ноември 2019 г.
(съвпадащи по време с деянията, за които са били образувани
посочените по- горе НП) е било регистрирано ***, за което е проведено лечение по ЗЗ. Посоченото лечение
е било както с ефект по отношение на симптомите на заболяването, така и по
отношение на възстановяване на нормалното психично функциониране, критичността
и придържането към терапия. Посоченото разстройство към момента на изготвяне на
СПЕ е във фаза на стабилност и симптомите са медикаментозно контролирани;
редовно се провежда назначената терапевтична схема, не са заявени и не са
налице нагласи, както и няма психотични симтпоми, които да са рискови за
асоциално поведение и да са резултат от психотичната продукция Заключението на
психиатъра е, че поради проведеното лечение и спазването на препоръчания режим,
не се налагат болнични грижи и лечение
по принудителен ред.
Това заключение на вещото лице е потвърдено
от самото него при разпита му пред КнРС, който
с атакуваното определение е отхвърлил предложението на КнРП с мотиви –
подобрено здравословно състояние на лицето.
Това заключение е
потвърдено и от преразпита на в.л. д-р Р. пред КнОС, като същото изрично сочи,
че към м. октомври- ноември 2019 г. М. е бил в състояние на невменяемост, а към
настоящия момент вследствие на проведените грижи по ЗЗ е в състояние да осмисля
поведението си, да се грижи за себе си и да ръководи действията си.
В
протеста си ДнРП сочи, че прилагането на процедурата по ЗЗ спрямо лицето не е пречка за прилагането
на процедурата по чл.427 от НПК, респ.
че спрямо същият следва да се приложат принудителните медицински мерки.
Постановеното
определение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. За да се отговори на законосъобразността на
атакуваното определение, следва да се направи разграничение между двете
производства с идентичен характер- по ЗЗ и по
чл.89 НК.
Производството по чл.427 от НПК е особено наказателно производство, което може да приключи с настаняване в
психиатрично заведение на лице, което е невменяемо. То се прилага
само в случаите на чл.89 НК- когато
лицето е извършило престъпление в условията на невменяемост или е изпаднало в
такава преди постановяване на присъдата или по време на изтърпяване на
наказание. Задължителното лечение по ЗЗ има превантивна цел- постановява се
преди лицето да е извършило престъпление, респ. да представлява опасност за
близките, за околните, за обществото или да застрашават сериозно здравето си.
Това лечение се прилага спрямо лица с психични разстройства, определени в
чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, независимо дали психичното разстройство изключва
вменяемостта или не. Обратно- принудителните медицински мерки по НК се прилагат само по отношение на лица с
психични разстройства, чието състояние изключва вменяемостта.
В
настоящия случай прокуратурата по предвидения в закона ред е установила, че
деянията на М. през периода от 23.10. до 31.10.2019 г. от обективна страна
представляват състав на престъпление; доказала е кой е извършителят, но
неговата наказателна отговорност не е възникнала поради това, че е бил
невменяем. Невменяемостта е качество на субекта, свързано с психическата му
неспособност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, която изключва вината като субективен елемент на престъпното
деяние. Ето защо в тези хипотези принудителните медицински мерки могат да
бъдат приложени като правна последица от
прекратяване на наказателното производство поради невменяемост на дееца.
Но- принудителните
медицински мерки се прилагат само спрямо лица, извършили общественоопасно деяния в условията на
невменяемост. Ако деецът след извършването на деянието не е бил в състояние на
невменяемост, той е наказателно отговорно лице съгласно чл.31 от НК, поради
което няма основание за прилагане спрямо него на чл.90 НК- този текст се
прилага само спрямо наказателно неотговорни лица. Когато деецът не е в
състояние на невменяемост, страда от психопатия или разстройство на здравето,
които не изключват вменяемост, спрямо него се провежда лечение. В
процесния случай несъмнено към настоящия
момент (а и към момента на произнасяне от страна на КнРС) М. страда ***,
което е било овладяно, може да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките
си,
респ. е в състояние на вменяемост. Провеждането на
процедурата по ЗЗ преди тази по чл.89 НК
несъмнено е дала ефект, доколкото вследствие проведеното задължено лечение
психичното здраве на М. е претърпяло положителен обрат и същият понастоящем е
вменяем. Това обстоятелство води до безпредметност на прилагане на принудителни
медицински мерки спрямо същия.
Ето защо с настоящото допълване на мотивите, и след
като извърши
цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, и не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или неправилно
приложение на материалния закон, които да налагат отмяната или изменението му, въззивният съд счете, че същият следва да бъде потвърден.
По тези съображения и на основание чл. 431,
ал.2 НПК вр. чл.338, вр. чл.
334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение без номер от 27.05.2020
г. на Кюстендилския районен съд по ЧНД №
328/20 г. на КнРС, с което е отхвърлено предложението на КнРП за прилагане на
принудителна медицинска мярка при условията на чл.89, б. „А“ НК по отношение на
лицето М.Р.М..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.