№ 8638
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110151555 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ, вр и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане срещу ответника П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „**** за сумата 658,11 лв. незаплатено задължение за доставена и
потребена вода за периода 04.07.2020 г. – 03.02.2022 г. до имот с адрес: гр. София, ж.к.
„**** с кл. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.06.2024 г. до окончателното й
погасяване, и за сумата 50,28 лв. обезщетение за забава за периода от 05.09.2020 г. до
05.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 35272/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Софийска вода” АД извежда съдебно предявените субективни права
при твърдения, че с ответника П. К. П. са били в облигационно отношение по силата
на договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия за
имот с местонахождение в гр. София, *** за който имот е открита договорна сметка
*** към клиентски № ***. Посочва, че за периода 04.07.2020 г. – 03.02.2022 г. е
предоставил на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води) на стойност 658,11 лева, които ответникът не е
заплатил, породи което ги претендира, както и законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2024 г. до окончателното й
погасяване. Претендира също така обезщетение за забава в размер на 50,28 лв. за
периода от 05.09.2020 г. до 05.03.2022 г., както и присъждане на разноски в исковото и
заповедното производства.
Ответникът П. К. П., в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск при доводи за недопустимост и неговата
неоснователност. Оспорва се ищецът да е извършил реална доставка на вода в
1
посочените количества до процесния имот. Излага твърдения, че на 19.05.2014 г. е
прекратено отчитането на показанията на монтирания в имота на ответника водомер и
е подновено на 25.02.2020 г. Водомерът е изправен и същият е отчитан за процесния
период многократно от служител при ищеца (през три месеца), като редовно било
отчитано потребление около 1-2 куб. за месец. В тази връзка заявява, че ищецът е
издавал месечни фактури за многократно завишено количество вода, надхвърлящи 24
куб.м. за месец. Изразява съмнение, че към неговия имот е преразпределено
количество вода, потребена от другите собственици в сградата. Излагат се подробни
съображения относно опитите на ищеца за неоснователно обогатяване. Моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски за производството.
В съдебно заседание ответникът посочва, че не оспорва обстоятелството, че
водомерът в имота му е с изтекла метрологична проверка, но счита, че въпреки това
водомерът работи и отчита правилно, поради което ищецът не е имал законово
основание да отчита на база – служебно, а е следвало да се съобразява представения от
ответника самоотчет.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК съдът е отделил, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се гр. София, *** за който
имот е открита договорна сметка *** към клиентски № *** при ищцовото дружество.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза, изготвена от нещото лице инж. С. Т. Я., която съдът кредитира, като
компетентно, професионално и обективно. Вещото лице е заключило, че имотът е
водоснабден, като доставяните до имота ВиК услуги са начислявани на база на един
живущ. Вещото лице е установило, че за процесния период общото количество
доставена вода е 228,06 м3, от които липсват такива за общи нужди. Стойността на
предоставените в исковия период ВиК услуги възлиза на 708,39 лева и вещото лице е
констатирало, че същата е определена в съответствие с доставените количества
питейна вода и утвърдените от КЕВР цени. В съдебно заседание вещото лице
допълнително посочва, че водомерът в имота на ответника е включен в мрежата на
ВиК след общия водомер. След като е пуснат на пазара за продажба и експлоатация
отговаря на БДС. Пояснява, че ако сумите от отчетите на индивидуалните водомери е
по-голяма от отчета на общият водомер, вероятно някъде има повреда или авария,
където изчита вода между общия водомер и индивидуалните водомери. От общия
водомер до индивидуалните водомери има тръбни мрежи, по които могат да възникнат
аварии, които да не са установени и ще изтича вода, която няма да се отчита по
индивидуалните водомери, а ще се отчита в общия водомер и това ще даде разлика в
показанията между общия и индивидуалния водомер. Тази разлика се разпределя като
общи нужди между абонатите. Според Наредбата, при наличието на повече от 20%
отклонение от показанията на общия водомер и индивидуалните водомери, тогава по
сигнализиране на Етажната собственост се сформира комисия от „Софийска вода“ и се
прави проверка и се изследва от къде идва тази разлика.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Ю. И. Никова, която съдът кредитира, като
компетентно, професионално и обективно. Вещото лице е заключило, че от направена
справка в информационната система на ищеца за начислени суми и извършени
плащания, дължимите и незаплатени суми за периода 04.07.2020 г. – 03.02.2022 г. са в
размер на 658,11 лв. и лихва в размер на 50,28 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
2
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Според § 1, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В случая, с оглед становището на ответника и предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че между страните не е спорно съществувалата
облигационна връзка по повод на договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на
който ищецът е извършил по отношение на водоснабдения имот, който е собственост
на ответника.
От приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за пороцесния период ищецът е извършил ВиК услуги, като е потребена
228,06 куб.м. вода, за която се дължи сумата от 658,11 лв. Спорен между страните е
въпросът дали ищецът е следвало да начислява потребеното количество вода на „база“
или според показанията на монтирания в имота водомер. В този смисъл съдът
съобрази, че съгласно чл. 34а от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (в сила от 17.08.2012 г.), периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10
години по искане и за сметка на потребителите от Българския институт по метрология
или от лица, оправомощени за това от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор по реда на ЗИ. Резултатите от периодичните
проверки на индивидуалните водомери се удостоверяват със знаци по реда на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 98 от 2003
г.). Операторите са длъжни да осигуряват комплексна услуга за сметка на
потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична
проверка от лицата по ал. 2, монтаж и пломбиране. Когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.
1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6.
Ответникът не оспорва факта, че 10 годишният срок за метрологичната
проверка на водомера в имота му е бил изтекъл още през 2004 г., за което същият е
3
уведомен, в това число и по повод на друго дело, водено срещу него. В тази връзка
ответникът твърди, че водомерът работи и отчита правилно въпреки изтеклата
метрологична проверка, но не твърди и не представя доказателства това да е
установено по надлежния ред, указан по-горе, респективно, че същият е преминал през
метрологична проверка, която да е установила липсата на отклонения над допустимите
при работата на водомера. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките за начисляване обема на консумираната вода в имота по реда на чл. 39,
ал. 5, т. 1 и ал. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Не може да бъде споделено наведеното от ответника в първото по делото
открито съдебно заседание възражение, че дължи суми не на ищцовото дружество, а
на Етажната собственост, която от своя страна ги е заплатила на ищеца. На първо
място – не е налице предвидена такава процедура по Наредбата и Общите условия.
Още повече – вещото лице по изготвената СТЕ изрично е посочило, че начислените
количества за имота са намалени от разпределение на общата консумация.
Предвид изложеното и след като съобрази доказаното количество доставена до
имота на ответника питейна вода за процесния период и с оглед липсата на твърдения,
а и доказателства за плащане на дължимата цена, то предявеният иск за главница се
явява основателен.
Основателността на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При анализа на тази
разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки
в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Съгласно
неоспореното заключение на ССчЕ дължимото обезщетение за забава върху главницата
от 658,11 лв. за периода от 05.09.2020 г. до 05.03.2022 г. е в размер на 50,28 лв. и
същото не е заплатено, поради което и акцесорната претенция се явява основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора и двете страни имат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.
Предвид изрично направеното искане в тази насока на заявителя ищец следва да се
присъдят разноски за платена държавна такса в заповедното производство в размер на
25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на
50 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правна помощ. По отношение разноските в исковото
производство – следва да се присъдят дължимата и заплатена от ищеца държавната
такса в исковото производство в размер на 75 лева, заплатени депозити за вещо лице
по ССчЕ и СТЕ в общ размер на 800 лева и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ съобразно
материалния интерес и фактическата и правната сложност на процесния правен спор.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Софийска вода” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 2А обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 203 ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *** ДЪЛЖИ
НА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А, сумата 658,11 лв. незаплатено
задължение за доставена и потребена вода за периода 04.07.2020 г. – 03.02.2022 г. до
имот с адрес: гр. София, ж.к. „**** с кл. № ***, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
11.06.2024 г. до окончателното й погасяване, и за сумата 50,28 лв. обезщетение за
забава за периода от 05.09.2020 г. до 05.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 35272/2024 г. по описа на СРС, 157 с-
в.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 975 лв. - разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5