Присъда по дело №151/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 17
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200200151
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Сливен, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниМилена Г. Костадинова

заседатели:Данка П. Лукова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
и прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20252200200151 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. Б. - роден на *** г. в гр. Сливен, с
постоянен адрес гр. ***, български гражданин, с начално образование,
неженен, работи като сервитьор, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че през месец септември 2023 г., от дом находящ се в гр. ***, отнел
чужда движима вещ — 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „ХТ
2097-6“, на стойност 167,30 лв., собственост на Б. Р. К. от гр. Сливен, от
владението на същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА
в полза на държавата в размер на 300 (триста) лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Н. Б., със снета по-горе самоличност, за
НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 12.11.2023 г. до 14.12.2023 г., в гр.
Сливен, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инстР.т, без съгласието на титуляря Р.Р.Х., като презаредил седем ваучера от по
10 лв. на предплатени номера: на № +*** - 5 ваучера на стойност 50 лв. и на
№ +*** - 2 ваучера на стойност 20 лв. и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
по повдигнатото обвинение по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
1
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Н. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР –
Сливен разноските по делото в размер на 288.35 /двеста осемдесет и осем и
тридесет и пет/ лева, както и 5 лева държавна такса по сметка на Окръжен съд
– Сливен, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
Апелативен съд - Бургас в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда рег.№ 17 от 01.07.2025г. по НОХД № 151/2025
г. по описа на Окръжен съд-Сливен.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на
Окръжна прокуратура – Сливен против Р. Н. Б. от гр. Сливен, с ЕГН
**********съгласно който на подсъдимия се повдигат обвинения за
престъпления, както следва:
За престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК - за това, че на
неустановена дата през месец септември 2023 г., от дом находящ се в гр. ***,
отнел чужда движима вещ — 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел
„ХТ 2097-6“, на стойност 167,30 лв., собственост на Б. Р. К. от гр. Сливен, от
владението на същата, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието представлява маловажен случай;
За престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това,
че в периода от 12.11.2023 г. до 14.12.2023 г., в гр. Сливен, при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инстР.т, без съгласието на
титуляря Р.Р. Х., като презаредил седем ваучера от по 10 лв. на предплатени
номера: на № +*** - 5 ваучера на стойност 50 лв. и на № +*** -2 ваучера на
стойност 20 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
В проведеното разпоредително заседание подсъдимият Р. Н. Б.
заявява, че е получил в срок препис от обвинителния акт и че разбира смисъла
и характера на обвиненията.
В съдебно заседание, като съобрази искането на подсъдимия Р. Н. Б. и
служебния му защитник адвокат С. П. от АК – Сливен, съдът пристъпи към
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от
НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, в частност по чл. 371, т. 1 от НПК– съкратено съдебно следствие.
Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът разясни на подсъдимия Р. Н. Б. разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от
НПК, а именно че след като е дал съгласие да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещите лица при постановяване на присъдата непосредствено ще
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа
обвиненията и ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага за
престъплението, квалифицирано по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, на
подсъдимия да се наложи наказание минималното наказание, както и за
престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК минималното
предвидено в закона наказание, с оглед ниската стойност и чистото съдебно
минало на подсъдимия. Моли да се извърши групиране на наказанията,
съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, като се наложи общо наказание 3 години
лишаване от свобода, на което по реда на чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи
изпълнението с изпитателен срок от три години.
1
Подсъдимият Р. Н. Б. и адвокат С. П. пледира за оправдаване на
подсъдимия по обвинението на деянието по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК. По отношение на деянието по чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК излага
съображения за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и налагане на
наказание „глоба“. Подсъдимият Б. изразява съгласие с позицията на своя
защитник, а в последната си дума заявява, че приема това което му определи
съда.
Съдът, въз основа на събраните и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема
за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Р. Н. Б. е роден на 12.08.1999 г. в гр. Сливен, с постоянен адрес гр. ***.
Той е българин, български гражданин. С начално образование, неженен, но
живее на съпружески начала и отглежда две деца. Работил е като сервитьор и
общ работник, не е осъждан, ЕГН **********.
Пострадалата Б. К. и обв. Б. били братовчеди. От няколко години постр.
К. била вдовица и сама отглеждала малолетния си син - на 9 години. Живеела
с него в дом на ул. ***. На 24.01.2022г. постр. К. закупила мобилен телефон
Моторола“, модел „ХТ 2097-6“ за сумата от 235 лв. от магазин в кв.
"Надежда", гр. Сливен. За телефона закупила и предплатена сим карта с номер
***, след което предоставила телефона за ползване на малолетния си син по
случай рождения му ден на 23.02.2022г.
В един от дните на м. септември 2023г. подс. Б. се обадил на постр. К. и
я помолил да отиде у тях с жената, с която живее на съпружески начала, за да
се нахранят, тъй като в техния дом нямали какво да ядат. Постр. К. се
съгласила и подс. Б. и съжителката му вечеряли у тях. В това време телефонът
„Моторола“, модел „ХТ 2097-6“, ползван от сина на постр. К. бил оставен на
маса в жилището им, покрай която се минава като се излиза от къщата. След
като подс. Б. и съжителката му се навечеряли, се приготвили да си тръгват,
като излизайки от къщата, подс. Б. забелязал мобилния телефон, оставен на
масата. Решил да го открадне, като веднага пристъпил към намерението си и
минавайки покрай масата, взел незабелязано телефона (със сим картата) и го
сложил в джоба си. След това със съжителката си се прибрали в техния дом.
Оттогава подс. Б. започнал да ползва откраднатия телефон. Постр. К.
установила липсата на телефона и се усъмнила, че е откраднат от подсд. Б., но
последният отричал пред нея да е извършил такова деяние. Въпреки всичко
постр. К. не му вярвала, но не подала жалба в полицията, тъй като били
роднини с подс. Б. и не искала да се занимава със съдебни дела.
Свидетелката Х. бил клиент на мобилния оператор „Йеттел България“
от повече от 10 години и оттогава имала сключени договори за ползване на
пет броя сим карти. Една от тези сим карти била с телефонен номер *** и нея
постр. Х. била предоставила за ползване на сина си свид. А. А.. Постр. Х.
работила като салонен управител в сватбен салон „Гранд принцес“ в гр.
Сливен. При нея често идвал сина й свид. А. А., като понякога й помагал в
работата.
2
Периодично в сватбения салон идвал и подс. Б., където вършил обща
работа, възложена му от собственика. На 11.11.2023г. подсд. Б. бил в
сватбения салон, като вършил възложена му работа. Същият намислил схема,
с която по незаконен начин да зарежда предплатената сим карта на ползвания
от него телефон с номер ***, който бил откраднал от постр. К.. В изпълнение
на намислената схема, подс. Б. инсталирал на ползвания от него телефон
официалното приложение на мобилния оператор „Йеттел“, чрез което можели
да се нареждат финансови операции, чрез ползване на мобилен номер като
платежен инстР.т. Същият ден подс. Б. срещнал в сватбения салон сина на
постр. Х. - свид. А. А. и решил, че лесно може да го заблуди и да използва
мобилния му номер за регистрация в приложението „Йеттел“. Поискал от
свид. А. мобилния му телефон под предлог, че иска да се обади на някого.
Свидетелят А. му се доверил и му дал телефона си, като подс. Б. останал
насаме. Той прозвънил на собствения си номер, като по този начин установил
телефонния номер на ползвания от А. телефон - ***. След това въвел този
номер в приложението „Йеттел“ в неговия телефон и завършил регистрацията.
Съгласно условията към въведения мобилен номер се изпращал
верификационен код за потвърждение, който код бил получен на телефона на
свид. А.. Тъй като този телефон все още бил у подс. Б., последният видял
получения верификационен код чрез CMC и го въвел в своя телефон в
приложението. Така окончателно завършил регистрацията си в приложението
на „Йеттел“, като същата била извършена с чужд телефонен номер - *** с
титуляр постр. Х. и ползван от сина й А. А.. По този начин подс. Б. чрез
приложението „Йеттел“ можел от своя телефон, да задължава сметката на
телефонен номер *** с титуляр постр. Х. със стойността на проведението от
него разговори.
Малко след полунощ на 12.11.2023г. в 00,59 часа, докато се намирал в
гр. Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у
него телефон, наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на
предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин подс. Б.
заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр.К. и
ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с
титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.
След полунощ на 13.11.2023г., в 02,05 часа, докато се намирал в гр.
Сливен, подс. Б., ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у
него телефон, отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на
предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин (с
регистриран платежен инстР.т телефонен номер *** с титуляр постр. Х.) подс.
Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и
ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с
титуляр постр.Х., без знанието и съгласието на последната.
На 16.11.2023г., в 23,35 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б.,
ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново
наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с
3
номер *** с титуляр постр. К.. По този начин обв.Б. заредил сума за разговори
на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така задължил с
10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр.Х., без знанието и
съгласието на последната.
На 19.11.2023г., в 12,41 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б.,
ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон,
откраднат от постр.К., отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10
лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр постр. К.. По този начин
обв. Б. заредил сума за разговори на сим картата, която откраднал от постр. К.
и ползвал той. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с
титуляр постр. Х., без знанието и съгласието на последната.
На 20.11.2023г„ в 04,51 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б.,
ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново
наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с
номер *** с титуляр свид. Д. - негов приятел. По този начин подс. Б. заредил
сума за разговори на сим картата, ползвана от свид. Д.. Така задължил с 10
лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без знанието и
съгласието на последната.
На 27.11.2023г., в 17,13 часа, докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б.,
ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон, отново
наредил зареждане на ваучер за сумата от 10 лева на предплатена сим карта с
номер *** с титуляр постр. К.. По този начин подс. Б. заредил сума за
разговори на сим картата, която откраднал от постр. К. и ползвал той. Така
задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр постр. Х., без
знанието и съгласието на последната.
На 14.12.2023г., в 04,21 часа , докато се намирал в гр. Сливен, подс. Б.,
ползвайки приложението на „Йеттел“ на намиращия се у него телефон,
откраднат от постр. К., отново наредил зареждане на ваучер за сумата от 10
лева на предплатена сим карта с номер *** с титуляр св. Д. - негов приятел. По
този начин подс. Б. заредил сума за разговори на сим картата, ползвана от
свид. Д.. Така задължил с 10 лева сметката на телефонен номер *** с титуляр
постр. Х., без знанието и съгласието на последната.
Около 20.12.2023г. постр. Х. установила, че сметката й към мобилния
оператор е завишена, поради което извършила съответна проверка. Тогава
установила, че от телефонния й номер, ползван от сина и са зареждани
ваучери към непознати номера, без нейно знание и съгласие, поради което
депозирала жалба в ОД МВР Сливен, станала повод за провеждане на
настоящото наказателно производство.
От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза е
видно, че стойността на мобилен телефон Моторола“, модел „ХТ 2097-6“ към
момента на деянието възлиза на 167, 30 лв.
В хода на разследването е изготвена и техническа експертиза, при която
информацията, съдържаща се в предоставения от „Йеттел България“ ЕАД
оптичен носител е свалена на хартиен носител. Експертизата е установила и
4
точното време на извършените седем презареждания на предплатени сим
карти.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от обяснението на подсъдимия Р. Н. Б. дадени в
досъдебното производство в присъствието на защитника си /л.105 от ДП/, от
показанията на свидетелите Б. Р. К./л. 107 от ДП/, Р.Р. Х./л.112 от ДП/, К.И.
Д./л.113 от ДП/, А. В. А./л.117 от ДП/, от заключението на съдебно
оценителната експертиза/ т.1 л.122 от ДП/, съдебно техническа експертиза т.2
л.2-150 от ДП/, от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – електронни съобщения от мобилния оператор до
свид Х. за извършените плащания и фактура за м. ноември 2023г./л.20-26 от
ДП/, справка за трафик регистриран в интервала от 0.00 часа на 17.10.2023г. до
23.59 часа на 15 04.2024г. от мобилен телефонен апарат с ИМЕИ № ***л. 51-
53 от ДП/, справка за съдимост /л. 128 от ДП/, характеристична справка /л.126
от ДП/.
Съдът кредитира изцяло показанията на горните свидетели, тъй като
са взаимно допълващи се, обективни, логични и последователни. Не са
противоречиви помежду си и с останалите доказателства по делото.
Съдът приема заключенията на вещите лица от носно стойността на
отнетия мобилен апарат и относно свалената на хартиен носител информация
предоставена от „Йетел България“ЕАД установяваща на кои дати и кои
предплатени номера са били презаредени през мобилния номер на свид. Р. Х. в
периода м. октомври-месец декември 2023г., тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната
област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия, тъй като
се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Р. Н. Б. относно
обстоятелствата, при които е откраднал мобилния телефона от дома на
пострадалата негова родственица Р.Р. Х., въвеждането в заблуждение на
свидетеля Христов за да използва неговия телефон за регистрация в
приложението „Йетел“, начина по който се е регистрирал и зареждането на
ваучерите за разговори както от ползвания от него открадната от К. телефон,
така и на свид. Д.. Обясненията му не се оборват от другите доказателства.
Намират опора в показанията на свидетеля Д., свид. А. и свид. Х.
Подсъдимият е последователен в твърденията си. Изложил ги е в хода на
разследването при разпита му като свидетел и при разпита му като обвиняем в
присъствие на неговия защитник.
При така установената по делото безспорна фактическа обстановка,
съдът счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна признаците
на престъпния състав на чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Обект на защита по гл. VІ, раздел ІV на Особена част на НК са
„Престъпления против паричната и кредитната система”. Именно
5
обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на
паричната и кредитната система, като част от финансовата система на
държавата, са обект на защита от наказателно-правните норми. Престъпните
посегателства в този раздел са специфични най-вече с оглед предмета си -
засягането на финансовата сфера се извършва чрез манипулиране по
противоправен начин на знаците, чрез които финансовите отношения се
извършват в нормален и законен порядък и изрично посочени в състава на чл.
243 от НК - парични знаци, таксови или пощенски марки, държавни
облигации и други държавни ценни книжа, платежни инстР.ти. С оглед
конкретиката на описаната фактическа обстановка, се обосновава извода, че
описаният механизъм на деянието квалифицирано по чл. 249 от НК не касае
предмет на престъпление по раздел ІV на глава VІ от Особената част на НК,
тъй като не е налице платежен инстР.т по смисъла на закона. Описаните
номера на мобилни телефони в диспозитива на обвинението не са издадени от
доставчици на платежни услуги, съответно – използването им не представлява
част от финансовата система на държавата, не подлежат на държавно
регулиране и не са предназначени за прехвърляне на пари или парични
стойности. Получаването на финансов ресурс, във формата на ваучер за
разговори, при осъществяване на определени търговски практики и
предоставяне на услуги, не представлява прехвърляне на „пари или парични
стойности” - обективно необходим елемент на понятието „платежен инстР.т”
по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК.
По смисъла на Директива /ЕС/2019г./713 на Европейския съюз от17
април 2019г. за борба с измамите със и подправянето на непарични платежни
средства /чл.2 б. А/ и на Рамково решение 2001/413/ ПВР на Съвета /чл. 1, б.
”а”/ платежният инстР.т представлява всеки материален платежен инстР.т,
различен от официалната валута (банкноти или монети), който дава
възможност на своя титуляр или ползвател, поради особеното си естество,
самостоятелно или в съчетание с друг (платежен) инстР.т да извърши паричен
превод или превод на парична сума. В решението примерно са изброени
видове платежни инстР.ти като кредитни карти, карти еврочек, други карти,
издавани от финансови институции, пътнически чекове, еврочекове, другите
чекове или менителниците. Част от дефиниране на понятието е изискването
платежният инстР.т да е защитен срещу имитация или подправяне например
чрез оформяне, кодиране или подпис.
На следващо място, видно от чл. 2, т. 19 от Регламент (ЕС) 2015/751 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015г. относно обменните
такси за платежни операции, свързани с карти „платежен инстР.т” означава
персонализирано(и) устройство(а) и /или набор от процедури, договорени
между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и
използвани с цел даване на платежно нареждане. Посочената дефиниция
дословно е привнесена в националното законодателство в текста на § 1, т. 30
от допълнителните разпоредби на Закон за платежните услуги и платежните
системи. Анализът на посочените норми позволява извода, че основните
6
характеристики на платежен инстР.т, се отнасят до: 1) техния издател
(доставчик на платежни услуги); 2) главното им предназначение като средство
за извършване на платежни операции и 3) обективното наличие на елементи
за защита срещу имитация или подправяне.
На следващо място в Закона за платежните услуги и платежните
системи, с който се регламентира правната материя, свързана с
предоставянето и ползването на платежни услуги има легална дефиниция на
понятието „платежен инстР.т”, която не се различава съществено от дадената в
НК- това е персонализирано устройство и набор от процедури, договорени
между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги,
използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане. Законът урежда отношенията между ползватели на платежни
услуги /които могат да бъдат физически и юридически лица/ и доставчиците
на платежни услуги, които съгл. чл. 3 са банките по смисъла на ЗКИ,
дружествата за електронни пари, Европейската централна банка, Централните
банки за държавите – членки на ЕС и платежните институции по смисъла на
този закон. А съгл. чл. 5 платежна институция може да бъде само юридическо
лице, което е получило от компетентен орган лиценз за предоставяне и
извършване на платежни услуги в целия Европейски съюз. Очевидно е, че
титуляря на сметката към мобилния оператор свидетелката Р.Р. Х., не попада
между кръга юридически лица, които могат да са доставчици на платежни
услуги.
В описаният във фактическата обстановка механизъм на действие от
страна на подсъдимия представлява инстР.т, чрез който се придобиват ваучери
за определена сума на предплатена сим-карта за разговори, които се
фактурират от продавача и се заплащат от купувача, в конкретния случай Х. на
по-късен етап. Касае се за продажба на услуга с отложено плащане, а не за
безкасово заплащане на стоки и услуги посредством платежен инстР.т.
При тези правни изводи съдът, призна подсъдимия Р. Н. Б. за невинен в
това, че в периода от 12.11.2023 г. до 14.12.2023 г., в гр. Сливен, при условията
на продължавано престъпление, използвал платежен инстР.т, без съгласието
на титуляря Р.Р. Х., като презаредил седем ваучера от по 10 лв. на предплатени
номера: на № +*** - 5 ваучера на стойност 50 лв. и на № +*** -2 ваучера на
стойност 20 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради
което го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК .
При този извод по отношение на деянието на подс. Р. Н. Б. съдът няма
възможност да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление без
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
По обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК
Съдът счита за установено по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин, че подсъдимият Р. Н. Б. през месец септември 2023 г., от дом
находящ се в гр. ***, отнел чужда движима вещ — 1 бр. мобилен телефон
марка „Моторола“, модел „ХТ 2097-6“, на стойност 167,30 лв., собственост на
7
Б. Р. К. от гр. Сливен, от владението на същата, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява
маловажен случай, с което както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил признаците от състава на престъплението кражба. Ниската
стойност на предмета на престъплението, неусложнения механизъм на
извършването му и чистото съдебно минало на подсъдимото лице определят
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид - тоест касае се за
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
Съдебният състав намира, че в случая не са налице основания за
изключване на престъпния характер на деянието, поради което и прие, че
липсват основания за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Трайна и
последователна е съдебната практика, че стойността на предмета на кражбата
не е единствения определящ обществената опасност критерий. За степента на
обществена опасност нейната малозначителност или явна незначителност,
следва да се съди от начина, по който защитеният обект е бил засегнат, от вида
на увредения или застрашен предмет, от времето, мястото и условията, при
които е реализирано това засягане. В случая кражбата е извършена от дома на
пострадалата, в който пострадалия е бил поканен на гости с жената с която
живее на семейни начала, отнетия мобилен апарат е бил оставен свободно на
мебел в дома на пострадалата. Б. се е възползвал точно от тези условия, което,
по мнение на настоящия състав, изключва възможността за определяне на
обществената опасност на деянието като малозначителна или явно
незначителна. На следващо място, кражбата на мобилния телефон е позволили
на подсъдимия да се възползва от него и чрез него е сложено началото на
друго престъпление, което както съда посочи по-горе не е такова по чл. по чл.
249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Така изложените обстоятелства изключват
възможността за квалифициране на деятелността по реда на чл. 9, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимият Б. е действал при пряк умисъл на
вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
По изложените правни съображения съдът призна подсъдимия Р. Н. Б.
за ВИНОВЕН в извършване на престъпление кражба, квалифицирано по чл.
194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК законодателят е предвидил
наказания лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто
до триста лева.
Престъплението не е тежко и не разкрива завишена степен на
обществена опасност. Подсъдимият Б. не е личност с висока степен на
обществена опасност. Не се отчитат отегчаващи обстоятелства. Като
смекчаващо обстоятелство съдът взе под внимание чистото съдебно минало на
8
подсъдимия, съдействието в хода на разследването за разкрИ.е на обективната
истина. При съвкупната преценка на изложеното съдът определи наказанието
по третата алтернатива на чл. 194, ал. 3 от НК – глоба в максималния размер от
300 лева.
Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите
на личната и на генералната превенция по чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р. Н. Б.
да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен разноските по делото в размер
на 288.35 лева, както и 5 лева държавна такса по сметка на Окръжен съд –
Сливен, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 436 от НПК съдът постанови
определението си.
Мотивите са изготвени и предадени на 02.07.2025 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9