№ 19895
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
В. С. С. е предявил срещу „Инжконсулт“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 10320,16 лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения за месеците ноември
2023 г., декември 2023 г., февруари 2024 г. и март 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск – 05.04.2024 г., до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
28.03.2022 г. бил сключен трудов договор между ответното дружество като
работодател и ищеца като работник/ служител, по силата на който последния
заемал длъжност „сервизен техник“, на пълно работно време (8 часа), с
основно месечно трудово възнаграждение от 2550,00 лева, както и клас
прослужено време – 1,2 процента или 30,06 лева. Общо брутното трудово
възнаграждение на работника било 2580,04 лева. Месторабота била в гр.
София. На 01.04.2024 г. по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудовото
правоотношение, възникнало на основание посочения трудов договор, било
прекратено, но на ищеца не било изплатено трудовото възнаграждение за
месеците ноември 2023 г., декември 2023 г., февруари 2024 г. и март 2024 г.
1
Посоченото пораждало правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия
иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника. След изтичане на този срок е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва като неоснователна и недоказана претенцията за брутното
трудово възнаграждение за месеците ноември и декември на 2023 г., тъй като
ответникът заплатил на ищеца на 31.01.2024 г. в брой нетното трудово
възнаграждение, дължимо за тези месеци, в размер на 2235,35 лв., съответно
ответникът работодател заплатил към съответните институции и всички
дължими удръжки от трудовото възнаграждение. Направено е признание на
исковата претенция по отношение на нетното трудово възнаграждение в
размер на 1882,55 лв. за м. февруари на 2024 г., платено на 15.04.2024 г., и в
размер на 1864,24 лв. за м. март на 2024 г., платено на 30.04.2024 г., като
дължимите удръжки били направени и заплатени към съответните
институции.
В съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 г. ищецът е оспорил
плащането на нетното трудово възнаграждение и дължимите удръжки за
данъци и задължителни осигурителни вноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ.
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по
делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал
работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което
следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на
претенцията, т. е. че същата е равна на разликата между размера на трудовото
възнаграждение, което ищецът счита, че му се дължи, и този (размера) на
действително полученото от ищеца трудово възнаграждение; 4. неизпълнение
от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца
трудово възнаграждение в дължимия размер. Първите три предпоставки
2
следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а
касателно последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на
плащане. Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно
доказване положителния факт на плащането.
В отношенията между страните по делото е спорно единствено дали
ответното дружество е заплатило на ищеца нетното трудово възнаграждение
за месеците ноември и декември на 2023 г. и февруари и март на 2024 г., както
и дължимите удръжки за данъци и задължителни осигурителни вноски към
съответните институции. Относно наличието на останалите предпоставки,
обуславящи основателността на исковата претенция, страните не спорят, а и
същите се установяват от представените по делото доказателства.
Във връзка със спорните по делото въпроси са събрани следните
доказателства.
Представени са два броя разходни касови ордери за извършени от
ответника в полза на ищеца плащания в брой, както следва: РКО от 21.12.2023
г. за сумата в размер на 2235,55 лв., представляваща нетно месечно трудово
възнаграждение за м. ноември на 2023 г.; и РКО от 31.01.2024 г. за сумата в
размер на 2235,00 лв., представляваща нетно месечно трудово възнаграждение
за м. декември на 2023 г. РКО съдържат подпис за получил сумата.
Представени са и два броя фишове за работна заплата за месеците
ноември и декември на 2023 г., относно трудовото възнаграждение на
ответника и направените от него удръжки от него, като най-отдолу във
фишовете е налице ръкописен текст, както следва: във фиша за м. ноември на
2023 г. „Получих в брой сумата от 2235,00 лв. В. С., подпис, 21.12.2023 г.“; във
фиша за м. декември на 2023 г. „Днес, 31.01.2024 г., получих в брой сумата от
2235,55 лв. в брой, подпис“.
В проведеното на 15.10.2024 г. о. с. з. ищецът чрез своя процесуален
представител изрично е заявил, че не оспорва, че подписите, положени в РКО
за получил сумата, и тези, положени във фишовете за работна заплата, са на
ищеца.
Представено е дневно извлечение № 074/15.04.2024 г., от което се
установява, че ответникът е изплатил на ищеца по банков път сумата от
1882,55 лв., с посочено основание „заплата месец 02.2024 г.“.
3
Представено е дневно извлечение № 074/15.04.2024 г., от което се
установява, че ответникът е изплатил на ищеца по банков път сумата от
1882,55 лв., с посочено основание „заплата месец 02.2024 г.“.
Представена е ведомост финална справка от 10.05.2024 г., от която се
установява, че на 30.04.2024 г. ответникът е изплатил на ищеца по банков път
сумата от 1864,20 лв. за работна заплата за месец март.
Представено е платежно нареждане от 10.05.2024 г. за сумата от 44,00
лв., изплатена по сметка на ищеца на ищца, представляваща законна лихва за
трудово възнаграждение за м. 02 и м. 03.2024 г.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знание и умения, се установява следното. За исковия период е
начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер на 10539,30 лв., с
нетен размер от 8217,89 лв. Ответникът е заплатил на ищеца нетно трудово
възнаграждение за исковия период в общ размер на 8217,34 лв., респ. налице е
дължим остатък в размер на 0,55 лв. По сметка на ищеца е заплатена и сумата
в размер на 44,00 лв. за законна лихва за трудово възнаграждение за м. 02 и м.
03.2024 г. Ответникът е заплатил на НАП задължителните осигурителни
вноски и данък общ доход, дължими върху трудовото възнаграждение на
ищеца за процесния период.
Представено е платежно нареждане от 04.09.2024 г. за сумата от 0,70 лв.,
представляваща остатък от трудовото възнаграждение за м. ноември на 2023 г.
На основание чл. 162 от ГПК съдът определи размера на законната
лихва, дължима върху остатъка от трудовото възнаграждение за м. ноември в
размер на 0,55 лв., както и върху трудовото възнаграждение за м. февруари и
март на 2024 г., посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната
интернет страница, а именно: https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html, както следва: в размер на 0,03 лв. върху остатъка от
трудовото възнаграждение за м. ноември в размер на 0,55 лв. и за периода от
05.04.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до 04.09.2024 г. –
датата на плащането; за възнаграждението за м. февруари в размер на 10,12 лв.
върху главницата от 2401,13 лв. (брутно трудово възнаграждение за месец
февруари на 2024 г.) и за периода от 05.04.2024 г. – датата на подаване на
исковата молба в съда, до 15.04.2024 г. – датата на плащането; за
4
възнаграждението за м. март в размер на 23,67 лв. върху главницата от 2376,29
лв. (брутно трудово възнаграждение за месец март на 2024 г.) и за периода от
05.04.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до 30.04.2024 г. –
датата на плащането, или общо 33,82 лв. Законна лихва върху трудовото
възнаграждение за месеците ноември за сумата от 2235,00 лв. и за декември не
се дължи, тъй като същото е платено преди подаване на исковата молба в съда.
Изводът е, че ответникът е заплатил дори по-голяма сума за законна
лихва – 44,00 лв.
По изложените съображения исковата претенция се явява изцяло
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена – за претенцията за
месеците ноември за сумата от 2235,00 лв. и декември на 2023 г. за 2235,55 лв.,
тъй като са платени преди подаване на исковата молба в съда, а за остатъка от
трудово възнаграждение за м. ноември на 2023 г. в размер на 0,55 лв. и за
трудовото възнаграждение за месеците февруари и март на 2024 г., както и за
законната лихва върху тези суми – поради извършено в хода на процеса
плащане.
По отношение на разноските:
Доколкото исковата претенция е неоснователна за платените преди
подаване на исковата молба възнаграждения за месец ноември и декември на
2023 г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. За неплатената част от
възнаграждението за ноември 2023 г. и за тези за февруари и март на 2024 г.,
макар да е признал иска, ответникът е дал повод за предявяването му,
доколкото вземането за трудово възнаграждение е срочно, респ. покана със
срок за изпълнение не е необходима, неговата изискуемост е настъпила,
ответникът не е платил на падежа, а едва след получаване на препис от
исковата молба, същевременно трудовото възнаграждение има за основна цел
да послужи за удовлетворяване на потребности на работника/ служителя от
първа необходимост. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на
800,00 лв., от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят
378,65 лв. Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 1100,00
лв., от които 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за
вещо лице, респ. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да му се присъдят
579,35 лв.
5
На вещото лице следва да се определи възнаграждение за извършената
работа в размер на 260,00 лв., което следва да се изплати от бюджета на съда,
за което следва да се издаде РКО.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН ********** срещу
„Инжконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правна квалификация
по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 10320,16 лв., представляваща
незаплатени трудови възнаграждения за месеците ноември 2023 г., декември
2023 г., февруари 2024 г. и март 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.04.2024 г., до окончателното
изплащане на присъдените суми.
ОСЪЖДА „Инжконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от 378,65 лв.,
представляваща разноски, сторени от ответника в настоящото производство.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на „Инжконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 579,35 лв.,
представляваща разноски, сторени от ответника в настоящото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице по допуснатата СПЕ – С. Е. Ц.,
сумата 260,00 лв. от бюджета на съда. ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице РКО
за посочената сума.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6