Определение по дело №302/2019 на Административен съд - Ловеч

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  № ………

 

         гр. Ловеч, 22.04.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова,като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. д. № 302/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава десета, раздел IV  във връзка с чл. 56, ал.1 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е  по жалба от „ЕВРОМЕКС” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Троян 5600, ул.”М.Миревска” № 1, представлявано от М.С.Х.  - управител,  УРН 408112 срещу Решение № 03-РД/3201 от 16.11.2016 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ)  София.

Твърди се, че решението е нищожно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска да се отмени изцяло . Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата. Заявява, че основния порок е, че няма надлежно депозирано оттегляне на направеното заявление от страна на представляващия дружеството, нито има доказателство, че изхожда от него, не е подписано, няма писмена форма.

Ответникът по делото - Изпълнителният директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева. Прави възражение за прекомерност на  адвокатското възнаграждение на другата страна по делото.

С оспореното решение Изпълнителният директор на ДФЗ е постановил:

         1.Допускане на пълно оттегляне на заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер № 11/04/1/0/01633 на кандидата „ЕВРОМЕКС” ООД, УРН 408112 във връзка с направено искане за оттегляне с вх. № 02-2600/6811 от 03.11.2016 г.

         2.Прекратяване обработката на заявление за подпомагане с  уникален идентификационен номер № 11/04/1/0/01633 и образуваното въз основа на него административно производство.

         Оспореното решение е мотивирано от фактическа страна с направено искане за пълно оттегляне на заявление за подпомагане   с уникален идентификационен номер № 11/04/1/0/01633 от кандидата „ЕВРОМЕКС” ООД, УРН 408112 под вх. № 02-2600/6811 от 03.11.2016 г. Като правни основания са посочени чл. 37, ал.6 и 8 от Наредба № 9 от 21..03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и чл. 56, ал.1 от АПК.

         Съгласно чл. 56, ал.1 от АПК, административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.

Според чл. 56, ал.4 от АПК, акта за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК - обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт – чл. 197 – чл. 202 от АПК.

В чл. 197 от АПК е регламентирано, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето направило искането в 14- дневен срок от съобщаването му.

Съобщаването на административните актове е регламентирано в чл. 61 от АПК. В случая съобщаването е следвало да се извърши по реда на този член в редакцията му към изпращане на административния акт, т.е. в редакцията на АПК към ДВ бр. 74 от 20.09.2016 г.

Съгласно чл. 61, ал.1 от АПК в релевантната редакция, административният акт, съответно отказът да се издаде акт се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Според ал.2 съобщението може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.

Обжалваното решение е изпратено на жалбоподателя по пощата с уведомително писмо изх. № 02-2600/6811 от 16.11.2016 г. на  Зам.изпълнителен директор на ДФЗ.

Безспорно решението е индивидуален административен акт и е изпратено на „ЕВРОМЕКС” ООД по пощата с писмо с обратна разписка. От представеното по делото известие за доставяне е видно, че в дясната част на известието, където се отбелязва какво е изпратено е отразено 02-2600/6811. В лявата част на известието е отразено, че получател на пратката е „ЕВРОМЕКС” ООД гр. Троян – 5600, ул. „Миревска” № 1. Записано е, че пратката е получена от Р.Ц.като срещу името има подпис. В долната част на известието за доставяне е отразено, че то е получено на 22.11.2016 г. в 10:45 часа в гр. Троян.

В чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) в редакцията към датата на изпращане на съобщението до жалбоподателя – ДВ бр.81 от 14.10.2016 г., условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Тези правила са приети с Решение № 581/27.05.2010 г., обнародвани са в ДВ бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от същата дата. Съгласно чл. 5, ал.1 от правилата, препоръчаните пощенски пратки се доставят до адреса на получателя срещу подпис. Според чл. 6 от правилата в релевантната редакция, непрепоръчани и препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено друго. В случая няма нито данни, нито твърдения, че има сключен  договор между пощенския оператор и административния орган, в който да е предвидено нещо друго.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК, в  редакция към релевантния период, регламентира способите за връчване на индивидуалния административен акт, като между тях фигурира и писмено съобщение. Законодателят не е регламентирал изрично възможността писменото съобщение да бъде връчено чрез пощенски оператор, но от езиковото и  логическото тълкуване може да се направи извод, че законодателят е предоставил на административния орган възможността да избере най- подходящия начин за връчване на писменото съобщение. Употребата на израза "включително чрез" сочи на примерно изброяване като законодателят изрично е искал да е ясно, че и посочените два способа са начин на връчване на писмено съобщение, без при това да са единствените. С оглед на това връчването на писмено съобщение чрез пощенски оператор е законен способ за съобщаване на индивидуален административен акт. В този смисъл писменото съобщение на обжалвания индивидуален административен акт е връчено редовно на търговското дружество жалбоподател на 22.11.2016 г., от когато е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 177 от АПК за оспорване на решението по реда на глава десета, раздел IV от АПК. Този срок е изтекъл на 06.12.2016 г. (вторник – работен и присъствен ден). Жалбата срещу решението е заведена в деловодството на административния орган на 30.05.2019 г. – т.е. повече от две години и четири месеца след изтичане на законоустановения срок за обжалване, поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима за разглеждане по реда на чл. 177-202 от АПК. Това налага същата да бъде оставена без разглеждане по отношение на оспорване на решението като незаконосъобразно.

По отношение на наведените доводи за нищожност на оспореното решение, искането е допустимо, тъй като административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничения във времето по силата на чл.149, ал.5 от АПК. Макар и изрично да не е посочено, би следвало да се приеме, че и изричния отказ за разглеждане на искането по същество, в случая прекратяване  от административния орган на обработката на заявление на жалбоподателя за подпомагане може да бъде оспорен с искане за обявяваването му за нищожен без ограничения във времето. В този смисъл съдът намира, че искането за обявяването за нищожност на оспореното решение е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., компетентен да се произнесе със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г. е Изпълнителният директор на РА. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на разплащателна агенция от издаване на акта за акредитация. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Следователно той е компетентен да издаде актове по Наредба № 9/21.03.2015 г Оспореното решение е издадена от Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е  компетентният административен орган.

С оглед изложеното, съдът приема, че оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

В чл. 199 от АПК е регламентирано, че жалбата по глава десета, раздел IV се разглежда в закрито заседание.

В срока за произнасяне от настоящият съдебен състав е установена приложимостта на производството по реда на глава десет, раздел ІV от АПК. С разглеждане на делото в присъствието на страните съдът е изпълнил от една страна законовите изисквания на този раздел, а от друга е гарантирал в по-пълна степен правото им на защита (в този смисъл е и установената практика на ВАС по аналогични казуси – Определение №5693/16.05.2008г. на ВАС по адм.д. № 496/2008г., IV отд., Определение №11042/28.09.2009г. на ВАС по адм.д. №12271/2009г., V отд., Определение № 8737/15.07.2008г. на ВАС по адм.д. №6164/2008г., VII отд, Решение № 753 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. дело № 12271/2011 г.,).

 При това положение съдът намира, че следва да отмени определението си за даване ход на делото по същество, постановено в публично заседание на 14.10.2019 г. и да се произнесе с определение, с което да отхвърли оспорването.

При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения  и на основание чл. 200 от АПК съдът

 

    О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество, постановено в публично съдебно заседание на 14.10.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ЕВРОМЕКС” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Троян 5600, ул.”М.Миревска” № 1, представлявано от М.С.Х.  - управител,  УРН 408112 срещу Решение № 03-РД/3201 от 16.11.2016 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”  София.

ОСЪЖДА „ЕВРОМЕКС” ООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Троян 5600, ул.”М.Миревска” № 1, представлявано от М.С.Х.  - управител да заплати на Държавен фонд „Земеделие” София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния  административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: