Р Е Ш Е Н И Е

№ 255

град Горна Оряховица, 15.10.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1100 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

               Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

   Ищецът Й.С.В. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Р.Т. от САК, твърди в исковата си молба, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том 5, вх. рег. № 1376, дело № 930/11.03.2005г. на Служба по вписванията гр. Горна Оряховица, ищецът е придобил собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в с. Драгижево, общ. Лясковец, ул. ,,Мизия” № 6, а именно: недвижим имот /дворно място/ с кадастрален № 599, за който е отреден УПИ IV - 599 в кв. 45 по ПУП на с. Драгижево, общ. Лясковец, с площ от 885,00 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и подобрения, при граници на дворното място : на север - улица, на изток - площад, на юг - улица, на запад - Н.С. Г. и Ц.П.Т.. Посочва, че през продължителен период от време, вкл. и към настоящия момент, ответникът И.П. упражнява фактическа власт върху описания недвижими имот без основание и не допуска ищеца да упражнява собственическите си правомощия. Сочи, че в желанието си спокойно и необезпокоявано да ползва собственото си имущество, в продължение на изминалите повече от седем години, Й.В. многократно е отправял молби до ответника да освободи недвижимия имот и всячески е опитвал да постигне разрешение на проблема без санкцията на правораздавателните органи. Заявява, че тези обстоятелства, недобросъвестността на насрещната страна и многократните безрезултатни опити да се намери изход от тази ситуация, са мотивирали В. да предяви ревандикационен иск по чл.108 от ЗС срещу И.П., по който ГОРС се е произнесъл с Решение № 91/2018г., постановено по гр. дело № 711/2017г. по описа на съда, с което ГОРС е признал за установено, че Й.В. е собственик на процесния имот, като същевременно е осъдил ответника да предаде фактическата власт върху имота на собственика. Посочва, че според съдебната практика, всяко упражняване на фактическа власт върху чужд имот без основание води до обогатяване за владелеца (държателя), за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл.59,ал.1 от ЗЗД. Твърди, че упражнявайки фактическа власт върху имота, И.В.П. е спестил свои разходи за заплащане на реалната средна наемна цена, на която имот, аналогичен на процесния, се отдава под наем. Счита, че по този начин ответникът се е обогатил до размера на тази сума, от получаването на която ищецът - собственик на недвижимия имот, е обеднял, бивайки лишен от този доход. Сочи, че това е и общият факт, който е обусловил обедняването на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, - достатъчен, за да обоснове отговорността на ответника в хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Цитира съдебна практика. Счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД за обезщетение, дължимо от ответника като компенсация за упражняваната от него нелегитимна фактическа власт върху чуждия имот. Заявява, че в случая, упражнявайки фактическа власт върху процесния имот без основание, И.В.П. си спестява разходите за наем, което неминуемо води до обогатяването на ответника за сметка на ищеца, който е лишен от възможността да ползва собствения си имот, или да реализира приходи чрез отдаването му под наем на трети лица напр. Сочи, че съгласно цитираната съдебна практика, размерът на дължимото обезщетение се определя на базата на средномесечния пазарен наем за ползването на недвижим имот, сходен с процесния. Счита, че с оглед конкретните характеристики на процесния недвижим имот, стойността на месечното наемно възнаграждение, дължимо за използването му, би надхвърлила 200,00 лв. (двеста лева), като ответникът е узурпирал както недвижимият имот, представляващ дворно място с площ 885,00 кв. м., така също и постройките в него - жилищна сграда на два стажа, със застроена площ 115,00 кв. м., пристройка със застроена площ 28,06 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 28,00 кв. м., както и два броя навеси със застроена площ 98,30 кв. Поради това, с настоящия иск претендира обезщетение за неоснователното ползване на недвижимия имот, сградата и постройките в него, от И.В.П., в размер на дължимия средномесечен наем за използването на имот като процесния (на стойност 200,00 лв. месечно) за период от пет години - от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., общо в размер на 12 000 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди И.В.П. да заплати на Й.С.В. сума в размер на 12 000,00 лв., представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., дължимо от ответника за ползването без основание на недвижим имот с кадастрален № 599, за който е отреден УПИ IV - 599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, община Лясковец, с площ 885,00 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ 115,00 кв.м., пристройка със застроена площ 28,06 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 28,00 кв.м., както и два броя навеси със застроена площ 98,30 кв.м., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на ответника. Моли съда да присъди в полза на ищеца извършените по делото съдебни разноски.

      В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощниците си – адв. Р.Т. от САК и адв. Н.К. от ВТАК, поддържа предявения иск. По искане на ищцовата страна и на основание чл.214 от ГПК, с протоколно определение от 22.11.2019г. съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез намаляването му от претендираната първоначална сума в размер от 12000 лв. на сумата от 6360 лв. за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.

Ответникът И.В.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Й.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва като невярно твърдението на ищеца в исковата молба, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху описания недвижим имот в село Драгижево без основание и че към настоящия момент той не упражнява собственическите си правомощия. Посочва, че преди предявяване на иска към настоящия момент, ищецът следвало да съобрази правоотношенията си за процесния имот в ретроспекция. Твърди, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот от 1979 година и до сега със съзнанието, че той е единствен собственик. Заявява, че Решението на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 711/2017г., потвърдено с въззивно Решение на ВТОС по в. гр. дело № 399/2018г., с което е прието, че ищецът е собственик на имота, се предхожда от друго Решение на ГОРС - № 581/27.11.2007г., по гр. дело № 1331/2013г., в което е прието обратното, а именно, че И.П. е собственик на имота, спрямо ищеца В.. Пояснява, че това Решение е отменено от ВТОС по в. гр. дело № 36/2014г. Сочи, че Решението на Горнооряховския районен съд по гр. дело № 711/2017г. е потвърдено с Решение по в. гр. дело № 399/2018г. - № 420/19.12.2018г. Твърди, че последното решение на Великотърновския окръжен съд в срок е обжалвано пред Върховния Касационен съд, но поради частни жалби на ищеца против определения на районния и въззивния съд, делото все още не е администрирано в деловодството на ВКС. Заявява, че докато ВКС не се произнесе по въззивното решение на ВТОС по в. гр. дело № 399/2018г., няма и не може да се твърди, че ответникът владее имота без основание. Твърди, че ответникът все още не е от категорията на държатели или наематели квартиранти в чужд имот. Посочва, че след изготвянето на исковата молба, по искане на ищеца, ГОРС, на основание чл.404,ал.1 ГПК е издал изп. лист за въвод във владение и ищецът е въведен в процесния имот, въпреки жалбата до ВКС от юни 2019г.

Заявява, че претенцията на ищеца за наем следва да се съобрази с разпоредбите на чл.111,б.”В” ЗЗД, тъй като с изтичане на тригодишна давност, задължението за наем се погасява. Предявява възражение, че е налице преклузия за претендирания период по исковата молба до деня на въвода в имота.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощниците си – адв. Й.М. от ВТАК и адв. М.П. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмени защити. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложените към делото писмени доказателства - заверени преписи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том 2, рег. № 974, дело № 153/2005г. на нотариус И. *** действие ГОРС, и скица № 169/10.04.2017г., изд. от Община Лясковец, на 11.03.2005г. е осъществена възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на която продавачите В.Я. и Н.Я. са продали на ищеца и той е придобил право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул…, а именно : дворно място от 885 кв.м., представляващо поземлен имот пл. № 599 в квартал 45 по плана на с. Д., заедно с построените в него жилищна сграда и подобрения, при граници на дворното място : на север – улица, на изток – площад, на юг – улица, на запад – Н.С. Г. и Ц.П.Т.

С Решение № 581/27.11.2013г. по гр. дело № 1331/2013г. по описа на ГОРС,            районният съд е приел за установено по предявен иск от страна на И.В.П. против Й.С.В., че И.В.П. е собственик на недвижим имот – застроен поземлен имот с  пл. № 599, за който е отреден урегулиран парцел в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, при граници: от две страни - улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., заедно с построената в него жилищна сграда, който имот е идентичен с имот с административен адрес : с.Д.  ул…, представляващ поземлен имот № 599, за който е отреден УПИ IV-599, с площ 885.00 кв. м., при граници : север  - улица; изток - УПИ I - за парк; юг – улица; запад - УПИ –III (собственост на Д.Г.Д.) и УПИ V-600 (собственост на К.П.С.).

С Решение № 113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС, влязло в законна сила на 30.12.2014г., окръжният съд е отменил Решение № 581/27.11.2013г. по гр. дело № 1331/2013г. по описа на ГОРС, вместо което е отхвърлил предявения иск от И.В.П. против Й.С.В., иск, с който на основание чл.79 от ЗС, въз основа на твърдение в негова полза да е текла придобивна давност от 2002 година насетне, претендира да се приеме за установено, че е собственик на поземлен имот пл. № 599, в квартал 45 по плана на село Драгижево, ведно с построената в него жилищна сграда, като неоснователен и недоказан.

С Определение № 390/15.12.2014г. по гр.дело № 5302/2014г. по описа на ВКС на РБ, влязло в законна сила на 30.12.2014г., Върховният касационен съд е оставил без разглеждане касационна жалба, подадена от И.В.П. против  Решение № 113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС. 

С Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, районният съд е признал за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на И.В.П., че Й.С.В., е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том II, н.дело 133/2005 г. на нотариус И. М., на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., ул…Представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, за който няма отреден самостоятелен парцел, от квартал 45, по подробния устройствен план на с. Драгижево, който имот е с неприложена регулация, с площ 885 кв. метра, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, при граници на целия имот: на север улица, на изток-площад, на юг – улица, на запад – Н. Г. и Ц.Т., както и е осъдил ответника И.В.П. да му предаде фактическата власт върху имота.

 С Решение № 490/19.12.2018г. по в.гр.дело № 399/2018г. по описа на ВТОС, окръжният съд е потвърдил Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС. С Определение № 61/12.02.2020г. по гр. дело № 3012/2019г. по описа на ВКС на РБ, Върховният касационен съд не е допуснал до касационно обжалване Решение № 490/19.12.2018г. по в.гр.дело № 399/2018г. по описа на ВТОС.

Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС е влязло в законна сила на 12.02.2020г.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 13.02.2018г. чрез ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ВТОС, ищецът В. е отправил до И.П. покана в 3-дневен срок да му предаде владението върху процесния недвижим имот, описан по-горе, както и да му заплати сума в размер от 10800 лв., представляваща обезщетение за ползването му без основание за 54 месеца : от 25.07.2013г. до 25.01.2018г., в размер от 200 лв. месечно.

Видно от приетите писмени доказателства - изпълнителен лист от 16.01.2019г., издаден по гр.дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, покана за доброволно изпълнение, протокол за въвод във владение от 12.06.2019г. по изп. дело № 20198090400076/19 по описа на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ВТОС, на 12-13.06.2019г. ищецът Й.В. е въведен във владение на процесния недвижим имот в с. Драгижево, ул. „Мизия” № 6, описан подробно по-горе, а владението на ответника И.П. е отнето, като въводът е приключил на 13.06.2019г. в 15,45 ч.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа и оценъчна експертиза, размерът на средно месечния пазарен наем, дължим за ползването на недвижим имот № 599, за който е отреден УПИ IV-599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, с площ от 855 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 115 кв.м., пристройка със застроена площ от 28,06 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 28 кв.м., както и два броя навеси със застроена площ от 98,30 кв.м., е 106 лв. От заключението на СТЕ се установява, че размерът на наема, дължим за ползване на процесния недвижим имот, описан по-горе, за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г. е 6360 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СТЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите доказателства и неоспорено от страните по делото.

Видно от показанията на свидетеля А.Д. /познат на ищеца/, през 2016г. той искал да закупи имот, а ищецът В. продавал имот в с. Драгижево; тогава ходили на оглед в този имот и установили, че в него има трето лице – И., който отказвал да напусне този имот. Свидетелят твърди, че с В. сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота в с. Драгижево, /приложен на л.160-161 от делото/, но той се отказал да го купува имота при тези обстоятелства. Свидетелят твърди, че В. и лицето имали спор; В. заявил, че лицето от дълги години е в имота, като първоначално имали уговорка това лице да е там, като впоследствие се разбрали лицето да излезе, но явно това не е станало.

Видно от показанията на свидетеля Н.Н. /познат на ответника/, откакто той се помни, И.П. е живял в този имот в центъра на с. Драгижево, двуетажна масивна къща, с кладенец, стопански постройки и дворно място. Свидетелят твърди, че поради финансови проблеми И.П. дал като залог къщата на В.Я., а той я продал на И.В., но обещал на последния, че като изчистят финансовите си отношения, къщата ще му бъде върната. Свидетелят знае, че Я. казал на Ив.П. да живее в спокойно в имота, а някъде около 2006 година и В. заявил на И. да живее там, докато е жив, да не се притеснява. Свидетелят установява, че от лятото на миналата година В. не живее там, извели са го от имота.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явява допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В настоящото съдебно производство, в срока за отговор на исковата молба, ответникът предявява възражение за погасяване на претенцията на ищците с изтичане на погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно задължителните постановки на т.7 от ППВС № 1 от 1979г., при първия фактически състав по чл.55,ал.1 от ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване на престацията и затова давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От този ден е изискуемо вземането и при общия фактически състав на чл.59,ал.1 от ЗЗД, тъй като неоснователното преминаване на имуществена облага за сметка на обеднелия съществува при самото преминаване. Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е петгодишна и започва да тече от началото на сочения в исковата молба период – 07.06.2014г., от когато ищецът твърди в исковата си молба ответникът да спестил разходи за заплащане на дължима наемна цена за ползването на процесния недвижим имот и по този начин да е настъпило обогатяване за отв. П. и съответното на него обедняване за ищеца В.. Видно от данните по делото, исковата молба против ответника в настоящото производство е предявена в съда с вх. № 6548/07.06.2019г., т.е. към момента на предявяване на иска не е изтекъл петгодишният давностен срок за процесното вземане в размер от 6360 лв. за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., при което ищцовата страна не е изгубила правото си да търси принудително изпълнение на това задължение. Поради това, съдът следва да отхвърли като неоснователно възражението на ответната страна, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на ищеца да претендира връщане на парична сума от 6360 лв., за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., от ответника, е погасено поради изтекла тригодишна давност.

            Неоснователно обогатяване може да възникне от правоотношения, уреждани от всеки клон на правото. Институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и следва да намери приложение само, когато липсва или е липсвала възможност за осъществяване на правото по съдебен ред на друго правно основание, освен чрез иска, основан на разпоредбите на закона, отнасящи се до неоснователното обогатяване. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че е налице вземане в полза на ищеца от ответника, произтичащо от неоснователно обогатяване, за претендираната по делото сума от 6360 лв., за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г. Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.59 от ЗЗД по отношение на неоснователното обогатяване, изразяващо се в спестяване на средства от наем и възникнало като последица от ползването на чужд имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице.

 Безспорно се установява от приетите многобройни писмени и гласни доказателства, че ищецът Й.В. притежава право на собственост, считано от 11.03.2005г., на основание възмездна сделка /покупко-продажба/ на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Лясковец, ул. ..а именно : дворно място от 885 кв.м., представляващо поземлен имот пл. № 599 в квартал 45 по плана на с. Драгижево, заедно с построените в него жилищна сграда и подобрения, за който е отреден УПИ IV-599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том 2, рег. № 974, дело № 153/2005г. на нотариус И. *** действие ГОРС. Фактът, че ищецът Й.В. притежава право на собственост върху процесния имот е установен и със сила на пресъдено нещо с Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 490/19.12.2018г. по в.гр.дело № 399/2018г. по описа на ВТОС, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 61/12.02.2020г. по гр. дело № 3012/2019г. по описа на ВКС на РБ, всички влезли в сила на 12.02.2020г., с което е разрешен спорът за собственост между страните, като на основание чл.108 от ЗС съдът е признал за установено по отношение на И.В.П., че Й.С.В., е собственик, по силата на горепосочения договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том II, н.дело 133/2005 г. на нотариус И. Мазнев, на недвижим имот, находящ се в с. Д., общ. Л., представляващ: застроен поземлен имот с планоснимачен номер № 599, заедно с построената в този имот жилищна сграда и подобрения, подробно описан по-горе, както и е осъдил ответника И.П. да му предаде фактическата власт върху имота. Същевременно и претендираното от ответника И.П. право на собственост върху същия недвижим имот е отречено с влязло в сила съдебно решение - Решение № 113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС, влязло в законна сила на 30.12.2014г., с което е отменено Решение № 581/27.11.2013г. по гр. дело № 1331/2013г. по описа на ГОРС, и е отхвърлен предявения иск от И.В.П. против Й.С.В. иск, с който на основание чл.79 от ЗС, въз основа на твърдение в негова полза да е текла придобивна давност от 2002 година насетне, П. претендира да се приеме за установено, че е собственик на поземлен имот пл. № 599, в квартал 45 по плана на село Д., община Л., при граници: от две страни - улици, терен за озеленяване на Я.Н.Т., ведно с построената в него жилищна сграда. Цитираните съдебни решения са влезли в сила по отношение на страните по делото, задължителни са за настоящата съдебна инстанция и следва да бъдат зачетени както от съда, така и ответника П. /чл.297 от ГПК/.

 От приетите многобройни писмени и гласни доказателства по делото се установява по безспорен начин, че през периода от 07.06.2014г. – 07.06.2019г. ответникът П. е обитавал и ползвал процесния недвижим имот, а ищецът е бил лишен от правото да упражнява фактическата си власт върху имота, като тези факти не се оспорват и от ответната страна. В тази връзка от показанията на св. А.Д. се установява, че през 2016г. ответникът е пребивавал в процесния имот и отказвал да напусне същия, което препятствало ищеца В. да осъществи владение върху имота и да реализира сделка : покупко-продажба, за която със св. Д. постигнали съгласие, обективирано в предварителен договор за покупко-продажба на имота в с. Д., с нотариална заверка на подписите, извършена на 15.11.2016г. от нотариус И. М. с рег. № 284 на НК, с район на действие ГОРС.

 Въз основа на приетите писмени доказателства - покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 13.02.2018г., изпълнителен лист от 16.01.2019г., издаден по гр.дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, покана за доброволно изпълнение, протокол за въвод във владение от 12.06.2019г. по изп. дело № 20198090400076/19 по описа на ЧСИ Силвия Косева с рег. № 809, район на действие ВТОС, се налага и извод, че носителят на правото на собственост върху недвижим имот № 599, за който е отреден УПИ IV-599 в кв.45 по ПУП на с. Драгижево, с площ от 855 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда и подобрения, - ищецът В., е бил въведен във владение на този имот, а ответникът П. реално е предал владението върху имота на ищеца на 13.06.2019г., чрез реализирано принудително изпълнение по изп. дело № 20198090400076/19 по описа на ЧСИ Силвия Косева. При тези данни и с оглед приетите многобройни писмени доказателства, в случая се установява, че ищецът не е могъл да ползва и да владее собствения си недвижим имот в с. Д., ул…, считано до 13.06.2019г., когато вследствие извършения от ЧСИ С. Косева въвод във владение по изп.дело № 20198090400076/19, ползването на процесния имот от ответника И.П. е прекратено и владението на ищеца В. върху имота е възстановено. Не на последно място, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства се установява и фактът, че ползването от ответника на процесния недвижим имот през периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г. е без основание. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, че И.П. е упражнявал фактическата си власт върху процесния имот със съзнанието, че той е единствен собственик на имота, поради наличието на уговорка за ползването на същия, докато е жив. Действително, от показанията на св. Н.Н., кореспондиращи на приетите писмени доказателства /писмените материали по гр. дело № 1331/2013г. и 711/2017г. по описа на ГОРС/ се установява, че ответникът се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот в с. Драгижево в полза на лицето В.Я., който впоследствие е продал недвижимия имот на ищеца В., като между П. и посочените лица съществували устни уговорки ответникът да ползва и обитава този имот за определен период от време – до уреждането на финансови отношения помежду им. Наред с това, от показанията на св. А. Д. се установява, че между В. и П. е имало уговорка ответникът да обитава имота, но впоследствие между тях възникнал спор, В. споменавал за някакви дела, разбрали се лицето да излезе, но това не е станало. В този смисъл е и признанието на ищцовата страна, кореспондиращо на приетите писмени доказателства /гр. дело № 1331/2013г. и 711/2017г. по описа на ГОРС, покана за доброволно изпълнение от 13.02.2018г., и др./ че по силата на постигната между страните уговорка действително ответникът е имал право да обитава имота (да го държи за собственика), но тази уговорка е отпаднала в момента, в който П. я е нарушил и се домогнал да превърне държането си във владение със завеждане на гр. дело № 1331/2013г. по описа на ГОРС за придобиване на имота по давност. Претендираното от ответника И.П. право на собственост върху същия недвижим имот, с оглед изложеното по-горе, е отречено с влязло в сила съдебно решение - Решение № 113/30.04.2014г. по в. гр. дело № 36/2014г. по описа на ВТОС, влязло в законна сила на 30.12.2014г., а спорът за собственост върху процесния недвижим имот е окончателно разрешен между страните с Решение № 91/13.03.2018г. по гр. дело № 711/2017г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 12.02.2020г., с което съдът е признал за установено по отношение на И.П., че Й.В., е собственик, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 249, том II, н.дело 133/2005г.. на нотариус И. Мазнев, т.е. считано от 11.03.2005г. Поради това, в случая се налага категоричен извод, че продължавайки да обитава и ползва имота до 13.06.2019г., ответникът е осъществявал фактическата си власт върху него без правно основание.

Предвид изложеното дотук, съдът намира, че в процесния случай действително е налице увеличаване на имуществената сфера на ответника със сумата от 6360 лв., за сметка на ищеца, чрез спестяването на средства, които ползвателят на процесния недвижим имот през периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г. е следвало да заплати на правоимащия – собственика В., като дължима за ползването на този имот месечна наемна цена от 106 лв., установена от заключението на СТОЕ (60 м. х 106 лв. = 6360 лв.), както и е налице обедняване на ищеца чрез намаляване на имуществената му сфера с посочената сума, предвид невъзможността му да ползва собствения си имот по предназначение или да отдава същия под наем срещу заплащане на съответната наемна цена.

Видно от данните по делото, в процесния случай липсва правоотношение, реализация на което да се явява настъпилото имуществено разместване. При тези факти, в случая се налага изводът, че безспорно е настъпило обедняване в патримониума на ищеца, съответстващо на обогатяването, чрез спестяване на разходването на собствени блага, в размера на горепосочената сума, за ответника. Наред с това, в случая липсва друга възможност за правна защита на обеднелия, а по безспорен начин се установява, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от едни и същи факти : неоснователно ползване и обитаване от ответника П. на процесния имот през периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., и съответно спестяване от ответника И.П. на имуществени разходи в размер от 6360 лв., които той е следвало да направи за заплащане на дължима месечна наемна цена за ползването на имота, без да има основание за получаване /спестяване/ на горепосочената парична сума в отношенията между страните по делото. При тези факти, неоснователни се явяват възраженията на ответната страна в депозираната писмена защита, че в случая не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД. Напротив, съгласно константната съдебна практика, неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице /постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС/. Такъв е случаят, когато собственик или ползвател е лишен от ползването на имота, а друго лице го ползва без основание. Тогава неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК : Решение № 131/27.10.2009г. по т. д. № 268/2009г. на ВКС, I т.о.; Решение № 255/29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 5342/2008г., III г.о.; Решение № 267/20.01.2014г. по гр. д. № 13/2013г., III г.о.; Решение № 252/23.01.2015г. по гр. д. № 2858/2014г., III г.о.; Решение № 185/04.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 937/2017г., III г.о., и др.

 Поради това, разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД намира приложение в настоящия случай и неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Тъй като по делото се установява еднаквост на тези две величини в посочения по-горе общ размер на сумата от 6360 лв., представляваща средната наемна цена, определена с помощта на приетата по делото СТОЕ, съдът намира, че ответникът дължи връщане на ищеца на това, с което се е обогатил, общо на стойност 6360 лв.

С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав счита, че от приетите годни писмени доказателства не може да се обоснове извод за наличие на договорни отношения, които да са възникнали между страните по делото, като основание за получаване и задържане от ответника на процесната сума от 6360 лв.

 Предвид изложеното дотук, предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне на ищеца сумата от 6360 лв., произтичаща от неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019г. /датата на депозиране на исковата молба в ГОРС/ до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса върху размера на уважения иск /254,40 лв./, за възнаграждение на вещо лице /200 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /960 лв./, общо в размер на 1414,40 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.

           Водим от горното, съдътОРС ГОРС

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           ОТХВЪРЛЯ възражението предявено от ответника И.В.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Й.М. от ВТАК, че към датата на предявяване на исковата молба правото на ищеца Й.С.В. да претендира връщане на парична сума от 6360 лв., за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., от ответника, е погасено поради изтекла тригодишна давност на основание чл.111,б.”В” ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА И.В.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 6360 лв. /шест хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща парична сума, с която И.В.П. се е обогатил неоснователно поради ползването без основание на недвижим имот с кадастрален № 599, за който е отреден УПИ IV - 599 в кв.45 по ПУП на с. Д., община Л., с площ 885,00 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ 115,00 кв.м., пристройка със застроена площ 28,06 кв.м., стопанска постройка със застроена площ 28,00 кв.м., както и два броя навеси със застроена площ 98,30 кв.м., за периода от 07.06.2014г. до 07.06.2019г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА И.В.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 1414,40 лв. /хиляда четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за платена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………….