Р Е Ш Е
Н И Е
№260027
гр. Несебър, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа
АНД № 10 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.С.Ю.
срещу наказателно постановление № 20-0304-001226 от 07.08.2020г. на началник
сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания
глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
Жалбоподателят сочи, че не е извършил нарушението. Счита, че мястото на
нарушението не е коректно посочено в текста на АУАН и НП. Развива съображения
за неясноти в текста на АУАН и НП. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – РУ на МВР Несебър към
ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител заема становище за
неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази насока. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 20.07.2020г., около 02:15 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главната алея
пред бензиностанция „Петрол“, срещу хотел „Свежест“ в посока от хотел „Диамант“
към хотел „Персани“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, с рег. № ***. Автомобилът бил спрян за проверка от св. М. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър. Свидетелят М. извършил проверка на водача за
употреба на алкохол с Алкотест „Дрегер“, като пробата отчела 0,00 промила.
Впоследствие приканил Ю. да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества с техническо средство. Ю. отказал да му бъде извършена проверка. При това положение св. М. му издал
талон за изследване № 0026201, в който било вписано, че лицето отказва да му
бъде извършен тест с „Дрегер Дръг Тест 5000“. В талона св. М. вписал, че
жалбоподателят следва да се яви в срок от 45 минути от връчването на талона – в
02:40 часа на 20.07.2020г. във ФСМП гр. Несебър и даде кръвна проба за анализ.
Жалбоподателят отказал да попълни талона, да го подпише и да получи екземпляр
от него, като това било удостоверено с подпис на свидетел. При тези данни от
св. М. бил съставен АУАН № 387649 от 20.07.2020г., който бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан от него с изрично отбелязване, че няма възражения. Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 387649 от 20.07.2020г., талон за изследване №
0026201, заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
както и от показанията на разпитания по делото актосъставител М.. Посочените
доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод, че фактическата
обстановка се е реализирала по описания начин. Възраженията на жалбоподателя са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се споделят
доводите за неточно посочено място на нарушението. В АУАН и НП мястото на
нарушението е описано по идентичен начин, като и в двата акта са обозначени
достатъчно признаци, които позволяват да се установи точното място (вкл. посока
на движение на автомобила, път, по който се е движел, обекти в близост до
мястото). Не се установяват и сочените от жалбоподателя неясноти при описание
на нарушението. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение
за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да
даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества.
Такова съдействие може да бъде дадено по два начина – чрез съгласие на лицето
да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за медицинско
изследване и даване на проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Това са и методите за
установяване на употребата наркотични вещества и техни аналози от водачите на
МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е
годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества.
Следователно ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от
посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил
задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни
аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени
спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал да даде
кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване (с отказа си да получи издадения за целта талон).
С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по
ясен и пълен начин. Посочването в текста на АУАН, че пробата му за употреба на
алкохол, извършена с алкотест, е отчела 0,00 промила, по никакъв начин не
променя горните изводи, тъй като жалбоподателят не е наказан за отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест. Самото изследване се извършва по
реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за
извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата,
с който съответното лице да се яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от
Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от чл. 15, ал. 6 от
Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6
от Наредбата. В него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви
за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от
Наредбата. Ю. е отказал да получи екземпляр от талона, с което сам се е лишил
от възможността да изпълни предписанието в него и да даде кръв за анализ.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този
извод са следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на
МПС, е отказал да бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества
или техни аналози, както и че е отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. Т.е. поведението му безспорно
попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП има
характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия
орган не съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена
квалификация на извършеното от Ю. административно нарушение наказващият орган
му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0304-001226 от
07.08.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.С.Ю., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени
наказания глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за
24 месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: