ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 14. 05. 2019 год.
С.
ок. съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание,
проведено на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: П. П.
Членове: 1. Н. Н.
2. А. И.
с участието на…………………..., като разгледа
докладваното от съдията П.,
в.ч.н.д.
№ 697 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243. ал.
7 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от Г.Д.Г. *** с
ЕГН **********, действащ лично и като баща и законен представител на малолетния
К.Г.Г. с ЕГН **********, депозирана чрез повереника му - адв. В.И. от САК,
против определение № 12412 от 02. 11. 2018 год., постановено по ч.н.д. №685
/2018 год. по описа на Районен съд – С..
С посоченото определение, е било
потвърдено постановление на прокурор при Районна прокуратура – С. от 22. 10.
2018 год., за прекратяване на наказателното производство по досъдебното
производство № 366 / 2016 год. по описа на РУ –С., прокурорска преписка № 956 /
2016 год. по описа на РП – С., водено срещу Б.Р.Т. за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130. ал. 1 от НК, поради липса на престъпление от
общ характер.
В жалбата се сочи, че атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. По същество се твърди, че съдът не е
проконтролирал в цялост, законосъобразността и правилността на постановлението
на прокурора при РП – С., а и не е дал отговор, на изложените пред него
оплаквания.
Съдът след като се запозна с жалбата и
материалите по делото, намери следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество и основателна.
Това е така поради следното :
Видно от материалите по делото,
наказателното производство по досъдебното производство № 366 / 2016 год. по
описа на РУ – С., прокурорска преписка № 956 / 2016 год. по описа на РП – С., е
образувано на 02. 12. 2016 год., по реда на чл. 212, aл. 1 от НПК и е водено
срещу Б.Р.Т. с ЕГН **********,***, за това, че на 13. 12. 2015 год. към 12:00
часа, на ледена пързалка, находяща се в гр. С., нанесъл лека телесна повреда по
хулигански подбуди на Г.Д.Г. ***, изразяваща се в болки и страдания без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК.
Извършени са били редица процесуално-следствени
действия, като с мнение по чл. 235 от НПК, водещия разследването изпратил
делото на прокурор при Районна прокуратура – С. с мнение за предаване на съд на
обв. Б.Р. с обвинение за извършване на престъпление по чл, 131,ал. 1.т. 12 във вр.с
чл. 130, ал. 1 от НК.
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – С. от 22. 10. 2018 год.. по досъдебно производство № 366 / 2016
год. по описа на РУ – С., прокурорска преписка № 956 / 2016 год. по описа на РП
– С., наказателното производство по по посоченото досъдебно производство било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Наблюдаващия прокурор е
изложил фактическа обстановка приета като установената по делото и на нейната
база е счел, че в хода на разследването не е установено да е извършено от
страна на обв. Т. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.
1 от НК. По същество, за да достигне до този си извод, прокурора при РП – С. е
приел, че макар и обв. Т. да е нанесъл на пострадалия Г. телесна повреда,
същата била причинена не по хулигански подбуди /каквото е нормативното
изискване визирано в посочената по-горе, материално-правна наказателна норма/,
а поради наличие на личен мотив, тъй като преди това Г. бил нарекъл съпругата
му - свид. В. Т. "овцо" /в.ж. стр. 99-100 от дос. пр.-во/. В
постановлението изрично е отразено, че показанията на свидетелите Иво И., С. С.,
а и тези, на свид. В. Т. следва да бъдат кредитирани безрезервно защото
установяват причината за нанасяне на удари от страна на обв. Т. спрямо
пострадалия Г., още повече, че първите двама свидетели са посочени като
незаинтересовани от изхода на делото. Прокурорът също така по същество е приел,
че поради гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК,
досъдебното производство водено срещу Б.Р.Т. с ЕГН **********,***, затова, че
на 13. 12. 2015 год. към 12:00 часа, на ледена пързалка, находяща се в гр. С.,
нанесъл лека телесна повреда по хулигански подбуди на Г.Д.Г. ***, изразяваща се
в болки и страдания без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК следва да се прекрати, поради липса на
престъпление от общ характер, а установеното престъпно деяние се преследва по
тъжба на пострадалия подадена до компетентния съд.
Постановлението
на прокурора при РП – С. било обжалвано от пострадалия Г.Д.Г. *** с ЕГН **********,
действащ лично и като баща и законен представител на малолетния К.Г.Г. с ЕГН **********,
депозирана чрез повереника му - адв. В.И. от САК, с оплаквания по същество за
липса на анализ на събраните по делото доказателства а оттам, невъзможност за
проследяване формирането на вътрешното убеждение на прокурора за взетото
решение да прекрати воденото досъдебно производство. В допълнение, е имплицитно
е изложено мнение за предубеденост при воденето на разследването от страна на
наблюдаващия прокурор, както и, виждане от необходимост от провеждане на
допълнителни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната
истина по случая.
С атакуваното пред настоящата инстанция
№ 12412 от 02. 11. 2018 год., постановено по ч.н.д. № 685 / 2018 год. по описа
на Районен съд – С., посочения по-горе акт на прокурор при Районна прокуратура –
С. от 22. 10. 2018 год., за прекратяване на наказателното производство по
досъдебното производство № 366 / 2016 год. по описа на РУ – С., прокурорска
преписка № 956 / 2016 год. по описа на РП – С., водено срещу Б.Р.Т. за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, поради
липса на престъпление от общ характер, бил потвърден.
В рамките на произнасянето си състава на
първоинстанционният съд не е упражнил в пълен обем задълженията си, които
законодателят му е вменил с разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, а именно, да
контролира както обосноваността, така законосъобразността на постановените
актове на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК.
В настоящия случай районният съд е
следвало да констатира, че въпреки установения по делото доказателствен
материал, в обстоятелствената част на постановлението на прокурора при РП – С.
по същество липсва необходимия анализ на показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели във взаимовръзка, така и при взаимовръзка с
останалите събрани доказателства, установени чрез писмените и гласните
доказателствени средства.
Горното в пълна степен е съотносимо и
касателно заключението по назначената на досъдебното производство
съдебно-медицинската експертиза.
Изобщо не е била обсъдена времевата разлика
между размените реплики от пострадалия Г. и свид. В. Т. и момента, когато обв. Т.
е предприел физическата, а и вербална, агресия по отношение на пострадалия в
непосредствена близост до когото, се намирал малолетния му син.
Не може да не направи впечатление също
така, че в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по досъдебното производство № 366 / 2016 год. по
описа на РУ – С., прокурорска преписка № 956 / 2016 год. по описа на РП – С.,
водено срещу Б.Р.Т. за престъпление по чл. 131,ал. 1,т. 12въввр.счл. 130, ал. 1
от НК, изрично е отразена незаинтересованоста на свид. И. И. и С. С.-И. -
първата близка приятелка на свид. В. Т., а за втория свидетел, обв. Т. се явява
„втори баща" /в.ж. л. 67 и л. л. 68 от дос. пр.-во/, вместо като такива да
бъдат възприети свидетелите П. Н.в П. и П. Ц. П. по отношение на които по
делото липсват данни, да са близки приятели на пострадалия Г..
Не може да бъде споделен извода също
така. че дори и да е била налице нанесена от страна на пострадалия Г.
обида/обиди, касателно свид. В.Т., това обстоятелство следва да се третира като
наличие на личен мотив на обв. Т. да извърши престъпното посегателство. И това
е така защото, дори и при наличие на личен мотив за посегателство, това не
винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански".
Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна
точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за
престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с
ППВС № 2/1974 г.. т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 г., т. 19, р. № 65/2010
г. на ВКС, I НО, р. №441/2011 г. на ВКС, I НО и др.).
Състава на първоинстанционният съд е
следвало да констатира тези пропуски в постановлението на прокурора при РП – С.
и отмени същото, като върне делото на прокурора с указание за произнасяне съобразно
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 242 от НПК, което обаче, не е било
сторено.
С оглед всичко гореизложено, С. о. съд
счита, че следва да постанови определение с което отмени атакуваното
определение на състава на С. районен съд и вместо него постанови друго, с което
отмени посоченото по-горе постановление на прокурор при РП – С. и върне делото
на прокурора за произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 12412 от 02. 11.
2018 год., постановено по ч.н.д. № 685 / 2018 год. по описа на Районен съд – С.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА постановление на прокурор при
Районна прокуратура –С. от 22. 10. 2018 год., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебното производство № 366 / 2016 год. по описа на РУ – С.,
прокурорска преписка № 956 / 2016 год. по описа на РП – С., водено срещу Б.Р.Т.
за престъпление по чл. 131,ал. 1,т. 12във вр.с чл. 130, ал. 1 от НК, и ВРЪЩА
делото на прокурор при Районна прокуратура – С. за произнасяне.
Определението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.