№ 692
гр. П*** , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220101228 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Подадена е искова молба от СТ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П***, ул.“Б***“ №***, ет.***, ап.***, чрез адв.И.М. от АК-П***, кантора:
гр.П***, ул.“Ц*** С***“ №*** като пълномощник и съдебен адресат на
ищеца против Ц.Р. К***, с ЕГН **********, с адрес: гр.В***, ул.“***“ №***,
общ.С***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в законна сила
Решение №66 от 05.02.2021г. по гр.д. №2505/2020г. по описа на Районен съд-
Пазарджик. Сочи, че от брака си имат дете Р*** С. С., с ЕГН ***, родено на
***г. като след развода упражняването на родителските права върху детето са
предоставени на майката Ц.Р. К***, с ЕГН **********, определено е
местоживеене на детето при нея. Определен е режим на лични отношения на
бащата с детето, както следва: бащата да взима детето всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа
на неделния ден с преспиване при него, както и един месец през лятото - от
01 август до 31 август за всяка година, през нечетна година - за Великден,
като взема детето в 18.00 часа на Велики петък и го връща до 20.00 часа на
1
Велика неделя, както и за коледните и новогодишните празници, като взема
детето в 17.00 часа на 23 декември и го връща до 20.00 часа на 5 януари,
както и при свободен режим при договаряне между бащата и майката, на
рождения ден - 29 януари, детето да празнува с баща си за времето от 10.00
часа до 14.00 часа.
Ищецът твърди, че от известно време живее и работи в гр.Л***, В***,
обитава просторен апартамент в квартал Бромли, за което има сключен
договор за наем. Също така има издаден от Министерството на заетостта и
пенсиите на Обединеното кралство В*** и С*** И***, национален
осигурителен номер. Работи на трудов договор и разполага със солидни
месечни доходи в пъти над средните такива доходи в Б***. Твърди, че след
развода с ответницата по-рядко се прибира в Б***, но постоянно е в
готовност да оказва и полага грижи по отглеждането и възпитанието на
детето си. Тъй като намерението му и възможностите му са за трайно бъдещо
местопребиваване във В*** и установяване в гр.Л***, има желание детето да
пътува и живее при него в гр.Л*** за времето, през което упражнява режима
на лични контакти с детето, съгласно съдебното решение по гр.д.
№2505/2020г. на ПРС. Твърди, че ответницата най-категорично отказва да
даде съгласие детето им да пътува заедно с него до В***, като всички негови
опити да се разберат в тази насока са безуспешни.
Сочи, че естествената емоционална привързаност между детето и него,
потребността и желанието му да бъдат заедно във В*** е от обстоятелството,
че той като баща на детето има отговорността, грижата, мисълта за
възпитанието, израстването и формирането му като човек. Счита, че за
желателната по-пълноценна изпълняемост на родителските му функции за
грижи и възпитание на детето, кохерентно е даване на разрешение детето му
да може, без административни пречки, да напуска пределите на страната, с
цел пътуване до В***, без дадено от майката съгласие. Твърди, че това
напускане на страната е оправдано, тъй като той се е устроил на работа там,
получава доходи, с които има възможност да издържа детето когато е при
него. Разбираемо е, че щом детето прекарва известно време при него във
В***, то ще има много широк хоризонт на възприятия, изграждащи високи
културни и естетически категории. Счита, че е изцяло в интерес на детето да
пътува с баща си извън територията на Б***, да придобива нови впечатления,
2
знания и така да разширява своя мироглед. Сочи, че Конституцията на РБ е
прогласила правото на свободно предвижване на българските граждани, както
и правото на свободно предвижване е гарантирано и от Договор за ЕС.
Необходимостта от издаване на такова разрешение ще бъде подчинено на
преодоляване даденото несъгласие от страна на майката. Поради това за него
възниквал правният интерес да направи искане относно разрешаване въпрос,
свързан с пътуване на детето в чужбина и издаването на паспорт за това,
поради непостигнато общо съгласие на родителите.
Сочи, че функцията "даване на съгласие" за издаване на международен
паспорт и напускане на страната на дете, е елемент от законната
представителна власт на родителите, т.е. изразява упражняване на едно
конкретно родителско право. Щом възникне по конкретен повод житейска
ситуация, в която единият родител изрично не дава съгласие детето да
напусне страната, очевидно е, че това недадено съгласие само по себе си е в
конфликт с представителната воля на другия родител. Този пряк субективен
конфликт е спорът, който хипотезата на чл.127а ал.2 СК, нарича
"непостигнато съгласие" и предоставя на съда намеса за разрешаването му,
тъй като е ясно, че критерият, а това е водещата мяра "интерес" на детето,
съобразно чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, чл.3, т.3, чл.10 ал.1,
чл.15 ал.1 от ЗЗД и чл.123 ал.1 от СК, не може да го търпи.
Посочва, че разпоредбата на чл.127а от СК, не съдържа конкретно
предписани критерии, които да служат за ръководно начало, но съществуват
общи принципни критерии, залегнали в Семейния кодекс. Такъв общозначим
критерий е например правната рамка, в която могат да бъдат упражнявани
родителските права. Детето не следва абсолютно родителя, комуто са
възложени за упражняване родителските права. Т.е. родителят, комуто е
възложено упражняването на родителските права по отношение на детето,
може да взема самостоятелно само тези решения, които според закона не е
необходимо да бъдат вземани и от двамата родители. Въпросът, отразен в
разпоредбата на чл.127а от СК е от характера на тези въпроси, решенията по
които следва да бъдат вземани и от двамата родители, като интересът на
детето се преценява за всеки конкретен случай - Решение №130 от
26.06.2012г. на ВКС по гр.д.№578/2011г., III г.о.
Твърди, че преценката трябва да се извършва с оглед всички
3
обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на
страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилото пълнолетие дете
да пътува в чужбина може да бъде свързана с нуждата от упражняване на
определен режим на лични контакти с единия родител. Правото на
непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде
ограничавано само поради отказ на родителя, който упражнява родителските
права, да се лиши от ежедневното присъствие на детето през определен
период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на
детето, с който двамата родители са длъжни да се съобразят. В този смисъл е
и разпоредбата на чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС, съгласно която разногласието
между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл.127а от СК, като
липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че
пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. При условие,
че е в интерес на детето му да пътува и пребивава и във В*** заедно с баща
си, то счита, че следва да се даде разрешение детето да преминава границата
заедно с него.
Твърди, че искът с правно основание чл.127а от СК е основателен и
доказан, ръководейки се единствено и само от интереса на детето му.
Несъгласието на майката, становището й на отказ и отрицание на искането му
да даде разрешение, не е основание да се препятства пътуването на детето в
чужбина.
Моли съда, на основание на разпоредбата на чл.127а ал.2 от СК да даде
разрешение на СТ. Г. СТ., с ЕГН ********** като баща и законен
представител на малолетното дете Р*** С. С., с ЕГН ***, родено на ***г.,
детето да преминава границите на РБ*** и пребивава в Обединено кралство
В*** и С*** И***, само със съгласието на бащата СТ. Г. СТ., с ЕГН
**********, като й се изготви и получи от бащата, нужния за това документ и
задграничен паспорт от МВР - сектор БДС, без да е необходимо изричното
писмено съгласие на майката Ц.Р. К***, с ЕГН **********, при спазване на
определения режим на лични отношения и контакти на бащата с детето,
съгласно решение №66 от 05.02.2021г. по гр.д. №2505/2020г. по описа на
Районен съд-Пазарджик.
Моли да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение.
4
Моли да бъде осъдена ответницата да му заплати направените в хода на
производството разноски - държавна такса и адвокатски хонорар.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който оспорва
предявения иск. Счита същия за допустим, но неоснователен.
Счита, че предявеният иск е допустим от една страна, тъй като съгласно
чл.127а ал.2 от СК законодателят е дал право, когато няма постигнато
съгласие от родителите по въпросите, свързани с издаване на паспорт и
напускане на страната ни на непълнолетно дете, се предоставя намеса на съда
за разрешаването на този спор, но само ако това е в интерес на детето. Смята
същия за напълно неоснователен и недоказан от друга страна.
Заявява, че са верни твърденията на ищеца, че съгласно влязло в сила
Решение за развод №66/05.02.2021г. по гр.д.№2505/2020г. на Районен съд-
П*** и сключено и одобрено от съда споразумение, ответницата се е
съгласила родителските права да бъдат предоставени на нея, като майка на
детето Р*** С. С., определено е местоживеене на детето, определен е режим
на лични отношения на бащата С.С. с детето, както и бащата е осъден да му
заплаща издръжка. Верни са и твърденията, че бащата на детето още преди
развода живеел и работел във В*** и това била една от причината за тяхната
раздяла.
Сочи, че действително този въпрос бил обсъден помежду им преди
развода, тя не се съгласила дъщеря им да напуска страната ни без нея и затова
са определили доста разширителен режим на виждане не само между баща и
дъщеря, но и между дъщеря им и неговите роднини /майка и брат/.
Твърди, че взимайки това решение се е водила изцяло от желанието и
интереса на детето им. Заявява, че никога не е ограничавала техните срещи,
напротив оставала е в техния дом и повече дни, много над определените от
съда за срещи. Сочи, че от представеното от ищеца по делото съдебно
решение, ясно се вижда, че в подписаното от нея споразумение по чл.49 ал.4
от СК, се е съгласила с доста либерален и разширителен режим на лични
контакти на дъщеря си Р*** с бащата Стоян и негови роднини, включая
5
бабата А*** и чичото В***. Действително бащата на детето С.С. в момента
живее и работи във В*** и личните контактите с него са по редки, но това е
негов собствен избор, дали да ползва правото му, дадено от съда.
Оспорва твърдението, изложено в исковата молба, това че ищецът има
адрес и получава доходи във В*** са достатъчни обстоятелства, които да
гарантират необходимостта детето да напуска страната в определения от съда
режим на лични контакти между баща и дъщеря. Заявява, че не е съгласна и с
твърдението, че е изцяло в интерес на едно 4- годишно дете и е оправдано за
него да пътува толкова често в месеца в чужбина, за да придобива нови
впечатления, знания и да разширява своя мироглед. Сочи, че като майка има
притеснения относно средата, в която ще се намира дъщеря им там, не
познава нито мястото, нито хората, които обитават този дом. Не е сигурна как
ще се чувства едно 4-годишно дете, толкова далеч от майка си, на непознато
за него място и хора.
Не оспорва факта, че връзката баща и дъщеря не трябва да се прекъсва,
а и не желае това и никога не е спирала и ограничавала комуникацията
помежду им по телефона и социалните мрежи. Смята, че всеки човек прави
сам своя избор къде, как и с кого да живее, но не мисля, че изборът на ищеца
да живее за в бъдеще извън пределите на страната, ги задължава и е в интерес
на детето им Р*** да се съобразят с този негов избор. Той сам преценявал как
и по какъв начин ще осъществява правото си на виждане с дъщеря им.
Сочи, че друга причина за нейното несъгласие е, че разбрала лично от
ищеца Стоян по телефона, че е бил задържан и срещу него се води
разследване за извършено престъпление от него и настоящата му приятелка
във В***.
Посочва, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при
разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна
администрация, при решаването, на който съдът прави преценка по
целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда
на чл.127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане
относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките
на заявеното искане с молбата по чл.127а СК съдът разполага с власт да
разреши конкретни пътувалия в период от време, различен от първоначално
6
заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да
разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и
най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия
родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. Твърди, че по делото
следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на
когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона
не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са
възложени за упражняване родителските права не може да вземе
самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на
свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да
упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от
родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие
между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувалия
през определен период от време, но до определени държави, /в този смисъл
Решение №403/29.02.2016г. по г.д.№6903/2014г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно
тази практиката, когато съдът решава спор между родителите относно
мерките на лично отношения между тях и детето, включително и при
разногласия на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се
ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как
детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които Б***
няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от
Европейската общност, какъвто е конкретният случай. Държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване
на мерки на лични отношения между детето и родителят, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес
на детето. Сочи, че в Решения №982/15.3.2010г. изрично е постановено, че
въведените в чл.76 ал.1, т.9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото
за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т.2 от Протокол №4 към
7
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по
който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на
националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В
производството по чл.123 ал.2 СК съдът извършва преценка в интерес на
детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата
на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на РБ*** е в
интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана
със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга
нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на
страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се
извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние -
необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на
изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в
олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини,
каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за
което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически
забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни
изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне
пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на
родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните
свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява
на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се
съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл.76 ал.1, т.9 ЗБДС, съгласно
която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на
чл.123 ал.2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при
преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето.
Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите
на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и
държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на
пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на
държави като Европейски съюз, Б***, Африкански съюз и пр. Сочи, че в
Решение №697/1.11.2010г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на
8
детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница
против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес
на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за
определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от
родителските качества на родителя, който претендира за издаване на
разрешението.
Твърди, че в процесния случай ищецът претендира да му бъде
осигурена възможност, детето да преминава границите на РБ*** и пребивава
в Обединено кралство В*** и С*** И*** само с негово съгласие, като се
изготви и получи от бащата нужния за това задграничен паспорт от МВР
сектор БДС, без да е необходимо изричното писмено съгласие на майката
Ц*** К*** при спазване на определения режим на лични отношения и
контакти между бащата и дъщерята, съгласно Решение №66 от 05.02.2021г.
по гр.д. №2505/2020г. на Районен съд-П*** като представя доказателства за
адрес, на който пребивава във В*** и доходи, които получава без да посочи
причина и доказателства, защо е необходимо детето да пребивава и пътува и
до С*** И***.
Твърди, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна
среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да
поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се
отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и
възпитанието му. Сочи, че съгласно §1, т.5 ДР от Закона за закрила на детето,
когато се изследва интересът на детето следва да се преценят множество
обстоятелства: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните му потребности, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има
опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Счита, че към настоящия момент интересите на дъщеря им Р*** С. не
изискват да бъде дадено разрешение на бащата С.С. да преминава границите
на РБ*** с нея и пребивава в Обединено кралство В*** и С*** И*** сама и
със съгласието единствено и само на бащата.
Твърди, че не следва детето изведнъж да бъде поставено в среда, която
9
би го стресирала, което пък би довело до нарушение в емоционалното му
развитие. Смята, че дори присъствието на баща му С.С. няма да му създаде
необходимата сигурност и комфорт, от която то и всяко друго дете би имало.
Моли съда с решението, което постанови, да не уважава предявения иск
и отхвърли същия, като неоснователен и недоказан.
Счита представените от ищеца писмени доказателства за относими към
спора и не възразява да бъдат приети.
Претендира направените по делото разноски.
Прави искания по доказателствата.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно
заседание от процесуалния представител на ищеца. Поддържа се за държавата
В***. Моли съда да уважи иска. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото
на правния спор са изложени в писмени бележки.
Ответницата и пълномощникът й оспорват иска. Изразяват несъгласие
детето да пътува с баща си извън пределите на РБ***. Излагат доводи по
същество в представеното писмено становище. Претендират разноските по
делото по Списък по чл.80 от ГПК, приложен към писменото становище.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото, а и видно от приетите и
неоспорени писмени доказателства е, че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи, като бракът им, сключен на 22.07.2019г., е прекратен с развод, с
Решение №66 от 05.02.2021г., постановено по гр. дело №2505/2020г. по описа
на Пазарджишкия районен съд. С така постановеното решение е утвърдено
постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Съгласно
споразумението родителските права относно роденото от брака дете Р*** С.
С., с ЕГН *** се предоставят на майката ЦВ. Р. СТ. /след развода К***/;
Определено е местоживеене на детето при майката; Определен е режим на
10
лични отношения между бащата СТ. Г. СТ. и детето Р*** С. С., както следва:
Бащата да взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца
от 18.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа на неделния ден, с преспиване
при него, както и един месец през лятото, а именно: от 01 август до 31 август
за всяка година. През нечетна година - за Великден, като взема детето в 18.00
часа на Велики петък и го връща до 20.00 часа на Велика неделя, както и за
Коледните и Новогодишните празници, като взема детето в 17.00 часа на 23
декември и го връща до 20.00 часа на 5 януари, както и при свободен режим
при допълнително договаряне между бащата и майката. На рождения ден - 29
януари, детето да празнува с баща си за времето от 10.00 часа до 14.00 часа.
Страните са се споразумяли посочения режим за право на виждане с детето,
който има бащата, да имат и неговите баба по бащина линия – А*** И***
Н*** и чичо по бащина линия – В*** Г*** С.. Бащата СТ. Г. СТ. се е
задължил да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез неговата майка и
законен представител, в размер на 180 лева, платими до 10-то число на
текущия месец по банков път, чрез банкова сметка, предоставена от майката
или чрез пощенски запис, считано от влизане в сила на съдебното решение до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Не е спорно по делото, че малолетното дете Р*** С. С. живее заедно със
своята майка – ответницата Ц.Р. К*** в гр.В***, общ.С***, обл.П***. Бащата
– ищецът СТ. Г. СТ. живее и работи в гр.Л***.
Страните по делото и родители на малолетното дете не могат да
постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127а
ал.1 от СК – свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, което поражда правния интерес на
ищеца от воденето на настоящото дело и прави предявеният иск процесуално
допустим.
От събраните по делото доказателства се установява, че от раздялата на
родителите и към настоящия момент малолетното дете живее с майка си в
гр.В***, като тя полага ежедневните и непосредствени грижи по
отглеждането, образованието и възпитанието на малолетната Р***, предвид и
на предоставените й родителски права със съдебното решение. В грижите си
за детето майката е подпомагана от своите родители, както и от мъжа, с
11
когото живее на семейни начала. Ответницата е добра майка, отдадена на
детето си, грижеща се за него и задоволяваща потребностите му. Детето е
силно емоционално привързано към своята майка.
Установи се по делото, че бащата – ищецът също е сериозен и отговорен
родител. Бащата е загрижен за живота и здравето на детето си и се интересува
от неговото развитие. Малолетното дете е привързано към своя баща.
Определеният режим на лични отношения между тях се осъществява по
телефона или чрез социалните мрежи, поради отсъствието на бащата от
страната. Бащата живее в Л*** в жилище под наем и работи по трудов
договор в строителството, като получава добро заплащане.
Майката, обаче, категорично отказва да даде съгласие за пътуване на
детето в чужбина с бащата. Обосновава отказа си с ниската житейска възраст
на детето, както и с опасенията си, че при бащата в Л*** детето ще попадне в
непозната среда и сред непознати хора, поради което няма да се чувства
добре.
Настоящият съдебен състав разбира добре майчината загриженост на
ответницата към малолетната й дъщеря и желанието й детето да е в сигурна и
защитена среда, в която да се чувства спокойно и щастливо.
В конкретния случай, обаче, съдът намира изложените от майката
доводи за отказа й да даде разрешение за пътуване на детето с бащата в
чужбина за неоснователни. Счита изразените от ответницата доводи за
ниската възраст на детето за пътуване в чужбина за несъстоятелни. Приема,
че житейската възраст на детето Р***, която е на 4 и половина години не е
ниска. Ноторно известен факт е, че по света пътуват деца на много по-ниска
възраст от нейната. Пътуват постоянно, включително и при настоящата
пандемична обстановка и въпреки въведените ограничителни мерки, важно е
спазването на последните. Още повече, че от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че детето вече е пътувало, придружено от своята
майка, като двете са ходили на гости на бащата в Л***, докато родителите са
били все още в брак.
Налага се изводът, че детето на страните е на възраст, подходяща не
само за пътуване, но вече и за придобиване и запазване на впечатления и
спомени от посещенията в други държави. Това несъмнено ще допринесе и за
12
опознаването на други култури, традиции и ценности.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на
майката, че в Л*** детето ще попадне в неподходяща среда, че няма да
познава нито мястото, нито хората, които обитават дома, в който живее
бащата. Установи се по делото, че към настоящия момент бащата живее в
Л*** в просторно жилище, заедно със своя брат и чичо на детето и неговата
съпруга. Събраха се данни, че чичото се отнася изключително добре с детето
Р*** и че много я обгрижва. Показателно за отношенията между детето и
чичото е и определеният режим на лични отношения между двамата, със
споразумението между родителите, постигнато в бракоразводното дело.
Неоснователни са опасенията на ответницата, свързани с приятелката на
бащата, тъй като от свидетелските показания на родителите на ищеца
/неопровергани/ се установи, че той се е разделил с нея.
Недоказани останаха твърденията на ответницата, че бащата е подведен
под наказателна отговорност във В*** и че към момента е поставен под
домашен арест.
При тези данни съдът счита, че предявеният иск по чл.127а ал.2 от СК е
доказан и основателен и следва да се уважи, като се даде разрешение на
бащата – ищеца СТ. Г. СТ., малолетното му дете Р*** С. С. да преминава
границите на РБ*** и да пребивава във В***, само със съгласието на бащата
като й се изготви и получи от бащата нужния за това документ - паспорт от
МВР - сектор БДС, без да е необходимо изричното писмено съгласие на
майката Ц.Р. К***, при спазване на определения режим на лични отношения
и контакти на бащата с детето, съгласно решение №66 от 05.02.2021г. по гр.д.
№2505/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
Настоящият съдебен състав приема, че това разрешение, заместващо
съгласието на майката, не противоречи на интереса на детето. Напротив то е
изцяло в негов интерес и от съществено значение за правилното му
нравствено, интелектуално и социално развитие.
Следва изрично да се подчертае и това, че малолетното дете ще пътува в
чужбина не с кого да е, а с неговия баща, за който се установи, че е добър и
грижовен родител и който без съмнение ще се погрижи за сигурността,
13
удобството и комфорта на детето си при тези пътувания.
Освен това в дома на бащата в Л*** детето ще бъде с членовете на
разширеното си семейство, които то добре познава и които го обичат и
разбират, а именно с роднините си по бащина линия - брата на бащата и
неговата съпруга.
Следва да се подчертае и това, че исковата претенция на ищеца е
изцяло съобразена с определения му режим на лични отношения с
малолетната му дъщеря с влязлото в сила съдебно решение №66 от
05.02.2021г. по гр. дело №2505/2020г. по описа на Пазарджишкия районен
съд и не цели разширяване на неговия обхват по никакъв начин.
Като основателна и доказана ще следва да се уважи и претенцията на
ищеца, а именно за даване на разрешение за издаване на международен
паспорт за пътуване в чужбина на малолетната Р*** С. С., без за това да е
необходимо съгласието и подписа на майката.
По делото се установи, че детето и майката са ходили на гости на
бащата в Л*** преди време и е логично детето да е имало паспорт тогава. Не
се установи датата на издаване на паспорта и съответно валидността му,
предвид, че понастоящем детето е на четири и половина години.
За пътуването на детето в чужбина, паспортът е необходим личен
документ по смисъла на разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК.
На основание чл.127а ал.4 от СК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Предвид изхода на делото ответницата дължи на ищеца сторените от
него разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в
размер общо на 375 лева, съгласно представения Списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображени, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
14
По иска на СТ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес: гр.П***, ул.“Б***“
№***, ет.***, ап.***, чрез адв.И.М. от АК-П***, кантора: гр.П***, ул.“Ц***
С***“ №*** като пълномощник и съдебен адресат на ищеца против Ц.Р.
К***, с ЕГН **********, с адрес: гр.В***, ул.“***“ №***, общ.С***, с правно
основание чл.127а ал.2 от СК: ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на бащата СТ. Г. СТ., с
ЕГН ********** малолетното му дете Р*** С. С., с ЕГН ***, родено на ***г.
да преминава границите на РБ*** и пребивава във В***, само със съгласието
на бащата СТ. Г. СТ., с ЕГН **********, като й се изготви и получи от
бащата, нужния за това документ и задграничен паспорт от МВР - сектор
БДС, без да е необходимо изричното писмено съгласие на майката Ц.Р. К***,
с ЕГН **********, при спазване на определения режим на лични отношения и
контакти на бащата с детето, съгласно решение №66 от 05.02.2021г. по гр.д.
№2505/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА Ц.Р. К***, с ЕГН **********, с адрес: гр.В***, ул.“***“
№***, общ.С*** да заплати на СТ. Г. СТ., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П***, ул.“Б***“ №***, ет.***, ап.*** разноски по делото в размер общо на
375 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15