РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Самоков, 13.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на първи
октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 390 по описа на
съда за
М.Х.Р. ***, обжалва
Наказателно постановление № 344, издадено на 06.08.2018 г. от
Директора на Регионална дирекция по горите – С., с искане за неговата отмяна
поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощника си адв. Пл. Механджийски, който заявява, че
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.С.
Въззиваемата страна Регионална
дирекция по горите – С. се представлява от пълномощника си юрк.
Л. Спасов, който оспорва жалбата, изразява становище за нейната неоснователност
и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му
са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За
така установеното нарушение на Закона за горите /ЗГ/ против жалбоподателя е
издадено наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок от компетентен
орган, оправомощен с т. 1 от представената Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, без НП да съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
Изложените в хода на съдебните
прения от пълномощника на жалбоподателя съображения за несъответствие между
АУАН и НП относно описанието на предмета на нарушението и на превозното
средство, с което нарушението се твърди да е осъществено, следва да се
разгледат поради естеството си като доводи за допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Тези доводи са неоснователни.
На първо място, както в АУАН,
така и в НП е посочено, че жалбоподателят е транспортирал с моторно превозно
средство марка „у..”, модел ..2, без регистрационни
табели, 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от смърч, немаркирани с
контролна горска марка, съответно производствена марка. По този начин в АУАН и
в НП предметът на нарушението еднозначно е определен с оглед вида на
дървесината /смърч/, предназначението й /дърва за огрев/ и обема й /1 пр. куб.
м./, като несъответствието между АУАН и НП относно описанието на отделните
дърва за горене се изразява единствено в това, че дължината им поотделно е
посочена като приблизителна величина в АУАН, докато в НП липсва словоупотреба за такава приблизителност. Съдът намира това
несъответствие за изцяло несъществено. То по никакъв начин не внася съмнение за
предмета на нарушението, тъй като индивидуализацията на дърва за горене се
извършва по дървесния вид на дървесината и по нейния обем, а не по броя на
отделните парчета дърва или по дължината на всяко от тях.
На следващо място,
обстоятелството, че в НП не е възпроизведен описания в АУАН номер на двигателя
на МПС, с което се твърди да е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение,
не променя фактическите рамки на административно-наказателното обвинение
относно способа за извършване на изпълнителното деяние транспортиране на дърва
за огрев, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена
марка, а именно – с моторно превозно средство марка „у..”, модел ..2, без регистрационни табели.
И не на последно място, с оглед
дължимата и извършена служебна проверка за съответствието на АУАН и НП с
изискванията към тяхното съдържание, установени в чл. 42 от ЗАНН, респ. чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да отбележи, че при посочване в НП на
датата на извършване на нарушението административно-наказващият орган е допуснал
техническа грешка при изписване на годината в тази дата, като е посочил като
такава дата 19.04.2017 г. вместо действителната дата 19.04.2018 г. Изводът на
съда за този характер на грешката се обосновава от цялостния анализ на
съдържанието на констативния протокол серия Р0.. № 0002... /л. 8 от делото/,
съставен на 19.04.2018 г. от свидетеля И.К., на
съставения срещу жалбоподателя на 19.04.2018 г. акт за установяване на
административно нарушение с номер по регистъра 344/2018, серия Р014
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 19.04.2018 г. в с.
Говедарци, Община Самоков, на улица „Тринадесета” срещу № 14 жалбоподателят е транспортирал
с моторно превозно средство марка „у..”, модел ..2,
без регистрационен номер 1,0 пр. куб. м. дърва за огрев от смърч, немаркирани с
контролна горска марка, съответно с производствена марка.
От показанията на свидетелите Г.А. – актосъставител, на длъжност „главен специалист –
горски инспектор” в РДГ – С., Н.Н. – свидетел по
АУАН, на същата длъжност и И.К. – свидетел по АУАН,
на длъжност „старши специалист – горски инспектор” в РДГ – С., както и от
съдържанието на констативен протокол с бланкови серия и номер Р014 № 00029.., съставен на
19.04.2018 г. от св. И.К. и на АУАН с номер по
регистъра 344/2018 /бланкови серия и номер Р014 2018 № 00007../, се установява, че на горепосочените дата и
място свидетелите спрели за проверка моторно превозно средство марка „у..”,
модел ..2, без регистрационни табели и установили, че
автомобилът е управляван от жалбоподателя и че в багажния отсек в задната част
на автомобила имало дърва за горене от смърч, като по нито едно от тях не била
поставена контролна горска марка или производствена марка. Жалбоподателят не
представил никакви документи за транспортираната дървесина. Свидетелите насочили
превозното средство за задържане в ДГС – Самоков и чрез измерване на
дървесината с ролетка установили нейния обем – 1 пространствен кубически метър.
В присъствието на жалбоподателя и свидетелите А. и Н. свидетелят К. съставил гореобсъдения констативен протокол, който бил подписан от
жалбоподателя. В същия ден свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя и АУАН в
негово присъствие и в присъствието на свидетелите Н. и К.. Актът бил предявен
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и той го подписал.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А., Н. и К., тъй като същите са логични, последователни, безпротиворечиви, а и не са опровергани от други
доказателства. Несъответствията между показанията на свидетелите А. и К.
относно мястото, на което дървата били измерени – дали на мястото на проверката
в самия автомобил /според А./
или след разтоварването им в двора на ДГС – Самоков /според
К./ съдът отдава на обстоятелството, че според
показанията на св. А. той не е участвал в измерването на дървата, а това са
сторили колегите му – другите двама свидетели, което от житейска гледна точка
обуславя различна степен на интензитет на спомена за сочените от А. и К.
обстоятелства. Логично е този от свидетелите, който е участвал в измерването на
обема на дървесината, да има по-запазени спомени за мястото на осъществяването
на тази дейност от този, който не е участвал във фактическото й извършване.
Далеч по-съществено е друго – че при липсата на каквито и да било индиции за това след проверката дървата за горене да са
претоварвани от управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство на
друго или за други конкретни обстоятелства, които да внесат съмнение относно
количеството на подлежащите на измерване дърва, то конкретното място, на което
те са измерени е без правно или доказателствено значение. Този извод изцяло се
подкрепя от обстоятелството, че обемът на процесните
дърва за горене е непротиворечиво посочен в констативния протокол и в АУАН,
като следва отново да се отбележи, че както констативният протокол, така и
АУАН, са съставени в присъствието на жалбоподателя и са подписани от него.
С деянието си, изразяващо се в транспортиране
на дърва за горене /за огрев/, немаркирани с контролна горска марка нито с
производствена марка, жалбоподателят виновно е нарушил забраната, установена в
разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Виновното нарушение на тази забрана
е съставомерно от обективна и субективна страна като
административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
В отговор на доводите на
пълномощника на жалбоподателя, изложени в хода на съдебните прения, следва да
се посочи, че с оглед разпоредбите на чл. 204 - 206 от ЗГ и на чл. 62 и
следващите от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските
територии /обн. ДВ, бр. 11/2012 г./ видът на марката,
с която се маркира дървесината зависи от това дали последната подлежи на
експедиране от временен склад, в какъвто случай тя се маркира преди това с
контролна горска марка, или дървесината се транспортира след постъпването й в
обект, в който постъпва, преработва се или се експедира дървесина, като в такъв
случай тя се маркира с производствена марка. Следователно видът на марката –
контролна горска марка или производствена марка – зависи от етапа на транспортиране
и обработка на дървесината след отсичането на дърветата, като тези марки се
поставят последователно на една и съща добита дървесина на съответните етапи. Поради
това описанието на деянието като транспортиране на дървесина, която не е
маркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка /т. е.
нито с една от двата вида марки/ ясно очертава едно нарушение на забраната по
чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съставомерно като едно административно нарушение по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ, а не множество такива нарушения – предвид
обстоятелството, че нарушението е установено в момента на извършването му, при
което дървесината е транспортирана без да е маркирана с никоя от посочените
марки. Ето защо, като е ангажирал личната административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя за едно административно нарушение по чл. 266, ал. 1 от ЗГ,
административно-наказващият орган не е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
За административно нарушение по
чл. 266, ал. 1 от ЗГ административно-наказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание – глоба в установения неин законов
диапазон и я е определил в размер 200 лв., който е под средния, но и значително
над минималния, без в достатъчна степен да съобрази обстоятелствата по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация. Действително, с оглед обема на
дървесината и начина, по който тя е транспортирана /с МПС/ извършеното от
жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и затова не е налице
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от това обаче, спецификата
на предмета на нарушението – дърва за горене в сравнително неголям обем, изразената
критичност на жалбоподателя към извършеното от него нарушение, обективирана в негово заявление до директора на РДГ – С. с
вх. № РДГ 14-..../25.04.2018 г., както и липсата на
доказателства за предходно извършени от него и надлежно санкционирани
административни нарушения по ЗГ и нормативните актове по неговото прилагане,
представляват сериозни смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Ето защо при наличието на тези
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, както и при липсата на
установени сериозни отегчаващи такива, съдът счита, че една глоба в размер 120
лв. – в размер над предвидения в закона минимален размер от 50 лв. на глобата
за това нарушение, но и значително под средния му размер и под размера, в който
то е наложено на жалбоподателя от административно-наказващия орган, е съответна
на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите
на административното наказване.
По горните съображения обжалваното
НП следва да бъде изменено като наложената с него глоба следва да бъде намалена
до гореобсъдения размер.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 344, издадено на 06.08.2018 г. от Директора на Регионална
дирекция по горите – С., с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите /ЗГ/ на М.Х.Р., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложена глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
като НАМАЛЯВА размера на наложената
му ГЛОБА от 200 лв. на 120 лв. /сто
и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: