Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 470

17.08.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №454 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.В.М., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №90/14.04.2020 г., постановено по АНД №116 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно възприел, че няма нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.7 от ЗАНН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че в АУАН бил отразен един свидетел, без да е посочено ЕГН на същия и дали е свидетел, присъствал при откриването, или при установяването на нарушението. Освен това, районният съд неправилно приел, че няма налице нарушения на разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно посочване на мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, част от които била и посоката на движение на автомобила на касатора. За пълнота се излагат и други нарушения, съдържащи се в Наказателно постановление №19-1253-000775, които не бил взети предвид от Районен съд – Хасково. Навеждат се съображения, че в процесния случай касаторът бил с изтекъл срок на валидност на СУМПС. В тези случаи практиката била категорична, че се извършвало нарушение по чл.150а ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДвП, т.е. не можело да се приеме, че касаторът бил неправоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП. Неясен оставал въпросът за кое от всички нарушения, визирани в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП бил санкциониран К.. Тук отново имало съществено нарушение при издаване на НП, а именно – не било посочено точно в обхвата на кое предложение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена глобата в размер на 300 лева, ако АНО е установил по безспорен начин, че К. е неправоспособен водач. Всичко това следвало да бъде съобразено от районния съд като допълнително нарушение. Наред с това районният съд не взел предвид още едно нарушение – на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на точно описание на законните разпоредби, които били нарушени от лицето. Посочването само на чл.137А от ЗДвП в АУАН водело до неяснота коя точно алинея и предложение било нарушено. Районният съд не взел предвид и направените възражения относно това да се изиска от ответната страна да предостави доказателство, че към момента на съставяне на АУАН е разполагал с необходимата компетентност за това. Районният съд оставил без разглеждане и искането за присъждане на разноски. Съвкупността на всички нарушения, подробно описани в касационната жалба, довели до ограничаване на правото на защита на К. и до издаването на едно незаконосъобразно наказателно постановление, което районният съд следвало да отмени като незаконосъобразно. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С Наказателно постановление (НП) №19-1253-000775 от 14.11.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на Д.А.К.,***, са наложени следните административни наказания: (по т.1 от НП) – за нарушение на чл.150 от Закон за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева; (по т.2 от НП) – за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и (по т.3 от НП) – за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

С Решение №90/14.04.2020 г., постановено по АНД №116/2020 г. Хасковският районен съд изменя НП №19-1253-000775 от 14.11.2019 г., в частта му (по т.1), в която за нарушение по чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, като намалява глобата от 300 лева на 200 лева и потвърждава наказателното постановление в останалите му части.

За да постанови решението съдът е приел, че наказаното лице е извършило описаните в НП административни нарушения, като е мотивирал изводите си в тази насока. Посочил е, че за нарушението на чл.150 от ЗДвП на К. е наложена глоба в максимален размер. Изложил е съображения, че всъщност може да се приеме баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в такива случаи наказанието се определя в среден размер. Съдът е приел, че в тази част НП следва да се измени, като се намали глобата от 300 лева на 200 лева, а наказанията за всяко от другите две нарушения възприел за правилно и законосъобразно определени.

Касационната инстанция напълно споделя направените от Районен съд – Хасково констатации за липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което наведените в тази насока възражения в касационната жалба са неоснователни. Не е наличен порок, който да е от естество да обоснове отмяна на акта, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които са извършени, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административно- наказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения. Представени са и доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, като по делото е приложена относимата към датата на проверката и към момента на издаване на НП заповед на Министъра на вътрешните работи за оправомощаването им.

Настоящата инстанция споделя извода, че описаното в т.1 от НП административно нарушение е безспорно доказано. От събраните по делото доказателства и най-вече от представената по делото Справка за нарушител/водач на Д.А.К., се установява, че на името на същия въобще няма издадено свидетелство за управление на МПС. Доколкото наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че жалбоподателят управлява ППС без да е правоспособен водач, като не притежава издадено СУ на МПС, и е квалифицирал е нарушението по текста на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, то с представянето на това писмено доказателство същият е доказал приложимостта именно на посочения от него законов текст и следователно отговорността на касатора за нарушение по чл.150 от ЗДвП е ангажирана в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение, а също така правилно и обосновано съдът е намалил размера на наложената глоба. Изложените в тази насока съображения се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето им.

За пълнота следва да се отбележи, че към настоящия момент разпоредбата на чл.150 от ЗДвП е изменена, но от текста на същата е видно, че не е налице основание да се приеме, че до влизане в сила на НП е последвал по-благоприятен закон.

На следващо място, между страните не спорно, че на посочената в АУАН дата и място именно касаторът е управлявал посочения в тях лек автомобил и съответно е имал качеството на „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Безспорно се установява от събраните доказателства, че по време на управление на процесния лек автомобил санкционираното лице не е било поставило обезопасителен колан. Поради това несъмнено се доказва осъществяването на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което и законосъобразно на лицето е била наложена санкция в предвидения и фиксиран в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП размер.

Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Видно от описанието на изпълнителното деяние в НП, касаторът е санкциониран за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което не се установява неправилна правна квалификация на административното нарушение, която да е следвало да бъде санкционирано от въззивния съд. Прекратяването на регистрацията на управляваното от касатора МПС към датата на нарушението, е удостоверено по делото с неоспорено писмено доказателство, а обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не освобождава касатора от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, във вр. с ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост, под формата на небрежност, при което субективно отношение не е изключена административнонаказателната отговорност, съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН. Наложеното наказание за коментираното нарушение е правилно определено, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършване на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наведените в касационната жалба твърдения в по-голямата си част са идентични с навежданите и пред районния съд възражения. Същите са обсъдени от въззивния съд при постановяване на решението и обосновано са приети за неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка съдът е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същият е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90/14.04.2020 г., постановено по АНД №116 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Решението е окончателно.                  

 

 

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

 

                                                                          2.