РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 20.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Иляна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 163 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Р.М.С. с ЕГН ********** *** е предявила иск против В.О.Д. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че
страните живели на съпружески начала през 2013 г., от което съжителство през
2014 г. било родено малолетното им дете А.В.Д., като през м.01.2017 г. се
разделили. Сочи, че през времето в което съжителствали, ответникът нееднократно
нанасял побой над ищцата, като последно на 26.03.2018 г., около 22:00 часа, при
опит да вземе детето А. от къщата на ответника, последният и нанесъл побой в
двора на къщата му и в присъствието на детето, в резултат на което ищцата била
получила следните наранявания: охлузване по челото, лек оток в тилната област
на главата в дясно, кръвонасядане по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява
подбедрица, дясно коляно и дясна подбедрица. Сочи, че за нанесените и телесни
повреди, ищцата била прегледана в ЦСМП, филиал Радомир, където и било издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 67/2018 г. от 28.03.2018 г.
Твърди,
че въпреки, че ищцата била пострадала, ответникът подал тъжба против нея, по
която била постановена присъда № 187 от 18.10.2018 г., по НЧХД № 182/2018 г. на
РдРС, с която С. била призната за виновна в това, че
на 26.03.2018 г., около 22:00 часа, в гр. Радомир, в частен имот на ул. „Г.К.“
№ .., е причинила лека телесна повреда на ответника, изразяваща се в:
кръвонасядане и охлузване по шията в дясно, кръвонасядане и лек оток в дясна
тилна област на главата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, но тъй като Д. и
е отвърнал веднага със същото такава телесна повреда, на основание чл.130, ал.3
от НК, ищцата била освободена от наказание. Сочи, че присъдата била обжалвана
от ищцата, по която било образувано ВНЧД № 303/2018 г. по описа на ПкОС, по което
присъдата в цитираната и част била потвърдена.
Сочи, че
вследствие на нанесените и наранявания на 26.03.2018 г., ищцата претърпяла
болки и страдания, изпаднала в тревожно състояние, като изпитвала интензивен
страх за здравето и живота си, затворила се в себе си и ограничила социалните
си контакти, с цел да намали възможността от случайни срещи с ответника, както
и да избегне унижението от срама от погледите на хората, които да я гледат
посинена. Твърди, че изпитвала силно смущение и от факта, че детето трябвало да
гледа майка си посинена и трудно подвижна.
Искането
към съда е да постанови решение, по силата на което ответника да бъде осъден да
и заплати парично обезщетение в размер на 2500.00 лева, за нанесените и
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, мораторна лихва в
размер на 229.17 лева, считано от датата на нанасяне на вредите – 26.03.2018 г.
до датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение, като и се присъдят
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът В.О.Д. чрез пълномощникът си адв. Б. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявеният иск по основание и размер. В отговора
ответникът заявява становище, че не оспорва твърденията на ищцата за съвместно
съжителство, както и че от него е родено малолетното им дете А.В.Д., но излага
доводи, че твърденията на ищцата за нееднократно нанасяне на побои, както и че
на 26.03.2018 г., понеделник, при опит да вземе детето от ответника, последният
нанесъл побой на ищцата. Твърди, че на 26.03.2018 г. ответникът взел детето от
детска градина и го завел у тях, като този ден то следвало да спи при баща си,
но вечерта се обадила ищцата по телефона и поискала от Д. да и заведе детето.
Сочи, че на телефонното обаждане ответника бил обяснил на ищцата, че детето се
било заиграло и ще й го заведе по-късно, но С. започнала да крещи по телефона и
да го обижда, а Д. искал да и обясни по телефона, че детето си играело много
хубаво и ще и го заведе лично, но ищцата демонстративно била затворила
телефона. Сочи, че ищцата на същия ден – 26.03.2019 г., около 22:00 часа било
отишла в дома на ответника, находящ се в гр. Радомир, ул. „Г. К.“ № 16, като
избила дървената входна врата на двора от райбера и нахлула в двора. Твърди, че
по това време общото на страните дете А., неговият син от предходно съжителство
– В., както и приятел на В. – Е.И. А.чули шум в коридора, като ответника и
двете момчета излезли в двора, където видели ищцата да рита по входната врата
на къщата. Сочи, че ответникът отключил врата и в този момент ищцата се
нахвърлила върху Д., като започнала да му нанася удари по главата, да го драска
и да го обижда. Твърди, че за да се предпази от ищцата, ответника бил хванал
ръцете й, и внимателно се опитал да я изведе от къщата, като по този начин С.
нанесла на ответника лека телесна повреда с разстройство на здравето,
изразяващо се в кръвонасядане и охлузване на шията в дясно, кръвонасядане и
оток в дясна тилна област на главата, за което било образувано НЧХД № 182/2018
г. на РдРС, като с влязла в сила присъда № 187/18.10.2018 г., С. била призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което било
потвърдено с решение № 1/15.01.2019 г., по ВНЧХД № 303/2018 г. на ПкОС.
Излага
доводи, че за нанесените му телесни наранявания било издадено
съдебно-медицинско удостоверение, в което било посочено, че на ответника му
била нанесена телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване на шията в дясно, кръвонасядане и лек оток в дясна
тилна област на главата, като твърди, че не е нанесъл побоя над ищцата, а
описаните в исковата молба наранявания били от самонараняване, като можело да
се счита и за съпричиняване в изключително голям обем.
В съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита, ищцата чрез процесуалния си представител
адв. А.. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде уважен, както и
да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита чрез процесуалния си представител – адв. Б.
оспорва предявеният иск и моли съдът да го отхвърли, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
От приложената
по делото присъда № 187 от 18.10.2018 г., постановена по НОХД № 182 по описа на
РдРС за 2018 г., ищцата в качеството и на подсъдима е призната за виновна, в
това, че на 26.03.2018 г., около 22:00 часа, в гр. Радомир, в частен имот на
ул. „Ген.К.“ № … е причинила лека телесна повреда на ответника изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване по шията в дясно, кръвонасядане и лек оток в дясна
тилна област на главата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, но тъй като
пострадалият В.Д. е отвърнал веднага на Р.С. със също такава лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване по челото, лек отток в тилната област на
главата в дясно, кръвонасядане по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява
подбедрица, дясно коляно и дясна подбедрица – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, на основание чл.130, ал.3 от НК, съдът е освободил и двамата от наказание.
Така постановената от РдРС присъда е потвърдена в тази и част с решение № 1 от
15.01.2019 г., постановено по ВНЧХД № 303 по описа на ПкОС за 2018 г., поради
което и постановената от РдРС присъда е влязла в сила на 15.01.2019 г.
От
приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 67/2018 г. се установява,
че при извършен преглед на ищцата на 28.03.2018 г., са констатирани следните
наранявания: охлузвания по челото, лек отток в тилната област на главата в
дясно, кръвонасядане по гърбя в ляво, по ляво коляно, по лява подбедрица, дясно
коляно и дясна подбедрица, които увреждания са в резултат на твърд, тъп и твърд
тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава
прегледаната, като са и причинили страдание. При извършения на ищцата от медика
преглед, същата е съобщила, че на 26.03.2018 г., към 22:00 часа бившият и
приятел и нанесъл побой, като я удрял с юмруци по главата и гърба и я ритал с
крака по тялото.
По
делото е приложена съдебно-психиатрична консултация от 04.05.2018 г., изготвена
от лекар – психиатър, от която се установява, че по време на извършен преглед и
консултация на ищцата е установено наличие на тревожно състояние преживявания
на интензивен страх с чувство на витална застрашеност и съответни придружаващи
симптоми, което е възникнало в следствие на агресивното поведение и заплахи от
страна на ответника, с който е живяла на съпружески начала и имат дете. Това
състояние лекаря е посочил, че по своите характеристики и интензивност отговаря
на това да възприема като реално осъществими заплахите от ответника, че ще бъде
убита.
По
делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице Д-р К.Ч., от която се установява, че от приложената по делото медицинска
документация са отразени следните травматични увреждания: ивицовидно охлузване
в челната област на главата, лек отток в тилната област на главата в дясно,
кръвонасядания по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява подбедрица, по дясно
коляно и по дясна подбедрица, които увреждания вещото лице е квалифицирало по
признака страдание. Описаните травматични увреждания локализирани в лицевата и
тилната област на главата, в областта на гърба и в областта на двата долни
крайника, са получени в резултат от действието на твърди, тъпи, в т.ч.
тъпоръбести предмети по механизмите на удар, притискане и косо (тангенциално,
допирателно) действие на такива предмети и е възможно да са получени по време и
начин, както се съобщава в исковата молба, а именно при инцидент настъпил във
вечерните часове на 26.03.2018 г. Само по себе си тези увреждания са нехарактерни
по своя вид и морфологична характеристика и от медицинска гледна точка е
невъзможно да се идентифицират предметите, причинили тези увреждания. Нормалния
период на възстановяване на такива увреждания (охлузвания, кръвонасядания и
подкожен отток на меките тъкани( е от порядъка на 1 седмица. В резултат от
уврежданията ищцата е претърпяла физически болки и страдания, периода на
възстановяване, като същите са били по интензивни в първите часове след
получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период.
За
изясняване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства,
като по искане на ищцата са разпитани свидетелите Т.К.М. и К.М.С., по искане на
ищцовата страна, а по искане на ответната страна са разпитани свидетелите Е. И.
А.. и К.Т.Й..
В
показанията си св. М. – майка на ищцата, сочи че след случая ищцата много се
страхувала, не искала да се вижда с хора, което състояние продължило около
месец и нещо. Сочи, че инцидента наложил С. да посещава психолог, като след
този случай, през лятото на 2018 г. се преместила да живее в гр. София.
Свидетелката
К.М.С. – сестра на ищцата, сочи че след случая ищцата е била много уплашена и
стресирана, не искала да излиза от къщи, да комуникира с хора, което състояние
продължило около 3-4 месеца, през което време е живяла с нея. Сочи, че
изпитвала страх от ответника да излезе на улицата, за да не бъде пребита, тъй
като я заплашвал, че ще я пребие, че ще и вземе детето. Твърди, че през лятото
на 2018 г. ищцата се преместила да живее в гр. София, поради страх за нея и
детето, а във връзка с инцидента между страните, сочи че С. е посещавала
психолог.
Свидетеля
А. в показанията си сочи, че е присъствал по време на случилото се между
страните, като твърди, че ищцата е започнала да удря ответника, който по не и е
отвърнал, не и е нанасял удари, а й е помагал да стане от земята, като С. е
нарекла Д. с думите „нещастен боклук“.
В
показанията си Й. сочи, че между страните м.03.2018 г. е имало семеен скандал,
при който ищцата е нарекла ответника с думите: „мърша“ и „боклук“.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, приетата съдебно-медицинска експертиза, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели М., А. и Й..
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:
Предявения
иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от това – ищеца твърди, че в резултат от противоправно действие
на ответната страна е претърпял имуществени вреди, чието парично възмездяване
претендира.
Заявената
искова претенция е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Основателността
на този иск предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една
от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега
противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено
виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД/.
Вредоносният резултат може да бъде както от имуществено естество, така и от
неимуществено естество-претърпяване на негативни усещания, противоправността
означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а
причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с
вредоносен резултат.
При
предявен иск по чл. 45 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже, че в
резултат на виновно и противоправно поведение на определено лице е претърпял вреди имуществени и неимуществени,
както и размерът на тези вреди. Ответникът обаче носи
тежестта да докаже при условията на пълно обратно доказване, че не е извършил
деянието виновно, предвид, че по чл. 45 от ЗЗД вината се предполага
/оборима презумпция/. От друга страна съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско - правните последици от
деянието относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид наличието на влязла в
сила присъда, то тя е задължителна за гражданския съд на осн. чл. 300 от ГПК, поради което и следва да
се приеме, че деликтът по чл. 45 от ЗЗД, досежно
извършеното от ответника деяние.
В процесния случай
съдът намира, че е осъществен
сложният фактически състав за ангажиране отговорността на ответника, на
основание чл.45 от ЗЗД. Установено е по безспорен
и несъмнен начин наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаване
претенцията на ищцата.
В процесния случай, деликтът, извършителят, причинената вреда
и причинната връзка са безспорно установени, с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От
граматическото и логическото й тълкуване, се налага разбирането, че по изрично
разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила
на пресъдено нещо за изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК, обстоятелства.
В случая с влязла
в сила присъда, постановена по НЧХД № 182/2018 г. на РдРС, ищцата е призната за виновна,
че на 26.03.2018 г., около 22:00 часа, в гр. Радомир,
в частен имот на ул. „Г.К.“ № . е причинила на ответника лека телесна повреда
изразяваща се в кръвонасядане и охлузване по шията в дясно, кръвонасядане и лек
оток в дясна тилна област на главата – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С
присъдата е приложен институтът на реторсията, като наказателният съд е приел,
че пострадалият В.Д. е отвърнал веднага на Р.С. със също такава лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузване по челото, лек отток в тилната област на
главата в дясно, кръвонасядане по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява
подбедрица, дясно коляно и дясна подбедрица – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Касае се до еднакви
по вид деяния - причинени леки телесни
повреди с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, по отношение
на двете страни. Реторсията винаги предполага две
противоправни деяния, като на противоправното деяние, което е завършило, деецът
отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние, поради което задължителният
характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на
частната тъжба и насрещно извършеното деяние. Следователно
задължителността на присъдата по чл.300 от ГПК се разпростира, както върху деянието извършено от С., така и върху деянието извършено от Д., при което на С. е причинена лека
телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - охлузване по челото, лек отток в тилната област на главата в дясно,
кръвонасядане по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява подбедрица, дясно коляно
и дясна подбедрица.
Предвид
изложеното,
съдът намира за доказано извършването от страна на ответника на
противоправно виновно деяние.
Несъмнено се доказа осъществяването и на друга от изискуемите
се предпоставки от състава на деликтната отговорност – наличието на претърпени от С. вреди, имащи
неимуществен характер. Тези вреди се изразяват от една страна, в
претърпените от ищеца силни болки, в следствие на причиненото
и охлузване по челото, лекия отток в тилната област на главата в дясно,
кръвонасядането по гърба в ляво, по ляво коляно, по лява подбедрица, дясно
коляно и дясна подбедрица, а от друга – в негативното психично въздействие,
изразило се в страх, нежелание за осъществяване на социални контакти, тревожност, което
наложило посещения при специалист – психолог.
Безсъмнено установена е причинната връзка между противоправното
деяние на Д. и търпените от ищцата вреди.
Съдът
не приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат. Не се установи кое действие или
бездействие на ищцата се
намира в причинно-следствена връзка с уврежданията, които е получил. Несъмнен е фактът, че и тя е причинила увреди на Д., които е била осъдена да репарира, но
това обстоятелство не попада в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй
като не е мислимо да се твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите с причиняването на вреди на дееца и подтиквайки го по този начин към
противоправно поведение. Съдът намира, че не налице съпричиняване, тъй като травматичните
увреждания на С. не
се намират в пряка причинно-следствена връзка с нейното поведение, а те са следствие
на поведението на ответника.
По размера на иска:
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Отчитайки интензитета и продължителността
на претърпените болки – около една седмица за охлузванията
и кръвонасяданията, психичния
дискомфорт, от една страна, а от друга – наличието
на пълно възстановяване, както в психичното, така и в соматичното състояние на ищцата, съдът счита, че
справедлив еквивалент на претърпените от С. вреди би била
сумата от 500.00 лева. Тази сума ще възмезди ищцата за претърпените от нея вреди.
С оглед
изложеното, предявеният иск следва частично да бъде уважен за сумата от 500.00 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 2500.00 лева, искът следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По иска за лихва:
Ищцата
претендира заплащане на мораторна лихва. Искът за лихва е акцесорен, поради
което и следва съдбата на главния иск. В конкретния случай, искът за
претендираното обезщетение съдът е уважил за сумата от 500.00 лева, поради
което искът за присъждане на мораторна лихва е основателен за периода от датата
на увреждането - 26.03.2018 г. до датата на предявяване на иска – 21.02.2019
г., но върху уваженият размер на главния иск. Претендираната лихва на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи и без да е отправена покана за нейното заплащане. За
изчисляването на дължимата мораторна лихва не са необходими специални знания, а
съдът сам може да я изчисли. Дължимата за периода от 26.03.2018 г. до
21.02.2019 г. мораторна лихва е в размер на 0.14 лева, поради което предявеният
иск за присъждане на мораторна лихва е основателен и доказан до този размер, а
за разликата до пълния предявен размер от 229.17 лева, искът е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Върху
присъдения размер на обезщетение се дължи и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
По разноските:
Страните
претендират присъждане на разноски, за което и двете страни представят списък
на разноските. И двете страни са противопоставили възражения за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения.
Ищцата
претендира разноски в размер на 1290.00 лева, от които: 150.00 лева – депозит
за вещо лице, 40.00 лева – разноски за свидетели, сумата от 1000.00 лева –
адвокатско възнаграждение и 100.00 лева – допълнителен депозит за вещо лице, а
ответника претендира такива в размер на 400.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
По
направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, релевирано на основание чл.78, ал.5 от ГПК, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ е в размер на 421.04 лева. Видно от
приложеното по делото адвокатско пълномощно, ответникът е заплатила на адв. Б.
сумата в размер на 400.00 лева, която е под минималния размер за защита по
настоящето дело. С оглед на това заплатеното от ответника адвокатското
възнаграждение от 400.00 лева е под предвиденото минимално такова в чл.7, ал.2,
т.2 от НМРАВ, поради което и не може да се приеме, че е завишено, а
възражението на ищцата в тази насока е неоснователно.
По
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК по искане на страна съдът може присъди по-нисък размер на
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, като намали същото съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не
може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 от ЗА.
В
настоящия случай заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на
1000.00 лева, като предвидения минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. е
в размер на 421.04 лева.
Предвид
фактическата и правна сложност на делото, протекло в две съдебни заседания,
съдът намира, че следва да присъди на ищцата сумата от 500.00 лева от
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и с оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 144.77 лева, представляваща разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска, а на ответника следва да бъдат
присъдени такива в размер на 326.70 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
В
тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането в полза на РдРС на
държавната такса върху уважените искове в размер на 18.33 лева.
Воден от горното
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.О.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Р.М.С. с ЕГН ********** *** на основание
чл.45 от ЗЗД на сумата от 500.00 (петстотин)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени в резултат на нанесена на
26.03.2018 г. от В. О. Д. лека телесна повреда, във връзка с която е образувано
и водено НЧХД № 182 по описа на РдРС за 2018 г., сумата в размер на 0.14 (четиринадесет стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на увреждането –
26.03.2018 г. до датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за главница за разликата от присъдения размер от 500.00 лева до
пълния предявен размер от 2500.00 лева, както и искът за мораторна лихва за
периода от 26.03.2018 г. до 21.02.2019 г. за разликата от уважения размер от
0.14 лева до пълния предявен размер от 229.17 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.О.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Р.М.С. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 144.47 (сто четиридесет и
четири лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски в
настоящето производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на В.О.Д. с ЕГН ********** *** сумата в
размер на 326.70 (триста двадесет и шест
лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща разноски в настоящето
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В.О.Д. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр. Радомир сумата в размер на 18.33
(осемнадесет лева и тридесет и три стотинки) лева представляваща
държавна такса върху уважената част от исковете,
ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
секретар:/И.С./