Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.-Т. О., със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк] бл.52 против Решение № 930/03.10.2023г., постановено по НАХ дело № 1385/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от с.з., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът оспорва извода на съда относно неприложимост на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и възразява относно приложимостта на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП в хипотезата на издаване на електронен фиш. Иска се отмяна на оспореното решение и на издадения фиш, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище, видно от което касационната жалба се поддържа на сочените в нея основания, както и съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване с въпроси конкретно поставени.

Ответникът по касация, чрез представляващия го юрисконсулт, моли за оставяне в сила на съдебния акт, както и да му бъде присъдено възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на постановеното решение.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество съдът счете за основателна.

Искането за отправяне на преюдициално запитване съдът счете за неоснователно, тъй като видно от съдържанието на поставените въпроси, същите са неотносими към състава на нарушението.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на собственик на ППС влекач Волво ФХ4Х2Т, с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 000, брой оси 2, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, за което превозно средство е било установено, че на 08.01.2021г., в Община Бургас, се е движило по път А-1 км. 357+949, с посока – намаляващ километър, като за него не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се в този участък. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и спрямо дружеството е издаден процесния електронен фиш, с който, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от с.з., му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

Въззивният съд е преценил, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е съставомерно и отговорността на касатора е ангажирана правомерно на соченото основание, с оглед на което е потвърдил електронния фиш

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

В нормата на чл.179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да се процедира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП и чл.167а, ал.4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно, във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Вероятно се дължи на пропуск на законодателя, имайки предвид настъпилата законодателна промяна в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, ДВ, бр.13/2024г., в сила от 13.02.2024г., която вече изрично включва и нарушението по чл.179, ал.3б от закона.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения електронен фиш.

При този изход на делото и на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, като в тази връзка, с оглед направеното възражение за неговата прекомерност и присъждане под минимален размер, както и изключване на начисления ДДС от присъждането на възнаграждението, настоящият съд съобрази следното:

В случая, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в хипотезата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наложена е имуществена санкция в размер [рег. номер]., който размер, съобразно посочените норми, определя минимално възнаграждение от 550лв., поради което възражението за прекомерност съдът счете за неоснователно, предвид обстоятелството, че платеното възнаграждение е в размер на 600лв. с ДДС. Няма основание съдът да присъди размер по-нисък от нормативния, в каквато насока е част от възражението. Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, на което се позовава страната, не сочи, че такова намаляване е приложимо по дефиниция. Що се отнася до възражението, че начисленият по договора за правна помощ ДДС не следва да се присъжда като част от възнаграждението, отново с позоваване на горното Решение на СЕС, настоящият съдебен състав също счете за неоснователно. Не е спорно по делото, че адвокатът, предоставил услугата, е регистрирано лице по ЗДДС и това е видно от издадената фактура. Съгласно нормата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения За нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност . За да бъде приложимо решението на СЕС, видно от даденото в него тълкуване - Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност, т.е. ДДС върху адвокатското възнаграждение не следва да се начислява, само ако се установи, че това би довело до двойно облагане. Пълномощникът на административнонаказващия орган не излага доводи, с които да обоснова хипотеза на двойно начисляване на ДДС в процесния случай. Хипотетично, такова би било възможно, ако размерите на възнагражденията в Наредбата включваха в себе си както данъчната основа, така и начисления данък, предвид обстоятелството, че клиентът се явява краен потребител на предоставената от адвоката доставка на услуга, която по ЗДДС не е освободена доставка, и в този случай ДДС би бил повторно начислен върху данъчна основа, която вече включва в себе си данъка. В случая обаче, § 2а от Наредбата сочи, че размерите на адвокатските възнаграждения са без включен ДДС за нерегистрираните по ЗДДС адвокати, т.е. за регистрираните такива това би била данъчната основа за еднократно начисляване на ДДС. Също така, ако се приеме, че на регистриран по ЗДДС адвокат не следва да се присъжда размера на начисления върху възнаграждението данък, то това би го поставило в по-неблагоприятно положение в сравнение с нерегистриран по ЗДДС адвокат, тъй като той следва да внесе данъка от размера на възнаграждението, т.е. би получил по-малко възнаграждение и ако то е било договорено в минимален размер, изваждайки от него дължимия ДДС, фактически би се стигнало до възнаграждение под минимално предвиденото. Въпросът относно начисляването на ДДС върху адвокатските възнаграждения е поставен за обсъждане и пред СЕС по отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е образувано дело С-744/23, висящо към момента. Споделяйки становището, че начисляването на ДДС е в съответствие с нормата на § 2а от Наредбата и не води до двойно начисляване на данъка, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. с ДДС за процесуалното представителство пред първоинстанционния съд, като за настоящата инстанция не се констатират направени разноски.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр. Бургас, ХІІІ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 930/03.10.2023г., постановено по НАХ дело № 1385/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от с.з., на Д.-Т. О., със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати в полза на Д. Т. О., със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], с [ЕИК], сумата от 600лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.