№ 184
гр. Благоевград, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500036 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство се разглежда по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от РС Благоевград, по ч.гр.д. № 54/2022г. по
описа на същия съд.
С определение № 32/12.01.2022г., постановено по цитираното ч.гр.д. № 54/2022г. по описа
на РС Благоевград, първоинстанционният съд е повдигнал спор за подсъдност с РС София,
по прекратеното гр.д. № 62 696/2021г. по описа на съда, образувано въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от заявителят Г. Н. Ц.,
ЕГН **********, от гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к.“****“, бл. 39, вх. Б, ап. 12, чрез адв.
М.Г., срещу длъжника „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на регистрация: гр. София, п.к.1
408, гр. София, Столична община, р-н „****“, ул. „****“ № 6, за връщане на сумата от
699.30лв., дадена на осн. Договор № **********/20.07.2020г., ведно със мораторна лихва за
забава върху претендираната главница, считано от 20.08.2020г. до 22.10.2021г., в размер на
83.34лв.
В постановения съдебен акт са изложени доводи, че РС Благоевград не е компетентен да
разгледа и да се произнесе по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Развити са правни съображения, че преди да се произнесе по
същество, сезираният съд следва да извърши проверка за допустимост на искането, както и
за това дали делото му е подсъдно, като за местната подсъдност в заповедното
производство, съдът следи служебно, с оглед на посочения в заявлението адрес.
Изложени са доводи, че съгласно нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК, заявлението по чл. 410 от
ГПК, се подава пред районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. С
ДВ бр. 100/2019г. е допълнена цитираната законова разпоредба, като към ал. 1 е добавено
1
изр. II, съгласно което, заявление срещу потребител се подава в съда, в чийто район се
намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес- по постоянния адрес.
Мотивите на състава на ОС Благоевград, при които е повдигната препирня за подсъдност с
РС София, са основани на съображения че уредената в чл. 411 ал.1 ГПК местна подсъдност
по делата, образувани въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е от
значение за защитата на длъжника и създадена за улеснение- същият да бъде по- лесно
намерен и издадената заповед за изпълнение/в случай че искането бъде уважено/, да му бъде
връчена в разумни срокове, както и с възможността му същият да може по-лесно да възрази,
в случай че оспори претендираното вземане от кредитора. В случай на неоспорване на
издадената заповед- за бързо, лесно и ефективно изпълнение срещу длъжника.
Изложени са съображения в постановеното Определение № 32/12.01.2022г., постановено по
цитираното ч.гр.д. № 54/2022г. по описа на РС Благоевград, че в настоящия казус видно от
справката от ТРРЮЛНЦ, длъжникът „****“ ЕООД е дружество със седалище и адрес на
управление в гр. София, поради което следва да се спази специалната подсъдност,
предвидена в разпоредбата на чл. 411 ал.1 от ГПК, а не общата предвидена в разпоредбата
на чл. 113 местна подсъдност- по настоящия или постоянния адрес на молителят, тогава
когато същият има качеството "потребител" по смисъла на общото понятие, дадено в пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Изложени са доводи за приложението на специалната подсъдност,
предвидена в чл. 411 ал.1 от ГПК, по отношение разглеждането на делата, образувани по
подадено заявление по чл. 410 от ГПК.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
РС София е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
от заявителят Г. Н. Ц., ЕГН **********, от гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к.“****“, бл. 39, вх.
Б, ап. 12, чрез адв. М.Г., срещу длъжника „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на регистрация:
гр. София, п.к.1 408, гр. София, Столична община, р-н „****“, ул. „****“ № 6, за връщане на
сумата от 699.30лв., дадена на осн. Договор № **********/20.07.2020г., ведно със
мораторна лихва за забава върху претендираната главница, считано от 20.08.2020г. до
22.10.2021г., в размер на 83.34лв.
При преценка досежно компететния съд за разглеждане на предявения иск, с Определение
от 10.12.2021г. по образуваното гр.д. № 62 696/2021г., състав на РС София е прекратил
производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на РС Благоевград, излагайки
съображения, че така предявения иск притежава белезите на иск от потребител по смисъла
на чл. 113 от ГПК, като съгласно чл. 411 ал.1 от ГПК, компетентен за неговото разглеждане
по правилата на местната подсъдност, е съдът по настоящия адрес на молителя/редакция ДВ
бр. 100/20.12.2019г./
Съставът на РС София е приел, че след като спора е потребителски, приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в актуалната и редакция със ЗИДГПК/изм. ДВ бр.
100 от 20.12.2019г./, съгласно която компетентен за разглеждането на предявения иск е
2
съдът, в чийто район е настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящия адрес-
постоянния такъв.
Изхождайки от доказателствата представени по делото, безспорно се установява че
постоянният и настоящ адрес на дружеството длъжник- „****“ ЕООД, е в гр. София, а
постоянния адрес на заявителят- Г. Н. Ц. е в гр. Благоевград, което обуславя извода, че
местно компетентния съд е РС Благоевград.
С Определение от 10.12.2021г. по образуваното гр.д. № 62 696/2021г., състав на РС София,
сезираният съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил същото по
компетентност за разглеждане от РС Благоевград, който от своя страна е повдигнал
препирня за подсъдност пред ОС Благоевград.
За да осъществи правомощията си съобразно чл. 122 от ГПК, настоящия състав на ОС
Благоевград, излага следните правни съображения:
Окръжен съд Благоевград е компетентен да разглежда настоящия спор за подсъдност, тъй
като той е по-горния по степен съд, в чийто район се намира районния съд, който последен е
отказал да разгледа делото.
Настоящият решаващ състав намира, че компетентен да се произнесе по подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК е Районен съд-София, поради следните съображения:
Безспорно е по делото че РС София е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, за
издаване на заповед за изпълнение, по реда предвиден в Глава тридесет и седма от ГПК
„ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО“.
Преди да пристъпи към разглеждане на заявлението, съдът сезиран със заявление по чл. 410
от ГПК е длъжен в тридневен срок да извърши проверка за местна подсъдност, въз основа на
правилата на чл. 411 ал.1 от ГПК. Компетентен да се произнесе по искането е районният съд
по постянния адрес или седалището на длъжника. Със ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от
20.12.2019г./, към нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК е добавено ново изречение, с което е
предвидено, че „заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира
настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес- по постоянния.“
Със същия ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./ е изменена нормата на чл. 113 от ГПК,
съгласно която исковете на и срещу потребителите се предявяват пред съда, в чиито район
се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния. С
изменението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, предвидената в цитираната норма местна
подсъдност, престава да бъде изборна подсъдност, а става задължителна подсъдност, за
която съдът следи и служебно, като се дерогира общата подсъдност в исковото
производство, предвидена в разпоредбата на чл. 108 от ГПК. Специалната подсъдност,
предвидена в чл. 113 от ГПК става приложима във всички случаи, когато страната е ФЛ и
същото има качеството на „потребител”.
С извършените промени в процесуалните норми от законодателя, подсъдността по чл. 113 от
ГПК става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на
иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно до определен
3
краен срок– приключване на първото съдебно заседание по делото (в този смисъл
Определение № 655 от 3.12.2018г. на ВКС по ч.т.д.№ 2781/2018г.).
Изхождайки от възприетата трайна съдебна практика на ВКС и на съдилищата в страната,
настоящият състав на ОС Благоевград намира, че с оглед на заявеното правно основание за
претендираното вземане от Г. Н. Ц./въстановяване на сума за туристическа услуга, която не
е била предоставена поради ограниченията наведени във връзка с COVID-19/, безспорно
заявителят по чл. 410 от ГПК е и „потребител” по смисъла на § 13 т. 12 б.„б” от ДР на ЗЗП.
Това обстоятелство не е спорно и е същото е било прието и от съдилищата отказали да
разглеждат заявлението по чл. 410 от ГПК, поради препирня за подсъдност.
Съставът на ОС Благоевград счита че при наличието на колизия между нормите на чл. 411
ал.1 от ГПК и чл. 113 от ГПК в настоящи казус, местната подсъдност за разглеждане на
постъпилото заявление по реда на чл. 410 от ГПК, следва да бъде определена съобразно
правилата на чл. 411 ал.1 от ГПК, като компетентен да разглежда заявлението подадено от Г.
Н. Ц. срещу длъжника „****“ ЕООД, е РС София, т.е. районният съд по седалището на
длъжника.
Съображенията на състава на ОС Благоевград, са следните:
Съдът е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, което следва да бъде разглеждано по
специалния ред, предвиден в Глава тридесет и седма от ГПК „ЗАПОВЕДНО
ПРОИЗВОДСТВО“. В този смисъл нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК, с оглед на
систематичното и място в ГПК, се явява специална за това производство. За приложението и
съдът следи служебно, тъй като производството е едностранно. Цитираната процесуална
норма определя като компетентен за разглеждане на подаденото заявление по чл. 410 от
ГПК, районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Съображенията
са ясни и са насочени към постигане на целите на заповедното производство- ако заповедта
бъде уважена, бързо да бъде връчена на длъжника, който е улеснен да подаде възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, в случай че оспори вземането, пред съда в чийто район се намира
неговия адрес или седалище. Ако заповедта не бъде оспорена, то същата да бъде изпълнена
по- лесно, доколкото адреса на длъжника би бил в съдебния район на съда, който я е издал.
Нормата на чл. 113 от ГПК, изменена със ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./,
систематично се намира в общата част на ГПК- в Раздел II Местна подсъдност, на Глава
дванадесета ПОДСЪДНОСТ. Същата е относима към исковото производство и с нея се
дерогира общата подсъдност, предвидена в разпоредбата на чл. 108 от ГПК, която е
приложима в всички случаи когато страната е ФЛ и има качеството на „потребител”, но не
се дерогира специалната подсъдност, въз основа на чл. 411 ал.1 от ГПК, предвидена за
заповедното производство.
Допълнителни аргументи за доводите си настоящия състав на ОС Благоевград намира и в
извършеното изменение, едновременно на нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК и на нормата на
чл. 113 от ГПК, извършено със ЗИДГПК/изм. ДВ бр. 100 от 20.12.2019г./ В чл. 411 ал.1 от
ГПК е добавено изречение касаещо местната подсъдност при подаване на заявление по чл.
4
410 от ГПК, но само срещу потребител, по смисъла на § 13 т. 12 б.„б” от ДР на ЗЗП, като е
предвидено същата да е по настоящия му адрес, а при липса на такъв по настящия такъв.
Със създаденото изречение второ към нормата на чл. 411 ал.1 от ГПК, законодателят не е
предвидил друга различна местна подсъдност от вече приетата с нормата на чл. 411 ал.1 от
ГПК, по заявление по чл. 410 от ГПК подадено от потребител, какъвто подход е използван
при изменението на разпоредбата на чл. 113 от ГПК. Поради изложеното настоящият състав
на ОС Благоевград намира, че идеята на законодателят с извършеното изменение на нормите
на чл. 411 ал.1 и чл. 113 от ГПК, не е била да разшири приложението на нормата на чл. 113
от ГПК и по отношение на заповедното производство, поради което същата не може да
дерогира приложението на специалната процесуална норма на чл. 411 ал.1 от ГПК, по
отношение на делата образувани по глава тридесет и седма „Заповедно производство“. При
подадено заявление по чл. 410 от ГПК, от „потребител” по смисъла на § 13 т. 12 б.„б” от ДР
на ЗЗП, приложима следва да бъде задължителната местна подсъдност, определена с
разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК, а не общата задължителна местна подсъдност,
визирана в разпоредбата на чл. 113 от ГПК за исковите производства.
Излагайки съображения, идентични на тези визирани в настоящия съдебен акт, Районен съд
Благоевград, законосъобразно е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по
депозирането заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, подадено
от ФЛ „потребител” по смисъла на § 13 т. 12 б.„б” от ДР на ЗЗП, и е повдигнал препирня за
подсъдност. Изложеното предпоставя изпращане на делото за разглеждане по подсъдност на
Районен съд София.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 10.12.2021г. по образуваното гр.д. № 62 696/2021г., на 157
състав на РС София, I г.о., с което съдът е прекратил производството по делото пред
първоинстанционния съд и е изпратил същото по компетентност на РС Благоевград, като
НЕПРАВИЛНО.
ИЗПРАЩА делото на РС София за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5