№ 727
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201670 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.С. Т., адрес: гр. С. ул.Ш.П. 79 , ЕГН
**********, чрез адв. Ан. И. против Електронен фиш за налагане на глоба с
К№ ****, издаден от ОДМВР- П., с който жалбоподателят е бил
санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от с.з. с глоба в размер на 400 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, процесуалния му
представител депозира становище за даване ход на делото и доказателствени
претенции и писмена защита със съображения за отмяна на фиша.
Претендира разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител, но също представя
писмено становище за даване ход на делото, потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение( 21360/12.11.21).
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 03.02.2021г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС -
ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение в гр. П., бул. „Г. Б.“ 153, с
посока към кръстовище с ул. „Ст. А.“ , на лек автомобил с рег. номер **** със
скорост 85 км/ч ограничение в населено място до 50 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила – дружеството, чиито
законов представител е жалбоподателката (л.41) и с обжалвания ЕФ
последната е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 82
км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) -
нарушение по чл.21,ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182,
ал.1, т.4 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
2
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
3
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата
и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
след включването й от оператор. Това действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе
дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно
чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на
процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението
за одобрен тип средства за измерване, протокол от периодични проверки,
писмо 64140/11.12.17
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
4
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос – пет броя. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането,
който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в
близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единият фотос са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение, както и
отмерена скорост и параметри на мястото по GPS –( отделен компонент в
АТСС). .
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният
автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 85 км/ч ( при
предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в
системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 82 км/ч с издадения
ЕФ, датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
5
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен
автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за
контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в
съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР П. - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( Наредбата ) , тоест спазено
е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на нарушението,
чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТСС) е било в работен режим по зададените
параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в
който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен номер и
разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на измерване“ –
„С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено под карето, в
спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ; въведеното
ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола с конкретния км
на посочения път, времето на контрол и всички други, относими към
процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно е
обозначено мястото на контрол– което е напълно идентично с отразеното в
ЕФ и възраженията в тази обратния смисъл са голословни. Посочени в единия
от фотосите са координатите на местоизвършването (по GPS) , които са
напълно достатъчни за „индивидуализация на мястото на контрол“ ( виж
решение 1018/16.12.20г. на АС П. по канд 1138/29).
При наличното в протокола отразяване „ режим на измерване“ – „С“ –
тоест устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е
било в или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било
стационарно, а не в движещ се служебен автомобил. И е така, защото -
според ал. 2 на чл.11 от Наредба „В случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
6
предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават“. Напълно
логично е предписаното с ал.2 –когато такъв контрол се осъществява с АТСС
във време на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат
действия по реализиране на административно-наказателна отговорност, като
фишове не се съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред
също в движение, скоростта няма да е достоверно установена. В случая
несъмнено е установено( от отразеното в надлежно попълнение протокол на
л. 5) , че режимът на измерване е стационарен, поради което и
неоснователно се претендира , че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на
отразяване в протокола на номера на първото и последното статично
изображение , тъй като тези данни нямат пряко отношение към процесното
нарушение и неговото установяване. За последното са приложени надлежни
фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на нарушението
/заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна посочен в протокола е общият броя
изображения.
Липсата в протокола на „ служител, настроил ползваната АТСС не засяга
редовността на процедурата по установяване на нарушението при наличие на
всички пет фотоси с ясни изображения и налични върху единия параметри,
които фотоси са генерирани поради правилното действие на АТСС.
По делото е наличен и фотос, който да онагледява поставянето на
измервателния уред , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко
място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо
извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният
участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е бил обозначен
по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
7
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
дадено при първоначалното сертифициране ( виж удостоверението от БАН
чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична
проверка – виж протокол за такава и писмо и чл. 4, ал.3 от Наредба 8121з-
532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посоченото в СРПМС
дружество, чиито законов представител към датата на нарушението е именно
жалбоподателката ( справка в ТР), основателно санкционирана в това си
качество по процесния ред и на процесното основание. Като основание за
реализиране на отговорността във фиша е посочено и конкретното качество,
поради което се реализира административно-наказателната отговорност -
спрямо законов представител на юридическото лице, което е собственик и
което е индивидуализирано с наименованието адреса и ЕИК. Ясното
посочване и персонифициране на физическото лице, което следва да понесе
отговорността в посоченото си качество ( като законов представител на
юридическото лице, собственик на МПС, което е извършено нарушението) ,
чрез три имена и ЕГН води до категорично ясно изразена воля на наказващия
орган относно субекта на отговорността . И този извод не е разколебан от
посоченото ЕИК на юридическото лице, собственик, тъй като неговото
отразяване попълва данните за субекта на правото на собственост върху
МПС, което е задължителен реквизит на фиша по чл. 189, ал 4. От нормата на
чл. 189, ал.5 от ЗДвП ( „ЕФ се връчва на лицето по чл. 188, ал.1 или 2 ….“)
става ясно, че законодателят идентифицира като „собственик“ - лицата ,
посочени в чл. 188, ал.1 или 2 – този, на когото е предоставено МПС и
законовия представител на юридическото лице ( ЮЛ). ЕФ за нарушение,
извършено с МПС, собственост на ЮЛ, се издава на законовия представител
на същото.
Точно затова съвсем законосъобразно процесният такъв е издаден на
жалбоподателката- поради коментираното й, неспорно и доказано качество.
Неоснователно се възразява , че последната не успяла да се възползва
8
от процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и да подаде декларация с посочване
на водача на МПС на датата на нарушението, която невъзможност произтекла
от липсата на снимки към връчения ЕФ, които щели да я насочат.
Нормативният регулатор по чл. 189, ал.4 и следващите алинеи не предвижда
задължение за издателя на фиша с връчването на ЕФ на лицето, посочено в
ал.5, изр.І на чл. 189, да се връчат и снимките (в случая пет броя). И те
основателно не са били връчени. Няма данни и за връчване на фиша, както
признава в свое писмо СПП при ОД МВР П., но става ясно от съдържанието
на жалбата, че той е бил връчен на санкционираната и дори е приложен към
жалбата й. От тази дата за нея е възникнало правото да подаде декларация по
чл. 189, ал.5 от ЗДвП и напълно ирелевантно за упражняването му е, че
липсата на фотоси я възпрепятствали да знае кому е било предоставено
управлението на МПС. Впрочем, напълно без значение е и факта дали
процесното дружество, както установи с показанията си св. Т., има много
автомобили, които се управляват от различни служители, което създавало
затруднения да се установи кой е управлявал конкретно МПС към конкретна
дата и място. Решение на дружеството като собственик е дали да създаде
необходимата организация относно отчетността на управлението, за има
готовност с данните в ситуации като процесната. Ако не стори това и респ.не
може да посочи водача на собствено му МПС, по отношение на което с АТСС
е установено нарушение на режима на скоростта – дружеството ще понесе
съответната, полагаща му се като собственик отговорност, по чл. 188 ЗДвП.
Претендира се още ( виж в молба вх. 21725/17.11.21 и писмена защита,
както и показанията на Т. ), че липсата на снимки води до невъзможност да се
подаде декларация в срока по чл. 189, а.5 от ЗДвП, тъй като не се знае кой е
управлявал автомобила на датата на ЕФ , а декларацията се подава под страх
от наказателна отговорност за документно престъпление. Не само грижата на
добър стопанин, но дори и процесната отговорност предполагат собственика
да знае кой кога управлява превозното му средство. Това е негово решение –
ако не знае , по каквото и да е причина, той носи отговорност въз основа на
законодателното решение по чл. 188; ако знае и не подаде декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП – пак носи отговорност. Недопустимо е да се счита, че за
собственика съществува обективна възможност да посочи извършителя на
нарушението по издаден нему ЕФ само, ако разполага със снимките от
АТСС, установило нарушението. Тези снимки установяват МПС, с което е
9
извършено нарушението по регистрационния му номер ( АТСС разпознава
него) и по презумпцията на чл. 189, ал.5 за него отговаря собственика . Той
може да избегне отговорността само чрез процедурата по чл. 189, ал. 5 ,
изр.ІІ- като подаде декларация и посочи кое лица на съответната е
управлявало МПС, защото именно собственикът следва да е представил
възможност за това управление ( ключове, документи) и ако не посочи това
лице ( чл. 188, ал.1 ,изрІІ) , отговорността за нарушението понася той.
Избягването на процедурата по чл. 189, ал.5, изр.ІІ чрез неподаване на
декларация, при положение, че фишът е обжалван и санкционираният знае
датата и мястото на нарушението, прави недопустимо признаване на
възможността в съдебно заседание да се установи именно това обстоятелство,
което е следвало да се декларира с преднамерено избегнатата декларация и
което обстоятелство се отнася до лицето, което е управлявало. Да се допусне
такава възможност – да не се подава декларация (защото нямало снимки към
ЕФ, от които да било видно кой е управлявал) и се позволява едва в съдебния
процес по обжалване на ЕФ да се доказва ( по снимките) кой е водачът,
означава само едно – накрая да няма правен субект, който да отговаря за
санкционираното с фиша ( и напълно безспорно установено !!!) нарушение.
Защото , ако се приеме тезата на защитата - че собственикът/ представител на
ЮЛ-собственик не знае без снимки кому е предоставил на датата по фиша
управлението на МПС или по-скоро -съзнателно не декларира това
обстоятелство, но в съдебния процес доказва водача ( в случая св. Т. –виж
показанията му и представените документи), то следва, че ЕФ, издаден на
законовия представител на дружеството-собственик ще подлежи на отмяна и
при безспорно установено нарушение няма да може да се ангажира и
наказателната отговорност на водача ( в случая Т.) поради принципа „non bis
in idem” и ТР 4/18 на ОСНК на ВКС ( вече ще има решение за отмяна на
санкционен акт за същото нарушение).
Наистина, възможно е за собственика/ законовия представител на
дружеството-собственик да е съществува обективна пречка относно узнаване
на факта кой е управлявал собственото му МПС по време на установеното
нарушение ( нпр. автомобилът е откраднат ). Но настоящия случай съвсем не
е такъв, защото автомобилът е бил управляван от сина на законовия
представител и този син не от предявените му снимки си припомни факта , че
е управлявал. Съвсем ясно е, че не се разпозна на снимките, въпреки
10
настоятелните му твърдения за такова разпознаване, защото всички фотоси
илюстрират само неясно изображение и то на предна дясна седалка –толкова
неясно, че дори и на тази седалка не се очертава ясно силует на пасажер ( а не
предмет, дреха ). Съвсем тъмен е фотоса в частта на изображението при
седалката на водача. Така , че св. Т. не от снимките узна, че е управлявал, а от
спомените си за тази дата, които сподели – пътувал с експерт към СГС, с
когото и предния ден водил разговори за това пътуване , което доказа и със
съобщение на имейла си ( представено и прието в с.з.) . Не снимките, а
датата на нарушението ( която е била известна на жалбоподателката и към
момента на подаване на жалбата, към която е приложен фиша) е фактът, чрез
който по памет свидетелят съобщи, че той е управлявал автомобила.
Защитна стратегия,базирана на 1.твърдения за невъзможност законовия
представител на собственика на МПС да установи без процесните снимки кой
го е управлявал и 2.на събрани в едва в съдебния процес доказателства за този
факт, е опит за избягване на административно-наказателна отговорност.
Законът „не се интересува“ как собственикът ще упражнява правото си на
собственост – той има свободата да предоставя безотчетно своите МПС за
управление. Но - когато с тях е извършено нарушение, чиято дата и място
знае , той има право да заяви в декларативна форма водача и така да избегне
отговорността за това нарушение , която иначе ще понесе в качеството си на
собственик и поради презумпцията по чл. 188, ал.1, изр.ІІ .
Така , че в случая жалбоподателката е следвало да прояви не в съдебно
заседание инициативност за събиране на информация за водача , а след като е
получила фиша, в който са налични датата и мястото на нарушението в срока
за подаване на декларацията, в който е и подала жалбата, да декларира факти
относно водача. Само така издаденият против нея като законов представител
на дружеството-собственик ЕФ подлежи на анулиране.
В процесната ситуация именно жалбоподателката следва да понесе
отговорността за санкционираното с фиша нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
доколкото ясно са заявено в първата част на санкционния акт обстоятелствата
по извършването му – управление в посоченото населено място ( дори улица,
№) , при ограничение на скоростта до 50 км/ч , с 82 км/ч или движение със 32
км/ч над установената максимална скорост. Коментираното съдържание на
фиша, в неговата описателна и квалификационно- санкционна част, прави
11
напълно реализуемо правото на защита и съдебния контрол върху него и
опровергава твърденията на защитата в обратния смисъл.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това,
за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. То е
описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и
детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата
против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението,
което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по възприетата правна квалификация - първо и второ -
основателността на ангажираната административно -наказателна отговорност
чрез налагане на предвидената в твърд размер ( съобразно стойностите на
превишението) глоба - по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Тази санкционна норма
правилно е поставена в привръзка с основанието за реализиране на
отговорността по процесния начин – чрез ЕФ – по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при
напълно спазени предпоставки.
Неоснователно се възразява относно противоречие в ЕФ при възприетата
правна квалификация на нарушението. В описателната у част ясно е отразено,
че нарушението е извършено в населено място, което е ясно посочено в
горната част на фиша и напълно съотвества на данните в протокола по чл. 10.
В диспозитивната част на ЕФ тези обстоятелства са поставени в правната
рамка, която очертават – чл. 21,ал.1 от ЗДвП, доколкото именно тази норма
предвижда въвеждане на ограничение до 50км/ч за движение в населено
място.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което неоснователна е и претенцията за
разноски в полза на ОД МВР П. и неоснователна- претенцията в същия
смисъл на жалбоподателя. Юрисконсулско възнаграждение се дължи в
хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32,
ал.3 , пр.2 ГПК и предвид представеното пълномощно за процесуалния
представител на ОД МВР П. към писменото му становище по делото.
Възнаграждението следва да се присъди в полза на Дирекцията , предвид чл.
12
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид
броя на съдебните заседания и обема на доказателствения материал, в размер
на 80 лева , в тежест на дружеството-жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба с К№ ****,
издаден от ОДМВР- П., с който на Й.С. Т., адрес: гр. С. ул.Ш.П. 79 , ЕГН
**********, на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Й.С. Т., с ЕГН **********, да заплати на ОД МВР П. сума в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.П. в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13