Решение по дело №12019/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2631
Дата: 27 април 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20181100512019
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, №………………/27.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-А  въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                  

                                                        мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 12019 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                  

   Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по допустима и редовна въззивна жалба  на Р.Л.Х. чрез адв. Б.срещу решение 309298/09.01.2018 г., постановено по гр.д. 26872/2016 г., по описа на СРС, 124 състав, с което са отхвърлени предявените от Р.Л.Х. срещу А.И.И. и Х.И.Х.

- иск с правна квалификация чл. 87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 158, т.Х., дело 7392/975 от 31.05.1975г., с който  Х. И.Х. е прехвърлил на И.Х. И.недвижим имот –втори етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „******състоящ се от 2 стаи, хол, кухня, баня-клозет и дрешник застроен на 86 квадратни метра , при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел X. - 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв. „Малашевци” при съседи : М.А.Г.и от две страни улици

 -  иск с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване правото му на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ 3/4 идеални части от  недвижим имот –втори етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „******състоящ се от 2 стаи, хол, кухня, баня-клозет и дрешник застроен на 86 квадратни метра , при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел X. - 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв. „Малашевци” при съседи : М.А.Г.и от две страни улици

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради едопуснати нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Въззивницата поддържа, че районният съд неправилно  е приел, че искът по чл.87 , ал.3 от ЗЗД е предявен в качеството ѝ на наследник на съпруга ѝ Х. И.Х., като сочи, че още с исковата молба претенцията е уточнена- претенцията ѝ за разваляне на ½ от договора за издръжка и гледане е на лично основание /като собственик на такава ид.ч., ъй като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)/, а ¼ ид.ч. – като наследник на съпруга ѝ. Твърди, че доколкото е била собственик в режим на СИО на имота и е дала съгласието си за прехвърлянето му по чл. 22 от СК от 1968 г., тя е била прехвърлител по договора, а не е имала качеството на трето ползващо се от договора лице. Излага, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства ответниците да са изпълнили задължението си за гледане и издръжка и дори са признали, че не са го изпълнявали и нямат намерение да го изпълняват занапред. Сочи, че СРС е допуснал процесуални нарушения по постановяване на акта си, вкл. като е отказал конситуирането на трето лице-помагач на страната на ответниците – С.Д.И.- бивша съпруга на приобретателя по договора за издръжка и гледане И.И.. Поддържа, че СРС неправилно е стигнал до извод за погасяване по давност на претенцията на ищцата в качеството на наследник на Х.Х. за разваляне на договора за ¼ ид.ч., доколкото вземанията на ищцата и съпруга ѝ за гледане и издръжка са неделими по смисъла на чл.128 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците А.И. /лично/ и Х.И.Х. / представляван от А.И./, с който въззивната жалба се оспорва. Поддържа се, че ищцата не е прехвърлител по договора за гледане и издръжка от 1975 г., а само бенефициер по него и като такъв няма право да иска разваляне на договора. Сочат, че доколкото прехвърлителя по договора – дядо им Х.Х. е починал през 1989 г., предявени от ищцата,като него наследник през 2016 г. иска за разваляне на договора е погасен по давност. Поддържат, че неделимостта на задълженията към ищцата и Х.Х. по договора за гледане и издръжка е съществувала до смъртта на последния, но не и след това. Излагат, че към момента на прехвърляне на процесния недвижим имот приобретателя и техен баща – И.И.е бил в брак с майка им С.Д.И., който е прекратен с развод с влязло в сила решение на 20.12.1983 г., като при изложеното правилно СРС е отказал конституирането на И., като трето лице-помагач по делото. Твърдят, че С.И. няма качеството на необходим другар. Излагат, че между ищцата Р.Х. и С.И. е налице висящо производство по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за процесния имот по гр.д. № 71403/2017 г., по описа на СРС, 41 състав. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

От ищцата Р.Л.Х. че постъпила и частна жалба срещу определение 393023/24.04.2018 г., постановено по гр.д. 26872/2016 г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е изменено решение 309298/09.01.2018 г., постановено по гр.д. 26872/2016 г., по описа на СРС, 124 състав, като ищцата Х. е осъдена да заплати на ответника Х.Х. сумата от 2000 лв.-разноски по делото в първата инстанция.

В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо като постановено след изтичане на едномесечния срок посочен в чл.248, ал.1 от ГПК. Твърди, че произнасянето на СРС е недопустимо, доколкото ответника е поискал допълване на решението по чл.250 от ГПК, а не изменение на същото в частта за разноските по специално предвидената процедура по чл.248 от ГПК. Излага, че молбата на ответника е била просрочена. Сочи, че ответника не е представил списък по чл.80 от ГПК, поради което искането за изменени и допълване на решението в частта за разноски е недопустимо. Твърди, че до приключване на делото пред първата инстанция, не са представени доказателства за размера на претенцията на ответника за разноски, поради което с подаване на частната жалба е първи възможен момент за релевиране на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, каквото навежда. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника Х.И.Х. чрез адв. И.. Поддържа се, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подаде в срок – преди решението да бъде връчено по реда на ГПК на представителя на страната, от който момент е започнал да тече срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Сочи, че в хода на първоинстанционното производство е представен списък по чл.80 от ГПК от ответника. Излага, че задължение на съда е да определи искането на страна и да се произнесе по него въз основа на тяхното съдържание, а не на посочената от страна правна квалификация. Сочи, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, наведено едва с частната жалба е преклудирано, а отделно от това е и неоснователно. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение.

 

       Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

        Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

       Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но  недопустимо, поради следните съображения:

С исковата молба ищцата Р.Х. иска разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт 158, том 40, дело 7392/1975 г., с който Х. И.Х. е прехвърлил процесния имот на сина си от друг брак И.Х. И.срещу задължението приобретателя да гледа и издържа Х.Х. и съпругата му Р.Л.Х., като им осигури нормален и спокоен живот до тяхната смърт. Ищцата сочи, че иска разваляне на целия договор и иска връщането на владението върху ¾ ид.ч. от имота, което аргументира с факта на лично притежание на ½ ид.ч. от имота, който е бил СИО и ¼ ид.ч. наследена от починалия ѝ съпруг Х.Х.. В изпълнение на дадени с определение от 05.04.2019 г. в хода на въззивното производство указания, ищцата е уточнила, че същата е страна по договора за прехвърляне на собствеността срещу задължение за гледане и издръжка, като съобразно действащия към момента на сделката СК от 1968 г. е дала съгласието си за сключването ѝ.

От представеното на л.10 от делото предс СРС удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си, прегвърлителя по договора Х.Х. е наследен от съпругата си – ищцата Х., сина му и приобретател по сделката – И.Х. И., който е починал на 15.03.2014 г./ преди образуване на производството/, който от своя страна е наследен от ответниците А.И. и Х.И.Х..

В отговора на исковата молба, ответниците излагат твърдения за неоснователност на предявения иска за връщане на ¾ ид.ч. , тъй като към момента на сключване на договора за издръжка и гледане приобретателят И.Х. и майката на ответниците С.Д.И. са били съпрузи, т.е. имотът е бил придобит в режим на СИО, като следва развода на двамата имотът е преминал в режим на обикновена съсобственост при равни квоти между родителите на ответниците.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански бракт между И.Х. И.и С.Д.И., доказващ сключването на брак на 14.05.1972 г. между двамата /л.44 от делото пред СРС/. От представеното влязло в сила на 20.11.1983 г. решение по гр.д. 4771/1982 г. по описа на СГС, I брачен състав, се установява, че брака между С.И. и И.И.е прекратен с развод.

В хода на въззивното производство се установява, че от ищцата Р.Х. срещу С.Д.И. е образувано гр.д. 71403/2017 г. по описа на СРС, 41 състав, с предмет на разгледане искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на  за ½ ид.ч. на посочения по-горе договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, обективно съединен с иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответника на правото на собственост на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.  По делото СРС е постановил решение, с което уважил предявените искове. Решението на СРС е обжалвано, като с решението от 15.11.2019 г., постановено по в.гр.д. 15817/2018 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав решението на СРС е изцяло обезсилено, като производството по иска с правно основание чл.124 от ГПК е прекратено, а по отношение на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД делото е върнато за ново разглеждане от СРС, съобразно указанията дадено в решението от въззивния съд. За да постанови решението в посочения смисъл, СГС II-В въззивен състав е достигнал до извод, че С.И. и ответниците в настоящото производство са задължителни необходими другари по иска за разваляне на договора за издръжка и гледане от 1975 г., чието разваляне иска ищцата и в двете развили се производства.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 6  от 29.06.2016 г.  по гр.д. № 3362/2015 г. Г.К., ІV Г. О. на  ВКС, е прието, чеприобретателите по договора за издръжка и гледане са необходими задължителни другари с оглед на поетото общо и неделимо задължение за издръжка и гледане. В тази хипотеза предявяването на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.

Съгласно разясненията дадени в т.6 от Тълкуватено решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК  преклузии,  в  условията  на  ограничен  въззив  и  забраната  за събиране  на  доказателства  във  въззивното  производство,  освен предвидените  изключения.  Ако  задължителният  необходим  другар  е ищец /активно  другарство/,  искът  не  може  да  бъде  предявен  без неговото  участие.  Ако  задължителният  другар  е  ответник  /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира,  че  първоинстанционното  решение  е  постановено  без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение  и  да  върне  делото на  първоинстанционния  съд за  ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.дело № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС, ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на основание чл.129,ал.2 ЗЗД т.е.  когато на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение. При така установената съдебна практика е необходимо всички приобретатели по договора за издръжка и гледане да участват в едно производство с оглед възможността за доказване, че някой от тях е изпълнил поетите задължение, поради което не са налице основания за разваляне на договора.

Доколкото изхода на спора по иска с правно основание чл.108 от ЗС е обусловен от изхода на спора по чл.87, ал.3 от ГПК, решението следва да се обезсили и в тази част. Предпоставка за уважаване на собственическия ревандикационен иск е доказване правото собственост, принадлежащо на ищеца, което в конкретния случай зависи от разваляне на договор за гледане и издръжка от 1975 г. и връщането на имота в патриномиума на ищцата.

С оглед на изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение изцяло следва да се обезсили и делото следва да се върне на СРС за конституиране на С.Д.И. –придобила съвмество, в режим на СИО процесния имот по силата на договора от 1975 г., чието разваляне се иска в настоящото производство. И. има качеството на задължителен необходим другар на ответниците в настоящото производство – А.И. и Х.Х..

Поради недопустимост на обжалваното решение, съдът преценява, доводите във въззивната жалба, касаещи правилността на решението, не следва да се обсъждат.

При новото разглеждане съдът следва да съобрази, че гр.д.№ 26872 по описа за 2016 г. на СРС, 124 с-в е образувано преди производството по гр.д.№ 71403 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 41 с-в и да провери и за евентуалното наличие на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК.

Следва да се обезсили и други атакуван съдебен акт, постановено в производство по чл. 248 ГПК опредление, с което се допълва решението от 09.01.2018 г. в частта за разноските, тъй като той е постановен във връзка с обезсиленото решение. Този съдебен акт поправя порочното първоначално решение и след като последното се обезсилва, то обезсилено следва да е и определението по чл. 248 ГПК. Отговорността за разноски и за настоящото производство следва да се разреши при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора.

                 Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОБЕЗСИЛВА решение 309298/09.01.2018 г., постановено по гр.д. 26872/2016 г., по описа на СРС, 124 състав

ОБЕЗСИЛВА определение №393023/24.04.2018 г. по гр.д. №26872/2016 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.