Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
гр.Плевен, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд- Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №183/2021г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268, ал.1, вр. чл.211 от ДОПК вр. чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Г.К.В.,
чрез адв. Н. Н., против Решение по жалба срещу разпореждане за изпълнение, на
основание чл.211 от ДОПК, №23/19.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В.
Търново, с което е оставена без уважение жалбата с вх. рег.№1963/11.02.2021г. и
е потвърдено Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК
изх.№С210015-026-00033255/28.01.2021г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП- В. Търново, ИРМ –Плевен. Твърди се, че издаденото
Решение е незаконосъобразно. Твърди се, че Г.В. няма качеството на трето лице,
отговарящо за плащане на задълженията на длъжника, съобразно чл. 210, ал.1,
т.2, предл. последно от ДОПК, а също и не е трето задължено лице, по смисъла на
чл.206, ал.2 от ДОПК, на което може да се вмени отговорност по реда на чл.211,
ал.1 от ДОПК. Заедно с това се твърди, че за периода 29.04.2020г. -28.01.2021г.,
не е била налице възможност за разплащане с други суми, с които да бъде
погасено задължението по образуваното изп. дело. Моли съда да отмени оспореното
Решение №23/19.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В. Търново. Претендират се
разноски. По делото, от страна на жалбоподателя, не е представена писмена
защита, при предоставена такава възможност от съда.
Ответникът по жалбата- Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, чрез юрк. Н. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита, в която се посочва, че издаденото Решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че в случая е безспорно, че управителят на „Тексас 89“ ЕООД- жалбоподателя В., е нарушил чл. 206, ал.2 от ДОПК и е налице основание за реализиране на солидарната му отговорност, до размер на задължението по чл. 211 от ДОПК. Посочва се, че соченото в жалбата обстоятелство, за това, че през процесния период, не е била налице възможност за разплащане на други суми, е ирелевантно. Посочва се, че В., в качеството му на пазач, се е разпоредил с паричните суми, по начин, различен от онова, за което се е задължил с връчването на ПНОМ и запорното съобщение и е ощетил държавния бюджет. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази твърденията страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, че
въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
изх.№С-200015-022-0064952/24.09.2020г. на главен публичен изпълнител, на
основание чл. 200, чл. 204, вр. чл. 195, ал.1 - ал.3 от ДОПК, е наложена обезпечителна
мярка- запор върху средствата на задълженото лице- „Тексас 89“ ЕООД, ЕИК
*********, представляваното от Г.В., в каси, находящи се в търговски обекти-
КАФЕ-АПЕРИТИВ, в гр. Плевен, ул. ***, ПАВИЛИОН ЗА ЗАКУСКИ, в гр. Плевен, ул. ***,
ЗАКУСВАЛВЯ, в гр. Плевен, ул. ***, ЗАКУСВАЛНЯ, в гр. Плевен, жк. „Сторгозия“,
всички обекти с посочени номера на регистрираните фискални устройства, до
размер на сумата от общо 56 616,69лв., по изп.д. №*********/2019г., считано от
датата на получаване на запорното съобщение. В постановлението е посочено също,
че запорът има действие до погасяване на установеното и изискуемо публично
вземане, като постъпващите ежедневно парични средства, от предоставените от
лицето стоки и услуги в описаните търговски обекти, вкл. и поръчки за доставки
на адрес, следва да бъдат превеждани по банкова сметка – *** „Инвестбанк“АД или
по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка. ***, ПНОМ е връчено на представителя
на ЮЛ- Г. В., на 28.09.2020г.; по делото няма данни, а и твърдения същото да е
обжалвано, поради което, съдът приема, че е влязло в сила. По делото се
установява също връчването на представляващият „Тексас 89“ ЕООД, ЕИК *********-
жалбоподателя Г.В., на запорно съобщение изх.№С200015-026-0044372/24.09.2020г,
въз основа на което е разпоредено на Г.В.- в качеството му на представляващ
дружеството и МОЛ, на основание чл. 232, ал.5 от ДОПК, да превежда постъпващите
ежедневно парични средства, предоставените от лицето стоки и услуги в описаните
търговски обекти- КАФЕ-АПЕРИТИВ, в гр. Плевен, ул. ***, ПАВИЛИОН ЗА ЗАКУСКИ, в
гр. Плевен, ул. ***, ЗАКУСВАЛНЯ, в гр. Плевен, ул. ***, ЗАКУСВАЛНЯ, в гр.
Плевен, жк. „Сторгозия“, по посочената банкова сметка, ***мания в ТБ
„Инвестбанк“АД или по запорирана от публичния изпълнител банкова сметка. ***ства,
постъпили в касите на длъжника, съгласно дневните отчети от фискалните
устройства, да се извърши от МОЛ до края на работния ден, следващ деня на
направения отчет. В съобщението изрично е посочено, последиците на
неизпълнението на запора, по реда на чл. 211 от ДОПК и възникването на
солидарна отговорност. Разпоредено е също, МОЛ да уведомява ежедневно публичния
изпълнител за извършените преводи. По делото се установява също, че въз основа
на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, на основание чл. 232, ал.5
от ДОПК, на главен публичен изпълнител, е разпоредено, постъпилите парични
средства на длъжника в каси, находящи се в посочените по- горе обекти, считано
от датата на получаване на запорното съобщение към ПНОМ изх.№С-200015-022-0064952/24.09.2020г.,
сумите да бъдат превеждани от Г.В., в качеството му на МОЛ, по посочена банкова
сметка; ***.09.2020г., лично на В..
По делото се установява също, че въз
основа на Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх.№С210015-026-0003255/28.01.2021г
на главен публичен изпълнител, е определено, дължимата сума за довнасяне, в
размер на 43 278,39лв., по наложеният запор, със запорно съобщение
изх.№С200015-026-0044372/24.09.2020г, ведно със законната лихва, считано от 24.-09.2020г.,
до 28.01.2021г, да бъде възстановена по банковата сметка за принудително
събиране на публични вземания в ТБ „Инвестбанк“АД, в срок до края на работника
ден, следващ датата на получаване на разпореждането. В Разпореждането е прието,
че са налице основанията по чл. 211, ал.3, вр. чл. 206, ал.2 и чл. 211, ал.1 от ДОПК, за прилагане на предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и действия спрямо
имуществото на Г.К.В.. В мотивите на разпореждането е прието за установено, че
при извършената проверка на регистрираните фискални устройства в търговските обекти-
посочени по-горе, в гр. Плевен, е регистриран общ оборот от 144 183,44лв. Посочено
е, че към 28.01.2021г, от страна на дружеството- длъжник, по сметка на НАП са
преведени общо 8395лв. Прието е, че В. е нарушил чл. 206, ал.2 от ДОПК, като е
прието също, че считано от датата на получаване на запорното съобщение, същият
има качеството на пазач спрямо паричните суми и не може да ги предава на
длъжника. Разпореждането е редовно връчено на В. на 30.01.2021г, против което,
в срок е депозирана жалба.
По делото се установява, че по повод
депозираната жалба, е постановено процесното Решение №23/19.02.2021г. на
директор ТД на НАП- В. Търново, с която същата е оставена без уважение и е
потвърдено като правилно и законосъобразно оспореното Разпореждане за
изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх.№С210015-026-0003255/28.01.2021г.
В мотивите си, адм. орган е приел, че дружеството- длъжник, за периода
24.09.2020-28.01.2021г, е реализирал оборот от общо 144 183,44лв., като
към 28.01.2021г, по сметка на НАП В. Търново, са постъпили 8395лв, което е с
43 278,39лв. по- малко от посочената сума в запорното съобщение.
Ответникът е приел, че е налице нарушение на нормата на чл. 206, ал.2 от ДОПК,
от страна на жалбоподателя и са налице основанията за ангажиране на солидарната
му отговорност по чл. 211 от ДОПК, за задължението от 43 278,39лв. ответникът е
приел, че получените от дейността на дружеството средства е следвало да бъдат преведени
по сметка на принудителното изпълнение, а жалбоподателят В. е поел задължението
да пази и предаде сумите, но не е сторил това, а се е разпоредил с тях, като на
практика, същия, в лично качество е предал тези суми на дружеството, въпреки
наложения запор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление, представляват валидни административни актове, издадени от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. Оспореното решение е издадено в рамките на законоустановена процедура, в писмена форма и съдържа законоизискуеми реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. Съдът приема, че изложеното касае и издаденото, и потвърденото с процесното решение, Разпореждане за изпълнение, на основание чл. 211 от ДОПК, с изх.№С210015-026-0003255/28.01.2021г. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по издаването на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаденото Разпореждане е било предмет на административен контрол, съобразно нормата на чл. 266 от ДОПК.
Разгледана по
същество, депозираната жалба е основателна, поради допуснати нарушения на
материалния закон, изразяващи се в следното:
Съобразно нормата на чл. 206, ал.2 от ДОПК, от датата
на получаването на запорното съобщение, третото задължено лице не може да
предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има
задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е
недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за
вземането с длъжника до размера на задължението му. От своя страна, нормата на чл. 211, ал.1 от ДОПК постановява,
че който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи, въпреки наложения по
съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото,
до размера на задължението, с лихвата след плащането, а по силата на ал. 2, когато
изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано
дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на
управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали
изплащането. Съобразно на ал. 3 на чл. 211, в тези случаи се издава
разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените
в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Въз основа на
цитираните правни норми, и при тълкуване на същите, съдът намира, че в случая,
жалбоподателят Г.В.- в качеството му на управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството- длъжник, по образуваното изп. дело №*********/2019г.,
няма качеството на трето задължено лице, по смисъла на чл. 206, ал.2 от ДОПК,
респ. след получаване на запорното съобщение, същият не придобива качеството на
пазач спрямо постъпващите парични суми в каси. Съдът приема, че запорното
съобщение, изпратено до дружеството- длъжник, чрез неговя управител, има
уведомителен характер за наложеният запор и спрямо управителя не възниква задължение по
чл. 232, ал.5 от ДОПК, което е единствено от компетентността на публичния
изпълнител.
Настоящият състав приема, че цитираната норма на чл. 206, ал.2 от ДОПК касае единствено лица, които са задължени, в смисъл, спрямо които длъжникът има изискуемо и непогасено вземане, независимо от основанието му, но не касае управителя на дружеството, като негов орган, съобразно чл. 135, ал.1, т.2 от ТЗ. Съдът намира, че личната отговорност на управителя на едно дружество, е подробно уредена в нормата на чл. 19 от ДОПК, като особен случай на отговорност на трети лица, за публични задължения на задължени ЮЛ и която отговорност възниква при наличие на сложен фактически състав, началото на който се поставя от недобросъвестното поведение на управителя. Съдът намира, че използваният от законодателя термин „трети лица“, спрямо изброените по чл. 19 от ДОПК, касае само тази норма и предвидената в нея отговорност, и не може да се тълкува разширително. Съдът намира, че по реда на чл. 211, ал.1, вр. чл. 206, ал.2 от ДОПК, не може да бъде ангажирана солидарната отговорност на управителя и собственик на капитала на задълженото ЕООД, в качеството му на физическо лице, доколкото липсват предпоставките за това. Логическото тълкуване на нормата на чл. 211, ал.1, във връзка с ал. 2, цитирани по- горе, сочи, че нормата визира изпълнение от страна на трети, стоящи извън управлението на дружеството- длъжник, физически и юридически лица. Заедно с това, съдът приема, че в случая не са налице и останалите елементи от фактическият състав на отговорността по чл. 211, вр. чл. 206, ал.2 от ДОПК, като освен липсата на качеството на трето задължено лице, наличните суми по каси, не съставляват „вземане“ на дружеството – длъжник, по смисъла на закона. Заедно с това, от представената по делото адм. преписка, не може да се установи, по какъв начин, управителят В., се е „разпоредил“ с наличните парични средства, респ. няма доказателства в тази насока. Не се установява и конкретен размер на сумите, доколкото е ангажирана солидарната му отговорност за целият размер на задължението по изпълнителното дело.
На основание изложеното, съдът намира, че процесното решение Решение №23/19.02.2021г. на директор на ТД на НАП- В. Търново и Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С210015-026-00033255/28.01.2021г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- В. Търново, ИРМ –Плевен, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Следва в полза на жалбоподателя, да бъдат присъдени сторените разноски в производството, в размер на 1838лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ, на основание чл. 268, ал.1, вр. ал. 2, вр. чл. 267, ал. 2, т.5, вр. чл. 211, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 206, ал. 2 от ДОПК, Решение №23/19.02.2021г. на Директор на ТД на НАП- В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата на Г.К.В., ЕГН **********,***, с вх. рег.№1963/11.02.2021г. и Е ПОТВЪРДЕНО Разпореждане за изпълнение на основание чл.211 от ДОПК изх.№С210015-026-00033255/28.01.2021г. на главен публичен изпълнител, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ТД НА НАП- гр. Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.К.В., ЕГН **********,***, сумата от 1838лв-
разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: